№ 549
гр. Дупница, 08.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в закрито
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ТП на НОИ – гр. Кюстендил, с която моли за допълване на
решение № 161 от 21.03.2025г. по гр.д. № 2003/2025г. по описа на РС-Дупница в частта за
разноските, като в полза на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК е получила препис от същата, по която е
изразила становище за нейната неоснователност.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна по
следните съображения:
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК в чл. 248 ГПК са уредени две хипотези, свързани с
промяна на вече постановен съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски, като в този случай молбата за допълване
представлява процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда,
поради което не се преклудира при липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. При втората
хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице
искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в
размера на вече присъденото.
В настоящия случай, от съдържанието на постановеното решение е видно, че същото не
1
съдържа изрично произнасяне на съда по разноските, поради което е налице първата от
посочените хипотези, т.е. решението подлежи на допълване.
По арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноските в исковото производство следва да се понесат
от страната, станала повод за образуване на делото. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
06.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските по чл.
78 ГПК.
В случая предявеният иск е отхвърлен от съда по съображения за неговата неоснователност,
поради което следва да се приеме, че повод за образуване на делото е дал ищецът, а право на
разноски има ответникът.
По изложените съображения, решението на съда, с което предявеният иск е отхвърлен,
следва да бъде допълнено, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 161 от 21.03.2025г. по гр.д. № 2003/2025г. по описа на РС-Дупница в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Х. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. *** да заплати на ТП на
НОИ – гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46 сумата от 100 ЛЕВА –
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
едноседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
2