№ 1791
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 262309/19.07.2021 год., постановено по гр.д. № 15604/2020 год., ВРС –
47 състав е приел за установено в отношенията между ИВ. АЛ. Д., ЕГН: ********** от
гр.Варна и „Имоти Комфорт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 1900 евро, представляващо подлежащо на връщане
възнаграждение по прекратен договор за посредничество за продажба на недвижим имот от
19.02.2020 год., сключен между ИВ. АЛ. Д. и „Имоти Комфорт“ ЕООД, получено от
ответника на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 07.10.2020 год. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12387/2020
год. по описа на Районен съд – Варна по реда на чл.410 ГПК, като е осъдил ответното
дружество и за разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно и необосновано, поради липса на анализ на събраните
доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че свидетелят А. е незаинтересован от
изхода на спора с оглед установеното от въззивника общо съдружие с майката на ищеца.
Сочи се също така, че неговите показания, противно на приетото от съда, не кореспондират
1
с останалия събран доказателствен материал, като игнорира показанията на свидетелят Р. и
дадените от управителката на ответното дружество обяснения по реда на чл.172 ГПК.
Поддържа, че от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение
за заплащане на комисионната, а даденото съгласие за разпит на свидетели, опитът на
управляващата ответното дружество и дейността му обуславят обратния извод. Настоява за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск или отмяната му и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на съда.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като се позовава
на събрания по делото доказателствен материал, който подробно анализира.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощникът си, поддържа жалбата и моли
за отмяна на първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез процесуален представител, моли за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на предявеният
с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55 предл.2 ЗЗД иск е сумата от 1900 евро,
представляваща заплатено от ищеца на ответното дружество възнаграждение по прекратен
договор за посредничество за продажба на недвижим имот от 19.02.2020 год., като получено
на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 07.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12387/2020 г.
2
по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК.
Не е спорно по делото, че Йорданка Д.а, като пълномощник на ищеца и ответното
дружество са сключили ексклузивен договор за посредничество при продажба на недвижим
имот от 19.02.2020 г., по силата на който ответникът, като изпълнител, е поел проучване на
пазарното търсене, ремкламиране и търсене да продаде срещу възнаграждение собствени на
възложителя недвижими имоти, находящи се в град Варна, местност „Пчелина” – къща и
двор УПИ парцел 639 с офертна цена от 98 000 евро, със срок на договора до 19.08.2020 г.
Установява се също, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 18.05.2020 г., ИВ. АЛ. Д., действащ чрез пълномощника си Йорданка Неделчева Д.а
се е задължил да продаде на Мария Венциславова Деведжиева поземлен имот № 639,
находящ се в град Варна, местност „Пчелина” ведно с жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор 10135.3506.639.3, който предварителен договор е прекратен със
споразумение от 08.07.2020 г., като в деня на подписване на спогодбата И.Д. чрез
пълномощника си връща полученото капаро в размер на 18 580 лева.
Страните не спорят, че договорът между тях е прекратен с изтичането му на
19.08.2020 год., както и че нов такъв не е сключен.
Основателността на предявения с правно основание чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД иск
се предпоставя от установяването на наличие на обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника във връзка с бъдещо основание, което е останало неосъществено като съобразно
общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже
фактическото разместване на имуществени права, извършено при условие за бъдещо
осъществяване на определено основание, а в тежест на ответника е да установи наличието
на правно основание за задържане на получената сума.
Видно от депозирания отговор на исковата молба, процесуалната защита на ответното
дружество се свежда до отричане на получаване на исковата сума от 3 716 лева, като
основание за нейното задържане, при евентуално установяване на получаването й, не се
твърди. Това извежда и единствения подлежащ на доказване факт - предаването на сумата,
за който и двете страни ангажират гласни доказателства /при дадено съгласие 164, ал.2 вр.
ал.1 т.4 ГПК/ чрез разпита на свидетеля Владимир А. /воден от ищеца/ и Виктор Р. /воден от
ответника/.
Видно от обективираните в съдебния протокол показания на двамата свидетели,
същите са диаметрално противоположни. Свидетелят А. излага, че е съпровождал майката
на ищеца /и негов пълномощник/ на 18.05.2020 год., когато било извършено предаването на
сумата в офиса на ответното дружество. Сочи, че е присъствал на тегленето на парите от
банката, когато заедно с нея са и ги преброили, поставянето им в плик и непосредственото
им предаване на управляващата ответното дружество след подписването на предварителния
договор. Обратното, свидетелят Р., който също твърди да е присъствал на подписването на
предварителния договор, сочи, че пари не са предавани, а свидетелят А. не е влязъл в
помещението, тъй като е разговарял по телефона.
3
Затова при формиране на извод относно това на чии показания да даде вяра,
настоящият състав изхожда от начина на формиране на впечатленията на свидетелите,
хармоничността на показанията /наличие на старателно описани епизоди и такива, които са
описани по-повърхностно/, както и тяхната лична заинтересованост. При прилагане на
горните правила за оценка, съдът намира, че не следва да дава вяра на показанията на
свидетеля Р.. Действително, същият твърди да е участвал и възприел пряко отношенията
между страните, включително денят, в който се твърди да са предадени парите, но същите са
пресъздадени с не еднаква степен на последователност, убеденост и категоричност.
Свидетелствайки за деня на подписване на предварителния договор, свидетелят Р. подробно
и детайлно пресъздава както пристигането на купувачите, така и на майката на ищеца и
свидетеля А., отварянето на вратата от него самия, описва помещенията и поведението на
всеки един от участниците, включително и на свидетеля А., като даже цитира казани
изречения от участниците по време на подписване на договора. Когато обаче дава показания
за неблагоприятни факти като причината за разваляне на предварителния договор и
неговото лично участие, свидетелят не е така последователен и категоричен. Така например,
при въпросите на това дали купувачката на имота при огледа му е видяла далекопроводите,
които са причина са разваляне на договора, свидетелят „не може да каже“, въпреки, че е
присъствал на всички огледи. На въпроса дали да предаване други документи от
управляващата ответното дружество на купувачите в деня на подписване на предварителния
договор и преди самото му подписване, свидетелят няма спомени, въпреки че той ги е
посрещнал в офиса на ответното дружество и е присъствал там. Признаци на услужливост се
забелязват и в показанията на свидетеля Р. в частта относно личното му участие, тъй като
същият свидетелства, че той е съдействал за осъществяване на сделката и свързването на
страните, че е присъствал на всички огледи и че причината за това е, че след приключване на
сделката той взема комисионна като частно лице затова, че е запознал с тази имот и е довел
продавач или купувач, но „доколкото си спомня възнаграждението в конкретния случай е
било 2 %“.
Горната оценка на показанията на свидетеля Р., включително при съобразяване на
неговата лична заинтересованост, е основание съдът да не кредитира неговите показания. В
същото време се следва обратна оценка на показанията на свидетеля А. – показанията му са
непосредствени, последователни и детайлни, пресъздавайки включително прехождащите
предаването на сумата действия, на които е присъствал, като не се установява лична
заинтересованост от депозиране на показания в полза на ищеца. Обстоятелството, че същият
е в съдружие с майката на ищеца би било такова основание, ако се касае за дружествени
дела, а не за лични такива. Нещо повече, че неговите показания кореспондират в най-голяма
степен с представената между страните е-мейл кореспонденция, включително с изявлението
на ищеца за уреждане на отношенията по повод платеното възнаграждение и последващото
редуциране на неговия размер от страна на ответника с предложения нов договор – от 2 на 1
%.
С оглед изложеното, при липса на опровергаващи тези показания доказателства
4
/обясненията, дадени по реда на чл.176 ГПК имат доказателствена стойност само в
хипотезата на неблагоприятни за страната факти/ и липса на въведено от ответната страна
основание за задържане на исковата сума, искът се явява основателен.
Така, по мотиви, сходни с изложените от първостепенния съд и след като не се
установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за което съгласно ТР
№1/2013 год. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на въззиваемата страна се следват
сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразно представените
доказателства възлизат в размер на 1000 лева. Въззивникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което при съобразяване на
цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото и минималния
предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, съдът преценява за основателно, като същото следва да бъде
редуцирано до 500 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262309/19.07.2021 год., постановено по гр.д. №
15604/2020 год. на ВРС – 47 състав.
ОСЪЖДА „Имоти Комфорт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна,
ул.“Топола“ № 38, ет.6 ап.16 ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. АЛ. Д., ЕГН: ********** от гр.Варна,
ул.“Д-р Любен Попов“ № 23 ет.3 ап.13 сумата от 500 лева, представляваща сторени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5