РЕШЕНИЕ
№ 10756
гр. София, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20241110101026
по описа за 2024 година
Искът е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК.
Ищцата Е. С. И. с ЕГН **********, от .........., твърди в исковата
си молба, че не дължи сумата в размер на 12 000 лева, представляваща
главница за потребена топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетение
за забава за периода м. 12.2006 г. – м. 07.2014 г., поради изтекла погасителна
давност, и счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск. В съдебно заседание искът се поддържа,
претендират се направените по делото разноски, моли да бъде постановено
решение при признание на иска.
Ответникът ........., със седалище и адрес на управление
........, представлявано от....... – изпълнителен директор, в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който е
налице признание на иска, което потвърждава в откритото съдебно заседание,
проведено на 10.03.2025 г., и моли да бъде постановено решение по чл. 237 от
ГПК.
1
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Налице са предпоставките за постановяване на решение по чл. 237 от
ГПК съобразно признанието, което съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК не може да
бъде оттеглено. Като прецени това, съдът счита, че по отношение на ответника
следва да се постанови решение при признание на иска, като исковете бъдат
изцяло уважени.
С оглед този изход на делото, право на присъждане на разноски има
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в общ размер на 480 лева – заплатена
държавна такса.
В исковото производство ответницата е била защитавана безплатно от
адв. Р. Г. ........... от САК, която претендира да и бъде присъдено по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ГПК адвокатско възнаграждание в размер на 2 580, 13 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по дело с материален интерес от 10 000 до 25 000 лева
минималният размер на адвокатското възнаграждение се опледеля като твърда
ставка от 1 300 лева плюс 9 % за горницата над 10 000 лева. От това следва, че
за дело с материален интерес 12 000 лева размера на адвокатското
възнаграждение следва да е 1 480 лева. В същото време, с решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Това обаче не означава,
че размерите по тази вече отменена наредба не могат да бъдат използвани
като ориентир, поради което и съдът счита, че на адв. Р. Г. ............. от САК
следва да се присъди по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ГПК адвокатско
възнаграждание в размер на 1 480 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ........., със седалище и
адрес на управление ......, представлявано от ........ – изпълнителен
директор, че ищцата Е. С. И. с ЕГН **********, от .........., НЕ ДЪЛЖИ
сумата в размер на 6 375, 96 лева /шест хиляди триста седемдесет и пет
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща главница за топлинна
енергия за периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., сумата в размер на 5 428, 54
лева /пет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., сумата в размер на 85, 86 лева
/осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г.,
както и сумата в размер на 109, 82 лева /сто и девет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща главница за дялово разпределение за периода
м.1211.2006 г. – 30.04.2014 г., поради ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ..........., със седалище и адрес на управление .......
представлявано от .......... – изпълнителен директор, да заплати на Е. С. И.
с ЕГН **********, от .........., сумата в размер на 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски – заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА.........., със седалище и адрес на управление .....,
представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати на адв. Р.
Г...........от САК, сумата в размер на 1 480 /хиляда четиристотин и
осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззвна жалба пред СГС .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3