Решение по дело №147/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 408/13.5.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Г.	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 147 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата на Н.Г.Б. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. САК със съдебен адрес за призовки и съобщения гр. С.., ул. „Л..“ № .. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неспазване на установената форма, поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. М., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения административен акт. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

За ответника по жалбата – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София в съдебно заседание не се явява представител. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 3493/12.04.2021 г. от юриск. П., която по изложени съображения моли съда да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Счита, че основанието за издаването на АУПДВ няма преюдициално отношение с постановения отказ по подаденото искане за изменение на договора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

 Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

Процесният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., компетентен да се произнесе в случай на отказ за финансиране на заявленията за подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г. е Изпълнителният директор на РА. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на разплащателна агенция от издаване на акта за акредитация. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на РА, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Следователно той е компетентен да издаде акта по чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г.

Установяването на публичните вземания според чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция (РА), възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Горните разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. По делото няма спор, че на жалбоподателя е изплатена сума в размер на 27 638.50 лева, съобразно поетия многогодишен ангажимент по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г. За да има основание за връщане на тази сума обаче, трябва да е отпаднало основанието за плащане и същото да се явява недължимо.

Безспорно се установи се по делото, че между Държавен фонд „Земеделие“, от една страна и Н.Г.Б., в качеството и на „ползвател“ от друга, на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.) е сключен Договор за отпускане на финансова помощ № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Според определения в чл. 1 предмет на договора, Фондът предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, за изпълнение на одобрен проект № 13/04/1/0/03355 „Създаване на лешникова градина и закупуване на земеделска техника“. В чл. 2 от Договора е установено, че Фондът изплаща помощта до максималния размер по чл. 3 при условие, че Ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и относимите нормативни актове и актове на правото на Европейския съюз.

Според чл. 6, ал. 1 от Договора, Ползвателят се задължава да извърши инвестицията предмет на договора, в срок до 24 месеца, а за проекти с включени строително - монтажни работи или създаване на трайни насаждения до 36 месеца.

От представените по делото доказателства се установи, че с Искане/уведомление за промяна вх. № 02-6500/4032 от 09.07.2019г, Н.Б. е поискала от Директора на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., срокът за извършване на инвестицията по процесния договор да се удължи до 30.11.2019г. Като мотиви за искането е посочено „… Падналите проливни дъждове през месец юни, допълнителните грижи и средства за ограничаване пораженията върху площите с насаждения, препятстваха изпълнението на дейностите по проекта. За гореспоменатите форсмажорни обстоятелства, прилагам документ, издаден от Националния институт по метеорология и хидрология….“. Към искането е приложена, въпросната справка изх. № ОД-03-309-1 от 05.07.2019г. на Националния институт по метрология и хидрология, филиал Пловдив.

С уведомително писмо № 539-6500/4032#2 от 02.08.2019г., административният орган е уведомил Б., че на основание чл. 52, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., следва в 10 дневен срок да представи „… Допълнителни и убедителни писмени документи от компетентни лица, притежаващи необходимата квалификация, опит и знания в областта на агротехническите мероприятия, безспорно доказващи въздействието на неблагоприятните атмосферни условия през месец юни. 2019г. върху невъзможността за изпълнение на одобрения проект с оглед на неговото естество, т.е. наличието на причинно-следствена връзка между лошите метеорологични условия и забавата в изпълнението на одобрения проект….“.

В отговор на указанията, с писмо вх. № 02-6500/4032#3 от 20.08.2019г., жалбоподателката е представила: Акт обр. 10 от 15.05.2019г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; Акт обр. 11 от 10.08.2019г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството; Становище от „БГ Алтернатива“ ЕООД, консултант в областта на строителството и строително-инвестиционните работи; Конструктивно становище от инж. П. Н., проектант конструктор.

При тези данни е била изготвена Докладна записка вх. № 02-6500/4032 от 20.09.2019г. от директор дирекция в ДФ „Земеделие“, в която след като е описана разменената кореспонденция с Н.Б. по повод искането ѝ за продължаване срока на договора и е цитиран е чл. 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия, е формирано съждението, че „…Падналите дъждове в периода 01.06.2019г - 29.06.2019г. без да са приложени необходимите доказателства, безспорно доказващи въздействието на атмосферните условия върху невъзможността за изпълнение на одобрения проект, не може да бъде отнесено изрично към основанията, предвидени в самия договор и условията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г….“. Това е било напълно достатъчно, административният орган да формира извода, че исканата от Б. промяна на договора е в противоречие с разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и следва да бъде оставена без уважение.

Последвало е издаването на Уведомително писмо № 558/подмярка 4.1.,  изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което отказано да се сключи анекс за удължаване срока на Договора от 07.04.2016г.

Издаденото уведомително писмо е било предмет на разглеждане по адм. дело № 1223/2019 по описа на Административен съд гр. Пазарджик. С Решение № 210/09.04.2020 г., постановено по горепосоченото дело съдът е отменил Уведомително писмо № 558/подмярка 4.1.,  изх. № 02-6500/4032#5 от 20.09.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Решение № 210/09.04.2020 г. е оставено в сила с Решение № 3231/11.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7571/2020 г. на ВАС – Пето отделение.

Последвало е издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, който е оспорен в законоустановения 14 – дневен срок пред Административен съд гр. Пазарджик.

В случая, определеното в АУПДВ публично задължение е обосновано с допуснати нарушения от кандидата на разпоредбите на чл. 6, ал. 4 от Договор № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г., респ. чл. 45, ал. 2, вр. чл. 50, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г. При подаване на заявка за окончателно плащане по проекта на 07.08.2019 г. жалбоподателката не е подала задължителни документи, съгласно Приложение № 13 към чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., предвид на което съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от същата Наредба, административният орган, при констатирана липса или нередовност на документите, връща същите на ползвателя на помощта, като писмено посочва установените липси и/нередовност. С оглед на това, в мотивите на оспорения административен акт е посочено, че предвид отказ за приемане на заявка за окончателно плащане в срока до 07.08.2019 г. е установено неизпълнение на нормативни задължения.

С тези мотиви административният орган е отказал изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. и е прекратил същият на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

В случая не се спори, че жалбоподателят не е подал заявление в срок. Установено е, че ползвателят на помощта е поискал удължаване на срока за изпълнение на инвестицията, като е подал заявление вх. № 02-6500/4032/09.07.2019 г., поради обективна невъзможност да завърши в срок подобект 1 „Изграждане на ограда“ в срока на договора, заради настъпилите лоши метеорологични условия, причинени от падналите обилни валежи в периода 01.06.2019 г. – 29.06.2019 г.

Спорен е въпросът относно това, че с процесния административен акт е пристъпено направо към удържане публично държавно вземане без да се вземат предвид представените от жалбоподателя документи със заявление вх. № 02-6500/4032 от 20.08.2019 г., както и не е взета предвид подадената от Н.Б. жалба против уведомително писмо, с което е отказано да бъде сключен анекс към договора за отпускане на финансова помощ.

Това налага извода, че в хода на производството по издаване на процесния АУПДВ № 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020 г., са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: административният орган не е изпълнил задължението си служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях (чл. 35 и чл. 36 от АПК). В случая административният орган не е обсъдил представените от жалбоподателката множество документи, изхождащи от компетентни лица, доказващи по безспорен и категоричен начин въздействието на неблагоприятните атмосферни условия върху невъзможността за изпълнението на процесния проект. Административният орган е издал процесния АУПДВ, като се е позовал на уведомително писмо, с което е отказано сключването на анекс към договора, което е било предмет на адм. д. № 1223/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, т.е. същото не е влязло в сила. Въпросът, относно незаконосъобразността на посоченото уведомително писмо, е преюдициален за административното производство по установяване на публично държавно вземане, поради което и административният орган е следвало да се позове на него едва след влизането му в сила. В случая се установи, че с Решение № 210/09.04.2020 г., постановено по горепосоченото дело съдът е отменил уведомителното писмо, като с Решение № 3231/11.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7571/2020 г. на ВАС – Пето отделение Решение № 210/09.04.2020 г. е оставено в сила.

Производството в случая е проведено по реда на ДОПК, с оглед твърдяно публично вземане на ДФ „Земеделие“ спрямо жалбоподателя, произтичащо от неизпълнение на задължения по подадено заявление за подпомагане. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т. н. За бъде издаден Акт за установяване на публично държавно вземане от тази категория, ДФ „Земеделие“ следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е налице: недължимо платени или надплатени суми или неправомерно получени, съответно или неправомерно усвоени средства по никоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които са финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

В случая в Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София не се позовава на издаден административен акт относно произхода на задължението на жалбоподателя. Въпреки указанията на съда относно доказателствената тежест по делото не са представени доказателства да е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия ангажимент на кандидата и изключването му от подпомагане по посочената мярка, с което би възникнало основание за връщане на сумата на финансовото подпомагане.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че актът е издаден без да са установени релевантните за упражненото правомощие факти и обстоятелства, относно възникването на вземането. Не е установен влязъл в сила административен акт, обуславящ вземането на ДФ „Земеделие“ за връщане на платено финансово подпомагане поради неизпълнение от ползвателя на финансовата помощ на негови нормативни или договорни задължения след изплащането й. В случая не са взети предвид направените възражения от ползвателя, не е обсъдено искането за сключване на анекс към договора, с оглед възникналата невъзможност за изпълнение на договорните задължения, поради настъпили форсмажорни обстоятелства, предвид на което съдът намира, че издаването на оспорения акт за установяване на вземане за връщане на получено финансово подпомагане, като публично такова, се явява в нарушение на материалния закон.

С оглед на гореизложеното, съдът намира оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, с която е определено за възстановяване публично вземане в размер на 27 638.50 лева, за незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1310 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1300 лева – адвокатски хонорар, определен в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са направените възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като с оглед определения материален интерес от 27 638.50 лева, същото е заплатено в минимален размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик – III състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03355/2/01/04/01 с изх. № 01-6500/7673 от 13.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, с който е определено за възстановяване публично вземане в размер на 27 638.50 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София да заплати на Н.Г.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 310 (хиляда триста и десет) лева, съставляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                 СЪДИЯ:

 

 

 

Решение от 18.2.2022г. по Административно дело 9151/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 1571 ОТ 18.02.2022 г. на ВАС София, Осмо отд. по адм. д. № 9151/2021 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408/13.05.2021г., постановено по адм. дело № 147/2020г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – София да заплати на Н. Г. Б., с адрес с. Д.., община С….,ул. "…." сума в размер на 825.00лв. /осемстотин двадесет и пет/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.