№ 497
гр. Кърджали, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140101359 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 79 и сл. и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.05.2020г. между него в качеството му на кредитор, от една
страна, и ответника в качеството му на кредитоподучател, от друга страна, бил сключен
Договор за потребителски кредит № *********/ 29.05.2020 г. и по силата на чл.1 от този
договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
21 072,64 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателят се задължил да върне
отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с
договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляващ
неразделна част към договора, съгласно чл.7 от него, с който погасителен план и в
съответствие с клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до
размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за
издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брои и падежи. Въпреки
установените клаузи между страните било трайно преустановено погасяването на кредита и
съгласно чл.14 от процесния договор за банков кредит при непогасяване изцяло или отчасти
на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец имала правото
да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем и именно на това основание и поради
неплащане на вноска №3 с падеж 18.08.2020 г. и вноска №4 с падеж 18.09.2020 г., съгласно
изготвения погасителен план, ищецът обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за
което кредитополучателят бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна
изискуемост, връчването на което било възложено на ЧСИ С.Я., като на посочения от ищеца
адрес на лицето, същото не било намерено, както и не бил намерен и на адрес по
месторабота, като при посещение на адреса по месторабота била получена информация, че
1
ответникът е с прекратен трудов договор и след извършена справка за постоянен и настоящ
адрес било установено, че настоящият адрес на ответника е в Турция, а постоянният такъв в
с.Л.. обл.Кърджали, с оглед на което уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост по кредита било изпратено за връчване чрез ЧСИ Р.С. с рег.№12, район на
действие ОС-Кърджали, като на 19.07.2021г., на 31.07.2021г. и на 19.08.2021 г. призовкар на
ЧСИ посетил адреса, но лицето не било открито и при посещението на 19.08.2021г. на
адресът било залепено уведомление по чл.47 от ГПК, но в указания двуседмичен срок в
кантората на ЧСИ не се явило лицето или негов представител, с оглед на което същото се
считало за редовно връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което поканата
следвало да се счита надлежно връчена на дата 03.09.2021г. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответникът да му заплати следните суми: главница в размер на
19 952,37 лв. за периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г., договорна лихва в размер на 950,34
лв. за периода от 18.08.2020 г. до 03.09.2021г. мораторна лихва в размер на 3760,57 лв. за
периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г., 89,50 лв. такси по договора за периода от
18.08.2020г. до 05.10.2022г. и 114 лв. такси за нотариални покани за периода от 18.08.2020г.
до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на настоящата
искова молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в настоящия процес съдебни и деловодни разноски,
от които 994,67 лв. - внесена държавна такса и 1531,20 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор, с който не оспорва
обстоятелството, че по силата на договор за потребителски кредит №*********/29.05.2020
год. ответникът е изтеглил от ищеца потребителски кредит в размер на 21 072,64 лева за
текущи нужди с краен срок на издължаване 18.05.2023 год., но оспорва размера на
задължението и претендираните за дължими договорни и мораторни лихви в посочените
размери на 950,34 лева и 3 760,57 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, не се явява и негов процесуален
представител. От същия чрез процесуалния представител е постъпила молба делото да се
разгледа в негово отсъствие. Поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначения му на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми съобразно
заключението на вещото лице.
Съдът, като обсъди представените по делото писмени доказателства: договор за
потребителски кредит №*********/29.05.2020г., методология, погасителен план, искане,
усвояване на кредит, Общи условия, тарифа, доклад, писма, съобщения, констативен
протокол, както и заключението по неоспореното и прието заключението на вещото лице,
изготвило ССчЕ, намира предявените искове за частично основателни и доказани. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно обективно и компетентно
2
дадено. Въз основа на сключения между страните договор за потребителски кредит, е
възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 21 072,64 лв., като се установи, че
кредитополучателя И. С. Х. е усвоил изцяло отпусната сума по банковия кредит, видно от
приложено по делото банково бордеро №*****/29.05.2020г. Установи, че
кредитополучателят е заплатил на банката вноски в общ размер на 1120,27 лв. От ССче се
установи, че ответникът дължи на ищеца неизплатена главница в размер на сумата от
19 952,37 лв., възнаградителна лихва за периода от 18.08.2020г. до 03.09.2021г. в размер на
сумата от 950,34 лв., мораторна лихва за периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г., начислена
съгласно чл.9 от Договора за кредит в размер на сумата от 2656,06 лв., както и такси в
размер на 89,50 лв. за периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г. Прочие върху главницата се
дължи на основание чл. 86 от ЗЗД законна лихва от датата на предявяване на исковата молба
– 02.11.2022г. до окончателното изплащане. Следва да се направят следните уточнения за
дължимата мораторна лихва, която се изчислява съгласно чл.9 от договора за потребителски
кредит, като при предсрочна изискуемост и при дължими погасителни вноски за времето на
забава върху просрочените суми се използва законната лихва, определена от Министерски
съвет, съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен процент
на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Основният лихвен % за 2020 г. и 2021 г. е бил в размер на 0, 00%, поради което
размерът на годишната лихва следва да се определи в размер на 10%, а не лихвен от 15,2 %,
както е било уговорено в договора и както ищеца е начислил в исковата молба. Мораторната
лихва съвпада със законната лихва, изчислена само върху просрочена главница 19 952,37 лв.
Недължими се явяват единствено начислените от кредитора такси, за които в
договора липсват уговорки. Претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 114 лв.
нотариални такси се явява неоснователна. От една страна, същата е посочена, без да е
налице яснота за какво точно и на какво основание се дължи от ответника. Съдът приема, че
уговореното от страните по договора противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1, ал. 2 от
ЗПК, а именно - кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Освен, че този вид такса не е ясно и точно определена в договора за потребителски
кредит –чл.5, ал.3, то в случая несъмнено не се касае за такса за допълнителна услуга,
свързана с усвояване и управление на кредита. Уговарянето на такава такса съдът приема,
че е в противоречие с критерия за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска в тази
му част. Уговорката за тази такса е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.
10а, ал. 4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
3
потребителски кредит. Посочената нотариална таксата не е уговорена, нито в представения
по делото договор за потребителски кредит, нито в общите условия. Липсват данни същата
да произтича от тарифа за таксите, с която ответникът да е изразил съгласие, поради което
претенцията в тази част се явява недоказана по основание. В чл.5, т.3 от договора е
посочено: „3.Такси във връзка с допълнителни услуги, изрично посочени в настоящия
договор, които получателят ползва, съобразно условията на индивидуалните договори,
сключени между страните.“ Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за какво точно
действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на
закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради което
съдът приема, че същата не се дължи от ответната страна.
Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В
процесния случай, ищецът е представил доказателства, установяващи, че преди образуване
исковото производство длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. Съобразно
константната практика на ВКС, установена с Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. №
2072/2015г. на ВКС, I т. о., Решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, І т. о.
и др., начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно
изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между
страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно
избора на способ за връчване на съобщения. Ако в договора са предвидени конкретни
способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се
преценява съобразно договорните клаузи, като в настоящия случай в чл. 19 от договора за
потребителски кредит е упоменат начина на връчване, като съдът намира, че същият е
спазен.
4
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената
част от предявените искове в размер на 4260,21 лева, от следните сторени разноски: 1098, 52
лева - държавни такси в исковото производство, 350 лева - депозит за експертиза, 1531,20
лева - адвокатско възнаграждение за представителство в исковото производство, както и
заплатен депозит за особен представител в размер на 1500 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. Х. с ЕГН ********** от с.Л., № 19, общ. Джебел, обл. Кърджали, да
ЗАПЛАТИ на ,,Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. ,,Околовръстен път“ № 260, EИK: *********, следните суми,
представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № ********* от
29.05.2020г., както следва: 19 952,37 лева-главница, сумата от 950,34 лева -
възнаградителна лихва за периода от 18.08.2020г. до 03.09.2021г., сумата от 2656,06 лева -
мораторна лихва за периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г., сумата от 89,50 лева- такси ,
начислени за периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски от 1044,69 лева – внесена държавна такса, 1456,17 лева – адвокатско
възнаграждение, 1426,50 лева – внесен депозит за назначаване на особен представител и
332,85 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за сумата над 23 648,27 лева до претендираната сума от 24 866,78 лева и иска за
нотариални такси за сумата от 114 лева за периода от 18.08.2020г. до 05.10.2022г., като
неоснователни.
Банкова сметка, по която могат да се заплатят присъдените суми:
BG **********
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5