РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500488 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила
въззивна жалба против Решение № 145/23.04.2021г. по гр.д. № 1898/2020г. на
ГОРС , с което е прието за установено по отношение на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс-Е“ , представлявано от всеки двама от членовете на Управителния
съвет Румен Георгиев Лалев, Илиана Георгиева Георгиева и Атанас Андреев
Колев заедно, че В. В. ДР., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Г. О.,
ул.“**“ № и настоящ адрес гр.Г. О., ул.“*“ № не дължи сумата от 3 233,12
лв. /три хиляди двеста тридесет и три лева и дванадесет стотинки/,
представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за
периода от 25.07.2020 г. до 22.10.2020 г. по партида с клиентски номер ** и
абонатен номер ** за обект на адрес гр.Г. О., ул.“**“ № , за която е издадена
фактура № ********** от 25.11.2020 г.
Жалбата е подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр.
Варна и с нея се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания първоинстанционен акт, както следва:
1
Противно на изводите на съда в обратна насока, не са допуснати
нарушения при съставянето на констативния протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ.
Необосновани са изводите на съда, че в случая не е установено наличието на
която и да е от хипотезите на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ за демонтаж на
процесното СТИ и изпращането му за проверка в БИМ. Не кореспондират с
доказателствата по делото изводите на съда за недоказаност на хипотезата на
чл. 50, ал. 1,б. „б“ от ПИКЕЕ. Противно на изводите на съда по делото е
установен периодът на начислението. Развити са подробни съображения и се
отправя искане към въззивния съд да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да отхвърли предявения отрицателен
установителен иск. В постъпил в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната
неоснователност. Посочва, че процесното СТИ измерва точно преминалата
през него ел енергия ,което е установено от приложения протокол от
метрологична проверка , издаден от БИМ, поради което не са налице
предпоставките на чл. 50 , ал. 1 , б. „б “ от ПИКЕЕ. Моли съда да потвърди
обжалваното решение по подробно развити съображения.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
2
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
Ищецът В. В. ДР. твърди, че е потребител на електрическа енергия в
обект на адрес гр.Г О, ул.“**“ № , за което е разкрита партида с клиентски
номер ** и абонатен номер ** при „Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че от
посещение в подразделение на „Енерго-Про Продажби“ АД и ЦОК – Горна
Оряховица научил, че ответникът „Електроразпределение Север“ АД е
начислил за заплащане по партидата му 3 233,12 лв. по фактура от 25.11.2020
г. въз основа на извършена проверка и съставен констативен протокол.
Оспорва верността на отразеното в констативния протокол с твърдението, че
проверката е извършена в отсъствие на ищеца и на свидетелката, която го е
подписала. Оспорва размера на начислената сума, считайки го за произволно
определен. Възразява, че за ответника не съществува фактическо основание за
извършване на корекцията. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 3 233,12 лв. за
служебно начислена електрическа енергия за периода от 25.07.2020 г. до
22.10.2020 г. по партидата му и присъждане на сторените в производството
разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба,
ответникът оспорва основателността на предявения иск, като навежда
твърдения, че на 22.10.2020 г. служители на „Електроразпределение Север“
АД извършили проверка на средството за търговско измерване (по-долу
СТИ), измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, за
което съставили протокол, подписан от представители на ответника и един
свидетел, след това изпратен на абоната. Проверката установила, че СТИ не
измерва, поради което то било демонтирано, поставено в безшевен чувал,
затворен с пломба с уникален номер и изпратен на Български институт по
метрология. При метрологичната проверка било установено, че СТИ не
измерва електрическа енергия поради видима външна намеса в схемата на
електромера – монтирано допълнително устройство, свързано към платката.
На основание чл.50, ал.5, вр. ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ, операторът начислил 3
233,12 лв., представляващи стойността на 15 791,76 кВТч – електрическа
енергия, равна на 1/3 от пропускателната способност на измервателната
система при ежедневно 8-часово натоварване за период от три месеца преди
констатиране на неизмерването (от 25.07.2020 г. до 22.10.2020 г.). Сочи, че
цената на това количество електрическа енергия е начислено и дължимо на
основание посочените норми на ПИКЕЕ. Отправя искане към съда да
отхвърли предявения иск.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
3
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Видно от приложения към делото Констативен протокол №
5700502/22.10.2020г. служители на ответното дружество са подменили с ново
СТИ измерващо потреблението в имота на ищеца. В протокола липсват
каквито и да било констатации, свързани с техническа неизправност на
средството или с наличието на външна намеса в схемата на свързването му. С
протокол № 427 от 02.11.2020г за метрологична експертиза, извършена от
БИМ е установено, че процесното СТИ измерва с грешка в рамките на
допустимата такава . Констатирано е монтирано допълнително електронно
устройство, свързано към платката . Въз основа на тази констатация
служителят на БИМ е заключил , че електромерът не съответства на
изискванията за измерване на електрическа енергия. Заключението на
изслушаната по делото СТЕ , което съдът възприема изцяло като компетентно
и обосновано, потвърждава изводите на БИМ, че СТИ измерва преминалата
през него ел. енергия в допустимата си за класа на точност грешка. Тези
данни от фактическа страна дават основание на съда да приеме, че
оплакването на жалбоподателя , че при съставен в съответствие с
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ КП , са налице предпоставките на чл.
50,ал. 1 , б. „Б “ от ПИКЕЕ , е неоснователно.
Категорично по делото е установено, че процесното СТИ измерва в
класа си на точност. За да възникне правото на ответника да извърши
корекция на сметката на ищеца по реда на чл. 50, ал. 1 , б. „б“ от ПИКЕЕ ,
следва да е налице неизмерващо СТИ. Нито в съставения от служителите
КП , нито в метрологичната експертиза , изготвена от БИМ , нито в
заключението на изслушаната по делото СТЕ е налице констатация, че
процесното СТИ не измерва . Напротив, с протокола за метрологична
експертиза , изготвен от БИМ и със заключението на вещото лице, изготвило
СТЕ, се установява обратното.
4
При това положение съдът намира, че ответникът, в чиято тежест
законът е възложил това, не е доказал наличието на предпоставките на
разпоредбата на чл. 50 , ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, на която основава вземането
си срещу ищеца по издадената от него фактура за исковата сума.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния съд , което обосновава извода за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради
кое същото следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в
размер на 800 лв.
Водим от горното, съдът ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145/23.04.2021г. по гр.д. № 1898/2020г.
на ГОРС.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“ да заплати на В. В. ДР., ЕГН *******, с
постоянен адрес гр.Г. О., ул.“**“ № сумата от 800 лв. ( осемстотин лева)
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5