№ 558
гр. Бургас, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202109 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "В" ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от Ц.В.М. - Изпълнителен директор, срещу Наказателно постановление
37/30.05.2025 година, издадено от Директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите
е наложена имуществена санкция в размер на 1500, 00 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от
Закона за водите.
В жалбата се оспорва НП като процесуално-правно и материалноправно незаконосъобразно и
необосновано. Очертаните конкретните измерения на допуснатите съществени процесуални
нарушения се свеждат в неправилно определяне датата на нарушението 04.02.2025 г., която е
несъвместима с фактическото естество и логическа същност на твърдяното нарушение ,свързано с
превишаване разрешения воден обем за месец януари 2025 чрез водовземане от яз. Я. В
предназначените да подпомогнат тезата за неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост оплаквания се изтъква,че е допуснато противоречие с твърдението,че превишеният
обем водовземане е 67 000 м3 за м.януари 2025 г.,при което общото източено количество от язовира
е 767 000 м3, след като източеното количество за питейно-битово водоснабдяване от В. ЕАД Бургас
е само 707 984 м3, т.е. за жалбоподателя не става ясно,защо му се вменява в отговорност
надвишено водовземане във вр.с технологичните нужди на язовира. В евентуалност се настоява за
преоценка особеностите на деянието и квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28
ЗАНН,както и за присъждане на разноски
В съдебно заседание представляващият дружеството - жалбоподател не се явява.Представлява се
от адв.И.Ц.,който поддържа жалбата, настоява за отмяна на НП и присъждане разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощения юрисконсулти П., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН.
БРС , след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Отговорността на "В." ЕАД - Бургас е ангажирана за това,че дружеството като титуляр на
Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и
водите (МОСВ), продължено с Решение № 135/31.07.2020 г. за водовземане от яз. Я за питейно-
битово водоснабдяване не изпълнява условие по т. „Лимит на ползваната вода“ , във вр. с т.1 от
Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение №1 към посоченото Разрешително
№0309/26.05.2004 г.,продължено с Решение №135/31.07.2020г.,като превишава разрешения воден
обем за м.януари 2025 г. от месечен график на водите на комплексните и значими
язовири,утвърждаван от министъра на околната среда и водите, който е неразделна част от
разрешителното.
Конкретизирано е в обстоятелствената част на НП,че с Разрешително №0309/26.05.2004 г. в полза
на титуляра "В." ЕАД – Бургас е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден
обект –комплексен и значим язовир „Я“, изграден на р.Д. /Д./, на 3 км югозападно от с.Я, общ.П.,
под №50 от Приложение 1 към чл.13,ал.1,т.1 от ЗВ- Списък на комплексни и значими язовири.
Съгласно регулирането, въведено с раздел „Лимит на ползваната вода“ от Разрешителното е
поставено изискване, водовземането да се извършва в съответствие с месечен график за използване
на водите на комплексните и значими язовири,утвърждаван от министъра на околната среда и
водите,който е неразделна част от Разрешително №309/26.05.2004 г., продължено с Решение №
135/31.07.2020 г.
Съгласно съдържащата се регулация в Приложение 1 към Разрешително №309/26.05.2004 г., за
водовземане,т 1., титулярят на разрешителното е длъжен да използва отнетото от водния обект
водно количество в съответствие с посочената в разрешителното цел, при спазване на посоченото в
разрешителното параметри-разрешено водно количество и лимит на ползваната вода и при
спазване на всички условия,при които е предоставено правото на използване на водите, което
изискване е било нарушено с оглед констатациите от проверка ,обективирани в КП №Б-
33/04.02.2025 г.,съставен от гл.експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР.
При проверката и съгласно установените данни в КП №Б-33/04.02.2025 г.,е констатирано,че
добитите от титуляря на разрешителното водни количества за м.01.2025 г. от яз.“Я“ за „питейно-
битово водоснабдяване“ са 767 000 куб. м. при разрешен воден обем по режимен график за
м.януари 2025 г. 700 000 куб.м. При това положение контролните органи констатирали на
04.02.2025 г. превишение за м.януари 2025 г. -67 000 куб. м.
Прието е от обективна страна,че с поведението си водоползвателят "В." ЕАД – Бургас на
04.02.2025 г. при язовир „Я“, изграден на р.Д. /Д./, на 3 км югозападно от с .Я,общ.П. „В“ ЕАД-
Бургас,в качеството си на титуляр по Разрешително №0309/26.05.2004 г.,продължено с Решение
№135/31.07.2020г. е извършило нарушение на чл.48,ал.1,т.11 ЗВ,като е превишило разрешения
воден обем за м.януари 2025 г. от месечен график на водите на комплексните и значими
язовири,утвърждаван от МОСВ, който е неразделна част от разрешителното.
Между изложението на основните съставомерни факти в съставения акт и издаденото наказателно
постановление съществува смислово единство и логическа приемственост, предвид което съдът
приема,че правилно са описани фактически положения относно авторството, вида, и
съставомерността на нарушението. В АУАН е възприета правна квалификация на нарушението по
48,ал.1,т.11 ЗВ, която изцяло в обхвата на правомощията по чл.53,ал.2 ЗАНН е прецизирана с
посочване цифрова квалификация - 48,ал.1,т.11 ЗВ, вр.чл.53,ал.4,т.3 ЗВ, във вр. с което и на
жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.200,
ал.1,т.27 от ЗВ.
В КП №Б-33/04.02.2025 г.,е описано,че непосредствено преди ПСПВ според Разрешителното
издадено от МОСВ, на тръбопровода за измерване на черпените водни количества е монитран УЗР
,сертифициран и пломбиран от Басейнова дирекция с КП№40б/04.02.2020 г.,който също е
приобщен към писмената доказателствена база /л.43/. Според КП отнетият воден обем от язовира
за м.януари 2025 г. по измервателното устройство е 767 000 куб.м.,а по месечния режимен график
за ползване на водите от комплексните и значими язовири е 700 000 куб. м.,което е превишение на
лимита за м.януари с 67 000 куб.м. В табличен вид са отразени показателите по целеви критерий от
общо източеното водно количество от язовира, а именно: 707 984 куб.м. за питейно-битово
водоснабдяване на „В.“ ЕАД Бургас, 59 016 куб.м. за технологични нужди на ПСПВ „Я.поляна“
Събраните и изискани от съда писмени доказателства и приобщените във въззивнито съдебно
следствие гласни доказателствени средства чрез разпит на актосъставителя св.К. П. формират
автентична и логическа система преки доказателства, чието количественото натрупване
преопределя успеха на доказателствения процес и позволява формиране на следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално
основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите, а
нормативната компетентност на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.188,ал.1,т.4 ЗВ и
Заповед №50/05.03.2025г. на Директор на Басейнова дирекция- Черноморски район.
В АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за описание на фактическите елементи, естество
и обективен характер на нарушението, при запазено хармонично единство между фактически и
юридически параметри, с което са изпълнени критериите за процесуална законосъобразност,
пълнота и информативност–чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на
НП. Съдът не споделя възражението във въззивната жалба за неяснота и фактическа
несъвместимост с пределите на обвинението на посочената дата на нарушението -04.02.2025 г.,
съвпадаща с датата на проверката на контролния орган. Изискването за посочване на дата на
извършване на нарушението е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с
извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата
може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може
да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и
извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното
постановление. В този смисъл съдът използва като изходен ориентир формираното разрешение в
практиката на касационната инстанция по напълно аналогичен от процесуално гледище
проблем,според което датата на нарушението напълно логично се свързва с датата на проверката и
следва финализирането на текущия период, след който именно момент се преценява
неправомерното неизпълнение на условие по т. „Лимит на ползваната вода“ във вр. с т.1 от Раздел
„Условия на водовземането“ от Приложение 1 към цит. разрешително.
В т.см. виж Решение № 1372 от 13.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2128/2024 г. „В
случая, датата на извършването съвпада с датата на проверката 03.06.2024 г., защото именно
на тази дата проверяващите са открили, че дружеството не изпълнява вменените му с
разрешителното условия. Неоснователни са възраженията, че е следвало нарушението да бъде
установено през текущия месец май. Доколкото отчетният период изтича на 31.05.2024 г. едва
след тази дата може да се извърши проверка за добитите водни количества през месец май.“
Актът е съставен в присъствието на Георги Георгиев, надлежно упълномощен от Изпълнителния
директор на В. Бургас ЕАД да го представлява пред БД "Черноморски район" с правото да подписва
и получава съставени срещу дружеството актове за установяване на административни нарушения
(лист 20). Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено или ограничено. От
доказателствата по делото е видно, че АУАН е връчен на 14.04.2024 г. в деня на съставянето му и
жалбоподателят в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не се е възползвал от правото да депозира
възражения.
Неоснователни са и релевираните в жалбата оплаквания за допуснато нарушение на чл. 40,ал.1 и
ал.3 от ЗАНН относно свидетелите при съставяне на акта. АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел при съставяне на акта. Според чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели. В конкретния случай,
нарушението е констатирано в хода на проверка, извършена от контролни органи, като видно от
констативния протокол същият е изготвен от гл.експерт в Дирекция „Контрол“ при Басейнова
дирекция Черноморски район, гр.Варна. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде
подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност,което в случая е изпълнено. Така и в аналогичен от процесуална страна казус виж,
Решение № 1372 от 13.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2128/2024 г.,в което се
приема,че: „Критерият за съществено процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на
страните в процеса. В случая липсата на вписан втори свидетел в акта не обосновава тази
хипотеза.“ Що се отнася до възражението за липса на идентичност между актосъставителя К. П. и
извършилата проверката, обективирана в КП №Б-33/04.02.2025 г. С. Р., неоснователността на
подобно възражение произтича от липсата на поставено изискване за абсолютна приемственост и
идентичност в субектите, контролни длъжностни лица, осъществили проверката и
актосъставителите,съставили АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 ЗАНН, съставянето на АУАН е възложено на длъжностните
3
лица,които са:
а) посочени изрично в съответните нормативни актове;
б) определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на
съответните нормативни актове, което изискване по арг.на чл.188,ал.1,т.4 ЗВ и Заповед
№50/05.03.2025г. на Директор на Басейнова дирекция- Черноморски район е изпълнено по
отношение на актосъставителя К.П..
В допълнение и по арг. на чл.40,ал.4 ЗАНН, която регламентира,че когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на
свидетели, следва да се има предвид че официалният характер на КП №Б-33/04.02.2025 г. изключва
изобщо необходимостта от присъствие на свидетели при съставяне на АУАН.
По приложението на материалния закон:
Не е спорно,а и от доказателствата по делото се установява, че "В." ЕАД - Бургас е титуляр на
Разрешително за водоползване № 0309/26.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и
водите (МОСВ), продължено с Решение № 135/31.07.2020 г. на министъра на ОСВ, за водовземане
от повърхностен воден обект язовир "Я", с цел питейно-битово водоснабдяване на гр.Бургас и
населените места и курорти от Южното Черноморско крайбрежие и от Бургаска област.
Ежемесечно министърът на околната среда и водите определя месечен график за използване на
водите по язовирите и определя лимит за всеки язовир и за всяка област, като от язовир "Я" за
месец януари 2025 г. е определен общ разход от 0,770 млн. м3 вода за питейно-битово
водоснабдяване на гр.Бургас и населени места и курорти от Южното Черноморие и от Бургаска
област и 0,070 млн.м3 за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира.
Административно-наказващият орган е установил за месец януари 2025 г. превишаване 67 000 м3
на водоползването от страна на "В и К"-Бургас, от които 707 984 м3 за питейно-битово
водоснабдяване, 59 016 за технологични нужди на ПСПВ „Я“.
Не се оспорва по делото и достоверността на направените измервания на иззетите водни
количества от "В и К"-Бургас.
Наказващият орган в синхрон с констатациите в КП №Б-33/04.02.2025 г. приема,че обемът на
водовземането от яз. „Я“ се измерва чрез ултразвуков разходомер с ф. №0238/06, сертифициран,
пломбиран от БД с КП №40б/04.02.2020 г.,монтиран на вход пречиствателна станция „Я“ и
показанията на това измервателно устройство за м.януари 2025 г. са 767 000 м3 източени водни
маси.
Показанията на измервателното устройство за м.януари 2025 г. не се оспорват от В и К-Бургас и
съдът приема същите за достоверни.
С общата разпоредба на чл.48,ал.1,т.11 Закон за водите се вменява задължение на водоползвателите
- титуляри на разрешителни да: изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на
този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда.
Съгласно нормативната уредба на чл. 53,ал.1 ЗВ начинът на използването на водите на
комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни
графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от
разрешителното за водовземане..
А според правилото на чл.53, ал.4, т.3 ЗВ с месечните графици се определят специфични условия
към титулярите на разрешителни.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши
разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения
максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от 1500 до 5000 лв.
От приетите за установени факти следва, че "В." Бургас ЕАД не е спазило месечният график за
използване на водите на комплексните и значими язовири (какъвто е язовир Я, израден на р.Д. /Д./)
за месец януари 2025 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, неразделна част от
Разрешително №0309/26.05.2004 г., продължено с Решение №135/31.07.2020 г. за водовземане от
повърхностен воден обект язовир "Я".
С това деяние дружеството -жалбоподател, като титуляр по горепосоченото разрешително, не е
4
изпълнило задължението си да спазва издаденото му по реда на Закона за водите разрешително, в
частта му касаеща лимитите за ползваната вода, които е следвало да бъдат в съответствие с
месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от
Министъра на околната среда и водите, представляващ неразделна част от разрешителното за
водовземане.
Действително, в система от правни норми чл.116, чл.117 и чл.135 ЗВ е вложена законодателната
концепция, отразяваща първостепенната значимост в изграждане на ефективни и надеждни
механизми, подчинени на целта, всички води и водни обекти да се опазват от изтощаване,
замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите
и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и
предотвратяване на стопански щети – арг.на чл.116,ал.1 ЗВ.
Съгласно чл.116, ал.2,т.1 ЗВ за постигане на целите по ал. 1 се определят:
1. минимално допустим отток в реките;
Според правилото на чл.117,ал.2 ЗВ минимално допустимият отток в реките се определя в
плановете за управление на речните басейни в съответствие с методиката по чл. 135, ал. 1, т. 1, като
съгл. чл.117, ал.3,т .2 ЗВ за постигане на целта по ал.1, една от приложимите мерки е именно
определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите;
В случая именно в съответствие с приетата методика по чл.135,ал.1,т.1 ЗВ за определяне на
минимално допустим отток в реките е изготвен и Графикът за използване на водите на
комплексните и значими явовири през м.януари 2025 г. за яз. Я, с реглманетираните в него 0,070
млн.м. за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира, съответстващ на
т.Лимит на ползваната вода, във вр.с т.1 Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение №1 към
Разрешително №0309/26.05.2004 г.
Съгласно т.1 Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение №1 към Разрешително
№0309/26.05.2004 г. титулярят на разрешителното „В.“ ЕАД гр. Бургас, следва да изпълнява като
условие на водоползването, изискването да осигурява подаване на минимално водно
количество, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реките,
както следва:
26,0 л./сек след язовир „Я“ по река Д., в синхрон с което и в съответствие с утвърдения месечен
график за м.януари 2025 г. източените води за екологични нужди са с обем 70 000куб. м.
В случая при определяне на обема на превишението на добитите водни количества за м. януари
2025 г. 67 000 м3 действително наказващият орган е сумирал и технологичната вода, в случая
59 016 м3. По отношение на т.н. „технологична вода“ актосъставителят поясни,че се отделя от
Пречиствателната станция „Я“ във вр.с преработка на язовирната вода, за да стане годна за
пиене.Според естеството и предназначението на тези отпадни „технологични води“ 59 016 м3,
доколкото същите попадат извън параметрите на издаденото разрешително и графика, утвърден на
министъра на околната среда и водите, те закономерно са третирани като част от превишението на
водовземането за питейно-битово водоснабдяване за м.януари 2025 г.
Дори обаче да се приеме,че технологичните води 59 016 м3 следва да се приспаднат, тъй като не са
същинска част от източеното водно количество за питейно-битово водоснабдяване, това
несъответствие по фактите няма качествено влияние върху заключението за доказаност на
допуснатото надвишение на водовземането над определения максимален обем 700 000 куб.м. в
месечния график за м.януари 2025 г. И това е така, т.к. чрез сумирането или изключването на
технологичните води 59 016 куб. м., не е разширен, нито съществено съдържателно е променен
обемът на фактическото обвинение. Дори и при изключване на технологичните води превишението
добива цифрово изражение от 7 984 куб.м., а санкционната разпоредба на чл.200,ал.1,т.27 ЗВ не
предвижда степенуване на административно-наказателната репресия чрез въвеждане на различни
по тежест и размер санкции според обема на допуснатото превишение.
Според изходните данните в КП №Б-33/04.02.2025 г.,формирани при съпоставка на ежедневно
водения дневник със записи на показанията на водомера и показанията на измервателното
устройство за м.януари 2025 г.,общо подадените количества за В. Бургас са – 767 000 куб. м.От
този общ разход, след приспадане на технологичната вода 59 016 куб. м., иззетите водни
количества от жалбоподателя са 707 984 куб. м., което само по себе си правишава лимита 700 000
куб. м. със 7 984 куб.м. Следователно дори и при корективно интерпретиране на фактически данни
5
относно допуснато превишение със 7 984 куб. м. над обема на разрешения максимум за питейно-
битово водоснабдяване на гр.Бургас от утвърдения месечен график за м. януари 2025 г., на водите
на комплексните и значими язвоири, не се променя съществено крайния правен извод за допуснато
нарушение на чл.48,ал.1,т.11 вр. чл.53,ал.4, т.3 ЗВ, във вр. чл.200,ал.1,т.27 ЗВ. И това е така, т.к.
самостоятелно с допуснатото превишение със 7 984 куб. м. над обема на разрешеното максимално
количество на воден разход за питейно-битово водоснабдяване на гр.Бургас съгласно утвърдения
месечен график за м. януари 2025 г. „В.“ ЕАД гр.Бургас не е изпълнено условието по т.Лимит на
ползваната вода, във вр.с т.1 Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение №1 към
Разрешително №0309/26.05.2004 г., продължено с Решение №135/31.07.2020 г.
Настоящият състав не намира основания за преквалифициране и третиране на случая като
маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата
при които е извършено, не обосновават извод за минимизирана поради своята незначителност или
изключена степен на обществена опасност на деянието. Напротив, нарушението разкрива
стандартизирано за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 53,
ал. 4, т. 3 от Закона за водите, степен на противоречие между него и интересите на обществото,
съответстваща на предвидената в закона при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение притежава характеристика на формално деяние и законодателят е приел,че
обществената му опасност се разгръща и реализира чрез самото му осъществяване, без да е
необходимо да се установява във всеки отделен случай. Нарушението, изразяващо се в отклонение
от водовземането по месечен график от комплексен и значим язовир, създава сериозен риск от
причиняване на значителни имуществени вреди за населението, тъй като създава опасност за
бъдещи сериозни и необратими бъдещи дефицити в количеството на водите на язовира, което би
засегнало осигуряването на жизненоважни обществени интереси, чрез риск от бъдещо лишаване на
населението от обслужваните от "В." Бургас ЕАД райони от екзистенциалния воден ресурс.
При разглеждане въпроса за справедливостта и пропорционалността на наложеното наказание,като
адекватен показател за степента на обществена опасност и индивидуалната тежест на нарушението
и в съответствие с общата корективна методика за оказване на ефикасно предупредително и
възпиращо въздействие срещу бъдещи форми на неправомерно поведение, следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите, за процесното
нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица – имуществена санкция в
размер от 1 500 лева до 5 000 лева. В случая наказанието е определено в законоустановения
минимум, а именно – 1 500 лева, поради което не подлежи на съдебно преобсъждане на този размер
на санкцията.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за възнаграждение за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство. В тежест на жалбоподателя следва
да се възложат разноски по делото в размер от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, които
следва да бъдат платени в полза на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/ .
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37/30.05.2025 година, издадено от Директор на
Басейнова дирекция "Черноморски район", с което на "В" ЕАД, Бургас ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от Ц.М. - изпълнителен директор, за нарушение на чл.
48, ал. 1, т. 11, вр. чл. 53, ал. 4, т. 3 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на
1500, 00 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите.
ОСЪЖДА "В" ЕАД, ЕИК: ****, да заплати на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/
разноски по делото в размер на 80, 00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
6
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7