№ 389
гр. Пазарджик, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500371 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк С. , сграда 14,чрез
пълномощника на страната, против Н. А. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. , обл.Пазарджик , ул.
К.и М.“ № 89.
С исковата молба е предявен устА.ителен иск по чл. 422 от ГПК. При условията на евентуалност ищеца
предявява и осъдителен иск за сумите, посочени в исковата молба .
С Решение № 136/ 10. 02 .2022г. на районен съд Пазарджик , постА.ено по гр. д. № 956/2021г. по описа на същия
съд, иска е отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ж.к.
„М.“ 4, Бизнес Парк С. , сграда 14,подадена чрез процесуалния представител на страната . Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд в и се постА.и ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск . Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, чрез назначения особен
представител. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат стА.ищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид стА.ището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за устА.ено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
да се повтарят.
От доказателствата по делото се устА.ява ,че на 04. 05. 2015г. страните са сключили Договор за револвиращ
потребителски кредит/ДПК/ и издаване на кредитна карта. Договорът е сключен за финансиране на закупени
стоки от кредитополучателя.Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри :
Размер на кредита 2806 лв. ;
Срок на кредита – 24 месеца ,до 20. 05. 2017г. ;
Размер на вноската по кредита – 153,30лв. ;
ГПР- 32,02%;
ГЛП- 28,10% ;
Общо дължима сума – 3729,20лв;
Към договора е приложен погасителен план, подписан на същата дата. Според погасителния план задължението
по кредита следва да се изплати на 24 равни погасителни вноски, като първата вноска е на 20.06. 2015г. , а
последната вноска на 20. 03. 2017г.
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това ,че ДПК не
отговаря на специалните изисквания на Закона за потребителския кредит/ЗПК/ за действителността на
договора .
1. По въпроса за нищожност на клаузата за ГПР.
В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че ГПР представлява
общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения
от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно Приложение №1 .
В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута , определена с ПостА.ление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи
определения размер се считат за нищожни.
В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума , дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .
От посочените правни норми може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен
общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен
общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР ,така
както те са описани в текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички
разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата сума , която е дължима от потребителя
,представляваща ГПР.
При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата
стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са
2
спазени изискванията на закона.
В случая годишния процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима
норма 50% , ГПР е определен на 32,02%) ,но само това не е достатъчно ,за да се приеме, че уговорката не противоречи
на закона .
Следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради
противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл.
10а ал. 4 от ЗПК.
2. По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП.
В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база ,като процентна величина. Това обаче не достатъчно
,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия(месечния
) лихвен процент , с който ще се олихвява кредита . Не са посочени условията за прилагането на лихвения
процент по кредита , което означава да се посочат показателите , по които се формира ГЛП ,като основен
лихвен процент , който кредитора прилага в случая и съответните надбавки над него. Не са посочени също
така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита .
Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл.
10а ал. 4 от ЗПК.
В текста на чл. 23 от ЗПК е посочено , че когато договора за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителя
връща само чистата стойност на кредита ,но не дължи лихва или други разходи по кредита .Чистата стойност на кредита е
заемната сума , която е отпусната . В конкретния казус това е сумата 2806лв. От заключението на приетата по
делото СИЕ е устА.ено ,че за погасяване на кредита ищеца е извършил плащания в размер на 3729, 20лв. , поради
което не дължи главница по договора .
3.Обосновано и законосъобразно районния съд не е разгледал предявения при условията на евентуалност на
искането осъдителен иск против ответника .
УстА.ено е по делото ,че ДПК е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което не е породил желаните
от страните правни последици.УстА.ено е също така ,че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
( 28. 10. 2020г. ) срокът на договора е изтекъл , поради което действието на договора е прекратено по право. В
исковата молба е посочено ,че осъдителния иск се предявява при условията на евентуалност само в случай ,че
устА.ителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането .
В случая устА.ителния иск не е отхвърлен на това основание (ненадлежно обявена предсрочна изискуемост ) , а поради
недействителност на ДПК. На това основание районния съд не дължи произнасяне по евентуалната претенция .
Отделно от това , следва да се отбележи,че в конкретния казус няма обявена от кредитора предсрочна
изискуемост на кредита . Крайният срок на ДПК е 20. 05. 2017г. Волеизявлението на кредитора до длъжника за
това ,че вземането по кредита е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер поради просрочие на две
месечни погасителни вноски е изпратено на 14. 09.2017г. , след като договора е прекратен по право.
При положение ,че фактическите констатации и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция , обжалваното решение ще следва да се потвърди ,като правилно и законосъобразно .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136/ 10. 02 .2022г. на районен съд Пазарджик , постА.ено по гр. д. № 956/2021г. по
описа на същия съд.
3
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване ( търговско дело / чл.286 ал.1 и ал. 3 от ТЗ, чл. 287 от ТЗ във вр. с чл. 365 т.1 от ГПК/ с цена на обективно
съединените искове под 20 000 лв. ) .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4