№ 129
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 41979/27.05.2024г., подадена от
Етажна собственост на сграда с административен адрес *************,
представлявана от управителя на ЕС Е. А. С. срещу решение №
1533/02.05.2024г., постановено по гр.д. № 12731/2023г. по описа на РС-Варна,
12 състав, по иск на Р. С. Г., ЕГН: **********, постоянен адрес:
************* следните решения на Общото събрание на Етажната
собственост на сграда с адрес: ************** представлявани от управителя
на ЕС Е. А. С., с което са отменени по иск на Р. С. Г., ЕГН: **********,
следните решения на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с
адрес: ************, обективирани в протокол от ОС на етажните
собственици от 01.09.2023г. по т.1, т.2, т.3 и т.5, а именно: по т.1. – „общият
ток следва да се заплати до 10.10.2023 г. Дължимата сума от апартамент 5 лв.
от 3 ап. 5 лв.+4,50 лв. (за миналата година)“; по т.2 – „Вода. Всички
апартаменти следва да заплатят дълга си до 30.10.2023 г.. След това ще бъде
поканена фирма за монтаж на водомери; по т.3 „Покривът да бъде затворен,
тъй като представлява опасност за живущите в комплекса деца“; по т.5 –
„Относно градинската част: част от парите от Фонд Ремонт ще бъдат
използвани за прекопаване и озеленяване“ /съобразно уточнителна молба от
08.11.2023г./, на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност,
1
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че съдът
изцяло е игнорирал възражението на ответника, касаещо преклузивния срок за
оспорване на решенията на ОС на ЕС по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Въззивникът
счита, че ищецът още с исковата молба е признал, че е узнал за решенията на
ОС на 01.09.2024г., както и че от комуникацията във „Вайбър“ групите е
доказано, че протоколът е бил поставен на видно място в сградата на същата
дата, макар и след това да е изчезнал по необясними причини. Излага, че
срокът за оспорване на решенията е изтекъл на 01.10.2024г., а исковата молба
е подадена на 03.10.2024г., поради което се явява недопустима. Счита, че
решаващият съд не е съобразил, че разпоредбата на чл.13 от ЗУЕС дава
възможност етажните собственици да бъсат уведомявано по телефона,
какъвто ред е изполван в процесния случай чрез приложението „Вайбър“.
Оспорва като неправилни изводите на съда по отношение формирането на
кворума. Моли решението да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Р. С. Г., ЕГН: **********.
Постъпила е още частна жалба вх.№ 51315/25.06.2024г., подадена от Р.
С. Г., ЕГН: ********** срещу определение № 66795/14.06.2024г., постановено
по гр.д. № 12731/2023г. по описа на РС-Варна, 12 състав, с което е оставена
без уважение молба с вх. № 40343/20.05.2024 г. от ищеца Р. С. Г. за изменение
в частта за разноските по чл. 248 ГПК на решение № 1533 от 02.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 3918/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението.
Счита, че в настоящия случай не се касае за прекомерност на платеното на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото
същото надвишава минимално определения размер само с ½, а не в пъти.
Сочи, че първоинстанционният съд не се е позовал на обективни критерии.
Излага също, че първоинстанционният съд неправилно е извел извод за
отправено ответната страна възражение за прекомерност. Моли обжалваното
определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се
уважи искането за изменение на решението в частта за разноските и на ищеца
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния размер от 1525 лева.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба
от насрещната страна.
По въззивната жалба
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
2
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Р. С.
Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: ************* срещу Етажна
собственост на сграда с административен адрес *************,
представлявана от управителя на ЕС Е. А. С., с която е предявен иск по чл.40
от ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол от ОС
на етажните собственици от 01.09.2023г. по т.1, тл.2, т.3 и т.5, а именно: по т.1.
– „общият ток следва да се заплати до 10.10.2023 г. Дължимата сума от
апартамент 5 лв. от 3 ап. 5 лв.+4,50 лв. (за миналата година)“; по т.2 – „Вода.
Всички апартаменти следва да заплатят дълга си до 30.10.2023 г.. След това
ще бъде поканена фирма за монтаж на водомери“; по т.3 „Покривът да бъде
затворен, тъй като представлява опасност за живущите в комплекса деца“; по
т.5 – „Относно градинската част: част от парите от Фонд Ремонт ще бъдат
използвани за прекопаване и озеленяване“ / съобразно уточнителна молба от
08.11.2023г./
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на ап.
9 в сграда, находяща се в ************. Ищецът твърди, че на 27.09.2023 г. в
групов чат във „Вайбър“ на собствениците на обекти в сградата е публикуван
протокол от събрание, за което етажния собственик Л. С. твърдяла, че е
проведено на 01.09.2023г. Излага, че не е надлежно регистрирана етажна
собственост в сградата, като не е подадено уведомление по чл.4б от ЗУЕС до
Общината, от което да са видни органите на управление. Поддържа, че не е
спасен реда за свикване на общото събрание по чл. 13 от ЗУЕС, тъй като
липсва решение на управителя за свикване на ОС за 01.09.2023г., не е спазено
изискване решението за свикване на ОС да е записано в протокол от заседание
на управителя и не е оповестявана покана за ОС чрез залепване на входа на
сградата или друго общодостъпно място. Навежда възражения по
провеждането на ОС, както следва: че в протокола не са индивидуализирани
явилите се лица и в какво качество се явяват, с оглед на което не може да се
определи правилно мнозинството; че процентите ид.ч. от общите части не са
предварително одобрени от собствениците според изискванията на чл.17, ал.6
вр. ал.4 от ЗУЕС; че не може да се определи кворума на ОС, тъй като не са
посочени собствениците на самостоятелни обекти, участвали в ОС на ЕС; че в
протокола липсва посочване на място на провеждане, дневен ред, имена на
явилите се лица, същността на изявленията, направените предложения, което
нарушава чл.16, ал.5 от ЗУЕС; че не е избран протоколчик и не е назначен
преброител; че протоколът не е подписан от председателстващия събранието и
протоколчик. Ищецът навежда и възражение във връзка с процедурата по
обявяването, а именно, че не са изпълнени изискванията за обявяване на
протокола по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. За решението по т.3 ищецът релевира и
възражение за материална незаконосъобразност, поради противоречие е чл.38
от ЗС.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
3
който с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът
счита, че исковете са недопустими, тъй като исковата молба е подадена извън
срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Излага, че протоколът от ОС е бил изготвен и
закачен на таблото във входа още на 01.09.2023 г., поради което срокът за иск
по чл.40 ЗУЕС е бил до 01.10.2023 г., а исковата молба е подадена на
02.10.2023г. По отношение на основателността на иска излага се, че са спазени
правилата на ЗУЕС. Твърди, че на 24.08.2023 г. етажните собственици са били
уведомени чрез обща група във „Вайбър“ за ОС на 01.09.2023 г. от 19.00 ч.
Събранието било проведено при необходимия кворум, като са присъствали
собственици, които притежават 54,119 % ид.ч. от общите части. Решенията са
взети с пълно единодушие и касаят въпроси от компетентността на ОС –
обикновеното управление на ЕС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представени нотариален акт
№ ******* на нотариус Д. В., че ищецът е собственик на апартамент № 9 в
сграда, находящ се в ************.
Представена от ищеца е разпечатка от вайбър кореспонденция във
вайбър група, наречена „Комплекс Руж“, видно от която в групата от лице на
име Л. е съобщено, че е проведено общо събрание, за което предварително
участниците в групата са били уведомени. Протоколът от приложен като
файл, а лицето е посочило още, че е бил закачен и на таблото във входа, но тъй
като вече не е там, го прилага и в групата.
Представен по делото е и препис от същия протокол от проведено ОС на
ЕС от 01.09.2023г.
От ответника е представена също разпечатка от вайбър групата на ЕС,
видно от която лицето Л. на 24.08.2024г. е предложило на съседите другата
седмица да проведат общо събрание. След отговор от едно лице от страна на
лицето Л. е посочено „ Петък 19:00 часа“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – Б. Б. и двама свидетели на страната
на ответника – Л. С. и С. С. /съпруг на управителя на ЕС Е. С./. И тримата
свидетели заявяват, че живеят в процесната сграда в режим на ЕС.
Съгласно показанията на св. Б., същият е узнал за процесното общо
събрание от Вайбър групата на етажната собственост. Покана за събранието
на 01.09. е получил във Вайбър групата, но залепено съобщение на видно
място не е видял. Поканата съдържала дневен ред. Сочи, че не е присъствал на
събранието и не е виждал протокол от същото да е залепен някъде във входа.
Протоколът е получил също във вайбър към края на м. септември. Мисли, че
поканата е изпратена от Л.. Споделя, че от както живее в тази сграда /две
години/ събранията се свикват по този начин – чрез покана във Вайбър
групата.
Св. С. също сочи, че повечето въпроси, свързани със стопанисването на
сградата, се решават във Вайбър групата, тъй като голяма част от
собствениците живеят извън страната и така било по-удобно за всички.
4
Посочва, че поканата във Вайбър я е изпратила тя на 24.08. и попитала кой е
съгласен. Отговорили няколко човека, но съобщението било прочетено от
всички. Събранието се провело на 01.09. в комплекса при наличие на кворум
54 %. Заявява, че тя е била протоколчик, тъй като говори и пише на български
и руски език еднакво добре, като винаги дублирала всичко на двата езика,
защото имат рускоговорящи съседи. По отношение на протокола от
събранието сочи, че на следващия ден след събранието го е залепила на табло
във входа, а по-късно го е дублирала и във Вайбър групата. На събранието
присъствали тя и съпруга й /собственици на ап.11/, Е. и съпруга й
/собственици на ап.7 и 8/, Д. /собственик на ап.4/ и Г. /собственика на два
апартамента на ет.3 и ет.4/. Гласовете преброявали тя и Е. С. С. заявява, че
протоколчик и преброител са избрани преди събранието.
Съгласно показанията на св. С. всичко първо се обсъждало във Вайбър
групата със съседите и там се уговаряли кога им е удобно да се съберат. По
отношение на събранието сочи, че след като е взето решение за датата, имало
обявена покана на стълбището пред входната врата. Това се правело винаги.
Заявява, че не е присъствал на залепянето на поканата за процесното ОС, но е
видял същата. На поканата пишело какво ще се обсъжда на събранието. На
събранието присъствали той и съпругата му, Л. и Д., представител на ап.4 /А.
или Д./ и Г. К. /собственик на ап.10 и ап.6/. Протоколът се водел от Л.. Устно се
разбрали за това. По отношение на гласуването всички заедно броели кой е
„за“ и кой е „против“. Протоколът от събранието бил залепен на същото
табло.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Първото наведено от въззивника оплакване е за неспазване на
законоустановения 30-дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за предявяване на
иска от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Последната разпоредба предвижда задължение на председателят на
управителния съвет (управителя) на ЕС да постави на видно и общодостъпно
място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от
проведеното ОС.
Спорен по делото е моментът на узнаване на постановените решения от
страна на ищеца по делото. Процесният протокол от ОС на ЕС, в който са
обективирани оспорените решения, е от 01.09.2023г. Дори и да се приеме, че
решенията са узнати в същия ден, а не на по-късна дата, както твърди ищеца,
срокът по чл.40, ал.2 от ЗУЕС се явява спазен. Това е така защото 30 дни от
постановяване на решенията изтичат на 01.10.2023г., който е неприсъствен ден
– неделя, а исковата молба е подадена на 02.10.2023г. /понеделник/. Съгласно
чл.60, ал.6 от ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден. В този смисъл ирелевантна се явява
конкретната дата на получаване на решенията на ОС от страна на ищеца,
доколкото законоустановеният срок е спазен дори, считано от датата на
приемането им.
Следващото възражение, което се поддържа във въззивната жалба е, че
етажните собственици са уведомени редовно за свиканото общо събрание по
5
телефон, с което са спазени изискванията на чл.13 от ЗУЕС.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд,
че изискванията на чл.13 от ЗУЕС не са спазени.
Съгласно чл.13, ал.1 общото събрание се свиква чрез покана, подписана
от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата
на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът
на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание
може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след
поставянето и.
В настоящия случай не се установи по безспорен начин поставянето на
покана на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Съобразно
показанията на всички свидетели етажната собственост имала сформирана
група в приложението „Вайбър“, където всички въпроси се обсъждали, а при
необходимост се събирали и присъствено. И тримата свидетели сочат, че
покана за общо събрание е била отправена в посоченото приложение, като
единствено св. С. заявява, че такава е имало и на стълбището пред входната
врата. Съдът не кредитира показанията му в тази част, предвид че
противоречат както на тези на свидетеля на страната на ищеца, така и на
показанията на св. С., разпитана на страната на ответника. Св. Б., който е
обитавал сградата в процесния период преди събранието е категоричен, че не
е имало залепена на видно място покана. Самата св. С., която е отправила
поканата за свикване на ОС не твърди, че е залепила същата, а че я е пуснала в
приложението, защото така е най-удобно за всички.
Предвиденият ред на чл.13, ал.2-4 от ЗУЕС за уведомяване по
електронен път е относим към конкретен собственик или ползвател, който не
ползва самостоятелния си обект или отсъства повече от един месец и е
уведомил писмено управителя или председателя на управителния съвет. Този
ред не замества необходимостта от спазването на процедурата по чл.13, ал.1 от
ЗУЕС, а определя допълнителни изисквания. Отделно от това, липсват както
твърдения, така и доказателства, че ищецът е такъв собственик или ползвател,
за който се отнася реда по ал.2-4.
По отношение на кворума за провеждане на общото събрание съдебният
състав намира, че не е доказано наличието на изискуемия такъв по чл.15, ал.1
от ЗУЕС, а именно присъствие лично или чрез представители собственици на
най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.
В протокола от общото събрание са посочени само номера на апартаменти,
като не става ясно кои лица са присъствали – собственици или техни
представители. От свидетелите на страната на ответника са посочени само
собствени имена, които дори не кореспондират напълно в показанията им. По
делото липсват конкретни данни, от които може да се направи обоснован
извод за наличието на кворум.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
6
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Видно от представените 3 броя договори за правна защита и съдействие
е, че ищецът е заплатил на процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 1525 лева от общо уговорените 1600 лева, от
които 1025 лева по банков път и 500 лева в брой.
След представяне на списъка с разноски по чл.80 от ГПК в открито
съдебно заседание управителят на ответната етажна собственост Е. С. е
заявила, че е са съгласна да плаща „тези пари“, както и че „това
възнаграждение“ не следва да го плащат. Настоящият състав намира, че
посоченото изявление е насочено както срещу принципната според ответника
недължимост на разноските, така и срещу конкретния им размер. Следва да се
отбележи, че ответникът не се представлява от адвокат, а от управител на ЕС,
на което обстоятелство може да се отдаде известната непрецизност в изказа.
Видно от отговора на молбата по чл.248 от ГПК категорично се поддържа
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по
чл.78, ал.5 от ГПК.
По отношение на конкретния размер настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че с оглед даденото с решението на
СЕС по дело C-438/22 тълкуване, съдът не е длъжен да прилага Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и
да съобразява посочените в същата минимуми на хонорари. В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС след постановяване на соченото решение.
Приема се, че минималните размери по Наредбата могат да служат като
ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения. Тези
размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в този смисъл Определение №50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г.
по описа на ВКС, I т.о./. В цитираното от жалбоподателя Определение №
2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. по описа на ВКС, IV г.о. също се
сочи, че с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“,
преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена
по конкретното дело, а с изискването да е „прекомерно“, законът допуска
уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност.
В настоящия случай делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност в сравнение с други спорове от подобен характер. Касае се за едно
проведено Общо събрание на ЕС, като макар и да се оспорват няколко
решения, аргументите по отношения на тях са процедурни и са идентични.
7
Проведено е едно съдебно заседание с приемане на писмени доказателства,
които не са в голям обем и ангажиране на гласни доказателствени средства.
Производството не е наложило утежнено доказване чрез назначаване на
съдебни експертизи и други процесуални действия извън изброените.
Действително към сключване на договора няма как да е известен броя на
съдебните засеадния, които ще се проведат, но може да бъде извършена
приблизителна преценка с оглед характера на спора. Така или иначе за повече
проведени съдебни заседания може да се уговори допълнително заплащане,
каквото е предвидено и в чл.7, ал.9 от самата НМРАВ. Доколкото
минималните размери в посочената наредба служат като ориентир, съдът
намира, че при дело с по-ниска от обичайната сложност по определен вид
дела, е разумно да се определи и хонорар, който е под обичайния за пазара. В
конкретния случай въззивният съд споделя преценката на
първоинстанционния, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение е
сумата от 600 лева.
По изложените съображения обжалваното определение също следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1533/02.05.2024г., постановено по гр.д. №
12731/2023г. по описа на РС-Варна, 12 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 66795/14.06.2024г., постановено по
гр.д. № 12731/2023г. по описа на РС-Варна, 12 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8