ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7039
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120107761 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК от С. Х. К., ЕГН: **********, с адрес гр. С*, ж.к. “Л.”, бл.**, вх.*, ет.3, ап.*, срещу С.
И. О., ЕГН **********, с адрес гр. Б*, кв. “Б*”, м* “** № *, за приемане за установено в
отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение №
2821/16.09.2022г., издадена по ч.гр.д № 5910/2022г. по описа на БРС.
Съдът, след като се запозна с ч.гр.д № 39593/2022г. по описа на БРС, намира,
че искът с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим, тъй като предпоставките за
предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1
ГПК, обуС.ящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по
залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на
специалния установителен иск.
В конкретния случай съдът намира, че същите не са налице. Съгласно
актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.100 от 20 декември 2019 г.) -
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Задължително следва да бъдат посочени
три имена на лицето дало сведения по отношение на длъжника.
Видно от съобщенията , приложени по ч.гр.д № 5910/2022г. по описа на БРС,
не са спазени актуалните изисквания на ГПК.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно
новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи служебно за едновременното
наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение;
2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице
отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд,
като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От материалите по ч.гр.д. № 5910/2022г. се установява, че при направен опит
за връчване на заповедта по постоянния и настоящия адрес на длъжника, съобщението е
1
било върнато в цялост с отбелязване, че административния адрес е непълен.
От друга страна, в депозираното заявление за издаване на заповед за
изпълнение е бил посочен адрес на длъжника в гр. С*, на който не е правен опит да бъдат
връчени съдебните книжа, респ. не са събрани данни, че длъжникът не живее на този адрес.
Същевременно, видно от заповедното производство, съдът не е изпълнил и задължението си
по чл.47, ал.3 ГПК да извърши служебна проверка за място на осъществяване от длъжника
на стопанска дейност, посредством проверка в Търговския регистър.
В допълнение на горното, следва да се спомене, че на настоящия съдебен
състав е служебно извество, че по ч.гр.д. № 5911/2022г. по описа на БРС, образувано по
заявление на същия кредитор срещу същия длъжник, заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника лично именно на посоченият в заявлението адрес - гр. С*, ул. “Г*” №
**, ет.*, ап.*, както и по реда на чл.46, ал.2 ГПК – по седалището на неговия работодател
“М*” **, със седалище в гр. Б*
В хода на образуваното заповедно производство следва да се изчерпят всички
възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи,
съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по
чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални
предпоставки съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване
на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да
се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявеният установителен иск е преждевременно
заведен и като такъв - недопустим.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е
недопустим на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по него следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 7761/2022 год. по описа на БРС,
като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Бургаският
окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, ДА СЕ ВЪРНЕ
изисканото ч.гр.д №5910/2022г. по описа на БРС в състава, поради отпадане
необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2