№ 437
гр. Благоевград, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500843 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Г. П. П.
против решение № 901566/11.8.2021 г., постановено по гр.д. 370 по описа за
2021 г. на РС-Сандански.
Жалбоподателят сочи, че делото следва да се прекрати, тъй като е
образувано по искане на лице, което не е легитимно. Сочената за пострадала
от ищеца, въпреки, че е с психично заболяване не е поставена под
запрещение, гласува при изборите и сама е подписала договора за
предоставяне на услугата от дома в с.Р, където се намира. От нейния разпит е
видно, че тя обича брат си т.е. жалбоподателя и че са в прекрасни отношения,
като не само тя, но и приятелките й от дома очакват посещенията му, при
които той им носи неща за ядене и малки подаръци. Същата е конституирана
като страна, но видно е, че участвала като свидетел. Според жалбоподателя
решението на РС не съдържа мотиви. То представлява преразказ на исковата
молба, цитирани са доказателствата, без обаче да е направен дължимия
анализ на същите, нито са обсъдени направените от него възражения. Въобще
не е съобразено казаното от Д.П., която при изслушването й от съда е била в
1
добро психическо състояние, като не е съобразено, че само тя може да каже
дали се чувства застрашена от брат си и дали е възприела дадено негово
поведение като насилие, като в тази насока няма нито една дума в решението
на съда. Не се доказва твърденията за акт на домашно насилие. Обясненията
на Г. П. за взаимоотношенията със сестра му през процесния период и по
принцип се потвърждават от казаното от сестра му. Претендира разноските за
двете инстанции.
Въззиваемият И.П. изразява становище за неоснователност на жалбата,
повтаряйки тезата си пред РС. Акцентира да се съобрази, че здравословното
състояние на пострадалата след настъпилото ограничаване на контакта с
жалбоподателя, се е подобрило – станала е спокойна и си е възвърнала
обичайните навици, без да се налага по-силни медикаменти. Счита жалбата за
нередовна, поради липса на конкретни оплаквания. По отношение на
основателността на доводите в жалбата изтъква, че чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН
дава възможност не само пострадалото лице, но и на лице, което е в родство
по права линия с него, да подава молба по ЗЗДН. Подалия молбата И.П. като
син на пострадалата, очевидно е в кръга, на лицата със законова възможност
за подаване на молбата. Излага съображения, че доказателствата в т.ч. и
необорената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН сочат на осъществено
домашно насилие. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Пострадалата не изразява становище пред настоящата инстанция.
Жалбата БлОС счита за допустима, подадена е от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения от закона
срок. Абсолютно несъстоятелно се сочи, че тя е нередовна по см. на чл. 260,
ал 1, т. 3-6 ГПК. Видно е, че в същата се съдържат конкретни доводи за
неправилен анализ на конкретни посочени доказателства; посочен е и акта,
който се обжалва, като е поискано прекратяване на делото, с което са спазени
изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за редовност на жалбата, като т. 5
и 6 от същата разпоредба имат отношение към доказателствените искания, а
не към редовността на самата жалба по арг. от чл. 262, ал. 1 от ГПК, според
която жалбата се връща за нередовна, ако не отговаря на изискванията на чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 /не фигирурат т. 5 и 6/.
Постановеното решение е допустимо. Възражението в жалбата за
2
прекратяване на производството е несъстоятелно, тъй като сезиралия съда
И.П. е син на пострадалата Д.П., и като такъв е лице в родство по права линия
с пострадалото лице, което по арг. от чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН е измежду лицата,
които могат да подават молби по ЗЗДН. Затова и възражението, че молбата
следва да изхожда от пострадалото лице и затова производството е
недопустимо и подлежи на прекратяване е несъстоятелно. Освен горното за
допустимостта на молбата съдът съобрази, че е подадена в определения в чл.
10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок, считано от извършване на акта на домашно
насилие; спрямо лице от кръга по чл. 3, т. 6 определени в същия закон, по
отношение на което може да се подаде такова искане, предвид факта, че Г. и
Д. П.и са брат и сестра т.е. роднини по съребрена линия от 2 степен.
По молбата на сина на пострадалата Д.П., с която е потърсена защита
от домашно насилие е образувано производството пред РС-Сандански.
Молбата е придружена с декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на И.П.. В
нея синът посочва, че в периода от 15.3.2021 г. до 19.3.2021 г., а и до сега
майка му е подложена на стрес, на объркване и отново отключване на всички
симптоми на заболяването й, като по този начин преживява психическо
насилие от нейния брат Г. П. П., с действията, които е предприел спрямо нея,
а именно:
- непрекъснати телефонни контакти, като с разговорите я е въвел в
грубо заблуждение, че ще бъде взета от Дома за пълнолетни лица с психични
разстройства, в който е настанена от 2001 г. и че ще живее при него, като с
телефонните разговори е въведена с манипулации над психиката й,
убеждения, че други лица имат вина за настаняването й в дома вследствие на
което изпитва силно психическо напрежение и проявява агресия към себе си
и околните за нея лица - другите потребители и социални работници на дома;
наложилото се лечение е с медикаменти също води до опасност за здравето
й.
- без нейно знание и съгласие, и без него като нейн син П. е предприел
действия по преместването й в друг неспециализиран дом, което я поставя в
сериозен риск.
- предприетите действия за незабавното й местене в друг дом чрез
3
отправяне на заплахи до служители в отделни институции без да се
съобразява с действителното психично здраве на майка му и без да е лице,
което има права да решава вместо нея.
По делото се установява, че Д.П. със заповед на ДСП, Сандански е
настанена в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства, с.Р, община
Струмяни. Същата лично е подписала договора с дома за ползване на
социална услуга. Според решение на ТЕЛК № 0204/7.2.2011 г. тя страда от
параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане. Изразен устойчив
дефицит. Халюцинаторно-параноиден синдром в етапа на парафранизация.
От показанията на свидетелите се установява следното: Д. е
осъществявала контакти с брат си Г. П., като той със съпругата си я е
посещавал в дома, като са разговаряли и по телефона. Като потребител на
Дома Д. няма телефон, но тя, както и останалите потребители разговорят с
близките си чрез служебен телефон, който им се предоставя от медицинските
сестри, както и че потребителите постоянно се наблюдават от персонала.
Установява се, че Г.П. често в периода 12-19 март, 2021 г. е разговарял със
служителите на дома, настоявайки да изготвят необходимите документи за
преместването на сестра му в дома в Г.Д.. След разговорите по телефона с
брат си персоналът на Дома е констатирал, че Д. става агресивна, в
превъзбудено състояние, тъй като ги е възприемала, че са лицата, които не я
пускат да си отиде в къщи; отказвала е да комуникира с тях, била е в очакване
да си тръгне; събрала си е била куфарите. Състоянието на Д. наложило да й
поставят инжекция за успокояване, да търсят контакт с психиатър. След
забраната на управителката на дома да се осъществяват телефони разговори с
брат й и след срещата със синовете й, които персоналът е потърсил за
съдействие, Д. се е успокоила, разбрала е, че нещата не могат да се случат и
вече не е била в очакване, което да я напряга. При срещата със синовете си е
била объркана и растроена от факта, че те, а не брат й е дошъл да я вземе.
Това е видно от следните свидетелски показания.
св.Т –управител на дома от 2017 г. , която сочи, че братът на Д. не я е
посещавал от 2017 г., откогато тя е на работа; известно й от социалния
работник, който отговаря за Д. и от дежурната медицинска сестра, при която е
телефона, че поддържа връзка със сестра си чрез разговори по телефона. При
4
разговор с него разбрала, че иска сестра му да бъде преместена в Г.Д. като
впоследствие той е започнал да се обажда на свидетелката и в събота и в
неделя, както и на социалния работник, и на медицинските сестри. Искал е
служителите на дома да предвижат документите за преместването на Д., като
е звънял всеки ден по няколко пъти, въпреки, че домът нямат права да
иницира такова преместване. св.Т обяснява, че потребителите на услугата,
която предлага Дома в Р у себе си нямат телефони, но имат практика
служебния телефон на мед. сестри да се дава на потребителя да говори с
близките. Медицинските сестри са предоставяли телефона за разговори на Д с
брат й; сочи, че е наясно за разговорите им от думите на самата Д., че ще си я
заведе в Г.Д., ще се прибере в къщи, и че сина й И ще се грижи за нея. Била
си е събрала куфари, чанти и се е готвела да напусне дома; отказвала е да пие
лекарствата си, ставала е неспокойно след разговорите с брат си, не е искала
да слиза в столовата, не е желаела да разговаря, когато са се опитвали да я
питат нещо, отговаряла с „остави ме, не се занимавай с мен, не ме питайте“,
поради което като управител свидетелката е забранила на сестрите да й дават
телефона за да разговаря с брат си; сочи, че тъй като едра жена трудно я
овладяват, а когато е провокирана ставала доста агресивна. Нищо не е казвала
за имущество. Според показанията й Д. по принцип е спокойна, рядко изпада
в кризи, като при кризите е агресивна към останалите потребители и към
персонала. Сочи, че е Д. се включва постоянно в дребни помощи като
ежедневно помага в почистване, при сервирането. Сочи, че за нея са били
тези, които не я пускат да се премести.
Св. П., която работи в дома като социален работник от 2009 г., в което
качество е изградила близка доверителна връзка с Д., сочи, че е разговаряла с
брата на Д. за пръв път на 12.3.21 г., след което многократно са разговаряли
относно искането му свидетелката да изготви документите, за да бъде
изведена Д. от дома. Обяснил е в телефонния разговор, че Д. е запозната и
знае къде отива, разговарял е с нея, обяснил й е всичко. След разговора
свидетелката П. е питала Д. дали е съгласна да се премести, като й е
отговорила, че „брат й ще я изведе от институцията и ще я върне в къщи като
й е намерил работа в един център да работи с още три жени“, от което
свидетелката е заключила, че Д. не знае къде отива. Няма спомен Д. да й
споделяла, че някой иска да й вземе имуществото.
5
Св. П., син на Д.- в показанията си също сочи за разказаните му от
персонала искания и настоявания на брата на майка му с цел преместването й,
като описва и състоянието й на обърканост при срещата с нея, на която е
отишъл той с брат си, предизвикана, че те, а не вуйчо им е отишъл да я вземе.
При тази среща майка му е казала, че брат й е обещал да работи с две жени в
Г. Делчев, и че ще я гледа в неговия дом, както и че те с брат му ще я гледат
в техния дом; била е с нагласа да се изнася от дома, а не за преместване в друг
дом.
Свидетелите - дъщерята и съпругата на Г.П., в показанията си сочат, че
той не е искал да я вземе в дома си, а да я премести в специализиран дом в гр.
Г.Д..
Пред РС Д.П. в с.з. заявява, че Г.П. й е брат, който редовно идва в дома,
често със съпругата си да се видят; че той е много внимателен, добър, че я
обича и тя няма оплакване за нищо, като през ум не й минава да се оплаче;
сочи, че брат й не я е ядосвал, че много се радва да се видят.
Правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН дефинира домашното насилие като акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическото съпружеско съжителство.
С оглед приетите за установени факти, БлОС счита, че не се установява
да е извършен от Г.П. акт спрямо сестра си, който да бъде квалифициран като
домашно насилие. Лицето Д.П. се намира в специализиран дом, където е под
постоянно наблюдение от персонала, без у себе си да има телефон, което
логично изключва възможността да се осъществява насилие чрез телефонни
разговори, при отчитане, че осъществяването на тези разговори става чрез
съдействие на лице от персонала. Водените телефонни разговори от Г.П. със
сестра си за преместването й от дома, в който се намира в гр. Г.Д. не
представляват акт на насилие. Начинът, по който тeзи разговори обективно са
се отразявали върху поведението на Д., с оглед на психичното й състояние
6
също не доказва да е осъществено насилие. Не се установява персоналът на
дома, констатирайки съответното поведение на Д. след разговорите с брат й
да са го свели до знанието му с цел да преустанови разговорите с нея на тема
преместването й. Освен това намирайки се в под наблюдение на персонала на
дома при проявеното поведение от потребителя е следвало своевременно да
се реагира от персонала още при първоначалните прояви на Д. с адекватни
мерки. Социалният работник, под чиято наблюдение е Д. и който всеки ден
общува с нея заявява при разпита си, че между нея и потрербителката Д.
съществува „доверителна връзка“, „споделя какво я вълнува“.
Няма разпоредба за ангажиране отговорността на дадено лице за
насилие без то да съзнава с оглед психичното състояние на друго лице, че го
насилва – психически, емоционално и т.н. ЗЗДН цели да даде защита от
насилие, когато то се упражнява съзнателно т.е. целта на поведението му да е
за насилие, за умишлено негативно въздействие върху психика, емоции,
здравословно състояние на друго лице. Разговорите на Г. П. с Д., че ще я
премести или че ще я заведе в къщата си да я гледа, че й е намерил работа -
нямат такава цел. Очевидна е загрижеността му като нейн брат, както и
доверието, което Д. има към него, предвид начина по който тя говори за него
пред съда, а както сочи от опита си социалния работник П., която общува
всеки ден с Д. „те не лъжат, чисти са“. В изявлението на Д.П. в с.з., пред РС
няма нищо насочено срещу брат й, дори няма нещо от което да се
предположи за какъвто и да било негативизъм към него. Вярно е, че е
диагностицирана с параноидна шизофрения, но не поставена под запрещение.
Настоятелните разговори, които безспорно се установи, че Г.П. е водил с
персонала – управителката, социалния работник и мед. сестри за подготвяне
на документи по преместването й в друг дом– нямат отношение за доказване
на насилие по отношение на сестра му. Не се доказва насилие и от фактите в
декларацията на И.П. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в частта й, в която е
декларирано, че без знание и съгласие на Д. П., и на него като нейн син, брат
й е предприел действия по преместване в друг неспециализиран дом, което я
поставя в сериозен риск; и че за преместването й е отправял заплахи до
служители в отделни институции без да се съобразява с действителното
психично здраве на майка му и без да е лице, което има права да решава
вместо нея. Тези факти не са станали достояние на Д.П., а и целта им не е да
7
се упражни насилие над нея в т.ч. и да се влоши състоянието й като се
провокира проява на застрашаващо нейно поведение за самата нея и за
околните. Безпочвени се оказват и твърденията за връзка между проявеното
поведение от Г.П. по преместването й с каквито и да било имуществени
претенции. Такива не се споменават в свидетелските показания на
разпитаните лица от персонала на Дома в с.Р, които за уведомили молителят
П. за случващото се.
Ето защо БлОС не споделя извода на РС и на въззиваемия И.П. за
осъществено от Г. П. домашно насилие, тъй като доказателствата
опровергават, че целта на проявеното от него поведение е да увредят
емоциите на сестра му - нейните чувства, мисли и/или психично здраве и
състоянието й с оглед диагнозата й да се влоши.
По изложените съображения БлОС отменя решението на РС и отхвърля
молбата за издаване на заповед за домашно насилие.
С оглед изхода на делото И.П. дължи на Г.П. направените от последния
разноски пред двете съдебни инстанции, възлизащи в общ размер от 812,50
лв., от тях 400 лв. разноски направени пред РС за адвокатско възнаграждение,
а останалите за разноски направени пред въззивната инстаация за ДТ 12,50
лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 901566/11.8.2021 г., постановено по гр.д. 370 по
описа за 2021 г. на РС-Сандански и вместо това постанови:
Отхвърля молбата на ИВ. Б. ПР. срещу Г. П. П. за издаване на заповед
за защита от домашно насилие по отношение на майка му Д. П. П. ,
упражнено в периода 15.3.2021 г. – 19.3.2021 г.
Осъжда ИВ. Б. ПР., с ЕГН ********** да заплати на Г. П. П., с ЕГН
********** направените разноски пред районната и въззивна съдебна
8
инстанция в размер на 812,50 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9