№ 272
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260878 от 10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 8488/2019
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М.
С. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.05.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 40 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., в размер на сумата от 830 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 400 лева и съдебни разноски в размер
на сумата от 300 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - М.
С. П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 2 082 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - М. С. П.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен, за разликата над
уважения /10 000 лева/ до размер на сумата от 25 000 лева и в частта за
разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 15 000 лева, ведно със законна
лихва, считано от 13.05.2019 г.
Моли да му се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Насрещната страна - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК, с който изразява становище за неоснователността на жалбата и моли
да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – М. С. П., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
02.11.2018 г., около 10:40 часа на ул. „Самоковско шосе“, на около 1 700
метра преди ресторант „Златна рибка“ е настъпило ПТП между товарен
автомобил „Даф ЦФ 85.460“ с рег. № ********, с прикачено полуремарке
„Кохлер СТФ2Д32ЦА“, с рег. № *******, управляван от Ц. Г. Н., ЕГН
********** и автобус „Сетра С315ХДХ“, с рег. № ********, управляван от
Н. Д. К., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил
„Даф“, който се е движил с несъобразена скорост и загубил контрол върху
управлението, след което навлязъл в насрещната за него пътна лента, където
е настъпил удара между двете МПС;
- като пътник в автобуса вследствие на удара между МПС е получил
телесни увреждания, за които е бил транспортиран и приет за лечение в
УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД - гр. София;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед и Констативен протокол;
- товарният автомобил „Даф ЦФ 85.460“, с рег. № ******** и
прикаченото полуремарке „Кохлер СТФ2Д32ЦА“, с рег. № *******,
управлявани от Ц. Г. Н., ЕГН ********** са имали валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП;
- на 11.02.2019 г. е предявил писмената претенция за обезщетяване на
претърпените вреди, по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил
обезщетение;
Ищецът поискал от ответника да заплати обезщетение за претърпените
от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2019 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както
и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 48/, с
който оспорил основателността на предявените искове и и поискал да се
отхвърлят с доводи, че поведението на застрахования водач не осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
3
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищеца е пътувал в автобуса без поставен обезопасителен колан, с което
поведение пряко и непосредствено е допринесъл в много голяма степен за
настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.11.2018
г., около 10:40 часа на ул. „Самоковско шосе“, на около 1 700 метра преди
ресторант „Златна рибка“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „Даф
ЦФ 85.460“ с рег. № ********, с прикаченото полуремарке „Кохлер
СТФ2Д32ЦА“ с рег. № *******, управлявани от Ц. Г. Н., ЕГН ********** и
автобус „Сетра“ с рег. № ********, управляван от Н. Д. К., ЕГН **********.
Водачът на товарния автомобил „Даф“ се е движил с несъобразена за
пътните условия скорост, загубил контрол върху управлението и навлязъл в
лентата за насрещно движение, където последвал челен удар с насрещно
движещия се автобус „Сетра“.
Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от
Констативния протокол за ПТП /л. 7/ и писменото заключение на вещото
лице, извършило в първата инстанция комплексна медико - автотехническа
експертиза /л. 118/.
Седалките на пътниците в автобуса не са били оборудвани с
обезопасителни колани.
С определение от 19.07.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 11752/2019 г.
от Софийски районен съд /л. 58/ е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК,
с което Ц. Г. Н., ЕГН **********, като водач на товарния автомобил е
признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на
правилата за движение на пътищата – чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на М. С. П., ЕГН ********** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довело до трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни,
както и средни телесни повреди на още едно лице – престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 2 във вр. с ал. 1, б „б“ от НК.
4
От писменото заключение на извършената в първата инстанция
медицинската експертиза /л. 99/ се установява, че ищецът вследствие на ПТП
от 02.11.2018 г. е получил закрито счупване на носни кости и закрито
счупване на лявата лъчева кост в долния й край.
Счупването на лявата лъчева кост в долния й край е наложило
обездвижване с гипс за срок от 35 дни и довело до трайно затруднение на
движенията на горния крайник за около 2 месеца.
Счупването на носните кости е довело да извършване на оперативно
лечение и причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Болките и страдания са били интензивни в първите 20 дни, умерени до
втория месец, след което значително са намалели.
Няма данни за настъпили усложнения в резултат на травмите.
Товарният автомобил „Даф“, с рег. № ********, с прикачено полуремарке „Кохлер“, с рег. №
******* е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 11.02.2019 г., по която
застрахователят е образувал щета, давал е указания за представяне на нови
доказателства, но не е изплатено обезщетение – л. 26.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Приложими за разрешаване на правния спор са нормите на Кодекса на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
5
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая, товарният автомобил „Даф“ с рег. № ******** и прикаченото
полуремарке марка „Кохлер“, с рег. № *******, управляван от Ц. Г. Н., ЕГН
********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на водача на товарния
автомобил е завършило със съдебен акт, който има последиците на влязла в
сила осъдителна присъда и е задължителен за настоящия съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Съдебният акт на наказателния съд и събраните по делото
доказателства обосновават извода на настоящия състав, че водачът на
товарния автомобил с поведението си е осъществил деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Събраните доказателства не обосновават извод, че ищецът с
поведението си като пътник в автобуса, пряко и непосредствено е допринесъл
за настъпване на вредоносния за него резултат, т.е. не е налице
съпричиняване.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
6
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, който е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение;
получените травматични увреждания, продължителността на общия лечебен и
възстановител период; периода от време, в който болките и страданията са
били интензивни; отсъствието на негативни за здравето последици;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 25 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 40 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди и обезщетението за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по - дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
7
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята претенция за обезщетяване на 11.02.2019 г.,
по като ответникът е образувал щета и дал указания за представяне на нови
доказателства за нейната обоснованост, поради което следва да се присъди
законната лихва, считано от 13.05.2019 г., т.е. така както е поискал ищеца с
исковата молба.
С оглед на изложеното въззивната жалбата е изцяло основателна,
поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2019 г., за
разликата над сумата от 10 000 лева до размер на сумата от 25 000 лева и
вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение, в
размер на сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
13.05.2019 г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
деловодни разноски, за разликата над сумата над 1 041 /хиляда четиридесет и
един/ лева до размер на сумата от 2 082 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса и разноски, общо в размер на сумата от 700 лева;
- да се осъди ответника да заплати по сметка на Апелативен съд София,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 900
/девет стотин/ лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, до размер на сумата от 10 000 лева не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
8
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявеният
пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 25 000 до пълния предявен
размер не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати допълнително
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 706 лева с начислен
ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260878 от 10.02.2021 г., постановено по гр.д. №
8488/2019 г. от Софийски градски съд В ЧАСТТА, в която предявеният от М.
С. П., ЕГН ********** против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2019 г. е отхвърлен, за разликата над сумата от 10 000 /десет хиляди/
лева до размер на сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. С. П., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 02.11.2018 г., в размер на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260878 от 10.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 8488/2019 г. от Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която
ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, в размер на сумата от 830 лева и в
ЧАСТТА, в която е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумите от 400 лева – държавна такса и 300
лева – деловодни разноски.
9
ОТМЕНЯ решение № 260878 от 10.02.2021 г., постановено по гр.д. №
8488/2019 г. от Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която ищецът М. С. П.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, деловодни разноски, за разликата над сумата от 1 041 /хиляда
четиридесет и един/ лева до размер на сумата от 2 082 лева;
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Апелативен съд София, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 900 /девет стотин/ лева;
- допълнително адвокатско възнаграждение на адв. Я.Д., като
процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в
размер на сумата от 706 лева с начислен ДДС;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, до размер на сумата от 10 000 лева не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявеният
пряк иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 25 000 до пълния предявен
размер от 40 000 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10