Определение по дело №378/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 147/ 12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 364/2011 г., М.районен съд е отхвърлилвъзлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителя Н. И. С. от Г., ЕГН *, за поставяне в неин дял на допуснатите до делба недвижими имоти представляващи: 1.Поземлен имот с пл.сн.№139 в кв.9 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 660 кв.м., за който имот е отреден УПИ V с пл.сн.№139 в кв.9 по ПУП на с.Т., ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., състояща се от първи етаж от две стаи, кухня, баня и коридор,и втори етаж от две стаи и коридор, и масивна сграда със застроена площ 34 кв.м.,при граници и съседи на имота:изток ПИ с пл.сн.№137/празно място/, запад -улица, север - ПИ с пл.сн.№138 и ПИ с пл.сн.№137,юг - ПИ с пл.сн.№140; 2.Поземлен имот с пл.сн.№126 в кв.8 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 200кв.м., за който имот е отреден УПИ VI с пл.сн.№126 в кв.8 по ПУП на с.Т., ведно с построената в този имот масивна стопанска сграда със застроена площ 47 кв.м.,при граници и съседи на имота:изток - ПИ с пл.сн.№124 и ПИ с пл.сн.№125, запад-ПИ с пл.сн.№127, север-ПИ с пл.сн.№128, юг- ПИ/незастроен/ на С.А.С., като дела на другия съделител Х. И. Й. бъде уравнен с други имоти или в пари, като неоснователна. Съдът е поставил в дял на основание чл.353 от ГПК на Х. И. Й. от Г., У.Ч. Т.№*, В. .6, А.,с ЕГН *, недвижим имот: Поземлен имот с пл.сн.№139 в кв.9 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 660 кв.м.,за който имот е отреден УПИ V с пл.сн.№139 в кв.9 по ПУП на с.Т.,ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72кв.м.,състояща се от първи етаж от две стаи,кухня,баня и коридор,и втори етаж от две стаи и коридор,и масивна сграда със застроена площ 34 кв.м.,при граници и съседи на имота:изток ПИ с пл.сн.№137/празно място/.запад - улица,север - ПИ с пл.сн.№138 и ПИ с пл.сн.№137,юг-ПИ с пл.сн.№140. Решаващият съд е поставил в дял на основание чл.353 от ГПК на Н. И. С. от Г., ж.к."В., бл.*. А., ЕГН *, недвижими имоти: 1.Поземлен имот с пл.сн.№126 в кв.8 по плана на с.Т., общ.К.,обл.К. с площ 200кв.м.,за който имот е отреден УПИ VI с пл.сн.№126 в кв.8 по ПУП на с.Т.,ведно с построената в този имот масивна стопанска сграда със застроена площ 47 кв.м.,при граници и съседи на имота:изток - ПИ с пл.сн.№124 и ПИ с пл.сн.№125,запад - ПИ с пл.сн.№127, север - ПИ с пл.сн.№128,юг- ПИ/незастроен/ на С.А.С.; 2.Нива от 7.949 декара, находяща се в землището на с.Т., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 72463,десета категория,местността „К.А.", представляваща имот №003091 по плана за земеразделяне,при граници и съседи на имота:имот №003094 - нива и земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.имот №003093 - залесена територия на МЗГ-ДЛ,имот№003276 - полски път на Община К..имот №003090 - нива на А.Е.К.,имот №003089 - дере на община К. и имот №003088 - нива на наследниците на А.Х.Х.;З.Ливада от 0,776 декара, находяща се в землището на с.К., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 39445,девета категория, местността „К.д.",представляващ имот №006251 по плана за земеразделяне, при граници и съседи на имота: имот №006226 - нива на А.Ю.М.,имот №006227 - нива на наследниците на С.Х.М., имот №006218 - нива на Х.О.И., имот №006224 - нива на наследниците на Х.М.К.; 4.Горска нива от 0,422 декара, находяща се в землището на с.К., общ.К.,обл.К.,ЕКАТТЕ 39445,девета категория, местността „К.д.",представляваща имот №006251 по плана за земеразделяне,при граници и съседи на имота:имот №006248 - горска нива на ДЛ.имот №006252 - нива на Я.И. Ю.,имот №006272 - дървопроизв. ПЛ.на ДЛ,имот №006247 - горска нива на Х.Я.Ю. Съдът е осъдил съделителя Х. И. Й. да заплати на съделителката Н. И. С. сумата в размер на 14 185 лева за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на съдебното решение.Осъдил е всеки от съделителите Х. И. Й. и Н. И. С. да заплати по сметка на М.районен съд, сума в размер на 820лв. представляваща дължима в производството държавна такса върху стойността на придобития дял.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволната от решението, ищца в първоинстанционното делбено производство, Н. И. С., въззивна жалба. Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения в тези аспекти. Твърди се, че относно направената възлагателна претенция били налице кумулативните законови изисквания: имотите имали наследствен характер, ищцата не притежава друго жилище и е живяла в имота предмет на възлагателната претенция при откриване на наследството на наследодателя. В този смисъл се твърди, че при наличието на тези кумулативно предвидените предпоставки, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, нямало как възлагателната претенция поне по отношение на ПИ с пл.сн. № 139 да не бъде уважена. В тази насока, съдът не съобразил задължителни‗е разпоредби, обективирани в мотивите на т.7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по гр.д. № 1/04г. на ОСГК на ВКС.Още повече, че съделителят-ответник Х. Й. не бил направил валидна възлагателна претенция, тъй като на първо място това било направено несвоевременно /т.е. не с отговора на исковата молба или в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата/. Същата била и неподкрепена с доказателства. Съделителят не представил пред първоинстанционния съд доказателства, че не притежава друго жилище, както и не представил доказателства, че е живял в наследственият имот при откриване на наследството. Неправилно обаче районният съд приел в мотивите на обжалваното съдебно решение, че съделителят Х. Й. е живял в имота, който му е възложен, като се е водил от показанията на разпитаните свидетели при режим на довеждане от негова страна.Твърди се ,че не следвало същите да се обсъждат, тъй като на първо място разпитаните свидетели били допуснати до разпит в съдебно заседание на 21.03.2013г./ трето по ред във втора фаза/ и на второ място, били противоречиви. Жалбодателката твърди също, че показанията на тези свидетели били и без значение за делото, тъй като от страна на ответника липсвала възлагателна претенция.От значение за делото били единствено показанията на свидетеля В.С., тъй като същите били дадени по повод предявената в производството възлагателна претенция. Жалбодателката сочи също, че съделителят Х. Й. лично в съдебно заседание заявил, че от 1997г.живеел и работил постоянно в Р. Гърция, а в имота, който му бил възложен живеел неговия син и снаха му. Наследодателят на съделителите починал през 2002г. и това бил моментът на откриване на наследството, т.е. при това положение, нямало как съделителят Й. да е живял в наследствения имот през 2002г., като се имало предвид, че в имота живял не той, а неговият син. Представените справки от Кметство с. Т. също касаели адресните регистрации на сина на съделителя Й., което било без значение за правилното решаване на делото. Разпитаният свидетел Караюсеинова сочела, че Й. живеел в Гърция, когато баща му починал. Излагат се и съображения, че ако се приемело, че решаващият съд правилно отхвърлил възлагателната претенция на жалбодателката, то следвало да се прецени, че обжалваното решение било неправилно и относно избора на способ за извършване на делбата. По делото била изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от съдържанието на която било видно, че ПИ с пл.сн. №139 бил неподеляем, но построената в него жилищна сграда била поделяема и от нея можели да се обособят две отделни жилища /два реални дяла/. Поделяема била и нива с площ 7.949дка., от която също можели да се обособят два имота. В този случай съдът следвало да възложи изготвянето на проекто-разделителен протокол по отношение на тези имоти, да го предяви на сраните и след изслушване на възраженията им да пристъпи към съставянето на окончателен протокол по смисъла на чл.350 от ГПК или към изнасяне на имотите на публична продан. Алтернативно следвало да възложи изготвянето на архитектурен проект за обособяване на отделни жилища. Жалбодателката твърди, че неправилен бил и извода на съда, че тегленето на жребий се явявало много неудобно предвид обстоятелството, че жилището било владяно само от ответника и синът му през продължителен период от време, както и че през този период същите извършвали подобрения. Тези изводи не били подкрепени с доказателства, поради което били без значение за решаването на делото. По делото нямало доказателства за извършени подобрения и за тяхната стойност. Твърди се, че на това основание, съдът следвало да постави в дял на жалбодателката С. поне ПИ с пл.сн. № 139, ведно с построените в него сгради, а на съделителят Х. Й. да постави в дял останалите имоти, и осъди съделителката да му заплати сумата в размер на 14 185 лв. за уравняване на дяла. Жалбодателката моли да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и се реши делото по същество, като се постанови решение, с което ПИ с пл.сн.№ 139, ведно с построените в него сгради, да бъдат поставени в дял на Н. И. С., а дела на другия съделител да бъде уравнен в пари, съгласно изготвената техническа експертиза, и алтернативно се иска имотите, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан или да бъде изготвен проекто-разделителен протокол. Претендират се разноскии за двете инстанции.

В дадения надлежен по чл.263, ал.1 от ГПК срок, ответникът по въззивната жалба Х. И. Й., не е депозирал отговор на същата.

В съдебно заседание, жалбодателката С., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът Й., редовно призован, не се явява и не взема становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, М. районен съд, е бил сезиран с искова молба, с която ищцата Н. И. С. е поискала от съда да бъде допусната делба на съсобствените им със съделителя Х. И. Й., пет недвижими имота, останали им в наследство от баща им И.Д. Й. /Р.М.С./, б.ж. на с.Т., починал на 26.01.2002 г.

С постановено на първа фаза по делото, влязло в сила, решение №41/17.04.2012г., съдът е допуснал съдебна делба на описаните в исковата молба пет съсобствени недвижими имота при дялове по 1/2 идеална част за двамата съделители.

В срок, а именно в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, ищцата в първоинстанционното производство, жалбодател в настоящото въззивно производство, е направила възлагателна претенция по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, съставляващи ПИ с пл.сн. № 139 в кв.9 и ПИ с пл.сн. № 126 в кв. 8 по плана на с.Т., Община К., ведно с построените в тях масивни сгради. Ответникът Й. не е направил възлагателна претенция. Изразил е становище, че в казуса е приложима разпоредбата на чл.353 от ГПК, като е изразил желание да получи дял І-ви от вариант І – ви на вещото лица, като е мотивирал претенцията си с дългогодишното местоживеене, първоначално лично, а понастоящем и чрез сина си в къщата и дворното място, съставляващи този дял, както и че е вложил през тези години значителни средства за поддръжка и е извършил значителни подобрения.

Вещото лице е изготвило два варианта на делба на процесните недвижими имоти, допуснати до делбата, като първият съдържа реални дялове от бъдеща реална собственост /по който вариант е извършена от решаващия съд процесната делба/, а вторият изготвен вариант съдържа два дяла, състоящи се освен от реални дялове от реална собственост върху част от допуснатите до делба недвижими имоти, и от такива от бъдеща идеална съсобственост – по 1/2 идеална част от поземления имот с пл.сн.№ 139 в кв.9 по плана на с.Т.,Община К.. А именно : І-ви вариант – І-ви дял с пазарна стойност 20500 лева,включващ: 1.Поземлен имот с пл.сн.№139 в кв.9 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 660 кв.м.,ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., състояща се от първи етаж от две стаи, кухня, баня и коридор,втори етаж от две стаи и коридор, и масивна сграда със застроена площ 34 кв.м западно от жилищната сграда, свързана с нея, с пазарна стойност 20 500 лева; и ІІ-ри дял с пазарна стойност 20500 лв.,включващ: 1.Поземлен имот с пл.сн.№126 в кв.8по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 200кв.м.,ведно с построената в този имот едноетажна стопанска сграда със застроена площ 47 кв.м. с пазарна стойност 3200лв.;2.Нива от 7.949 декара,находяща се в землището на с.Т., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 72463,десета категория, местността „К.А.", представляваща имот №003091 по плана за земеразделяне на с.Т. с пазарна стойност 2800 лева; З.Ливада от 0,776 декара, находя ща се в землището на с.К., общ.К., обл.К.,ЕКАТТЕ 39445,девета категория, местността „К.д.", представляващ имот №006251 по плана за земеразделяне на с.Т. е с пазарна стойност 200 лева.; 4.Горска нива от 0,422 декара, находяща се в землището на с.К., общ.К.,обл.К.,ЕКАТТЕ 39445,девета категория, местността „К.д.",представляваща имот №006251 по плана за земеразделяне на с.Т. с пазарна стойност 105 лева. 5.Доплащане на сумата от 14185 лева за изравняване на дяловете; и ІІ-ри вариант – І-ви дял с пазарна стойност 13722 лева включващ: 1. 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн.№139 в кв.9 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 660 кв.м.,ведно с втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м.,състоящ се от две стаи и коридор с пазарна стойност 9112 лева. 2. Поземлен имот с пл.сн.№126 в кв.8 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 200кв.м..ведно с построената в този имот едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ 47 кв.м. с пазарна стойност 3200лв. ; 3. Дял с площ 3,975 декара от нива с площ 7.949 декара,находяща се в землището на с.Т., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 72463,десета категория,местността „К.А.", представляваща имот №003091 по плана за земеразделяне на с.Т. с пазарна стойност 1400 лева.; ІІ- ри дял с пазарна стойност 13722 лева,включващ: 1. 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн.№139 в кв.9 по плана на с.Т., общ.К., обл.К. с площ 660 кв.м.,ведно с първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72кв.м.,състоящ се от две стаи,кухня,баня и коридор и едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 34.00 кв.м., изградена западно от етажа,свързана с него с пазарна стойност 11338 лева; 2. Дял с площ 3,975 декара от нива с площ 7.949 декара,находяща се в землището на с.Т., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 72463,десета категория, местността „К.А.", представляваща имот №003091 по плана за земеразделяне на с.Т. с пазарна стойност 1400 лева; 3.Ливада от 0,776 декара,находяща се в землището на с.К., общ.К., обл.К.,ЕКАТТЕ39445,девета категория, местността „К.д.", представляващ имот №006251 по плана за земеразделяне на с.Т. е с пазарна стойност 200 лева.; 4.горска нива от 0,422 декара,находяща се в землището на с.К., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 39445,девета категория, местността „К.д.", представляваща имот №006251 по плана за земеразделяне на с.Т. с пазарна стойност 105 лева; 4.Доплащане на сумата от 679 лева за изравняване на дяловете.

Освен вече обсъдената възлагателна претенция, ищцата не е изразила становище относно изготвените от вещото лице варианти. Ответникът е предпочел І-я вариант, изготвен от вещото лице. В този смисъл никоя от страните не е предявила претенции относно ІІ-я предложен от вещото лице, вариант, за да възникне за решаващия съд задължение да се произнесе по изготвянето на инвестиционен проект по реда на чл.203 от ЗУТ.

За да постанови въззивния си акт, настоящата инстанция съобрази и разпоредбата на чл.269 от ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, по допустимостта в обжалвана му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл като намери атакуваният съдебен акт за валиден и допустим, ограничен от правомощията си, така както бяха очертани, въззивния съд намери, че дължи произнасяне само по въпросите, посочени в жалбата.

Първо, относно изложените в жалбата доводи за основателността на направената от жалбодателката възлагателна претенция: Съдът като съобрази представените от ищцата доказателства, преценени и с оглед всички събрани по делото доказателства, намери, че в казуса не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки. Констатира действително, че имотите, чието възлагане се иска имат наследствен характер. Констатира обаче и че условно нареченият втори претендиран имот, съставляващ ПИ с пл.сн. № 126 в кв. 8 по плана на с.Т.,Община К., не представлява жилище, поради което определено не може да бъде предмет на претенция по чл.349, ал.2 от ГПК. Приложеното по делото удостоверение изх.№ 2296/18.07.2011г. на Община К., установява, че ищцата С. няма в Община К. декларирани недвижими имоти. Тази констатация определено не е достатъчна да бъде изпълнено изискването на цитираната норма и не е достатъчна да отговори на смисъла, който влага в тази предпоставка закона, а именно съделителят изобщо да няма жилище и с така направеното искане за възлагане да задоволи своя належаща жилищна нужда. Също така определено в казуса по отношение на условно наименования първи имот /ПИ с пл.сн. № 139 в кв.9 по ПУП на с.Т., Община К., ведно с построените в него масивни жилищна и стопанска сгради/, чието възлагане се иска, не е налице и предпоставката - ищцата да е живяла в него към момента на откриване на наследството. В този аспект въззивният съд споделя изложените от решаващия съд фактически и правни изводи досежно кредитирането на събраните по делот¯ свидетелски показания. От анализа на показанията на разпитаните свидетели Е. С., Д. К. и Е.К. самостоятелно и в съвкупност, определено се установява, че ищцата е напуснала процесното жилище след като се омъжила и нейните последващи посещения през събота и неделя и/или по време на отпуск, те окачествяват като гостуване, а не като местоживеене. Доколкото обсъдените свидетелски показания, дадени от тези незаинтересовани от изхода на спора свидетели, се намират в противоречие със снетите по делото показанията на съпруга на ищцата св.В.С., то правилно решаващият съд не е дал вяра на последните. Въззивният съд счита за необходимо да допълни и това, че местоживеенето, постоянно или временно, се установява от твърдящия това обстоятелство, с писмен удостоверяващ документ, издаван от надлежните за това общински органи. Такъв по делото ищцата не е представила.

За да се произнесе по изложените в жалбата доводи относно неправилността на предпочетения от решаващия съд способ, настоящата въззивна инстанция обсъди постановената по реда на чл.290 от ГПК, задължителна практика, обективирана в решение № 28/13.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 5515/2013 г. по описа на І ГО на ГК на ВКС. Съгласно същата, когато допуснатите до делба имоти са различни по вид, предназначение, стойност и местонахождение, и има възможност всеки съделител да получи реален обект, следва да се съобрази принципът за получаване на дял от имотите, предмет на делбата, и прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез разпределянето на имотите между съделителите. Стойността на имота, не е определяща за прилагане на този способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като неравенството на стойността на притежавания и разпределения в дял имот, се урежда чрез изплащане на парично уравнение. Целта на делбата и водещ принцип при извършването й е поставяне в дял на съделителя на реален имот. След като в казуса имотите, предмет на делбата, могат съгласно І-вия вариант, предложен от вещото лице, да се разпределят в отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, то правилно решаващият съд е извършил делбата по реда на чл.353 от ГПК чрез разпределяне на реалните имоти между съделителите по посочения вариант. Така извършеното разпределение е било съобразено и с трайно установеното фактическо положение относно начина на ползване и фактът на подобряване на съсобствения имот - ПИ с пл.сн.№ 139, съставляващ дял І-ви от избрания І-ви вариант на вещото лице. И това е така и защото предложеният от вещото лице ІІ-ри вариант предполага в дяловете на съделителите да останат имоти, продължаващи да бъдат в идеална съсобственост, и защото този вариант не е бил предпочетен от никоя от страните в производството. Споделя се от настоящия съд и направения извод, че тегленето на жребий, който способ предполага изготвянето на разделителен протокол, се явява в казуса и много неудобно предвид обстоятелството, че жилищната сграда в ПИ с пл.сн. № 139, е владяна само от съделителя Й., лично и чрез сина му, през продължителен период от време, както и че през този период от време същите са извършвали съществени подобрения в нея. Противно на твърденията във възивната жалба така направеният извод не е в противоречие с прието в т.5 на ППВС № 7/1973 г., защото ВС е приел, че тегленето на жребий е много неудобно и в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти, направени са значителни подобрения в тези имоти, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Разпитаните по делото свидетели Е. С., Д. К. и Е.К., поотделно и в съвкупност, установяват факта на продължително владение на имота, и факта на извършване на значителни подобрения от съделителя Й., лично и чрез сина му. Значителността в казуса не следва да се приема, както твърди жалбодателката само като точно посочена цифра, защото тя може да бъде извлечена и от установените обстоятелства. Св. Д.К. установява, че съделителят Й., сам и чрез сина си, изрязал гредореда между етажите на къщата и вместо това излял бетонови плочи, извършил надстройка, като надзидал къщата и направил покрив и мазилки, както и че в резултат на предприетите ремонти, от старата къща останали само външните стени. Св. Е.К. също установява, че в къщата бил премахнат гредореда и била поставена арматура, била направена надстройка, покрив, пристройка и тавански помещения. Т.е. от така установените обстоятелства може да бъде направен извод, че определението „значителни” в казуса е изпълнено със необходимото съдържание.

Следва да се посочи, че ищцата освен обсъдената вече като неоснователна възлагателна претенция, не е направила искане пред първоинстанционния съд за друг конкретен способ. За първи път пред въззивната инстанция тя прави множество такива искания В този смисъл и досежно направеното за първи път във възивната жалба искане за изнасяне имотите, предмет на делбата, на публична продан, следва да бъде посочено и това, че способът- изнасяне на публична продан, следва да се прилага, когато не може да намери приложение някои от другите възможни способи, с които се постига поставяне на реални обекти в реален дял на всеки от съделителите.

Изложеното води до извода, че решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, разноски на ответника по жалбата, не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/12.03.2014г., постановено по гр.д.№ 364/2011 г. по описа на Районен съд, гр.М.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.