№ 4454
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110205261 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-002232/25.01.2019 г., издадено от инж. *** А.а - Директор на Дирекция
„Инспекция на труда Софийска област“ – София (ДИТСО),
на ЗП „***“, ЕИК **********,
за това, че при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство по
отношение на ЗП „***“, ЕИК **********, на 08.11.2018 г. на място в обект на контрол –
кравеферма, находяща се в гр. София, кв. ***, местност „***“, стопанисвана от ЗП „***“,
ЕИК **********, както и на 12.11.2018 г. по документи, представени в ДИТСО, било
установено, че ЗП „***“, в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, не бил уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не сключил трудов договор с лицето *** Т., ЕГН **********, преди
постъпването му на работа. С горното била нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ,
като нарушението било извършено на 08.11.2018 г., поради което на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ,
на ЗП „***“ е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ЗП „***“, чрез управителя ***, която в
подадената жалба моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством процесуален представител, се оспорват
констатациите в обжалваното НП. Завареното лице А. Т. към момента на проверката не бил
полагал труд, като с него имало сключен граждански договор от 01.10.2018 г., с който му
била възложена определена дейност – почистване на летния обор, с уговорено
1
възнаграждение за изпълнител в размер на 100 лева и срок за изпълнение на възложената
работа. Неправилно било прието, че посоченият граждански договор съдържал елементи на
трудов. В с. з. се допълва, че разпитаният актосъставител З. давал противоречиви показания
пред два съдебни състава – първоначално твърдял, че завареният Т. не бил полагал труд, а в
настоящото производство – обратното. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител,
който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
изтъква, че лицето Т. било сключило трудов договор за същите функции, които извършвало
към момента на проверката. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда”, във връзка с компетентността на АНО, както и с оглед
заповеди № З-0011/03.01.2018 г., № З-0012/03.01.2018 г.№ З-0024/08.01.2019 г. и № З-
0025/08.01.2019 г. относно териториалната компетентност на органите на ДИТСО); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са
посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по
чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 08.11.2018 г. около 12:30 часа инспектори при ДИТСО, в лицето на свидетелите
А. З. и П. Е., осъществили проверка на място на обект - кравеферма, находяща се в гр.
София, кв. ***, местност „***“, стопанисвана от земеделски производител (ЗП) „***“, ЕИК
**********. При проверката свидетелите заварили на място св. А. А., който по същото
време ремонтирал пейка пред обекта. Св. А. работил към ЗП „***“ на трудов договор като
тракторист. На въпрос на проверяващите дали в обекта има други лица св. А. отговорил, че
има още един човек, който в този момент се намирал в стаята си и чакал *** да дойде с
автомобил и да го закара до близката автобусна спирка. По указания на проверяващите св.
А. извикал това лице, което било св. А. Т.. На последния била дадена декларация за
попълване, която св. Т. първоначално отказал да попълни, но след като бил заплашен с
полиция, се съгласил. Декларацията била попълнена под диктовка от намиращата се заедно
със св. Т. сестра на жена му, тъй като св. Т. бил неграмотен.
2
Видно от съдържанието на попълнената под диктовката на св. Т. декларация от
08.11.2018 г. в 12:47 часа, същият работи за *** в кв. *** от 01.10.2018 г. на граждански
договор като „чистач на кошара“. Посочени са работно време от 09:00 до 10:00 часа, „на
повикване“ и с почивки през работния ден – „на 30 мин. през 15 мин“. Отбелязано е също
възнаграждение в размер на 100 лева.
При последващата документална проверка ЗП „***“ представя посочения в
декларацията граждански договор за извършена работа № 002 от 01.10.2018 г., сключен
между ЗП „***“, като възложител, и св. А. Т., като изпълнител, по силата на който
изпълнителят приемал да извърши почистване на летния обор срещу възнаграждение от 100
лева. В гражданския договор нямало уговорено работно време.
Разпитани в с. з., свидетелите З. и Е. твърдят, че при пристигането си на обекта св. Т. е
бил с работни дрехи и ботуши и е поливал с маркуч площадката пред обекта. Свидетелите
А. и Т. отричат последният да е осъществявал каквато и да е дейност при пристигане на
проверяващите, като е бил облечен по анцуг и маратонки и очаквал пристигането на ***.
Св. А. потвърждава изложеното от св. Т., че последният идвал за по един-два часа да
почисти летния обор, след което си тръгвал.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите А. А. и А. Т. и
частично от показанията на свидетелите А. З. и П. Е., както и изцяло от приложените по
преписката и допълнително приобщени на съдебното следствие във вид на заверени копия
писмени доказателства: декларация от 08.11.2018 г., попълнена от св. Т.; декларация от
08.11.2018 г., попълнена от св. А.; граждански договор за извършена работа № 002 от
01.10.2018 г., сключен между ЗП „***“, като възложител, и св. А. Т., като изпълнител;
трудов договор по отношение на св. А. и протокол за извършена проверка.
Гласните доказателства, изхождащи от свидетелите А. и Александров, са в
достатъчна степен подробни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си, както и кореспондиращи на приобщените писмени доказателства, поради което
следва да бъдат кредитирани изцяло. Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени
доказателства като неоспорени и кореспондиращи на изложеното от посочените двама
свидетели.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелите З. и Е., с изключение на
частта, в която същите твърдят, че са заварили св. Т. облечен с гумени ботуши да полива с
маркуч площадката пред обора. В тази връзка настоящият съдебен състав следва да посочи,
че (противно на житейската логика) в подобни показания пред друг съдебен състав (на
17.05.2019 г.) същите не са имали толкова подробни спомени, независимо, че разпитът им
тогава е бил непосредствено след датата на твърдяната проверка. Тази част от техните
показания се явява изолирана от останалия доказателствен материал и не следва да бъде
кредитирана.
3
При така установената фактическа обстановка съдът счита за безспорно доказано, че
към датата на осъществената проверка (08.11.2018 г.) св. А. Т. действително се е намирал в
проверявания обект - кравеферма, находяща се в гр. София, кв. ***, местност „***“,
стопанисвана от ЗП „***“, ЕИК **********, но няма в достатъчна степен безспорни и
категорични доказателства към тази дата ЗП „***“ да е притежавал качеството
„работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ спрямо св. Т. и последният да е
осъществявал трудова дейност в полза на ЗП. Безспорно доказано е, както от кредитираните
гласни доказателства, така и от кредитираните писмени такива (декларацията от св. Т. и
приложения граждански договор от 01.10.2018 г.), че към момента на проверката от
08.11.2018 г. св. Т. е осъществявал дейност „на повикване“ по почистване на летния обор на
кравефермата, за което е получавал възнаграждение в размер на 100 лева. Приложеният
граждански договор за извършена работа № 002 от 01.10.2018 г. не може да се счита за
недобросъвестно съставен единствено за нуждите на административно-наказателното
производство, доколкото св. Т. се позовава на него и на датата на сключването му още в
попълнената под негова диктовка декларация. Посоченият граждански договор притежава
всички характеристики на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и не
съдържа типичните за едно трудово правоотношение елементи – фиксирано работно време,
месечно трудово възнаграждение, постоянност и установена повтаряемост на трудовата
дейност. Точно обратното – договорена е не постоянна дейност, а осъществяване на
определена работа с фиксиран резултат – почистване на кошара, която дейност не е
постоянна във времето, а е в зависимост от обстоятелствата (на повикване), като
получаването на възнаграждението е обвързано с постигане на резултата. Посоченото
работно време от 09:00 – 10:00 часа в декларацията не следва да се счита за уточнено
работно време (няма такава клауза в гражданския договор), а за субективна интерпретация
на св. Т.. Още повече, че същият е заварен и е попълнил декларацията си във време,
различно от посочения диапазон, което самостоятелно оборва тезата за наличие на трудово
правоотношение и характерната за тези отношения форма на подчиненост между работник и
работодател. Без значение е дали впоследствие св. Т. е сключил трудов договор или не,
доколкото всички релевантни обстоятелства следва да бъдат преценявани към датата на
осъществената проверка. В тази връзка липсват данни за осъществено от жалбоподателя
формално нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ („Трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“).
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне
на съдебния акт разпоредба на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Видно от приложените три договора
за правна защита, на адв. И.а е заплатен хонорар, както следва: 250 лева за първоначалното
производство по НАХД № 5075/19 г. по описа на СРС, НО, 133 състав; 150 лева за
касационното производство по КНАХД № 943/22 г. по описа на АССГ и 100 лева за
настоящото пред СРС, НО, 7 състав. Съобразно горното, както и разпоредбата на чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, в полза на ЗП „***“ следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева, платими от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-002232/25.01.2019 г., издадено от инж. *** А.а - Директор на
Дирекция „Инспекция на труда Софийска област“ – София (ДИТСО), на ЗП „***“, ЕИК
**********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на ЗП „***“ сумата от 500 (петстотин) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5