ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………...2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Аракелян
в. т. д. № 222/2017 година по описа
на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Мания тийм” АД, чрез адв. А.Д.
за изменение на постановеното от Варненския апелативен съд по настоящото дело решение
№ 5 от 04.01.2018 г. в частта за разноските.
Молителят счита, че искът е отхвърлен поради
погасяване на задължението чрез плащане, извършено след постановяване на
първоинстанционното решение. Посочва, че в настоящия случай въззивната жалба не
е оттеглена, като спорът за дължимостта на сумите е висящ. Позовавайки се на
съдебна практика, сочи, че въззивниците със своето процесуално поведение са
дали повод за направата на съдебно-деловодни разноски от страна на молителя. Моли
за изменение на решението и присъждане на пълния размер на претендираното
адвокатско възмаграждение от 7 904.16 лева.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от
насрещните страни.
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на представен
от молителя списък по чл. 80 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
С решение № 5 от 04.01.2018
г. по настоящото дело Варненският апелативен съд е отменил първоинстанционното
решение в частта, в която въззивниците са осъдени солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД сумата в размер на 28 310.24 лв.,
съставляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 г., от които сумата в размер на
2 200 лв. по фактура № ********** от 10.08.2015 г. и сумата в размер на
26 110.24 лв. по фактура № ********** от 12.08.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 11.10.2015 г. до окончателното плащане на
задължението, като е отхвърлил предявения от настоящия молител иск за заплащане
на горепосочените суми, като неоснователен, поради извършено плащане след постановяване
на първоинстанционното решение.
Съдът се е
произнесъл по искането за разноски, като с решението са присъдени такива в
полза на молителя „Мания Тийм“ АД в размер на 5 406.45 лева с ДДС.
По същество на спора:
Отговорността за
разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от
процесуалния закон. Съдът се произнася по направените от страните съдебно – деловодни
разноски само по повод на изрично искане. В своевременно депозирания списък за разноски по чл. 80 от ГПК „Мания Тийм“ АД претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 7 904.16
лв. с ДДС, като представя доказателства за направата им.
В постановената относима съдебна практика е прието,
че в определени случаи ищецът има право да бъде обезщетен за сторените разноски
при десезиране на съда ако ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото /определение № 277 от 14.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. №
2432/2014 г. на ВКС, І г .о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/. На
следващо място, правните последици, свързани с отговорността за разноските
следва да бъдат идентични в хипотезите на десезиране на съда по волята на ищеца
след извършено плащане в хода на процеса с тези на постановяване на
отхвърлително съдебно решение, поради неоснователността на иска /в този смисъл
определение № 212 от 19.04.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 116/2017 г. по
описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 524 от 25.10.2017 г., по т. д. № 1813/2017 г. по описа на ВКС,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/.
Настоящият съдебен състав
намира, че ответниците са станали повод с извънпроцесуалното си поведение за
завеждане на делото. Същите са инициирали и последващото обжалване в частта,
касаеща вече погасеното задължение поради извършеното плащане от последните
след постановяване на първоинстанционното осъдително решение.
В продължение на горните
аргументи, изборът дали да поддържат висящността на въззивното
производство в тази част или да оттеглят частично въззивната си жалба
принадлежи на въззивниците. Същите изрично са посочили с молба вх. № 3129 от
02.02.2017 г., че обжалват изцяло постановения съдебен акт. Предвид горното, въззивното
производство, съобразно волята на въззивниците е висящо и в частта относно
погасеното чрез плащане вземане, поради което разноските за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство следва да се възложат в тяхна тежест
до пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от страна на
въззиваемото дружество.
С оглед гореизложеното, обжалваното
решение в частта за разноските следва да се измени, като въззивниците бъдат
осъдени солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД
сумата в размер на 7 904.16 лева с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 5 от 04.01.2018 г.,
постановено по в. т. д. № 222/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, в
частта му за разноските, като:
OСЪЖДА „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Чирпан, ул. „Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Ж.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Западна
промишлена зона“, Бивш пивоварен завод, административна сграда № 2 сумата в
размер на 7 904.16 лева с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.
280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.