№ 40250
гр. С., 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20231110115096 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
„С.К.“ ООД, срещу К. П. Т. за сумата от 87,68лв., представляваща задължение по договор за
паричен заем №670983/30.04.2022г. ведно със законна лихва от 23.03.2023 г. до изплащане
на вземането, възнаградителна лихва в размер на 0,19 лв. за периода от 30.04.2022 г. до
18.07.2022г., неустойка поради непредставяне на поръчителство или банкова гаранция в
размер на 3,13лв. за периода от 30.04.2022г.-18.07.2022г., лихва за забава в размер на 6,97лв.
за периода от 01.08.2022г.-01.03.2023г.., неустойка за забава в размер на 0,93лв. и разноски
по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 260 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят
се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или
банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното
производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен
да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при
заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които
произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на
дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение
и да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в
договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил
1
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 3,13 лева. Макар сама по
себе си претендираната сума да е малка, се касае за вземане, произтичащо от нищожна
клауза, което се явява недължимо. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за
заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за
сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде
обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за
добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
265688/30.11.2022г. на „С.К. “ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу К. П. Т. в частта за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 3,13лв. за периода от
30.04.2022г.-18.07.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2