Р Е Ш Е Н И Е
№ 939/16.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Юрукова адм. дело № 721 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Г.А.С., понастоящем в Затвора
гр.Пазарджик, чрез адвокат М., против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева
за причинени неимуществени вреди за пребиваването в Затвора гр. София в периода
03.08.2017г. до 09.05.2018г. и на обезщетение в размер на 15000 лева за
причинени неимуществени вреди за пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик в периода
09.05.2018г. до 24.06.2021г.(дата на предявяване на исковата молба), ведно със
законната лихва от 03.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване на наказанието
съгласно ЗИНЗС и Европейската конвенция за защита правата на човека.
Оплакванията са, че в Затвора гр. София е живял в условията на пренаселеност,
без достатъчно мебели, при наличието на гризачи и насекоми, без осигурено
легло, а е спал на дюшек. За престоя си в Затвора гр. Пазарджик оплаквавията са
за пренаселеност, като нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; липса на
вентилация, водеща до задух и кашлица; тоалетните са с неработещи казанчета,
липса на чешми и умивалници, прегради; липса на светлина и свеж въздух в
килиите; теч от канализационна тръба; мухъл и влага; ниски температури през
зимата; спалното и постелъчното бельо се сменят рядко; пълно с насекоми; Ищецът
твърди, че с него не се провежда индивидуална и корекционна работа; Всички тези
посочени обстоятелства са довели до поведенческа и личностна криза. При
изтърпяване на наказания „изолиране в наказателна килия“ не е имал достъп до
тоалетна, светлина и в условия на пренаселеност.
Процесуалният
представител на ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София
- в депозиран писмен отговор застъпва становище, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Депозиран е и още един писмен отговор, в който
подробно се обосновава, че на лишения от свобода не е на кърнено човешкото
достойнство и не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация. Няма липса на течаща вода и тоалетна, хигиената в килиите е
пряко зависима от самите лишени от свобода. Проблемът с пренаселеността е бил
временен, свързан с ремонт на Затвора гр. Пазарджик. Представя становище, че в
затвора е извършена мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд през
2017г.-2020г. Налице са посегателства от страна на лишените от свобода и рушене
на сградата, за която администрацията отремонтира щетите. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск не е
доказан по основание и по размер. Счита, че от събраните доказателства от
Затвора гр. София и гр. Пазарджик се установява, че
действително има драстично спадане на пренаселеността в двата затвора.
Условията са подобрени, извършен е ремонт в Затвора гр. Пазарджик.
Административен съд
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
От представените справки
по делото се установява, че ищецът Г.А.С. е пребивавал в Затвора - София от
03.08.17г., до 04.05.18г., а в Затвора - Пазарджик от 04.05.18г., и към
настоящия момент.
Съгласно представена
справка от Затвора гр. София с вх. № 8989 от 01.11.2021г. се установява, че
ищецът е бил в приемно отделение 8 гр. За период от 03.08.2017г. до
10.08.2017г.; след което от 10.08.2017г. в 13 гр.; от 28.11.2017г. - 11 гр.; от
22.12.2017г. до преместването му на 04.05.2018г в Затвора гр. Пазарджик - 4 гр.
Съгласно справките от
Затвора гр. София територията на 4, 8, 11 и 13 групи се състои от съответен
брой за всяка спални помещения, включващи собствени санитарни възли от по 2 кв.
м., баня за общо ползване. Ответникът посочва, че всяко спално помещение е с
различен капацитет и квадратура, като всичките са съобразени с изискването по
закон за минимум 4 кв.м. площ на 1 л.св., съгл. чл. 43, т. 4 от ЗИНЗС. Оборудвани
са легла, маса, столове, шкафове и мивка. Има два отваряеми прозореца от общо
6, посредством които не се ограничава притокът на естествена светлина и
възможност за проветряване. Отоплението е чрез ТЕЦ и парова централа; електрифицирани.
През зимните месеци се поддържа температура от минимум 18 градуса. Санитарните
възли са с постоянно течаща студена и топла вода. Осигуряват се препарати за
почистване и хигиенизиране на помещенията, сапуни, прах, белина и други. Хигиената
и спалните помещения се почистват от лишените от свобода, настанени в тях, а
общите части – от лишените от свобода, които са назначени със заповед за
работа. Веднъж в седмицата, по график, се извършва изпиране на дрехите и
спалното бельо на л.св., а изпирането на одеялата и олекотените завивки - два
пъти в годината. По договор с „ДДД-1” ООД се извършва дезинфекции и дератизации
на всички групи, канцеларии, складови и сервизни помещения, СБАЛЛС и кухненския
блок.
Ищецът - Г.А.С., е
пребивавал в СБАЛЛС в периода от 22.12.17г. до 10.04.18г., което е болнично
заведение и там лицата се настаняват диференцирано. Спалните помещения в СБАЛЛС
са оборудвани с легла, маса, столове, шкафове и мивка. Спалните помещения
разполагат със самостоятелни прозорци, осигуряващи приток на естествена
светлина и проветряване. Отоплението е от ТЕЦ и парова централа; помещението е
електроснабдено. През зимните месеци се поддържа температура от минимум 18
градуса, съгласно изискванията. В санитарния възел е подсигурена постоянно
течаща студена и топла вода.
Съгласно представена от
началник на Затвора гр. Пазарджик Справка за Г.А.С. е видно, че той изтърва
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик в период от 04.05.18г. до
настоящия момент, като са посочени периодите за всяко отделение в Затвора гр.
Пазарджик на пребиваване, липсват данни с колко души в сътоветните помещения е
пребивавал. Не може да се представят данни за помещенията, тъй като всички са
след реконструкция. За времето от 11.05.2018
г.-07.06.7018 г. е бил в 6 отд.; от 08.06.2018г. до 12.06.7018 г. е бил в 7
отд.;
13.06.2018 г. - 17.07.2018г. е в 6 отд. ; от 18.07.2019г. - 09.01.2019 г. е
в 7 отд.; от 10.01.2019г. до 13.04.2020г. е в 6 отд.; от 14.04.2020 г. -
14.03.2021 г. е бил в 4 отд.; за период от 15.03.2020 г. -24.06.2021г. е бил в 9 отд.; В справката се посочва, че от
началото на 2018г. се е осъществил основен ремонт и реконструкция в Затвора гр.
Пазарджик. В 6 отделение всяко помещение е с
тоалетна, мивка и достъп до течаща студена вода, с оборудване – стол, маса,
шкафче; има общ санитарен възел на
коридора на отделението, включващ тоалетни, големи мивки с течаща
студена вода и бойлер с топла вода ежедневно. Къпането се осъществяваше в
отделни помещения, два пъти седмично по утвърден график. Всички спални
помещения са с ПВЦ прозорци, осигуряващи достатъчно дневна светлина и
изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Отоплението е чрез парно
на газ.
В справката се посочва,
че 7 отделение е със сходни условия с 6 отделение, където ищецът е от
08.06.2018г.-13.06.2018г. и 18.07.2018г.-10.01.2019г.
От 14.04.2020г. ищецът е
настанен в 4 отделение, където са спазени всички изисквания за 4 кв.м.
Капацитетът на спалните помещения е от 2 до 6 легла, с размери на всяко 70/190
см., шкафче, маса, табуретки, санитарен възел, тоалетна, батерия, душ слушалка.
Подът е с теракот, фаянс в банята, ПВЦ дограми, боядисани светли стени, достъп
до течаща вода и топла вода за къпане два пъти в седмицата по график.
Отоплението е на парно на газ и алуминиеви радиатори, с достатъчно дневна
светлина. Всяко помещение е с достъп до кабелна телевизия, която не се заплаща.
От 15.03.2021г. С. е
настанен в 9 отделение при същите условия.
Видно от справките С. е
наказван 12 пъти – шест от които е „изолиране в наказателна килия“. Представен
е в графичен вид всеки период за изтърпяване на това дисциплинарно наказание,
като е бил в НК № 102, 103, 201, 202. Винаги е изтърпявал сам наказанието.
Килия 102, където е бил 5 денонощия е без санитарен възел, обзаведена с двойна
вишка, метална маса. Преди закуска, обед, вечеря е осигурявано 30 минути време
за личен тоалет. Ползва се 2 пъти седмично баня по график. Достъпът до санитарен
възел се осигурява от постови полицаи при изявено желание 24 часа в денонощие
чрез звуков и светлинен бутон, инсталиран в помещението. Има прозорец, осигуряващ
чист въздух и светлина в наказателните килии, престой на открито с времетраене
1 час и 10 минути.
Наказателни килии № 103,
201, 202 са в напълно обновени отделения, със санитарен възел, течаща топла и
студена вода, къпане 2 пъти седмично по график, с маси, шкафче, столове, ПВС
дограма и прозорци, проветряване и осигурена дневна светлина, теракот на пода,
фаянс, боядисани в светло стени, мивки, тоалетни чиния, душ слушалка, парно на
газ, алуминиеви радиатори.
Към справките са
приложени договори за дезинсекция и дератизация на ГДИН с дружество изпълнител.
Представен е план за
присъдата на Г.А.С. от 11.05.2018г. В него е разписана зона Трудова заетост, с
цел развиване на трудовите навици В него е разписана цел за осъзнаване на причините
за извършено престъпление, зона Трудова заетост, с цел развиване на трудовите
навици, повишаване уменията на общуване и включване в образователния процес.
Задачи са мотивация за позитивна промяна, овладяване на агресивността и гнева,
завършване на начално образование.
Представен е план на
присъда на Г.А.С. от 18.11.2020г. В него е разписана цел за осъзнаване на
причините за извършено престъпление, зона Трудова заетост, с цел развиване на
трудовите навици, повишаване уменията на общуване и уменията на мислене с
поставяне на реалистични цели. Задачи са мотивация за позитивна промяна,
овладяване на агресивността и гнева, стимулиране за водене на законосъобразен
начин на живот. Форма за участие е чрез индивидуално консултиране и колективно
производство за трудово устрояване.
От началника на Затвора
гр. Пазарджик е представена справка общо за броя на лишените от свобода в пенитенциарното
заведение. След 2009г., съгласно изискванията на ЗИНЗС за райониране, броят на
лишени от свобода е паднал с 50%, а пренаселеността 2-3 пъти. През 2008г.
лишените от свобода са между 826-769. През 2015г. броят е в границата между
409-582 л/с. За 2016г. са 582 л/с и в края на годината 460 л/с. През 2017г.
броят е 460 л/с и в края на годината 374 л/с. За 2018г. да 374 л/с и 317 л/с в
края на годината. През 2019г. са 317 л/с. През 2020 г. - 307 л/с. От тези
бройки на лишени от свобода началникът посочва, че следва да се извадят
посочени за всяка година от около 70-80 човека, които са поставени при открит тип на изтърпяване. За
тези статистики и информация, са представени сведения/извлечения от регистрите
за движението на л/с за съответните посочени години.
Ответникът представя и
копие на извлечение на хронологията за поддръжка на копрус за периоди 2015,
2016, 2017г., от където е видно, че в затвора има негативна тенденция към
увреждане на имуществото и сградния фонд; съответно е регистрирано разрушаване
целостта на настилки, стени, прозорци, врати, обзавеждане в баня, тоалетна, за
което е предприет текущ ремонт през годините. През 2017г.-2020г. е осъществена
мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд и подобряване на битовите
условия. Ремонтът е приключил през март 2020г. Поетапно са модернизирани и
изцяло обновени санитарните възли в спалните помещения, подмяна на
електрически, отоплителни и ВиК инсталации, настилки, облицовки, дограма. Към
настоящия момент строителните дейности са завършени. Представена е справка,
ведно с извлечения и хронология на ремонтите дейности.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят Ю.Е.М. е
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, също води дела срещу ГДИН. Бил е в седми
отряд. Бил е в четвърти отряд с Г.С. октомври 2020 г., но в различни килии. Споделя, че имало дървеници и хлебарки в
килиите. Имало студена вода, но нямало топла вода, която е пускана вторник и в
събота по график. От горните етажи, където бани, има влага, лющят се стените. Било
студено, нямало достатъчно топлина. Казва, че са ремонтирани килиите, но
парното не е много силно. Столовата не е била ремонтирана и била голяма мизерия.
Споделя, че си купуват препарати, защото дават само белина и кислол. Свидетелят
знае, че на С. му дават някакви лекарства, но не му обръщат внимание лекари или
от администрацията.
Свидетелят Д.М.Б. се
познава с ищеца от преди затвора „от вън“, покрай роднини от Септември. В
затвора гр. Пазарджик е от 2009г. Казва, че в килиите е мизерия, имало
дървеници, хлебарки, плъхове, мръсно и миришещо. Не им се дават препарати и
четки, само 200-300 грама прах, за да можем да измием килията. Знае, че пръскат
с нещо за хлебарките и дървениците. Не им се дава постелъчно бельо и чаршафи, а
той си има от вън. Споделя, че Г. също има всичко. Казва, че в килията на Г.
има осветление, парно, стъкла по прозорците. Имало много хлебарки и дървеници.
Имало топла вода, с която да се изкъпеш, но само за 20 минути. Има парно.
Свидетелят знае, че килията на Г. се проветрява от прозореца и че ищецът - Г. е
бил по някое време сам в килия.
Въз основа на тези
факти, съдът счита предявения иск за допустим.
Според чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на
бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. София и Затвора гр. Пазарджик към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. С оглед на посочените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора София и
Затвора Пазарджик от ищеца за посочените в исковата молба периоди определя като
пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС гласи, че за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00
м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС
е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените
лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса,
столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
В конкретния случай
според представените справки ищецът Г.А.С. е пребивавал в Затвора - София от
03.08.17г., до 04.05.18г., а в Затвора - Пазарджик от 04.05.18г., и към
настоящия момент
В исковата молба е
заявено, че се претендира обезщетение в размер на 3000 лева за причинени
неимуществени вреди за пребиваването в Затвора гр. София в периода 03.08.2017г.
до 09.05.2018г. и на обезщетение в размер на 15000 лева за причинени
неимуществени вреди за пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик в периода
09.05.2018г. до 24.06.2021г., ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
От така установеното се
вижда, че очертаният период е с разминаване по отношение на датите за
преместване от Затвора гр. София към Затвора гр. Пазарджик с четири дни, но
доколкото не е налице прекъсване на изтърпяване на наказанието, съдът счита, че
следва да бъде прецененено дали е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС на
администрацията при ГДИН в Затвора София и Пазарджик и дали са настъпили
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
За така посочените
периоди - 03.08.2017г. до 24.06.2021г., в съответствие със събраните
доказателства по делото следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал
ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, са били дезинфекцирани, извършена
е дератизация и дезинсекция, тъй като от страна на ответника се представиха
доказателства за извършването на тези дейности от външна фирма по договор. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите М. и Б. в тази им част, че има плъхове,
хлебарки и дървеници в затвора, защото противоречат на представените писмени
доказателства, а и самите свидетели посочват, че се пръска по стаите и
помещенията. От събраните писмени доказателства съдът не установи да е налице
бездействие в осигуряване на дезинсекция и дератизация на сградите на Затворите
в гр. София и Пазарджик, поради което оплакванията на ищеца в тази насока съдът
счита за неоснователни и не е налице незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация.
В Затвора гр. Пазарджик
и София се осигуряват почистващи препарати, възможност за осъществяване на
лична хигиена и изпиране на постелъчно бельо и дрехи. Съдът счита, че
администрацията на Затворите в гр. Пазарджик и София не е извършила
незаконосъобразно бездействие по осигуряване на чистота и хигиена в местата за
лишаване от свобода. Необходима е и съпричастност от страна на задържаните под стража, за да се поддържа
хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да полагат усилия за
това.
За всички периоди на
пребиваване на Г.С. в Затвора гр. София и Затвора гр. Пазарджик от страна на
ответника се посочи, че са обзаведени с отделни легла, шкафчета за лични вещи,
маса, табуретки, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. От показанията на
двамата свидетели – М. и Б., не се установява противното, поради което съдът
прима, че не е налице нарушение и незаконосъобразно действие по отношение на
осигуряване на обзавеждане в килиите, отопление, осветление, проветряване,
влага, мухъл.
Не се доказаха и
твърденията в исковата молба, че на ищецът не му е бил осигурен санитарен възел
с течаща топла и студена вода. В справките за затвора гр. Пазарджик и Затвора
гр. София се съдържат данни, че всички помещения, където е настаняван С.,
разполагат със санитарни възли и течаща вода. През целия процесен период
спалните помещения са със санитарен възел, мивки, тоалетни, бани, осигурено е
ползването на топла вода по график. При изтърпяване на наказанието „Изолиране в
наказателна килия“, също е осигурен санитарен възел към помещението. Единствено
за 5 дни при изтърпяване в НК № 102, е нямало санитарен възел, но
администрацията е осигуряване ползването на такъв по 24 часа в денонощието. По
справки от Затвора гр. Пазарджик е видно, че са вложени средства и ресурс, за
ремонтни дейности, на материалната база в Затвора, като от 2015-2020г. са
предприети действия по подобряване и ремонтиране на сградния фонд при Затвора
гр. Пазарджик. Ремонтите касаят поддръжката на корпуса, затворническото
общежитие, посочени са в обяснителните текстове на извлечението различни
принадлежности, които са за обзавеждане на килии, баня, тоалетна, санитарни
възли. От страна на ответника се представиха доказателства за извършен ремонт, през
2018г., а основният ремонт и реконструкция са приключили 2020г. Съдът приема,
че материалната база и условия са подобрени и осигурени при изтъпряване на
наказанието, като не е налице унизително и нечовешко отношение.
Твърденията на ищеца, че
с него не се е водила никаква индивидуална и корекционна работа от страна на
отговорните лица в Затвора гр. Пазарджик, останаха недоказани. Ответникът
представи писмени доказателства, че с Г.С. през време на пребиваването в
Затвора гр. Пазарджик се води социалната дейност и възпитателната работа и твърденията
в исковата молба в тази насока са неоснователни.
Исковата претенция е
частично основателна обаче по отношение на твърденията за пренаселеност в
килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м².
За исковия период
липсват данни в представената справка по периоди в какви килии и с колко други
лишени от свобода е пребивавал ищецът. Той сочи, че нетната площ е била под 3
кв.м. във всички периоди и е липсвало жизнено пространство.
В определението си за
насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест
лежи върху ответника за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. В хода на делото съдът е дал същите указния,
че липсва такава информация, а същата е в тежест на ГДИН, съответно приложимост
на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС.
Пребиването в Затвора
гр. София е било за период от 03.08.2017г. до 04.05.2018г.(преместването му на
в Затвора гр. Пазарджик), от който Г.С. е пребивавал в болнично заведение
СБАЛЛС в периода от 22.12.17г. до 10.04.18г. и когато му е осигурено медицинско
лечение. Тоест за 5 месеца пребиваване в Затвора гр. София не се доказа от
администрацията към Затвора, съответно от ГДИН, че е осигурила минимално
изискуемата по закон жилищна площ от 4 кв. м.
За пребиваването му в
Затвора гр. Пазарджик в периода 04.05.2018г. до 24.06.2021г. също липсват
доказателства за това къде и с колко други е настанен в съответните отделения.
От страна на ответника не се доказа, че минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода е била не по - малко от 4 м².
Същевременно обаче по делото са налице данни, че след 2009г. броят на лишените
от свобода, пребиваващи в Затвора гр. Пазарджик намалява с всяка изминала
година. Сведенията за лишените от свобода, представени от ответника/л. 79 и
сл./ ясно сочат за усилията на администрацията при ГДИН да разрешава въпроса с
пренаселеността на затворите. Действията са последователни и е видно, че през
2015 г. общият брой на Л/С в затвора/ без ЗО/ е около 500, докато през 2017г. е
400, 2018г.- 300, 2019г. – около 240; 2020г. – 230 л/с. Това обстоятелство също
следва да бъде съобразено и да се приеме, че е налице промяна в действията на
администрацията относно осигуряване на жилищна площ на лишените от свобода
съобразно изискванията на ЗИНЗС. Основният ремонт и реконструкция на Затвора
гр. Пазарджик е приключил 2020г. От настаняването му на 14.04.2020г. в
ремонтираното 4 отделение, при което всички помещения са реновирани, спазвайки
изискванията за жилищна площ, брой настанени, осигурено спално оборудване и
мебели, съдът счита, че няма нарушение на изискването за 4 кв.м. жилищна площ
на ищеца. Дори свидетелят Б. споделя, че е имало периоди, в които ищецът е бил
сам в помещението.
Ответникът не доказа, че
е осигурил площ от 4 кв.м. за исковия период при пребиваването в Затвора гр.
София за период – 03.08.2017г. до 22.12.2017г. и 10.04.2018г. до 04.05.2018г.;
в Затвора гр. Пазарджик от 04.05.2018г. до 14.04.2020г.(като не е налице
пренаселеност при изтърпяване на дисциплинарно наказание, общо за срок от 2
месеца, тъй като е бил сам в килия); От справките е видно, че отговорната
администрация при ГДИН извършва действия в насока за решаване на проблема с
пренаселеността в Затвора гр. Пазарджик. Тенденциите за намаляване броят на
лишените от свобода е виден, което е индикация, че капацитетът на помещенията
не е превишен. Както се посочи, няма обаче несъмнени доказателства, в
конкретика къде и с колко лица е бил настанен С. през процесните периоди. Съдът
следва да се съобрази и установената съдебна практика, както и с Решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, като обаче
отчита и разликите във фактите по настоящото дело, тъй като периодът на изтърпяване
на наказанията на лицата по цитираното дело на ЕСПЧ са преди 2013г., докато
конкретният казус касае период след 2017г. Ответникът сочи, че през цялото
време ищецът е разполагал с площ от 4 кв.м. Липсват конкретни справки за
пребиваването на С., с посочване на общ брой лишени от свобода, както и размери
и номер на помещения. Представените писмени доказателства за извършен ремонт,
съответно намалено общо число на пребиваващите лишени от свобода, преструктуриране
на помещенията и обособяване на такива, спазвайки изискванията на ЗИНЗС, съдът
счита, че е осъществено от април на 2020г. Именно съобразявайки съвкупността от
тези писмени доказателства.
За предходния период за съда остана недоказано
твърдение, че е осигурена минимално изискуемата по закон жилищна площ за
лишения от свобода.
Всичко
обсъдено води съдът до извода, че ответникът не доказа, че за част от
процесните периоди от две години и четири месеца е осигурил достатъчно жилищна
площ на ищеца от 4 квм.
Това според съдебната
практика е достатъчно, за да се приеме, че в този период от време,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в неблагоприятно
положение, а именно недостатъчно жилищна площ, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Налице са данни, че са предприети действия за намаляване на
пренаселеността в помещенията на Затвора гр. Пазарджик, което следва да бъде
отчетено при определяне размера на обезщетение. При това положение, правилото
на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял от пренаселеността неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на
чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Съобразявайки се с Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други
срещу България“, паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в сравнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко
или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което
лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. В случая се отчитат и обстоятелствата, че периодът от
решението на ЕСПЧ е предходен на процесния, както и че ГДИН е предприела активни
действия, които се доказаха чрез представените справки, че намалява броя на
лишените от свобода в Затвора гр. Пазарджик, съответно проблемът с
пренаселеността върви към преодоляване. Като се отчетат всичките посочени
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периодът на исковата претенция, интензитетът на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата
инстанция приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по следния начин:
За пребиваването в
Затвора гр. София в периода 03.08.2017г. до 09.05.2018г. е предявен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за причинени неимуществени вреди
и за пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик в периода 09.05.2018г. до
24.06.2021г. искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди е в размер
на 15000 лева. Престоят за част от исковата претенция, за която не се доказа
спазване на 4 кв.м. жилищна площ, е с обща продължителност 5 месеца в Затвора
гр. София и 21 месеца в Затвора гр. Пазарджик, като единственото нарушение е
свързано с неосигуряване на жилищна площ от 4 кв. м.(липсват доказателства от
ответника – писмени и гласни), при доказани усилия на администрацията да
осигури такава с предприет ремонт на сградния фонд и намаляване броя на
настанените в Затвора гр. Пазарджик. От тези факти и горепосоченото, съдът
стига до извод, че обезщетението за периода при пребиваването в Затвора гр.
София за период – 03.08.2017г. до 22.12.2017г. и 10.04.2018г. до 04.05.2018г.
за неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.м., следва да бъде в сума в размер на
300 лв. За разликата до претендираните 3 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен. Обезщетението за периода
при пребиваването в Затвора Пазарджик от 04.05.2018г. до 14.04.2020г.(като се
изключи времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание, общо за срок от 2
месеца) за неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.м., следва да бъде в сума в
размер на 1000 лв. Липсват доказателства по делото за осигурената жилищна площ,
но същевременно се доказаха усилия на администрацията да осигури условия
съответни на законовите изисквания с предприет ремонт на сградния фонд. Тоест
интензитетът на породените страдания в този период е по-малък. За разликата до претендираните 15 000 лв. за
престоя в Затвора гр. Пазарджик искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора,
основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва върху така уважената
част от иска, считано от датата 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, така както е направено и искането в самата искова молба.
По разноските: Ищецът е
направил искане и за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна
такса в размер на 10 лв., при което такива следва да се присъдят с оглед изхода
на спора. По делото е представен договор за правна помощ, в който да е
посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат М. на конкретно
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради което следва да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото и съразмерно с уважената
част от 1300 лева от иска за 18000 лева.
Що се касае до искането
на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да
бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на
исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и
дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Водим от горното,
Административен съд Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Г.А.С.,
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. София за период –
03.08.2017г. до 22.12.2017г. и 10.04.2018г. до 04.05.2018г. за неосигуряване на
жилищна площ от 4 кв.м., и сумата в размер на 1000 (хиляда) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой
в Затвора Пазарджик за периода от 04.05.2018г. до 14.04.2020г.(като се изключи
времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание, общо за срок от 2 месеца) за
неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.м, ведно със законната лихва от 03.08.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 3000 лева предявения
иск от Г.А.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за същия период 03.08.2017г.
до 04.05.2018г. в Затвора гр. София. и отхвърля като неоснователен за разликата
над 1000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева предявения иск от Г.А.С.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за период 04.05.2018г. до
24.06.2021г. в Затвора гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Главна дирекция Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Г.А.С. сумата в
размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на адвокат Г.М. сумата
в размер на 110 (сто и десет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик
в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: (П)