№ 11
гр. Велико Търново , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ в публично
заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20204110201732 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба на Н. Г. Г., ЕГН:**********, гр.Б., ул..., срещу
наказателно постановление №20-1275-001430/12.08.2020г. на ВПД началник
Сектор ПП при ОДМВР В.Търново. Със същото за административно
нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. В жалбата се твърди,
че НП е неправилно, тъй като приетите за установени от наказващия орган
фактически положения не съответстват на събраните доказателства. Отделно
НП било незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В
съд.заседание се представлява от проц.представител адв.Д. от РАК. Същият
счита, че присъдата на ОС Русе е обжалвана, като впоследствие жалбата е
оттеглена. При това присъдата влиза в сила с влизане в сила на
прекратителното определение на въззивния съд. Към момента на
управлението на МПС на 25.05.2020год жалб.Г. не е бил лишен от право да
управлява МПС и СУМПС е било в негова фактическа власт. Същото му е
иззето в един по-късен момент. При това следва да се съобрази коя е
началната дата на лишаването от право да управлява МПС, а именно дали
влизане в сила на присъдата или фактическото отнемане на СУМПС. С оглед
1
на това липсвал пряк умисъл за извършване на деянието. Сочи се субективна
несъставомерност на извършеното нарушение. Иска се отмяна на издаденото
НП и присъждане на разноските за проц.представител..
В съдебно заседание жалбоподателят се явава лично, като поддържа
жалбата чрез проц.представител.
Въззиваемата страна – сектор ПП ОДМВР В.Търново, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.01.2020г. спрямо жалбоподателя Н. Г. Г. била издадена присъда
№6 по НОХД №462/2019год. на Окръжен съд Русе. На същата е отбелязано,
че е влязла в сила на 12.02.2020год. /л.40 от делото/.Същата била изпратена за
изпълнение до Сектор ПП при ОД МВР гр.Русе. СУМПС било отнето
фактически от Г. на 23.06.2020год. С писмо от 03.07.2020год. Сектор ПП ОД
МВР Русе уведомяват Русенска окръжна прокуратура, че считат тази дата за
начало на наказанието лишаване от право за управление МПС. Впоследствие
с писмо от 08.07.2020год. РОП указва на полицейските органи, че с оглед
чл.49ал.3 от НК следва за начало на наказанието да се приеме влизане в сила
на присъдата 12.02.2020год. В хода на съд.следствие проц.представител адв.
Д. представя заверено копие на определение №40/13.03.2020год. на
Великотърновския апелативен съд по ВНОХД №98/2020год. Видно от
съдържанието на същото, то присъдата по НОХД №462/2019год. на Окръжен
съд Русе е била обжалвана от защитника на подсъдимия по това дело
адв.Николай Братованов с жалба от 11.02.2020год. Впоследствие жалбата е
оттеглена от защитника на 18.02.2020год., което е потвърдено от подс.Г. на
28.02.2020год. Предвид на това ВТАС прекратява производството по ВНОХД
№98/2020год против присъда по НОХД №462/2019год. на Окръжен съд Русе.
Лицето подало въззивната жалба адв.Братованов е уведомен за това
определение на 19.05.2020год./разписка л.49 от делото/. Това определение
влиза в сила в 15 дн.срок от уведомяването. Съгласно Тълкувателно решение
№ 5 от 21 май 2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 5/ 2017 г.,
Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния
касационен съд (ВКС) т.1 - В случай на оттегляне на въззивните жалба или
протест от жалбоподателя или прокурора, независимо дали то е направено в
2
срока на обжалване, извън срока на обжалване, но преди делото да е
пренесено в горната инстанция, или е направено пред горната инстанция,
компетентен да се произнесе по оттеглянето е въззивният съд с определение,
което подлежи на касационен контрол. Присъдата или решението влизат в
сила с влизане в сила на определението на въззивния съд, с което се
прекратява въззивното производство. При това положение неправилно е
отбелязано на присъда по НОХД №462/2019год. на Окръжен съд Русе -
12.02.2020год., като дата на влизане в сила.
На 25.05.2020год., около 9.25ч. в гр.В.Търново на ул."Г.Измирлиев"
жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил "Ауди А4" с рег.№... Видно от
показанията на пол.Мл., същия констатирал, че автомобила е без включени
светлини. Водачът бил спрян като му била наложена глоба с фиш. При
проверката Гр. представил СУМПС, като при проверка по станцията за
отдалечен достъп не било вписано в масивите на МВР да е лишен от право да
управлява МПС или СУМПС да е отнето. Впоследствие в Сектор ПП
В.Търново се получили документи от Сектор ПП Русе, от които било видно,
че водача Г. бил лишен от право да управлява МПС с оглед присъда по
НОХД №462/2019год. на Окръжен съд Русе, на която било отбелязано, че е
влязла в сила на 12.02.2020год., която дата по указание на Окръжна
прокуратура Русе била зачетена за начало на изпълнение. Полицай Мл.
съставил на водача Г. АУАН 1398/03.08.2020год. за адм.нарушение по чл.150а
ал.1 от НК на дата 25.05.2020год. Към този момент свидетелството за
управление на МПС на Г. не било отнето от органите на МВР във връзка с
изпълнение на наказанието наказание "лишаване от право да управлява МПС"
и жалбоподателят не бил уведомен по някакъв друг начин за влизането в сила
на издадената присъда, както било отбелязано на нея 12.02.2020г. Същата
отделно от това била обжалвана. Предвид на това както бе изложено по-горе
присъдата на РОС според настоящия състав е влязла в сила в по-късен
момент.
Управляваното на 25.05.2020г., около 9.25ч. от жалбоподателя МПС
било възприето от служителите на Сектор ПП ОДМВР В.Търново младши
св.Мл. и пол.Спиридонов, които в този момент изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение в гр.В.Търново Двамата
служители на Сектор ПП спрели за проверка управлявания от жалбоподателя
3
автомобил за съставяне на фиш. След получаване на уведомление от Сектор
ПП ОД МВР Русе е съставен процесния АУАН и НП, в които е прието, че Г. е
извършил нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП, като на 25.05.2020г. управлява
лек автомобил Ауди А4, след като е лишен по съдебен ред с присъда по
НОХД №462/2019год. на Окръжен съд Русе. В АУАН липсва пълно описание
на съдебния акт въз основа на който се счита за лишен от право да управлява
МПС, което е проц.нарушение.
Така съставеният АУАН бил предявен на дата на съставяне на лицето,
сочено като нарушител, който в графата, предвидена за обяснения и
възражения записал, че не бил уведомен, като СУМПС е предал фактически
на 23.06.2020год. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения
от жалбоподателя по така съставения АУАН.
Впоследствие, на 12.08.2020 г. ВПД началника на Сектор ПП при
ОДМВР В.Търново, издал атакуваното понастоящем НП, с което на
основание чл. 53 ЗАНН, за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
Издаденото НП било получено от жалбоподателя на 15.10.2020г. и
обжалвано в срок.
АУАН и НП били издадени от материално компетентни органи с оглед
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министърът на вътрешните работи.
Досежно обжалваното НП от правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С оглед материалната квалификация по чл. 150а ал.1 ЗДвП, като
словесното описание на фактическите признаци на извършеното от
жалбоподателя се твърди осъществен състав на административно нарушение,
4
в чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Санкционната норма предвижда налагане на
административно наказание глоба за всяко лице, което управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
От обективна страна съставомерното поведение се изразява в
управление на МПС в момент, в който управляващият е бил лишен от това
право по административен или съдебен ред. Субективната страна на
нарушението изисква в съзнанието на нарушителя да са налични представи за
това, че управлява МПС, както и че прави това в момент, в който по
административен или съдебен ред е лишен от право да управлява МПС.
Доказателствата по делото сочат, че на посочените в АУАН и НП дата и
място, жалбоподателят е управлявал МПС и това управление е станало в
момент, в който същият обективно не е бил лишен от това право по съдебен
ред. С оглед на гореизложеното присъда по НОХД №462/2019год. на
Окръжен съд Русе, към 25.05.2020год. не е била влязла в сила, тъй като е
обжалвана пред ВТАС, а това е станало с влизане в сила на прекратителното
определение по въззивното дело. При това положение жалб.Г. не е извършил
описаното адм.нарушение. Отделно от това до 25.05.2020год. спрямо
жалбоподателя Г. не са били предприети действия по чл. 20, т. 1 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина и неговото свидетелство не е било отнето от компетентните
органи, които приели, че присъдата е влязла в сила на 12.02.2020год. По
делото обективно липсват доказателства за това, към момента на управление
на МПС, Г. да е имал представи, че издадената спрямо него присъда, с което
последният е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години е
влязла в сила. Същевременно, доказателствата по делото сочат, че Г. е узнал,
че органите по изпълнение на наказанието считат, че присъдата е влязла в
сила на 12.02.2020год. в деня, в който фактически е предал СУМПС в Сектор
ПП Русе на 23.06.2020год. Предвид на това жалбоподателя не е осъществил и
от субективна страна деянието, тъй като за субективната съставомерност на
нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е необходимо съзнаване, от страна на
нарушителя, на обстоятелството, че управлява МПС в момент, в който е
лишен от право да извършва това.
5
За пълнота на изложението настоящия състав счита, че следва да
съобрази чл. 49, ал. 3 от Наказателния кодекс и чл.190 ал.2 от Закона за
движението по пътищата, т.е. дали срокът на наказанието „лишаване от право
да се управлява МПС” е започнал да тече от датата на влизане в сила на
присъдата или от датата на изземване на свидетелството за управление.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС” тече от датата на изземване на свидетелството за
управление. Разпоредбата на чл. 21 (редакция ДВ, бр. 97/2002 год.) от
Наредба N I-157/2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, задължава
отбелязване върху документа, послужил за отнемането на датата, месеца и
годината на отнемане на свидетелството за управление. До влизане в сила на
присъдата, съответната служба към МВР не е иззела свидетелството за
правоуправление на МПС и няма данни такъв факт да е отразяван по реда на
Наредба N I-157/2002 год. В същото време чл. 49, ал. 3 от НК гласи, че срокът
на наказанията по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК започва да тече от влизане на
присъдата в сила, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е
лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Разпоредбата
на чл. 49 от НК се намира в раздел ІІ "Видове наказания" на НК, като
систематичното и семантично тълкуване налагат извод, че правилото срокът
да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от които не се
изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната дейност.
Относно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС
законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната
присъда осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността
да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал.4
от НК изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през
което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи,
когато към момента на влизане в сила на присъдата осъденият не е бил вече
лишен от право да управлява МПС и свидетелството му за управление не е
иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
6
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в
чл. 143 и чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един
адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ. При този
изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът на
основание чл.63ал.3 от ЗАНН вр.чл.36 от ЗА вр.чл.18ал.2 и чл.7ал.2т.2 от
Наредба №1/2014год. за минималните размери на адв.възнаграждения следва
да уважи претенцията в размер на 450 лева. При това следва да се отчете
предмета на делото, както и предполагащите се пътни разноски.
Съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1275-001430/12.08.2020г. на ВПД
началник Сектор ПП при ОДМВР В.Търново, с което на Н. Г. Г.,
ЕГН:**********, гр.Б., ул..., за административно нарушение на чл. 150а ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на
100/сто/лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Велико Търново да заплати на Н. Г. Г., ЕГН:**********, гр.Б., ул...,
направените по делото разноски за упълномощаване на процесуален
представител в размер на 450.00 /четиристотин и / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.В.Търново в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7