Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр.Нови пазар, 05.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Нови пазар в публичното си заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета
година, в следният състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР
: НЕЛА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 240 по описа на НПРС за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща
обективно съединени искове с правно основание по правната квалификация на
обективно съединените искове: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1116,07лв.главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 33, ал.1 от ЗПК вр. чл. 3 от договора за сумата от 168,71лв.
възнаградителна лихва по договора за периода от 20.02.2018 г. до 20.10.2018 г. и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 5 от договора, мораторна лихва за забава 63,81лв. за периода от 20.03.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.
Ищецът сочи, че съгласно договор за
потребителски заем с № *** г. ищецът е
предоставил на ответника паричен кредит в размер на 3000лв. и закупуването на застраховка от 604,80лв.
Съгласно договора ответникът е следвало с 36 месечни вноски, всяка от по
155,82лв. да погаси кредита, които съставляват главница по заема, ведно с
оскъпяването й, съгл.годишния процент на разходите – 46,50% и ГЛП – 35,98%, посочени
в договора.
Посочено е, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора на 20.02.2018 г., като до тази дата са
погасени 27 мес.вноски.
Ищецът сочи, че съгласно чл.
5 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
вноска. В резултат на това ответникът дължи остатъка по заема в размер на
1284,78лв., представляващ оставащите 9 вноски към 20.03.2018 г., към която дата
е станал изискуем целия му размер.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи главница 1116,07лв., възнаградителна лихва в размер на 168,71лв. и
законна лихва за забава 63,81лв. за
периода от 20.03.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението.
Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските както по
исковото производство, така и по заповедното производство.
От името на ответника не е
постъпил писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок. На
ответникът са известни неблагоприятните последици от неподаването на писмен
отговор и възражения по иска. В първото
по делото съдебно заседание, не се явява.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът по делото е
сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
АД договор № *** г. за потребителски кредит. Съгласно сключения договор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ АД е предоставил на ответника паричен кредит в размер на 3000лв. Погасяването на кредита, съгласно договореното между
страните се извършва на 36 бр. месечни погасителни вноски по 155,82лв. всяка и
обща стойност на плащанията 5609,52лв. В договора е посочен процент на
разходите 46,50% и лихвен процент на разходите 35,98%. В договора е приложен и
погасителен план за погасяване на кредита.
Срокът на погасяване на сумите по договора е до 20.10.2018
г. В самия договор е посочен и погасителният план на кредита, крайната падежна
дата на който е 20.10.2018 г.
С договора за кредит е направена застраховка в размер
на 604,80лв. по Застраховка сигурност на плащанията, съгласно Сертификат PLUS ***
Приложено е и извлечение от сметката на длъжника по
кредит PLUS
***от делото, от която се установява, че ответникът
е извършил плащания в общ размер на 4279,14лв., л. 30 от делото. Оставащи като
неизплатени по договора за кредит са общо 1284,78лв., от които главница
1082,47лв., 33,60лв. главница по застраховката, 168,71лв. лихва по кредита до
датата на падежа – 20.10.2018 г. и такси в размер на 72лв. За таксите ищецът не
е поискал издаване на заповед за изпълнение и няма претенции по настоящето
дело, в т.ч. и като осъдителни искове.
Съгласно справката – извлечение от сметката по
договора за кредит, платените от длъжника – ответник суми, погасяват вземанията
за 27 ежемесечни вноски, до 16.02.2018 г.
Съгласно чл.3 от договора “При забава на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането,извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени в него надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочна изискуемост.
Към датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е 26.10.2018 г. (срокът на договора е до 20.10.2018) е
настъпил падежа на сключения между страните договор за кредит и всички
произтичащи от него вземания са станали изискуеми.
По делото няма представени доказателства за предявена
от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията му по договора за кредит, а
такава не се и претендира.
От гореописаните факти, съдът приема, че между ищеца и
ответника е възникнало облигационно отношение, породено от сключения договор *** г.
Съгласно представения погасителен план и
извършени от ответника плащания, съдът приема, че същия е извършил такива в
размер на 4279,14лв., л. 30 от делото и оставащата неизплатена част по
главницата е в размер на 1082,47лв.
Съгласно чл. 5 страните са
договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането. Предвидено е също, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, вземането по кредита, ведно с
дължимото обезщетение за забава и разноските, става предсрочно изискуемо от
датата на падежа на втората просрочена вноска, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Ищецът е представил сертификат за застраховка към
процесния договор, ведно с общи условия към застраховка „Защита на плащанията“,
подписани от него и ответника, но по делото не е представен сключен със
застраховател застрахователен договор.
По делото обаче не е представен договор
за застраховка, както и доказателство за плащането на такава, съгласно
посоченото в договора за кредит, на застрахователния агент „Директ Сървис“ ЕАД.
Независимо от това обстоятелство в приложеното извлечение е посочен и размерът
на дължимите вноски по договор за застраховка, които са в размер на 604,80лв.
Съдът намира, че сумите начислени като
дължими според извлечението по кредита за застрахователни премии не се дължат
от длъжника и същите неправилно са включени в размера на дължимата от него
главница. Съдът счита, че платеното от ответника в общ размер на 4279,14лв. следва
да се отчете по отношение на главницата и на дължимата лихва, но не и за
застрахователните вноски.
Съдът намира, че платеното от ответника
следва да се отчете като платено по главницата и договорената възнаградителна
лихва, съгл. договора за кредит, поради което от размера на общата дължима
месечна вноска, съгласно погасителния план в размер на 155,82лв., която включва
суми по главницата, суми по лихвата, и в постоянен размер от 16,80лв. суми по
договора за застраховка, следва да се приспадне сумата по застраховката. Така
месечната вноска, без сумата за главница по договора за застраховка става
139,02лв.
Платената сума разнесена според
погасителния план се равнява на 30,78 месечни вноски. Оставащата по неплатената
главница сума е в размер на оставащите шест месечни вноски, включващи 753,11лв.
главница и 81,01лв. възнаградителна лихва.
От гореизложеното съдът намира, че искът
на ищеца за установяване на съществуването на вземането му ***.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1116,07лв.главница е основателен само за сумата от 753,11лв., а искът по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 33, ал.1 от ЗПК вр. чл. 3 от договора за сумата
от 168,71лв. възнаградителна лихва по договора за периода от 20.02.2018 г. до
20.10.2018 г. е основателен за сумата от
81,01лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 20.10.2018 г.
Така сумата на извършените от ответника
плащания до 16.02.2018 г. в размер на 4 279,14лв. и оставащите такива в
размер на 753,11лв. главница и 81,01лв. възнаградителна лихва се равняват на
пълния размер на вземането на ищеца по договора за кредит, съгласно
погасителния план (без сумата за застраховката) в общ размер на 5 004,72лв.
Относно претенцията на ищеца за законна
лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 5 от договора, мораторна лихва за забава 63,81лв. за периода от 20.03.2018 г. до 11.10.2018 г., съдът
намери, че такава следва да му се присъди в размер на 30,34лв. Съдът изчисли
този размер на основание чл. 162 от ГПК и с помощта на електронен
калкулатор за законна лихва https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
изчислена върху оставащата неплатена част от главницата в размер на 753,11лв.
за периода от 20.05.2018 г. (датата следваща отчетените плащания, съгласно
погасителния план) до 11.10.2018 г.
Предвид на гореизложеното, съдът намира,
че исковете са частично основателни и доказани и следва да се уважат в следните
размери:
1/ искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 753,11лв. главница и да се
отхвърли за разликата до сумата от 1116,07лв.главница;
2/ искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 33, ал.1 от ЗПК вр. чл. 3 от договора, следва да се уважи
за сумата от 81,01лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до
20.10.2018 г.и да се отхвърли за
разликата до сумата от 168,71лв. възнаградителна лихва по договора за периода
от 20.02.2018 г. до 20.10.2018 г. и
3/ искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 5 от договора, следва да се уважи за
сумата от 30,34лв. мораторна лихва за забава от 20.05.2018 г. до 11.10.2018 г. и да се отхвърли за
разликата до сумата от 63,81лв. мораторна лихва за
периода от 20.03.2018 г. до 11.10.2018 г.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са
претендирани разноски, както следва: разноски по исковото производство за
заплатени държавни такси в размер на 123,03лв., и в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждание.
Съдът намира, че размерът на
възнаграждението за юрисконсулт отговаря минималния
посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общия размер на претендираните в
исковото производство разноски е 223,03лв.
В исковото производство
посочените разноски са направени за вземания в общ размер на 1348,59лв., от
които се уважават такива в размер на 864,46лв. Пропорционално дължимите на
уважената част от исковете разноски са в размер на 142,96лв., като за разликата над този размер до 223,03лв. претенцията
за разноски следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част
на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното
производство.
По заповедното производство
са заявени претенции в общ размер на 1348,59лв. и са направени разноски за ДТ в
размер на 26,97лв. и са присъдени 50лв. за юрисконсулско възнаграждение. Общо
разноски в размер на 76,97лв.
Пропорционално на уважените
по настоящето производство искове спрямо заявените по заповедното производство претенции
и направените по него разноски, следва да се присъдят разноски в размер на 49,34лв. като за разликата над този
размер до 76,97лв. претенцията за разноски следва да се отхвърли.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
Ищецът по делото е заплатил
на 13.05.2019 г. сумата от 324,40лв. по депозитната сметка на съда, за
заплащане на възнаграждение за особен представител на длъжника, което след това
е прието, че е недължимо, т.к всъщност ответникът е приел и получил лично
съдебните книжа. От това следва, че така платената сума се явява недължимо
платена и на основание чл. 4б от ЗДТ следва
да се възстанови по посочената в молбата от 28.06.2019 г. на ищеца банкова
сметка.
На
основание чл. 82 от ГПК и чл. 4б от ЗДТ, заплатената с платежно
нареждане от 13.05.2019 г. на л. 49 от делото сума от 324,40лв. следва да се възстанови на ищеца по делото.
Относно разпоредбите на чл. 416 от ГПК за
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 864/01.11.2018 г.
по ч.гр.д. № 1467/18г. на НПРС влиза в сила след датата на
влизане в сила на решението по настоящето дело.
Относно отхвърлените вземания на ищеца, за които е
издадена заповед за изпълнение.
Поради частично отхвърляне на
предявените по настоящето дело
искове, изпълнителен лист по Заповед № 864/01.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1467/18г.
на НПРС следва
да се издаде само за уважените с решението размери на всяко от присъдените
вземания, а именно за 753,11лв. главница; за сумата от 81,01лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.05.2018 г. до 20.10.2018
г.и за сумата от 30,34лв. мораторна лихва за забава от 20.05.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заповедта за изпълнение – 26.10.2018 г.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, по отношение на Е.К.Ш. с ЕГН **********
***, че същият дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., че вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 753,11лв.
(седемстотин петдесет и три лева и единадесет стотинки) главница, за която е
издадена Заповед № 864/01.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1467/18г. на НПРС,
съществува, като отхвърля иска за разликата до сумата от 1116,07лв.главница.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр.
с чл. 33, ал.1 от ЗПК вр. чл. 3 от договора, по отношение на Е.К.Ш. с ЕГН **********
***, че същият дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.д., че вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД за сумата от 81,01лв.(осемдесет
и един лева и една стотинка), представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.05.2018 г. до 20.10.2018
г., за която е издадена Заповед № 864/01.11.2018 г. по ч.гр.д. №
1467/18г. на НПРС, съществува, като отхвърля иска за разликата до сумата от
168,71лв. възнаградителна лихва по договора за периода от 20.02.2018 г. до
20.10.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 5 от договора, по отношение на Е.К.Ш. с ЕГН **********
***, че същият дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.д., че вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата от 30,34лв.
(тридесет лева и тридесте и четири стотинки) мораторна лихва за забава от 20.05.2018 г. до 11.10.2018 г., за която е издадена Заповед № 864/01.11.2018 г. по ч.гр.д. №
1467/18г. на НПРС, съществува, като отхвърля иска за разликата до сумата от 63,81лв. мораторна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 11.10.2018 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Е.К.Ш. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 142,96лв. (сто четиридесет и два лева деветдесет и шест
стотинки), като отхвърля за разликата
до 223,03лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Е.К.Ш. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 49,34лв (четиридесет и девет лева тридесет и четири стотинки), като отхвърля за разликата до 76,97лв.
На основание чл. 82
от ГПК и чл. 4б от ЗДТ, да се възстанови на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
по сметка IBAN ***/SWIFT: BNPABGSX,
БНП Париба С.А. клон София, сумата от
324,40лв. (триста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки), платена с
платежно нареждане от 13.05.2019 г. Препис от настоящето решение в тази част да
се изпрати на счетоводството на съда за изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № 1467/18г. на НпРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина
Николова