Решение по дело №540/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                         

№……………..

 

 

гр. Варна, 05.05.2022 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията административно дело №540/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава единадесета от АПК.

Образувано е по искова молба от П.В.П. ЕГН **********, чрез адв. Б.М. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие № 73/2019 г. но к.н.а.х.д. № 2554/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението – 31.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че НП № 18-0819-006948/20.12.2018 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е отменено с решение по НАХД № 1160/2019 г. на Районен съд – Варна, което е оставено в сила с решение по КНАХД № 2554/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Сторил е разноски в размер на 350 лева по КНАХД № 2554/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна съгласно представен договор № 73/2019 г., серия Б № **********, сумата е платена в брой. До приключване на устните състезания 28.11.2019 г. не е имало възможност за присъждане на сторените разноски, поради което ги претендира по реда на ЗОДОВ. Направено е искане за  присъждане на сторени разноски в настоящото производство и адвокатски хонорар. В съдебно заседание, чрез процесуален представител исковата молба и претенцията за разноски се поддържа.

 

 

Ответникът – ОД МВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт – Г. оспорва исковата молба. Излага че преди постановяване на решението е влязла в сила нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН. По делото са представени доказателства за сторените разноски и е следвало съдът да ги приеме. В условията на евентуалност моли да се намали размера на поисканото възнаграждение, като прекомерен, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита исковата молба за неоснователна. Приложения договор № 73/2019 г. няма дата, до номера отбелязан в горната дясна част на договора № ********** също липсва дата, поради което не може да се установи кога е подписан и дали не е станало постфактум.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Издадено е Наказателно постановление № 18-0819-006948/20.12.2018 г. от  началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, с което на П.В.П. за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.  

С Решение №1494/22.07.2019 г. постановено по НАХД №1160/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна е отменено НП № 18-0819-006948/20.12.2018 г. по жалба от П.В.П..  

По подадена касационна жалба от ОД МВР – Варна срещу решение по НАХД №1160/2019 г. на Районен съд –  Варна е образувано КНАХД № 2554/2019 г. по описа на  Административен съд – Варна. На 28.11.2019 г. в публично съдебно заседание по КНАХД № 2554/2019 г. по описа на  Административен съд – Варна в качеството на ответник П.В.П. е бил представляван от адв. Б.М.. В съдебното заседание е представен Договор за правна защита и съдействие № 73/2019 г. серия Б № **********, съгласно който П.В.П. е договорил и заплатил на адв. М. в брой сумата от 350 лева. Представен е списък на разноските, приет по делото, в който е посочено, че са сторени такива в размер на 350 лева. С Решение № 2556/31.12.2019 г. по  КНАХД № 2554/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна е оставено в сила Решение № 1494/22.07.2019 г. по НАХД № 1160/2019 г. по описа на РС – Варна.

С молба с. д. № 664/15.01.2020 г. от П.В.П. е направено искане за допълване на Решение № 2556/31.12.2019 г. по  КНАХД № 2554/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна на основание чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл. 63, ал.3 от ЗАНН като му се присъди стореното възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева. В отговор на искането от ОД МВР – Варна е заявено, че искането е недопустимо и следва да се остави без уважение, тъй като е направено на 28.11.2019 г. и тогава делото е обявено за решаване, към този момент нормата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН не е действала. В условията на алтернативност е направено искане адвокатското възнаграждение да се присъди в минимален размер.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е в сила от 03.12.2019 г., съобразно чл.5, ал.5 от Конституцията на РБългария. Към момента на приключване на устните състезания на 28.11.2019 г. и обявяване, че съда ще се произнесе с решение по КНАХД № 2554/2019 г. на Адм. съд – Варна нормата не е била действаща, поради което не е било допустимо приложението й. Редът за присъждане на сторени разноски в производството по посоченото дело е по ЗОДОВ.

Налице е отменено наказателно постановление, относно наложена глоба в размер на 20 лева. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Варна и твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от началник група в ОДМВР - Варна, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.

ОД МВР – Варна е юридическо лице, съгласно на чл.18, ал.1, т.16 от Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник, към който се числи сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна.

Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

Следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Видно от събраните доказателства и протокола от съдебно заседание на 28.11.2019 г. по КНАХД 2554/2019 г. на Адм. съд - Варна, процесуално представителство е извършено, чрез  явяване в съдебно заседание пред Адм. съд – Варна.

На основание чл.18, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.)  от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на договаряне и плащане на процесното възнаграждение - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид наложената глоба в размер на 20 лева, определено съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 (Изм. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г. – отменена в тази редакция) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 300 лева. 

С оглед установеното следва, че сумата от 300 лева за адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в производствата по КНАХД № №2554/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна, за процесуално представителство от адвокат се явява причинена вреда за ищеца, поради незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 18-0819-006948/20.12.2018 г. издадено от началник група в сектор „ПП“ при  ОД МВР - Варна. Искът против ответника следва да бъде уважен в размер от 300 лева и отхвърлен за сумата от 50 лева.

  Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от датата на окончателното решаване спора за законосъобразността на НП - 31.12.2019 г.  до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 31.12.2019 г. – датата на решение по КНАХД №2554/2019 г. на Адм. съд – Варна до заплащането й.

Налице е отменено НП,  ползвана е адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в общ размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до окончателното заплащане на задължението е основателен, по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За сумата от 50 лева искът е неоснователен, поради което следва да се отхвърли от съда.

Ищецът е претендирал присъждане на 10 лева – държавна такса и 400 лева – възнаграждение за един адвокат сторени в настоящото съдебно производство.

Заплатена е държавна такса 10 лева. Видно от Договор за правна защита и съдействие № 124/01.02.2022 г. сключен между ищеца и адв. М.  е договорено и платено възнаграждение 400 лева в брой. Настоящото делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид възражението за прекомерност направено от ответника, следва на ищеца да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, съобразно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 310 лева за заплатена такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати в полза на П.В.П. ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по КНАХД № 2554/2019 г. по описа на Адм. съд – гр. Варна, ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до окончателното заплащане на задължението.

Отхвърля предявения иск от П.В.П. ЕГН ********** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна в частта за сумата от 50 /петдесет/ лева, ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до окончателното заплащане на задължението.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати в полза на П.В.П. ЕГН ********** сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.  

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: