МОТИВИ № 137 ПО НОХД № 162/2021г. ПО ОПИСА
НА на РАЙОНЕН СЪД - ВИДИН
Делото е образувано по
внесен в съда обвинителен акт с който е повдигнато обвинение против: 
С.А.М. - роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, живущ ***, осъждан, с ЕГН: **********,
ЗА Т О В А,
Ч Е:
На
07.11.2018 г. в гр. Видин, в игрална зала „Камелот", находяща се на ул.
„Цар Александър II" № 23, вх. Б, партер, противозаконно повредил чужда
движима вещ, като счупил екран на игрален автомат собственост на ЕТ „Орлин И.-Комерс"
от гр. Русе с управител В.К.М., като причинената имуществена вреда е на
стойност 1430.00 лева - престъпление по чл. 216,ал.1, предл, второ от НК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание
лично и с упълномощен защитник – адв. Василев от АК - Видин, като в негово
присъствие заяви, че не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, като същевременно изрази желание делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие - Глава ХХVІІ от НПК- чл. 371, т.2.
Защитникът на подсъдимия пледира за
налагането на условно наказание „лишаване от свобода“, като счита, че в
конкретния случай били налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Видин поддържа в с.з. обвинението като доказано по несъмнен начини и пледира
за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което по реда на чл. 58а, ал.1
от НК да бъде редуцирано с 1/3.
По делото е предявен и гр. иск от
ощетеното юридическо лице, който е приет за разглеждане и се поддържа от адв. Д.
в с.з. Последната моли Съда да признае подс. М. за виновен, да му наложи
съответното наказание, като освен това да уважи предявения граждански иск.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.11.2018 г. срещу 07.11.2018 г. св. Виолета
Николова, която работела като крупие в игрална зала „Камелот“, находяща се в гр. Видин на ул. „Цар Александър
ІІ", №23, вх.Б, партер, била на работа нощна смяна.
Около 00.00 ч.
на 07.11.2018 г. в игралната зала влязъл подс. С.М., когото свидетелката
познавала, като редовен клиент. Последният влязъл в залата с приятелката си,
като към онзи момент, вътре била само свид.
Виолета Николова. В началото подсъдимият започнал да играе нормално на единия
от автоматите, като в един момент, вероятно афектиран от играта, внезапно
ударил с юмрук монитора на апарата, като му счупил екрана. След като повредил
игралния апарат, подс. С.М. спрял да играе, а свид. Николова веднага изключила
апарата от захранването. В последствие подс. М. си тръгнал заедно с приятелката
си. Още същата вечер свид. Виолета Николова уведомила за случая органите на
полицията и управителя на игралната зала пострадалият - свид. В.К.М..
По ДП е
приложен видеозапис от нощта на инцидента, както и снимки на повредения монитор
на игралния апарат. Във връзка с приложените записи и снимки е назначена и
изготвена видео техническа и лицево - идентификационна експертиза, като от
заключението на същата е видно, че извършител на деянието е именно подс. С.А.М..
От
заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че
пазарната стойност на 24 инчов лед, тъчскрийн монитор с висока резолюция е
1430.00 лева.
Така възприетата обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от свидетелските показания на
разпитаните по ДП свидетели – В.М. и Виолета Николова, от самопризнанията на
подс. М., от изготвените експертизи, както и от другите писмени и гласни
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК приложени по делото и имащи
значение за установяването на фактическите положения, относими към предмета на
доказване по същото.
Съдът даде вяра на свидетелските показания, тъй като ги намери за убедителни,
безпротиворечиви и взаимно-подкрепящите се.
Съдът кредитира изцяло и заключението на съдебно-оценъчна
и лицево -идентификационни експертизи, тъй като я намери за компетентни, безпристрастно
и обективно изготвени
При така установеното и цялостния анализ
на доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът
от правна страна направи несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил
състава на инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 216, ал.1,
предлож. второ от НК, за което следва да се ангажира наказателната му
отговорност.
От събраните доказателства се установява,
че в процесния случай са налице елементите от обективната страна на състава на
престъплението по чл. 216, ал.1 от НК– противозаконно повреждане на чужда
движима вещ.
Изпълнителното деяние в конкретния случай се
изразява именно в противозаконното повреждане на посочената по-горе инкриминира
дата на екрана на процесния игрален автомат в игрална зала „Камелот“ в гр.Видин,
каквито обстоятелства са били налице по отношение на подс. М., като освен това
не са и оспорени от същия..
От субективна страна деянието е извършено
виновно, умишлено, при форма на вината -
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че с действията
си противозаконно е повредил екрана на въпросния игрален автомат, като
събраните в тази насока данни са достатъчни според Съда, за да се признае подсъдимия
за виновен по това второ предложение на чл. 216, ал.1, от НК.
Според настоящият съдебен състав, мотивът
за извършване на деянието е настъпилото състояние на афект у подсъдимия по
време на хазартната игра, което състояние е довело до извършването на
противоправните действия от негова страна.
При индивидуализацията на наказанието,
след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, Съдът
се съобрази с разпоредбите на чл.54 НК, като отчете, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства – обясненията на подс. М. дадени по време на
съдебното производство, както и по време на ДП с който се спомогна за
установяването на обкитваната истина по делото в цялост, съдействието, което е
оказал при разкриване на престъплението., както и факта, че производството по
делото протече по реда на Глава XXVІІ НПК - чл. 371, т.2.
Именно тези обстоятелства мотивираха съда да определи наказанието при условията
на 373, ал.2, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК.
За престъплението по чл. 216, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок до пет години.
Съдът наложи на подс. М. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, като след приложението на чл.
58а, ал.1 от НК Съдът редуцира така наложеното наказание с 1/3 и определи
същото в размер на 6/шест/ месеца. Предвид обстоятелството, че престъпвано
деяние е извършено след като подс. М. е
осъждан многократно, като са му налагани различни по вид наказания „лишаване от
свобода“, които същият е търпял ефективно то
Съдът счете, че наказанието по настоящето дело също следва да бъде
изтърпяно ефективно, като съобразно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1,
т.2 от ЗИНЗС, това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг
режим“.
Съдът счита, че така определеното
наказание е справедливо, съобразено с практиката за налагане на наказания за
такъв род престъпления, като преди всичко
така наложеното наказание ще постигне своята превантивна цел- т.е. да
въздейства от една страна на гражданите да не извършват такъв род престъпления
(генерална превенция) и от друга, субектът на престъплението- подс. М. да бъде предупреден и възпрян от извършването
на нови престъпления (индивидуална превенция). Освен това Настоящият съд
намира, че налагането на по - тежко наказание не би съответствало на характера
на извършеното престъпление, като се има предвид и степента на настъпилите общественоопасни
последици, поради и което същото би било несправедливо и завишено.
След
като намери предявения от пострадалото лице гр. иск за основателен и обоснован,
Съдът осъди подс. С.А.М., със снета по делото самоличност да заплати на ЕТ „Орлин И. – Комерс“ гр. Русе
сумата от 1430,00 лв., която сума представлява нанесени имуществени вреди в
резултат на престъпното деяние, ведно със законната лихва считано от
07.11.2018г. до окончателното изплащане.
Съдът осъди подс. С.А.М.,
със снета по делото самоличност да заплати сумата от 57,20 лв. – ДТ върху
уважения размер на гр. иск.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като на основание чл. 189,
ал.3 от НПК осъди подсъдимия С.А.М.,
със снета по делото самоличност да заплати сумата от 199,24 лв. в полза на ОД
МВР - Видин, разходи направени за изготвяне на експертизи.
Съдът
осъди подс. С.А.М.,
със снета по делото самоличност да заплати сумата от 5,00 лв. – ДТ в случай на
служебно издаване на ИЛ.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :