Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 24.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Кирилка Илбиева , като разгледа материалите по гр.д. №16886/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Е.Н.Н., ЕГН: **********, чрез адв. К.М.Д.,
член на САК и адв. Е.П.Д. (Ж.), член на САК, със
съдебен адрес:***, твърди, че на 27.02.2018 г., около 07:50 часа, в гр. София
л.а. „Сузуки Лиана“ с peг.
№ *******, движещ се по бул. „Ген. Никола Жеков“ с посока на движение от бул.
„Рожен“ към ул. „Народни будители“ с водач Г.Д.Г., ЕГН: **********, нарушава
правилата за движение по пътищата и предизвиква ПТП с пешеходката Е.Н.,
пресичаща от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила по
пешеходната пътека срещу бл. 2, обозначена е пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“
и пътна маркировка м.82. Посочва, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП № к-141 от 27.02.2018 г., съобразно който виновен за
настъпването на инцидента е водачът на л.а. „Сузуки
Лиана“, който не пропуска движещата се по пешеходната пътека пешеходка,
пропусната от други спрели МПС-та и я блъска в края на пешеходната пътека,
когато тя почти е пресякла пътното платно. Ищецът излага, че в резултат от
описаното ПТП е получила двустранна фрактура на долния и горния клон на
срамната кост вдясно. Била е с малък подкожен хематом париетално вдясно на главата, като е загубила за кратко
съзнание при удара, вследствие на което е повърнала и чувства болки освен в
областта на счупените кости и в главата. След настъпване на ПТП е била приета
за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по ортопедия и
травматология и й е извършена операция закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация - тазови кости. Болничният режим на
лечение продължил от 27.02.2018 г. до 02.03.2018 г., след което е изписана и
й е определено медикаментозно лечение,
както и постелен режим за 35 дни с цел възстановяване
на счупената срамна кост. По време на лечебнооздравителния
период в болничното заведение и вкъщи, който продължава и към настоящия момент,
е почти изцяло неподвижна, прекарва по-голямата част от денонощието в легнало
положение и е неспособна да извършва дори най-елементарни опорно-двигателни
движения. Изпитва постоянни болки, усеща крайниците си изтръпнали и слаби,
получава постоянни схващания на мускулите, поради трайното легнало положение, в
което се намира. Счупването на пубиса (срамна кост) я е принудило да лежи постоянно по
гръб до заздравяване на костта, поставило я е в невъзможност да се изправя от
леглото, да си прави сама тоалет или да се храни сама, което я е принудило да
стане апатична и към храна и е налагало постоянната грижа за нея от страна на
нейните близки. В края на месец април 2018 г. е започнала да прави опити да
пристъпва в дома си с помощта на проходилка, което
било изключително трудно и мъчително за нея, изпитвала огромна болка в цялата
тазобедрена област при всяка стъпка, чувствала мускулите си слаби и атрофирали,
което от своя страна водело до чувство на безнадеждност и отчаяност. Твърди, че
към настоящия момент здравето и не е възстановено. Все още не може да ходи
самостоятелно без помощни средства и се оплаква от болки в тазобедрената
област, които се засилват при опити да прави кратки разходки и при изпълнение
на упражнения за раздвижване и рехабилитация, както и че болките й се засилват,
когато се опитва да спи нощем. Това налага да пие почти постоянно обезболяващи
лекарства. Излага, че здравословното й състояния й пречи да продължи живота си
в нормалния за нея ритъм, включително не е възстановила работоспособността си,
поради което и до днес тя продължава да се възстановява вкъщи. Има издаден
протокол на медицинска комисия за продължаване на временната неработоспособност
от 20.08.2018 г., експертно решение на ТЕЛК от 11.09.2018 г. за оценка на
работоспособността, резултат от образна диагностика на тазобедрена става от 10.10.2018 г., протокол на медицинска комисия за продължаване
на временната неработоспособност от 06.11.2018 г., резултат от образна
диагностика от 26.11.2018 г., резултат от образна диагностика от 27.11.2018 г.,
експертно решение на ТЕЛК № 3840 от 29.11.2018 г., етапна епикриза
от 26.11.2018 г. до 06.12.2018 г., издадена от ДКЦ VII София ЕООД, резултат от
образна диагностика от 04.12.2018 г., етапна епикриза
от 04.12.2018 г. до 14.01.2018 г. Към момента е установено, че има „хипотрофия на бедрена мускулатура, отслабена мускулна сила
двустранно, палпаторна болка в пубисна
област двустранно“. След травмата от ПТП при нея са налице и увреждания от
неврологичен характер - дискординационен синдром,
изтръпване и болки в кръста, ирадииращи по задната
част на бедрата и подбедриците, изпускане по малка
нужда. Поставена й е диагноза: „увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“. От
протокол от ЕМГ изследване, проведено на 04.12.2018 г. е видно, че са налице
данни за двустранна предкоренчева увреда
на ПДН Л15 - S1, като й е поставена клинична диагноза: лумбо-сакрален
радикулерен синдром. Освен посочените физически болки
и страдания, твърди, че ПТП дава отражение и върху психиката й. Към днешна дата
страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на
паметта и вниманието, затруднена концентрация. Получените стресови
посттравматични състояния водят до нарушения в нормалния й социален живот и
създават трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности,
възпрепятстват и възможността й да работи. Постоянната нужда от помощ и
съдействие на близките и роднините, създават у нея чувство за безпомощност и
малоценност, което се отразява негативно върху психиката и самооценката й. Не
смее да излиза сама от дома си, както поради затруднената си и невъзможна
самостоятелна походка, така и поради страха от участие в движението като
пешеходец. Получила е специализирана психиатрична помощ, при което и е
поставена следната диагноза: постравматично стресово
разстройство. Лекуващият лекар я определил като „напрегната, контактна,
ориентирана, с изразена личностна промяна след ПТП, изразена инсомния, затруднени когнитивни функции, страхове, анхедония, оживяване на сцени от травмата, отчужденост от
обществото, данни за настъпваща промяна на личността.“. Изписани са и психовъздействащи медикаменти. Ищцата твърди, че в резултат
от описаното ПТП и причинените и увреждания е реализирала и финансови разходи в
размер на 905,83 лв. по Фактура № **********/02.03.2018 г., издадена от „К.Н. -
Военна болница“ ЕООД, Фактура № **********/06.03.2018 г., издадена от К.Н. -
Военна болница“ ЕООД, Фактура № **********/10.03.2018 г., издадена от „С.5“
ЕООД, Фактура № **********/13.03.2018 г., издадена от „К.Н. - Военна болница“
ЕООД, Фактура № **********/18.03.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура №
**********/28.03.2018 г., издадена от К.Н. - Военна болница“ ЕООД, Фактура №
**********/10.04.2018 г., издадена от К.Н. – Военна болница“ ЕООД, Фактура №
**********/10.04.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура № **********/05.05.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура №
**********/15.05.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура №
**********/28.05.2018 г., издадена от К.Н. - Военна болница“ ЕООД, Фактура №
**********/08.06.2018 г., издадена от К.Н. - Военна болница“ ЕООД, Фактура №
**********/22.07.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура №
**********/30.07.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД; Фактура №
**********/17.08.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД; Фактура №
**********/10.09.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД; Фактура № **********/23.09.2018
г., издадена от „С.5“ ЕООД; Фактура № **********/06.10.2018 г., издадена от „С.5“
ЕООД; Фактура № **********/14.10.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД; 64. Фактура №
**********/25.10.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура №
**********/30.10.2018 г., издадена от „С.5“ ЕООД, Фактура №
**********/18.11.2018 г. издадена от „С.5“ ЕООД. Освен това след изписването й
от болницата се наложило да заплати и 100 лв. за специализиран превоз, тъй като
трябвало придвижването й да стане в легнало положение, както и 20.00 лв.
за рентгенография на тазобедрена става
по Фактура № **********/10.04.2018 г., издадена от МДЦ „ИСУЛ - Царица Йоанна“
ЕООД, ведно с фискален бон от същата дата. Твърди, че към момента на настъпване
на ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица № BG/02/117001950032, валидна от 19.07.2017 г. до
18.07.2018 г. Предвид това сезирала ответника с искане за изплащане на
обезщетение с молба с вх. № ОИ- 171120/16.03.18 г., по която била образувана
щета № **********. С писмо с изх. № НЩ - 2255/02.04.18 г. З. „Б.И.“
АД поискало допълнителни доказателства, за да се произнесе по претенцията и те
били предоставени с молба с вх. № ОИ-402404/03.07.18 г. Въпреки това до
настоящия момент ответното дружество не й е изплатило обезщетение, поради което
намира, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на поканата по реда на чл. 380 КЗ(16.03.2018
г.) до окончателното изплащане на сумата и 1121.88 лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, действащо
чрез пълномощника си
адвокат М.И.Г. – САК, съдебен адрес:***, не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил.
Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената
връзка между тях и процесното ПТП. Заявява възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца и за съизвършителство от страна на Агенция „П.И.".
Представя писмени доказателства и прави доказателствени
искания.
Като трето лице – помагач на страната на ответника З. „Б.И." АД, е конституирано Агенция „П.И.".
адрес: гр. София. бул. *******, който оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представените с исковата молба писмени доказателства-молба за завеждане на претенция
пред ответното дружество с вх. № ОИ-171120/16.03.18 г.; писмо с изх. № НЩ -
2255/02.04.18 г. от дружеството ответник ; молба за допълване на претенция с
вх. № ОИ-402404/03.07.18 г. - се установява,
че ищцата е сезирала ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представени са с исковата молба фактури, подробно описани, от
които е видно, че ищцата е изразходвала разходи
за лечението в размер на 1121.88 лв.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на комплексната СМЕ, изготвена от вещи лица- невролог и
травматолог, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване
на двете срамни кости и контузия на главата с малък подкожен хематом в дясна
теменна област.
От представената по делото
медицинска документация, от събраните свидетелски показания и от заключението
на вещото лице по назначената СМЕ се установи, че от получените вследствие на процесното ПТП увреждания, Е.Н. провежда лечение от настъпване на процесното
ПТП до настоящия момент, около 1 година и 6 месеца. Ищцата е претърпяла болки и
страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 1-2 месеца, болки с
умерен интензитет за около 6 месеца, след което интензитетът на болките и
страданията е намалявал постепенно до края на възстановителния период от счупванията за около година. Но към настоящия момент ищцата
продължава да изпитва страдания, поради наличието на смесено-тревожно депресивно
разстройство, за което провежда лечение понастоящем, както и поради
придружаващи заболявания - двустранна кокартроза, лумбална остеохондроза с радикулопатия, които са се проявили след настъпване на процесното ПТП.
Заключението на автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по АТП, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява механизмът на процесното ПТП: на 27.02.2018 г., около 07:50 часа, в гр. София л.а. „Сузуки Лиана“ с per. № *******
се движи по бул. „Ген. Никола Жеков“ с посока на движение от бул. „Рожен“ към
ул. „Народни будители“ с водач Г.Д.Г., ЕГН: **********. Пешеходната Е.Н.
предприема пресичане на пешеходната пътека срещу бл. 2 на бул. „Ген. Никола
Жеков“. Пешеходната пътека е обозначена с пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“ и
пътна маркировка м.82, а пешеходната пресича от ляво на дясно спрямо посоката
на движение на автомобила. Настъпва удар между пешеходната и предна дясна част
на автомобила, като при удара пешеходната чупи предното стъкло на автомобила, а
след удара пада на пътното платно. Ударът настъпва в края на пешеходната
пътека, преди пешеходната да успее да стъпи на тротоара, като същата е
извървяла почти целия си път по пътеката преди да бъде блъсната от л.а. „Сузуки Лиана“ с per. № *******.
Видно от заключението на САТЕ субективние действия на
водача на л.а. „Сузуки Лиана“ с per. № ******* са причина за настъпване на произшествието.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на съдемно-психологична експертиза
се установява, че процесният пътен инцидент се е
отразил негативно на психичното здраве на пострадалата, като е довел до
разстройство на нормалната й психична дейност. Диагностицирани
са посттравматично стресово разстройство и смесено тревожно-депресивно
разстройство. Вследствие на процесното ПТП при ищцата
е било налице преживяване на интензивен стрес, който е породил дистрес и последващо нарушение на
психичното функциониране. Първоначално са били налице интензивни емоции на
ужас, шок, страх от инвалидизация и усещане на
соматични болки, в първия месец и половина се е оформила клинична картина на
смесено тревожно- депресивно състояние със средна степен на изразеност,
като и понастоящем персистира симптоматиката от тревожностовия и депресивния кръг. Диагностицираните
психични страдания са в ясна причинно-следствена връзка с процесния
пътен инцидент. Видно от документацията, при пострадалата е диагностицирано
наличието на посттравматично стресово разстройство. Вследствие претърпения
пътен инцидент са налице трайни последици за цялостното психосоциално
функциониране на пострадалата. Налице са фиксирани невротични страхове.
Настъпилото в резултат на инцидента тревожно-депресивно разстройство се
характеризира с дългосрочно понижена адаптивност. Наличието на проблематика и
понастоящем, въпреки провеждането лечение, говори за терапевтично резистентно
състояние и хронично протичане.
Други относими доказателства
не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са основателни.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на
увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/
и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на
виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно
доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента
е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване от страна
на пострадалата е неоснователно – не се
събраха доказателства в тази насока. Единствено
действията на водача на л.а. „Сузуки Лиана“ с per. № ******* са предизвикали ПТП, тъй като същият не е
съобразил пътната ситуация и не е пропуснал движещата се по пешеходната пътека
пешеходка да пресече. Видно от изготвената по приетата по делото САТЕ мащабна
скица на местопроизшествието мястото на удара между пешеходката и л.а. е на не
повече от един метър от десния тротоар спрямо посоката на движение на
автомобила, а пешеходката е започнала да пресича от левия тротоар. Видно от
приетата по делото САТЕ опасната зона за спиране на автомобила е била 33.00 м.
при скорост на движение около 40 км./ч., а отстоянието
на автомобила до мястото на удара е било 53.63 м. При сравнителен анализ на
двете разстояние се стига до извода, че ударът е бил предотвратим за водача
чрез аварийно спиране. От друга страна пешеходката с е движила по пешеходка
пътека, която е била маркирана с хоризонтална пътна маркировка и обозначена с
пътен знак. Водачът на л.а. автомобил е бил длъжен да съобрази поведението си с
пътните условия и пътните знаци, като пропусне движещата се по пешеходната
пътека пешеходка, но тъй като не го е сторил е предизвикал процесното
ПТП. Задължителната съдебна практика ( Решение
№ 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 44/2012 г.. II т.о.. ТК (постановено по
реда на нл. 290 ГПЮ и Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г.
IIт.о.. ТК) приема: „Задължителната
практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51. ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51. ал. 2 ЗЗД предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване. “
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни
от ищцата в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на ищцата,
тежките увреждания, непълното й възстановяване, липсата на съпричиняване,
както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 100 000
лв., за колкото искът следва да се уважи.
От представените писмени доказателства за
проведено лечение, обсъдени детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът
счита, че искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло-1121.88
лв.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в
забава не от датата на увредата, а от изтичане на
срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от 16.03.2018
г.
Видно от данните по делото размерът
на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2,
т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 3 530лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по
сметка на СГС в размер на 4 000лв., както и 1 400лв. разноски на СГС за
възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. –
САК, съдебен адрес:*** да заплати на Е.Н.Н., ЕГН: **********, чрез адв.
К.М.Д., член на САК и адв. Е.П.Д. (Ж.), член на САК,
със съдебен адрес:***, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 100 000 лв. (стохиляди лева), ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата, както и
следва да й заплати обезщетение в размер на 1121.88 лв.(хиляда сто двадесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки) за
причинените й имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2018
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. –
САК, съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адв. К.М.Д. и адв. Й.адвокатско
възнаграждение в размер на 3 530лв.( три хиляди петстотин и
тридесет лева).
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. –
САК, съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 4 000 лв.(четири хиляди лева), както и 1400 лв.(хиляда и четиристотин лева) разноски по
възнаграждение за вещо лице.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника З. „Б.И." АД, ЕИК *******- Застраховане” АД Агенция „П.И.". адрес: гр. София. бул. *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: