Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 957 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Б.П. п. ф.”
С.А. П., Ф., рег. №***, чрез „Б.П. п. ф. С.А. – клон Б.“, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване между страните, че С.Х.Т., ЕГН**********,
дължи на ищеца следните суми, на следните
правни основания:
-
923.66лв.
– невърната главница по договор
за кредит от 14.01.2016г.;
-
124.66лв.
– възнаградителна лихва по договора за
кредит от 14.01.2016г.,
начислена за периода 20.10.2017г.
– 20.10.2018г.;
-
83.72лв.
– мораторна лихва върху главницата по договора за
кредит от 14.01.2016г.,
начислена за периода 20.11.2017г.
– 11.10.2018г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 30.10.2018г. до окончателното й изплащане,
за
всички от които суми е издадена заповед по реда
начл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№16376/2018г. на
ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което за ищеца се
породил правният интерес да предяви
исковете.
Твърди още, че на 14.01.2016г.
между страните
бил сключен договор за кредит, по
силата на който ищецът предоставил
на ответника паричен заем в размер на 1599.00лв. Кредитополучателят се задължил да
върне получената сума, ведно с договорната
възнаградителна лихва, на 33
броя равни месечни анюитетни вноски в размер по 80.64лв. всяка и с падеж
съобразно договорен погасителен план, при краен падеж
на договора 20.10.2018г.
Твърди още, че длъжникът заплатил
първите двадесет вноски, след което
считано от вноска с падеж 20.10.2017г.
преустановил плащанията. Поради това настъпили
предпоставките за предсрочна изискуемост, като ответникът изпаднал и в забава. На 20.10.2018г.
настъпил и крайният падеж на договора.
С
оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че
ответникът дължи на кредитора стойността
на всички месечни анюитетни
вноски (включващи части от главница
и лихва за ползването) и мораторна лихва върху главницата, в предявените размери и периоди.
Моли за уважаване на исковете
и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
С него той оспорва изцяло предявените искове със следните обобщени
доводи: 1/ договор за кредит не
е бил сключван между страните; 2/договорът за кредит
и сертификатът към него, представени по делото, не
са били подписани
от ответника; 3/ нямала представителна власт за ищеца
служителката, подписала договора за него;
4/ бил изпълнил ответникът всичките си задължения по
договора; 5/целият договор бил нищожен,
поради неравноправност; 6/
възнаградителната лихва била
прекомерна и противоречала на добрите нрави;
7/ не настъпила предсрочната изискуемост; 8/уговорени такси за допълнителни услуги били неравноправни.
Моли за уважаване на исковете
и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми. За това няма
спор и между страните.
Безспорно е още и е
видно от приобщените материали, че „Б.П. п. ф.” С.А. П., Ф., рег. №***, е
правоприемник на „Б.П. п. ф.“ ЕАД, като принципалът има
действащ клон в страната – „Б.П. п. ф. С.А. – клон Б.“.
Видно от приетия на
л.5-18 (в препис) и на л.86-100 (в оригинал) договор за кредит и приложения към
него, на дата 21.03.2013г. ищцовото дружество се е задължило
да предостави на ответника кредит
в размер 1599.00лв., а последният
от своя страна
се задължил да върне получената
сума на
33 броя равни
месечни анюитетни вноски в размер по 80.64лв. всяка и с падеж съобразно договорен погасителен план, при краен падеж
на договора 20.10.2018г.Видно от записаното в раздел „удостоверявания“ от
договора, заемополучателят е декларирал, че се е
ползвал от кредитната сума (чрез получаване на закупена със средствата стока от
друг търговец). В договора са описани подробно имената, адресите и ЕГН/ЕИК на
страните; размера на заема; броя, падежа и размера на анюитетите;
ГПЛ; ГПР; обща стойност на дълга, подлежащ на връщане и други конкретни клаузи.
Към договора са приложени Общи условия и Сертификат. Всички тези документи са
подписани от страните. Подписите за „потребител“ са оспорени от ответника и с
приетата СГЕ се установява, че подписите са автентични, противно на довода.
От представените на
л.19-20 уведомително писмо и фискален касов бон се потвърждава още веднъж, че кредитната
сума по горепосочения договор е била преведена от кредитора в полза на третото
лице-продавач на стоката, която била закупена от ответника с парите (в случая
мобилен апарат С. г. *, на стойност 1599лв.)
Не се спори по
делото, че длъжникът е заплатил
първите няколко вноски по договора
за кредит, като последващи плащания не се твърди да са правени.
От заключението по приетата СГЕ, което съдът кредитира
като обективно и неоспорено, се установява, че подписите за „потребител“ в
процесния договор за кредит, сертификат и ОУ към него, са поставени от
ответника по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявените искове се свързват с пълното и главно
доказване от ищеца на: наличието
на твърдяната облигационна връзка с ответника; предоставянето на кредитната сума
в полза на длъжника; изпадането му в забава; размера,
периода, основанието и (предсрочната)
изискуемост на всяко от претендираните искови вземания, в т.ч. тяхната
действителност.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже своята
изправност по отношение на задължението
за плащане, еветуално положителните факти, на които
основава възраженията си за недължимост – в случая поради нищожност
и неравноправност на договора и лихвата за ползване; на осн. чл.193, ал.3 ГПК
ответникът следва да докаже, че
подписите за „клиент“ договора
за кредит, ОУ и сертификата
към него, не са поставени
от ответника.
По договора: На л.5-18 (в препис) и на л.86-100 (в оригинал) са
приложени договор за кредит, със сертификат, общи условия и приложения към
него. Тези документи съдържат подписи на страните по делото. Подписите за
„потребител“ са оспорени от ответника, като от приобщената СГЕ се установи, че
подписите са автентични и поставени от ответника, противно на възраженията му.
Поради което и тези двустранни писмени актове обвързват авторите им. От което
следва да се приеме, че на дата 21.03.2013г. ищцовото дружество се е задължило
да предостави на ответника кредит
в размер 1599.00лв., а последният
от своя страна
се задължил да върне получената
сума на
33 броя равни месечни анюитетни вноски в размер по 80.64лв. всяка и с падеж
съобразно договорен погасителен план, при краен падеж
на договора 20.10.2018г. Договорът е доказан.
По усвояването на
заема: Видно от записаното в раздел
„удостоверявания“ от договора, заемополучателят е
декларирал, че се е ползвал от кредитната сума (чрез получаване на закупена със
средствата стока от друг търговец). В подкрепа на това от представените на
л.19-20 уведомително писмо и фискален касов бон се потвърждава още веднъж, че
кредитната сума по горепосочения договор е била преведена от кредитора в полза
на третото лице-продавач на стоката, която била закупена от ответника с парите
(в случая мобилен апарат С. г. *, на стойност 1599лв.). Поради което съдът
приема и предаването на заемната сума в патримониума на ответника, също за
доказано.
По възраженията на
ответника: С оглед гореизложените мотиви
първите две групи възражения на ответника се явяват очевидно неоснователни.
Относно довода, че служителката,
подписала договора от името на ищеца, не разполагала с представителна власт
за това, е достатъчно да се отбележи, че ответникът няма право да се позовава
на подобен порок, защото той би касаел волята на другата страна, само която
може да се позовава на него. Дори обаче да би било така, след като несъмнено
кредитната сума е предоставена и е започнало връщането й, то и хипотетичният
порок би бил саниран, на осн. чл.301 ТЗ.
Твърдението, че ответникът
бил изпълнил всичките си задължения, остана напълно недоказано от него, именно който носи
тежестта за това.
Възраженията за
пълна или за частична нищожност и неравноправност на договора, поради
прекомерност и противоречие с добрите нрави на лихвата за ползване на кредита,
в т.ч. ГПР и ГЛП, също не могат да се споделят в случая. В деня на сключване на
процесния договор (14.01.2016г.) действал ЗПК, редакция с ДВ бр.35/23.07.2014г.
С нововъведените с нея чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е приет и определен императивен
максимум на вземането за възнаградителна лихва и той е
до пет пъти върху законната лихва по закон. Видно от
съдържанието на договора за кредит в случая ГПР е 24.74%, а ГЛП е 22.31%, а
съотношението заемна сума – общ размер на премията в полза на кредитора е
1599.00лв. към 369.37лв. При тези стойности очевидно не се накърняват
цитираните законови правила, нито се накърняват добрите нрави, защото не надхвърлят, а съответстват, на обичайния и справедлив
размер на възнаграждението на кредитора за това,
че е предоставил свои парични средства
за ползване от потребителя, още и адекватния
размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира, като
съпътстващи предоставянето и обслужването на кредита. От друга страна са ясно и подробно разписани
месечните задължения на длъжника в погасителния план, подписан също от него,
което заедно и с общите стойности, прави ясни и равноправни задълженията на
страните по сделката.
Оспорванията,
че таксите за
допълнителни услуги били неравноправни не се обсъждат от съда, защото такива не са предмет на
делото.
По
изискуемостта: Видно от договорения и подписан от страните пълен
погасителен план към договора, същият е с краен
падеж – 20.10.2018г., а самото заявление по чл.410 ГПК е подадено на
30.10.2018г., поради което е несъмнено е настъпила пълната изискуемост на
задълженията по право.Съответно и доводите за липса на предсрочна такава не
следва да се обсъждат.
В
обобщение, по гореизложените съображения съдът приема, че исковите вземания
за главница, възнаградителна лихва и
мораторна такава (с оглед липса на спор по момента на спиране на плащанията) са
доказани по основание, а тъй като няма изричен спор относно размера им – и по
този показател, още повече че сборът от вземанията съответства и на сбора на
останалите неплатени анюитети, тоест исковете следва
да се уважат изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
се следват разноски на ищеца в исковото производство, в размер: 125.00лв. –
такса, 160.00лв. – депозит особен представител и 100.00лв. – хонорар за
юрисконсулт.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на БСВ за сумата 170.00лв. –
платен от бюджета хонорар за СГЕ.
На основание ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство – от 75.00лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че отв. С.Х.Т., ЕГН**********, дължи
на „Б.П. п. ф.”
С.А. П., Ф., рег. №***, чрез „Б.П. п. ф. С.А. – клон Б.“, ЕИК***, следните
суми, на следните правни основания:
-
923.66лв.
– невърната главница по договор
за кредит от 14.01.2016г.;
-
124.66лв.
– възнаградителна лихва по договора за
кредит от 14.01.2016г.,
начислена за периода 20.10.2017г.
– 20.10.2018г.;
-
83.72лв.
– мораторна лихва върху главницата по договора за
кредит от 14.01.2016г.,
начислена за периода 20.11.2017г.
– 11.10.2018г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 30.10.2018г. до окончателното й изплащане,
за
всички от които суми е издадена заповед по реда
начл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№16376/2018г. на
ВРС,
на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН**********, да заплати на „Б.П.
п. ф.” С.А. П., Ф., рег. №***, чрез „Б.П. п. ф. С.А.
– клон Б.“, ЕИК***, сумата 385.00лв.
– разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН**********, да заплати на „Б.П.
п. ф.” С.А. П., Ф., рег. №***, чрез „Б.П. п. ф. С.А.
– клон Б.“, ЕИК***, сумата 75.00лв.
– разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от интереса,
на осн. ТР №4/18.06.2014г.
ОСЪЖДА С.Х.Т., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 170.00лв. – платен от бюджета хонорар за
СГЕ по делото, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………