№ 254
гр. Шумен, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Т.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500441 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №185/22.03.2024г. по гр.д.№ 2552/2023г. на ШРС е прието за установено
спрямо „АПС Бета България“ ЕООД- гр. София, представлявано от управителите Х.М. и
П.В., че Е. Т. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 27.07.2010г. / 3673,39 лв.-
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 14.05.2008г.;
сумата от 77,85 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. –
31.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2010 г. до
изплащане на вземането и разноските по делото в общ размер на 175,02 лв./, издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК № 1648 от
21.06.2010 г. по ч.т.д. № 2497/2010 г. на Районен съд – Шумен. Присъдени са и следващите
се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно, по подробно изложени в жалбата съображения. Неправилно съдът приел, че Г.
не дължи на дружеството сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№2497/2010г. на
ШРС, поради изтекла погасителна петгодишна давност. Първоинстанционният съд се
позовал на т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на РБългария, но не отчел
постановките на Тълкувателно решение №3/2020г. на ОСГТК на ВКС на РБългария, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнително дело, образувани до премането на 26.06.2013г. на Тълкувателно решение
№2/2015г.. Така в случая погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и
1
следвало да изтече пет години по-късно- на 26.06.2020г., но междувременно кредиторът бил
предпиел изпълнителни действия, с които давността е била прекъсвана. Неправилно съдът
приел, че предприетите действия се явявали невалидни и в този смисъл неспособни да
прекъснат давността, тъй като били извършени въз основа на изпълинтелев лист, по който
изпълненито вече било прекратено, поради перемпция. Настъпилата перемпция по първото
дело нямала отношение по валидността на извършените изпълнителни действия по второто
дело. Дори и по перемирано дело, молбата на взизскателя била в съС.ие да прекъсне
давността, тъй като прекратяването, съответно новообразуване на дело по отношение
вземанията по един изпълнителен лист по естеството си прествалявали канцеларски
действия, които не се отразявали на давността. Моли, решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което заявената претенция с правно основание чл.439 от
ГПК, бъде изцяло отхвърлена. Претендира за присъждане на направените деловодни
разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело №960/2011г. на ЧСИ с рег.№877 е образувано на 14.04.2011г. по
молба на „Ти Би Ай кредит“ЕАД-гр.София, въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2010г.,
издаден по ч.търг.д. №2497/2010г. на ШРС, по силата на който Е. Т. Г. била осъдена да
заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 3673,39 лв. представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 14.05.2008 г.; сумата от 77,85 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. – 31.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2010 г. до изплащане на вземането и
разноските по делото в общ размер на 175,02 лв..
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
№1648/21.06.2010г. по ч.т.д.№2497/2010г. на ШРС, срещу която не е било подадено
възражение и е влязла в сила.
С молбата си до ЧСИ, молителят е поискал образуване на изпълнително дело и
предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за принудително
изпълнение на задълженията му към банката, в частност насочване изпълнението срещу
движими вещи на длъжника, находящи се адреса му, като бъде насрочена и дата за
извършване на опис. Поискал е и насочване изпълнението върху вземания на длъжника от
трети лица/авоари по банкови сметки, трудови и друго възнаграждение, пенсия и вземане от
наем/, запор на трудовото му възнаграждение, при наличие на установена месторабота..
На 30.04.2011г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като същият е
уведомен за насрочен опис на недвижими имоти и движимо имущество на 18.05.2011г. от
2
9.00ч. до 17.00ч., в случай че в срока за доброволно изпълнение не изпълни задължението си
доброволно.
На 18.05.2011г., по делото е депозирана молба от съпругът на Г., с която е поискал
отсрочване на описа за срок от един месец, докато съпругата му изпрати пари, за да внесе
същите по делото.
Видно от приходен касов ордер №2028 от 08.06.2011г., на сочената дата по номера на
изпълнителното дело е внесена сумата от 500 лв. от името на Е. Т. Г., съгласно приходен
касов ордер №2168, на 07.07.2011г. е внесена сумата 300лв.,и съгласно приходен касов ордер
2332, на 08.08.2011 г. – 150 лв., и на 10.11.2011 г. – 140 лв./ съгласно приходен касов ордер
№2794/. Сочените суми, след приспадане на следващите се такси, са превеждани на
взискателя.
На 21.06.2012г., на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение, с която
последният е уведомен, че на 29.06.2012г., ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение,
като извърши опис , оценка и изземване на недвижими вещи.
Съгласно ПКО №4557, на 28.06.2012г. Г. е внесла по изпълнителното дело сумата от 50
лв..
Със заповед на министъра на правосъдието архива на ЧСИ А.Т. е прехвърлен временно
на ЧСИ Р.Р., тъй като ЧСИ Тонев е бил с временно отнета правоспособност.
Изп. д. №960/2011г. на ЧСИ А.Т. е преобразувано в изп.д.№ 3515/2018г. на ЧСИ Р.Р., тъй
като на 16.04.2019 г. е отнета окончателно правоспособността на ЧСИ А.Т.. На 27.04.2018 г.
ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е уведомило ЧСИ, че по сметка на взискателя било
постъпило частично плащане на 08.12.2017 г. в размер на 30 лв., поради което моли, същата
да бъде приспадната от вземането по изпълнителното дело.
На 05.11.2019 г. по делото е постъпила молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с искане
ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника, но поради неустановяване
наличието на банкови сметки на длъжника, такъв не е наложен.
На 26.07.2022г. ответното дружество отново е поискало от ЧСИ да наложи запор на
банковите сметки на длъжника, а на 16.03.2023г. –да се изготви справка за трудови договори
и налагане на запор на трудовото възнаграждение на Г..
Още с исковата молба ищцовата страна признава обстоятелството, че ответната срана
АПС Бета България“ ЕООД- гр. София е правоприемник на кредитора по изпълнителния
лист, издаден по ч.т.д. № 2497/2010г. на ШРС-"Ти Би Ай кредит“ЕАД-гр.София.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Изложените от ищцата обстоятелства /ищцата излага, че не дължала на ответното
дружество –главница и лихви по издадения по ч.т.д. № 2497/2010г. на ШРС изпълнителен
3
лист, както и такси и разноски в изпълнителното производство, поради погасяване на
вземанията по давност/ и заявения петитум /претендира се установяване на тази
недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателни
установителни претенции с правно основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.439 от ГПК. Досежно
недължимостта на разноските и таксите в изпълнителното производство/911.10.лв./ липсва
произнасяне на първоинстнационния съд,и тъй като в срок не е депозирано искане за
допълване на решението, тази претенция не подлежат на разглеждане в настоящото
производство.
Следва да се посочи, и че доколкото видно от обсоятелствената част и петитума на
исковата молба не се претендира установяване недължимостта и на вземането за сумата
77,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. – 31.05.2010г.,
както и на вземането за разноски по сочения изпълнителен лист, в общ размер на 175,02
лв., то произнасянето на първоинстанционния съд досежно същите се явява свърх петитум
и решението в тази част следва да бъде обезсилено/ по изпълнителното производство са
погасени част от вземанията/.
Ищцата основава искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на вземането
по давност за периода след 21.06.2014г./датата на перимиране на изпълнителното дело/.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните
твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките
за погасяване на задължението й към ответника по давност.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която, при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента
на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371
ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е
да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този
смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 27.07.2010г./ длъжникът не е подал възражение
срещу заповедта и е издаден изпълнителен лист въз основа на същата/, е започнала да тече
4
нова петгодишна давност.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.
Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност, но давността не
спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността
не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение №3/2020г на ОСГТК., погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013г., ОСГТК.
Както бе посочено по-горе, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение е започнала да тече нова петгодишна давност,
която давност изтича на 27.07.2015г..
Междувременно същата е прекъсната с молбата от 14.04.2011г. за образуване на
изпълнително дело №960/2011г., с която взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към
налагане на запори и опис на имущество на длъжника. На 30.04.2011г. е насрочен опис на
недвижими имоти и движимо имущество на 18.05.2011г. от 9.00ч. до 17.00ч., като с молба от
18.05.2011г. съпругът на Г. е поискал отсрочване на описа за срок от един месец, като са
последвали плащания по изпълнителното дело от страна на длъжника на 08.06.2011г., на
07.07.2011г., на 08.08.2011г. и на 10.11.2011г..
На 21.06.2012г. ЧСИ отново е насрочил опис -на 29.06.2012г., но непосредствено преди
5
тази дата, на 28.06.2012г., Г. е внесла отново сума по изпълнителното дело за погасяване на
дълга й.
Предвид това и доколкото от 28.06.2012г. в двугодишен срок не са искани и извършвани
изпълнителни действия по изп.д.№960/2012г., същото се явява перемирано на 28.06.2014г.,
съответно прекратено по право на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Действително,
съгласно Тълкувателно решение №3/2020г на ОСГТК., погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г.,
ОСГТК, но както бе посочено по-горе, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Така считано от
28.06.2014г. е започнал да тече нова петгодишна давност, която изтича на 28.06.2019г.. През
соченият период изпълнителни действия срещу ищцата Е. Г., които да прекъснат давността
не са предприети от взискателя.
Едва на 05.11.2019г., след изтичане на този срок, взискателят е депозирал молба с
искане ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника.
Действително, на 27.04.2018г. ответникът „АПС Бета България“ ЕООД е уведомило
ЧСИ, че по сметка на взискателя било постъпило частично плащане на 08.12.2017 г. от
длъжника в размер на 30 лв., но не са ангажирани надлежни доказателства по делото за
такъв акт прекъсващ давността. Касае се до твърдение, което в случая ползва ответната
страна, доколкото същото би рефлектирало върху периода на погасителната давност.
Предвид изложеното и следва да се приеме, че е погасено по давност по отношение на
ищцата изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист като принудително
събираемо задължение за главница и обезщетение за забава /3673,39 лв.-представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 14.05.2008г.; сумата
4506.04лв. мораторна лихва върху главницата за периода 18.06.2010г. до 01.11.2023г., ведно
със законна лихва върху главницата, смчтано от 01.11.2023г. до изплащане на главницата
/което обезщетение за забава се явява законнната лихва върху главницата, считано от
18.06.2010 г. до изплащане на вземането/, поради което и претенциите се явяват
основателни и доказани.
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която първоинстанционния
съд се е произнесъл и досежно установяване недължимостта и на вземането за сумата 77,85
лв. представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. – 31.05.2010 г., както и на
вземането за разноски по сочения изпълнителен лист, в общ размер на 175,02 лв.,
доколкото установителни претенции по отношение на сочените суми не са предявени.
В останалата обжалвана част решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
6
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемия направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в
размер на 679лв., сътоветно последният следва да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 2.35лв.. Депозираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на соченото
възнаграждение не се явява основателно, с оглед фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №185/22.03.2024г. по гр.д.№ 2552/2023г. на ШРС, в частта, с
която е прието за установено спрямо „АПС Бета България“ ЕООД- гр. София,
представлявано от управителите Х.М. и П.В., че Е. Т. Г. не дължи сумата 77,85 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2009 г. – 31.05.2010г., както и сумата
175,02 лв.-разноски по делото, по изпълнителен лист от 27.07.2010 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК № 1648 от 21.06.2010 г. по
ч.т.д. № 2497/2010 г. на Районен съд – Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА лрешението в останалата обжалвана част, с която е признато за
установено, че Г. не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от
27.07.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК № 1648 от 21.06.2010 г. по ч.т.д. № 2497/2010 г. на Районен съд – Шумен, както следва:
3673,39 лв.-представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от
14.05.2008г.; сумата 4506.04лв. мораторна лихва върху главницата за периода 18.06.2010г. до
01.11.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2023г. до изплащане
на главницата и са присъдени разноски.
ОСЪЖДА АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., представлявано от управителите Х.М. и П.В., да заплати на Е. Т. Г. с
ЕГН ********** от гр. Ш..., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
679лв..
ОСЪЖДА Е. Т. Г. да заплати на АПС Бета България“ ЕООД-гр. София, деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 2.35лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8