Р
Е Ш Е Н И Е
номер
……/……...... май, Година 2012, град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
деветнадесети април Година 2012
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА
ТОМОВА
при участието на секретаря В.П.
разгледа докладваното от съдия
Д. Томова
търговско дело номер 2960 по описа за
2011 година,
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №36903/21.11.2011г. по описа на Варненски окръжен съд,
РГТО, М.В.С. ***, с
която срещу „ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ АД, ЕИК *********, с адрес на управление *******,
представлявано от О. Т., е предявен иск за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на
акционерите в ответното дружество, проведено на 29.04.2011г., от 16,00 ч., обективирани в протокол №2904г/29.04.2011г.
В условията на евентуалност е
предявен и иск за отмяна на
решенията на общото събрание на акционерите в ответното дружество, проведено на
29.04.2011г., от 16,00 ч., обективирани в протокол
№2904г/29.04.2011г., като незаконосъобразни и взети в нарушение на правилата за
свикване и провеждане на ОСА, установени с императивни разпоредби на ТЗ и
устава на дружеството.
Ищецът
претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 25.04.2012г.
За да се произнесе по същество
на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предявени от ищеца са два иска - иск за нищожност на обективираните с протокол
№2904г/29.04.2011г. решения на ОСА на ответното дружество, поради непровеждането
на такова събрание и съответно протоколиране на невзети
решения; съответно иск за отмяна на
решенията на ОСА като взети в нарушение на правилата за свикване и провеждане
на ОСА.
С оглед степента на тежест на упражнената искова защита съдът
намира, че произнасянето по иска за отмяна на решенията на ОСА се дължи в
хипотезата на преценена неоснователност на иска за нищожност, т.е. налице е
условност на иска за отмяна, в който смисъл е и задължителната практика на ВКС.
По преценка на основанията за нищожност на решенията на ОСА съдът
съобрази задължителната практика на ВКС, систематизирана с тълкуванието, дадено
от ОСГК в ТР №1/6.12.2002г., произнесено по тълк. д.
№1/2002г.
Доказването на това дали е проведено дадено събрание на
акционерите в едно дружество и съответно осъществените от него компетенции,
следва да се извърши съобразно формата на актовете, определена от закона и
устава на дружеството, които осъществяват неговото насрочване, регистриране на
кворума, избора на органи на събранието, съгласието за присъствието на лица неакционери, участието на лицата със съвещателен глас,
провеждането на обсъжданията и гласуванията на решенията по точките от обявения
дневен ред. В своята същност тези актове са свързани и отразяват корпоративния
механизъм на действие и функциониране на ответното дружество, и съответно не
могат да останат изолирани от последното.
Самото установяване на отрицанието, свеждащо се до това, че
протоколираното ОСА не е провеждано, респективно, че не са взети обективираните в съответния протокол решения от ОСА, може
да се извърши с всички допустими доказателства, в това число и по пътя на
оспорване на документите, отразяващи процеса на подготовка и провеждане на
самото акционерно събрание, и свидетелстващи за осъществяване на фактите,
съпътстващи отделните етапи на целия този процеС. В
същността си това оспорване (отрицание) се свежда до установяването на
отрицателни факти – неконституирани компетенции
и неосъществени правомощия, чието изследване в доказателствения процес, с оглед
на разменената доказателствена тежест, не търпи формални ограничения и често
пъти се свежда до възможностите на косвеното доказване.
Въз основа на комплексната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установена по един убедителен начин,
следната правна и фактическа обстановка:
Безспорно е, че акционерната структура на дружеството -
ответник регистрира един трайно сложил се конфликт между акционерите,
представени с мажоритарна акционерна квота. Израз на този траен по своя
характер конфликт е непрекъснатата верига от протоколиране на ОСА, насрочвани
по идентичен начин и с идентичен предмет, установени с представените по делото
писмени доказателства.
Процесният случай отличава и се характеризира с
това, че търсеното надмощие в акционерния конфликт се концентрира върху избора
на нов състав на съвета на директорите – въпрос, възложен в компетенциите на
общото събрание на акционерите. Същевременно, дейността по свикване и
организацията по провеждането на акционерно събрание е възложена в
компетенциите на съвета на директорите- чл.223, ал.1 от ТЗ. Установеният в ТЗ
баланс на правомощията на СД и на ОСА, отразяващ заложения механизъм за баланс
на представените акционери в капиталовата структура,
е проследен последователно от законодателя с разпоредбата на чл.223, ал.2
от ТЗ, разглеждаща хипотезата, при която интересите на акционерите, притежаващи
5% и повече от капитала на дружеството в предшестващ период от 3 месеца, могат
да наложат провеждане на ОСА с дневен ред, предложен от самите тях.
Безспорно се установява за процесното
акционерно събрание, че действащият, съгласно вписванията в ТР, състав на
съвета на директорите нито е свиквал, нито е организирал провеждането му,
респективно никой от неговите членове не регистрира участие в неговата работа.
Не се регистрира и обявление по реда на овластяване от съда на акционери,
упражнили искане за свикване на ОСА в хипотезата на чл.223, ал.2 от ТЗ.
Процесното събрание е отразено в документи,
съставени и подписани от лица, които не легитимират правомощия както за
неговото свикване, така и спрямо организацията на неговото провеждане, според
разпоредбите на закона и устава на ответното дружество.
Документите, отразяващи процесите на свикване, организация и
провеждане на процесното ОСА, регистрират единствено
представяне на интересите на акционерите, притежаващи една от двете
конфронтиращи се акционерни квоти в капитала на дружеството – ответник, но
несъмнено напълно изолирани от последното.
При така установените правни положения, съдът намира за безспорно
установено, че процесният протокол за проведено ОСА и
отразените в него решения не намират регистрация в документите на ответното
дружество – положение, дължимо според изискванията на закона и устава, с оглед
процедурата по насрочване, организация и провеждане на акционерно събрание.
Процесното акционерно събрание не регистрира знание
и осигурена възможност за участие в неговата работа, съответно за всеки от
разграничените в закона и според устава етапи на подготовка и реализация, както
по отношение на акционера - ищец, така и по отношение на съвета на директорите,
включително и по отношение на неговите членове, последните с установено право
на съвещателно участие.
Процесният протокол идентифицира единствено
изявленията на другата акционерна квота, представена в акционерния конфликт, и
на номинираните от последната лица за членове на невписания
в ТР състав на съвет на директорите при ответното дружество.
Съдът цени несъответността на актовете, отразяващи цялостния
процес на подготовка и провеждане на процесното ОСА
спрямо
императивите на закона и устава като свидетелство за едно трайно,
изначално и продължително игнориране на нормативния порядък,
засягащо самата същност на правилата, регламентиращи процеса на
свикване, организация и провеждане на акционерни събрания Дейността на органите
на акционерното дружество, в това число и на общото събрание на акционерите, по
своята същност следва да идентифицират като акт на органно
волеизявление, осъществяващо
правомощие. Формалното съставяне
на документи, претендиращи осъществени компетенции от органите на
дружеството, следва да се цени именно с оглед на това налице ли е конституирана
компетенция и осъществен ли е акт по упражняване на правомощията по нея.
Въведените от ищеца основания, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед на събраните
по делото доказателства, свидетелстват за тотално дискредитиране на реда и
правомощията, определени от закона и устава на дружеството, при които се
осъществява процеса на свикване, провеждане и приемане на актове от ОСА, даващи
убедително основание да се заключи, че в процесния случай липсва конституиране
на компетенции, съответно упражняване на правомощия.
Дружеството не удостоверява регистрирано участие в този процес
чрез органа си на управление, нито пък дейността по организиране и провеждане
на събрание на акционерите намира отражение в дейността на самото дружество. По
делото не се установява изпълнение на нито едно от основните изисквания,
свързани с конституирането на правомощията на върховния орган на дружество –
Свикване на събранието по начина, определен в чл.223, ал.1 или ал.2 от ТЗ;
Регистриране на материалите за събранието и предоставянето им на разположение
на акционерите в дружеството - чл.224 от ТЗ; Осигурено право на участие на акционерите
с право на глас и на членовете на съвета на директорите – чл.220, ал.1 от ТЗ.
В този аспект, съдът намира, че процесният
протокол и обективираните с него записи на решения
съставляват и могат единствено да служат за формалното установяване на извършени
волеизявления, но последните не покриват критериите, квалифициращи определена
категория волеизявления като правни актове на упражнени компетенции със
съответно признатите им от закона правни последици. Дистанцираното от
дружеството, от неговите органи на управление, от акционерната маса, скрито
осъществяване на намерение от група акционери за провеждане на събрание на
акционерите и вземането на желаните от тях решения, е ясно и недвусмислено
изразено по начин, непозволяващ да идентифицира и да замести реда и начина,
определени от устава и закона, при които съответните компетенции се
конституират и съответно упражняват.
И това е така, доколкото процесните
актове, демонстриращи свикване, провеждане и осъществяване на компетенциите от
общото събрание на акционерите, по същество обективират
единствено волеизявление на отделни, трети лица, неизпълващи
критериите за квалифицирането им като членове на органа на управление на
ответното дружество, съответно отразява изявленията на лица, притежаващи
акционерен капитал, но не и воля с конкретна правна насоченост, формирана и
изразена по начин, ред и форма, указващи на осъществен от върховния орган на
ответното дружество акт. Ответното дружество е напълно изолирано от претендираните с оспорваните от ищеца доказателства процеси
по възникване на компетенциите на неговите органи и по осъществяване на техните
правомощия.
Общото събрание на акционерите е върховен орган на дружеството,
компетенциите на който възникват и се упражняват ад хок (ad hoc) на основата на сложен фактически състав и по
ред, определен с императивни
норми, поради което тяхното въвеждане в правния мир не може да се замести на
основата на протоколираното изявление на лица, притежаващи определена квота от
акционерния капитал. Макар и създаващи формално впечатление за
упражнени правомощия от ОСА, протоколираните в процесния случай
решения не се идентифицират с правната природа на актовете,
произнесени от върховния орган на ответното дружество в осъществяване на конституираните
компетенции. Между акционерите на
едно дружество и общото събрание на акционерите като орган на дружество, не
съществува идентичност.
В заключение, съдът намира за
необходимо изрично да подчертае, че не е достатъчно на основата на формалния признак процесния протокол и обективираните с него решения, да се приравнят със
същността на акт на общото събрание на акционерите като орган на дружеството,
доколкото тяхното съдържание и значение се изчерпва с регистрираното изявление
от лица, заявили качеството на акционери. Съдът намира за недостатъчно и
неубедително преценката за това, дали са конституирани компетенциите на общото
събрание на акционерите и дали правомощията му са упражнени с приемането на
един или друг акт, да се сведе единствено до регистриране съществуването на
формалната демонстрация за съответност с изискванията
на закона, изразяваща се в съставянето на списъци за представени акционери, в
гласуване избора на органи на общото събрание на акционерите, и в протоколиране
на приетите решения, осъществени в условията на пълно дистанциране на този
процес и по скрит начин от знанието и волята на дружеството, неговите органи и
акционерите, представени в капиталовата му структура.
Преценката на съда по разгледания въпрос, свързан с това конституирани ли са
правомощията на ОСА и процесните решения съставляват
ли акт на тяхното упражняване, е че е налице пълно отсъствие на определената им
от закона същност.
Въз
основа на изложените съображения и като има предвид задължителните указания, дадени от ВКС с ТР №1/2002г. на
ОСГК, разд. І, съдът заключава, че атакуваните решения на общото събрание на акционерите в ответното
дружество, проведено на 29.04.2011г., от 16,00 ч., обективирани
в протокол №2904г/29.04.2011г., са липсващи (невзети).
Ето защо предявената от ищеца
главна претенция за установяване на тяхната нищожност е основателна и се
уважава от съда.
При този резултат произнасяне по
евентуално предявения иск с правно
основание чл.74, ал.1 от ТЗ, за
отмяна на тези решения съдът не
дължи.
С
оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК основателна се
явява и претенцията на ищеца за осъждане на ответното дружество да му репарира
сторените разноски за делото. Видно от представения списък по чл.80 от ГПК, от
ищеца се претендират разноски в размер на 80 лева платена държавна такса.
Налице е и доказателство за направата на този разход, поради което претенцията за репариране
на тези разноски е основателна и се уважава.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ решенията на общото събрание на акционерите на „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД, ЕИК *********, със седалище ****, проведено на 29.04.2011г., от 16,00 ч., обективирани в протокол №2904г/29.04.2011г., по предявен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от акционера М.В.С., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ АД, ЕИК *********,
с адрес на управление *******, представлявано от О. Т., да заплати на М.В.С.,
ЕГН **********,***, сумата 80 лева (осемдесет лева), представляваща сторени за производството по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано от страните пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Председател: