Решение по дело №3789/2019 на Районен съд - Варна

 

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер           Година 2019        Град Варна

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд       тридесет и осми състав

На десети октомври            Година две хиляди и деветнадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

          

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3789 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                        

                      Р  Е  Ш  И:

          

  ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2501391, издаден от ОДМВР- Варна, с който на Р.И.Я. е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Р.И.Я. срещу електронен фиш серия К № 2501391, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

  Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

  В жалбата се сочи, че на 05.08.2019г. на въззивника бил връчен  електронен фиш серия К № 2501391, като в случай , че  не подпишел уведомлението, нямало да му бъде издаден паспорт. Въззивника пита каква е връзката между издаване на паспорт и нарушаването на ЗДП. Изразява позиция, че за едно и също нарушение му се налагат две наказания – веднъж глоба и втори път неиздаване на паспорт. Счита, че не може да бъде сигурен, че на 26.12.2018г. е бил на това място, управлявайки автомобила . Сочи, че не си спомня и не е сигурен седем месеца по- късно, че е бил на това място. Не е сигурен, че съществува знак, установяващ ограничение на скоростта. Мисли, че обвинението е лишено от смисъл.

В допълнително възражение сочи, че не е вярно, че фиша е бил изпратен за връчване срещу обратна разписка. Никой не го е търсил по настоящ адрес и не е питал за него близки и съседи, за да му бъде връчен фиша. Счита, че след преминаване през първата от двете повдигнати пешеходни пътеки, опасността вече е отминала и е отпаднало ограничителното действие на пътния знак. Следвало е да има два ограничителни пътни знака. Липсва снимка и съответно- доказателство, че е имало такива два знака.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си.

По същество моли съда да отмени ЕФ на основанията, изложени с жалбата и допълнителното възражение.

Представител на органа, издал електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

  На 26.12.2018г. около 09.40 часа в с.  Старо Оряхово, обл. Варна бил управляван л.а. „Пежо 307” с рег. № В0241РА. Автомобила бил управляван в посока към гр. Бургас. При управлението на автомобила по ул.”Дунав”, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 30  км/ч.

В района на дом № 8 била монтирана и функционирала стационарна видео-радарна установка „SITRAFFIK  ERS-400».

Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 56 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 51 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 30 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 51 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила – Р.И.Я., бил издаден електронен фиш серия К № 2501391, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. 3Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на поставените пътни знаци и др.

 

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е  съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от  ЗДП , като в същия е посочена  териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето , управлявало автомобила, не са навеждани възражения и не е конкретизирано такова лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи собственика на когото е регистрирано МПС – въззивникът Я..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

 

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

Въззивникът изразява позиция, че за едно и също нарушение му се налагат две наказания – веднъж глоба и втори път неиздаване на паспорт.

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като следва да се отбележи, че се касае единствено за лични възприятия на въззивника досежно процедурата по издаване на задграничен паспорт и личната му оценка, че отказът да бъде придвижена процедурата по издаване на задграничен паспорт представлява наказание за извършеното административно нарушение, предмет на ЕФ серия К № 2501391.

Въззивникът счита още, че не може да бъде сигурен, че на 26.12.2018г. е бил на това място, управлявайки автомобила . Сочи, че не си спомня и не е сигурен седем месеца по- късно, че е бил на това място. Не е сигурен, че съществува знак, установяващ ограничение на скоростта. Мисли, че обвинението е лишено от смисъл.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото правилно, в хипотезата на чл.188 от ЗДП, собственикът на моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

По преписката са събрани категорични доказателства относно нарушението и това са приложения снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на поставените пътни знаци и др.

С приложения констативен протокол за проверка на поставените пътни знаци изрично е посочено местоположението да двата ограничителни знака, съответно в посоки Бурас- Варна и обратно : Варна – Бургас.

Въззивникът сочи, че не е вярно, че фиша е бил изпратен за връчване срещу обратна разписка. Никой не го е търсил по настоящ адрес и не е питал за него близки и съседи, за да му бъде връчен фиша.

Доколкото е налице надлежно връчване на ЕФ и този факт се сочи от самия въззивник, съдът намери възражението за неоснователно.

На следващо място се счита, че след преминаване през първата от двете повдигнати пешеходни пътеки, опасността вече е отминала и е отпаднало ограничителното действие на пътния знак. Следвало е да има два ограничителни пътни знака. Липсва снимка и съответно- доказателство, че е имало такива два знака.

Съдът не споделя позицията на въззивника, доколкото отпадането на действието на ограничителния знак става посредством  обозначаване с друг пътен знак, което е добре известно на правоспособните водачи на МПС, а не след преминаването на първата пешеходна пътека.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :