РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Ямбол, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600278 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Г.
К., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.С. М., против
присъда №32/17.03.2025г.постановена по нохд № 147/2024г.по описа на
Елховския районен съд.
С посочената присъда подсъдимият Х. Г. К. е признат за виновен в това,
че на **.**.**** година около 17.30 часа на път III 7009 в района между
разклон за с.**** и с.*****, обл.***** противозаконно подпомогнал, чрез
осигуряване и извършване на превоз шест лица, чужденци /граждани на
****** и *****/, а именно: А. Б. М. /А.В.М./, роден на **.**.****година в
гр.***, ******, гражданин на ******; А. А. А. /А. А. А./, роден на
**.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ******; Х. А. /Н. А./, роден
на **.**.****година в гр.*****, *****, гражданин на *****; Х. А. /Н. А./,
роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ******; А. А. Д. /А.
А. D./, роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ****** и М.
А.М. А./, роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ****** да
преминават и пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл.
8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и
1
виза, когато такава се изисква", чл. 19, ал. 1, т.1 от Закона за чужденците в
Република България, съгласно който: „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001
година“ и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България,
съгласно който: „Пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл. 9а, ал.2; 2. Международни
договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение на службите
за административен контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „****
*****“ с рег.№ * **** **, по отношение на повече от едно лице - шест лица и
с цел да набави за себе си имотна облага, поради което и на основание чл. чл.
281, ал. 2, т. 1, т.5 и т.6 вр. ал.1, вр.ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на 2 години
лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лева в полза на Държавата.
На основание чл.66, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.281, ал. 4, вр. ал.2, т.1 от НК на подс.К. е наложена
глоба в размер на 11 000лева, представляваща пазарната стойност на
използваното моторно превозно средство - лек автомобил марка „**** *****“
с рег. № * **** **.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за
преводач в хода на досъдебното производство в размер на 270 лева, остават за
сметка на органа който ги е направил - РДГП - Елхово.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в
приход на републиканския бюджет по сметка на РДГП - Елхово сумата 419,85
лева - направени по делото в хода на досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Елхово сумата 148,53
лева - направени по делото в хода на съдебното производство разноски, от
които 88,53 лева - направени разноски за свидетел и 60.00 лева - направени
разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на
Районен съд- Елхово.
Подсъдимият е осъден да заплати направени по делото разноски за
предоставена правна помощ по ДП № */**** година по описа на ГПУ –
Елхово, изразяваща се в процесуално представителство, по сметка на
Републиканския бюджет /в полза на Национално бюро за правна помощ IBAN:
BG28 BNBG 9661 3100 1305 01- БНБ- ЦУ; BIC: BNBG BGSD/ в размер на
220.00 /двеста и двадесет/ лева, както и при служебно издаване на
изпълнителни листи да заплати 5.00 /пет/ лева държавна такса в приход на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Елхово.
Вещественото доказателство по делото лек автомобил, марка „****
*****“ с рег.№ ******* и номер на рама - *************, ведно с контактен
ключ и 1 брой свидетелство за регистрация на МПС, част I с № ******** на
съхранение в ГПУ-Елхово, след влизане в сила на присъдата да се върнат на
собственика им „*****“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: обл. Бургас, община *****, гр. *****, ж.к. „***** ***“, к-с ****,
ет.*.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с размера на наложените
наказание, като си счита, че същите не са съобразени с наличните смегчаващи
вината обстоятелства. На това основание се иска въззивният съд да определи
2
наказанията лишаване от свобода и глоба при условията на чл.55 от НК. Иска
се и да присъдата да бъде отменена в частта относно приложението на чл.281,
ал.4, вр.ал.2, т.1 от НК, тъй като разпоредбата противоречи на КРБ.
В съдебно заседание въззивникът- подсъдим участва чрез служебно
назначения защитник, чрез който поддържа изцяло депозираната жалба по
съображенията изложени в нея.
Участващият по делото прокурор от ОП- Ямбол пледира за частична
основателност на жалбата и прави искане да се присъдата да се отмени в
частта относно приложението на чл.281, ал.4, вр.ал.2, т.1 от НК, тъй като с
решение на Конституционния съд нормата е обявена за
противоконституционна, а в останалата част се иска присъдата да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или
отмяна.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на
защитниците на подсъдимите и заключението на прокурора, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.319, ал.1 от НК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по
същество се явява частично основателна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка се подкрепя
напълно от събраните по делото доказателства и се споделя от въззивната
инстанция.
Безспорно е установено, че подсъдимият Х. К. е **** гражданин и
притежава разрешение за пребиваване в Република България.
През м.декември 20**г.подсъдимият получил предложение от
неустановено по делото лице да превози група чужди граждани преминали
нелегално през границата на страната ни от района на община Елхово до
гр.София. За целта му е било предложено парично възнаграждение. С цел да
получи имотна облага подсъдимият се съгласил да превози групата чужди
граждани, за което щял да получи по 300долара на човек.
В изпълнение на договореното на *.**.****г.след получено обаждане
подсъдимият предприел управление на л.а.“****“ модел „*****“ с рег.№ *
**** ** в посока от към община Елхово. Автомобилът е собственост на
3
управляваното от него дружество „*****“ ЕООД, със седалище гр.*****,
обл.****. Към 17 часа подсъдимият пристигнал с автомобила до уговореното
място, където се намирали шестима чужди граждани, които са влезли от
Република Турция в страната ни без надлежно разрешение. Групата чужди
граждани се състои от следните лица: А. Б. М. /А.В.М./, роден на
**.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ******; А. А. А. /А. А. А./,
роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ******; Х. А. /Н.
А./, роден на **.**.****година в гр.*****, *****, гражданин на *****; Х. А.
/Н. А./, роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ******; А.
А. Д. /А. А. D./, роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на
****** и М. А.М. А./, роден на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин
на ******.
Подсъдимият качил посочените чужди граждани в автомобила и
потеглил. Около 17,30часа управлявайки автомобила по път III 7009, в
участъка от пътя между разклоните за с.**** и с.***** бил спрян за проверка
от с.К. Н.- служител на РУ- Пазарджик, командирован в ГПУ- Елхово. В хода
на полицейската проверка е било установено, че превозваните от подсъдимия
шестима чужди граждани не притежават документи за самоличност и
съответно нямат право да пребивават на територията на страната ни, както и
не притежават входни визи за да влязат в страната ни по надлежния ред.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че
подсъдимият не е осъждан.
С протокол за доброволно предаване е предаден процесния лек
автомобил, като от заключението на изготвената АТЕ е видно, че пазарната му
стойност към датата на деянието е 11000лева.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, които подробно са описани от
първоинстанционния съд и тъй като на въззивната инстанция не е проведено
съдебно следствие е ненужно да се преповтарят.
Проверяващата съдебна инстанция споделя направения анализ на
доказателства и намира за обосновано и правилно да се кредитират
показанията на свидетелите К. Н., А. А. и Х. А., тъй като същите са
последователни и непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си.
Правилно са кредитирани и обясненията на подсъдимия, тъй като същите
4
кореспондират с останалите събрани гласни и писмени доказателства.
От анализа на събраните доказателства по безспорен и несъмнен начин
е установено авторството на инкриминираното деяние по отношение на
подсъдимия, което не се оспорва подсъдимия и неговия защитник.
При установената фактическа обстановка районният съд е направил
правилен правен извод, като е приел че подсъдимия Х. К. е осъществил
състава на престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.5 и т.6, вр.ал.1 от НК, тъй като
**.**.**** година около 17.30 часа на път III 7009 в района между разклон за
с.**** и с.*****, обл.Ямбол противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване и
извършване на превоз шест лица, чужденци /граждани на ****** и *****/, а
именно: А. Б. М. /А.В.М./, роден на **.**.****година в гр.***, ******,
гражданин на ******; А. А. А. /А. А. А./, роден на **.**.****година в гр.***,
******, гражданин на ******; Х. А. /Н. А./, роден на **.**.****година в
гр.*****, *****, гражданин на *****; Х. А. /Н. А./, роден на **.**.****година
в гр.***, ******, гражданин на ******; А. А. Д. /А. А. D./, роден на
**.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ****** и М. А.М. А./, роден
на **.**.****година в гр.***, ******, гражданин на ****** да преминават и
пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „Чужденец може
да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква", чл. 19, ал. 1, т.1 от Закона за чужденците в Република
България, съгласно който: „Чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване
или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима,
съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година“ и
чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
основа на: 1. Издадена виза по чл. 9а, ал.2; 2. Международни договори за
безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение на службите за
административен контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „****
*****“ с рег.№ * **** **, по отношение на повече от едно лице - шест лица и
с цел да набави за себе си имотна облага.
5
Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като е
безспорно установено, че същия е подпомогнал шестима чужди граждани,
непритежаващи разрешение да влязат и пребивават на територията на
страната ни, като им осигурил и извършил превоз с лек автомобил към
вътрешността на страната. Транспортирането на чуждите граждани е форма на
подпомагане за тяхното преминаване в страната ни.
Подсъдимият с деянието си е осъществил квалифицирания състав на
престъплението по чл.281, ал.2 от НК по три квалифициращи състава-
подпомогнатите да преминат в страната ни чужди граждани са повече от един,
използвано е МПС, както и деянието е извършено с цел да набави за себе си
имотна облага.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Въззивникът– подсъдим не оспорва авторството и съставомерността на
деянието, като в тази насока въззивният съд споделя правните изводи на
първоинстанционния съдебен акт и намира за ненужно да ги преповтаря.
Относно наложените наказания:
При определяне вида и размера на наложените две кумулативни
наказания на подсъдимия районният съд законосъобразно е определил същите
при условията на чл.54 от НК. Наложените наказания са в законовия им
минимум, а именно две години лишаване от свобода и глоба в размер на
5000лева. За да наложи наказания в този размер съдът е отчел наличните
смегчаващи вината обстоятелства, а именно направените самопризнания от
страна на подсъдимия и чистото му съдебно минало, както и оказаното
съдействие на органите на полицията. Наличните смегчаващи вината
обстоятелства обаче не са многобройни и същите не дават основание за
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, каквото искане се прави
във въззивната жалба. Извършеното деяние е със сравнително висока степен
на обществена опасност в предвид динамиката на този вид престъпления,
както и в броя на превозваните лица.
Приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение наказанието
6
лишаване от свобода е правилно и със същото биха се постигнали целите на
наказанието в предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Наложените
наказания 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лева са
справедливи и обосновани и със същите биха се постигнали в пълна степен
целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
Въззивната жалба е основателна досежно искането присъдата да бъде
отменена, в частта, с която на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.2, т.1 от НК на
подсъдимия е наложена глоба в размер на 11 000лева, представляваща
пазарната стойност на използваното моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**** *****“ с рег. № * **** **. С решение № 8/
17.07.2025г.по к.д.№ 15/2024г.на Конституционния съд на Република
България е обявил разпоредбата на чл.281, ал.4 от НК за
противоконститионна. Съгласно чл.151, ал.2 от КРБ когато законова норма е
обявена за противоконституционна тя занапред не се прилага, което в
практиката на КС се приема, че същата се счита за отменена. Т.е.от влизането
в сила на решението на КС всички държавни органи, вкл. съдилищата, са
длъжни да не прилагат обявената за противоконституционна правна норма.
Съдилищата са длъжни да откажат да приложат обявената за
противоконституционна правна норма както за в бъдеще, така и по висящите
дела.
По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде
отменена в частта, с която на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.2, т.1 от НК на
подсъдимия е наложена глоба в размер на 11 000лева, представляваща
пазарната стойност на използваното моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**** *****“ с рег. № * **** **. В останалата част, тъй като
не са налице основания за нейното изменение или отмяна присъдата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.2 и чл.338 от НПК, Окръжен
съд - Ямбол,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №32/17.03.2025г.постановена по нохд №
147/2024г.по описа на Елховския районен съд, В ЧАСТТА, с която на
основание чл.281, ал. 4, вр. ал.2, т.1 от НК на подсъдимия е наложена глоба в
размер на 11 000лева, представляваща пазарната стойност на използваното
моторно превозно средство - лек автомобил марка „**** *****“ с рег. № *
**** **.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8