№ 2350
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120104317 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И. Я. Ж. ЕГН
**********, с адрес: град Б., представляван от адвокат П. Д. В., против „ТОРКЕТ“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александровска“ №
87, ет.2, представляван от Г.Д.С. – управител, за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата 4 995, 76 лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, сумата 213,71 лева, представляваща обезщетение
/мораторна лихва/ за забавено плащане на главницата от 4 995,76 лева за периода от
01.02.2022 година до 04.07.2022 година, както и за присъждане на лихва за забава и
разноски. Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът е работил
по трудов договор при ответното дружество в продължение на 13 години на длъжност
„********“. Считано от 10.11.2016 година той е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, за което е представено разпореждане на ТП на НОИ, като е продължил да
работи при същия работодател. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със
Заповед № 20 от 01.12.2021 година на управителя на „Торкет“ ЕООД, считано от 01.12.2021
година. В исковата молба е изложен правен довод за това, че на основание чл.222, ал.3 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение ищецът има право да получи обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, тъй като е придобил при този
работодателя съответния трудов стаж. Посочено е още в исковата молба, че съгласно чл.228,
ал.3 от КТ обезщетението се изплаща не по – късно от последния ден на месеца следващ
месеца през който правоотношението е прекратено – в случая до 31.01.2022 година. След
1
изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно с лихва за забава. В
исковата молба от името на ищеца е посочено, че обезщетението е в размер от 6 995, 76
лева, определено съобразно правилото на чл.228 от КТ на база на полученото за месец
ноември 2021 година брутно трудово възнаграждение, което е в размер от 1 165, 96 лева.
Към датата на подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца част от
обезщетението, като на 29.03.2022 година е заплатил сума в размер от 1 000 лева, на
23.06.2022 година е заплатил сума в размер от 1 000 лева. Поради това задължението му към
датата на подаване на исковата молба е в размер от 4 995, 76 лева. Към исковата молба са
приложени доказателства. Поради изложеното ищецът предявява иска си.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 от ГПК ответникът не е дал писмен
отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат В.,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. Отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и от негово име не е
постъпило становище по исковата молба.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Искът е с материално правно основание чл.222, ал.3 от КТ и ищецът следва да установи
твърденията, изложени в исковата молба, които са правнорелевантни факти съгласно
приложимия материален закон. Ответникът може да провежда насрещно доказване.
Съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само
веднъж.
В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
2
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана
възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на
непредставяне в срок на писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, видно от отразяването на
съобщението, което му е връчено като бланка.
От приложените към исковата молба писмени доказателства /Заповед № 20 от
01.12.2021 година за прекратяване на трудовото правоотношение и определяне на
обезщетение в размер на 6 броя заплати, Разпореждане на ТП НОИ – Бургас от 16.02.2017
година, трудова книжка, справка от Регистъра на осигурените лица/, настоящият състав
приема, че искът е вероятно основателен. Видно от Справка от Регистъра на осигурените
лица брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 2021 година е в размер
от 1165, 96 лева. Поради изложеното брутното трудово възнаграждение за период от 6
месеца е 6995,76 лева. Поради това искът, предявен за сумата 4 995, 76 лева е основателен и
доказан до пълния предявен размер. Основателен и доказан е и искът за присъждане на
лихва за забава върху главница в размер 4 995, 76 лева за периода от 01.02.2022 година до
04.07.2022 година като задължението е в размер от 213, 71 лева.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приложените доказателства, са в общ размер от 500 лева и представляват платено
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да плати държавна такса в размер от
199, 83 лева за иска за главница и 50 лева за иска за лихва за забава.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОРКЕТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ул. „Александровска“ № 87, ет.2, представляван от Г.Д.С. – управител, да плати
на И. Я. Ж. ЕГН **********, с адрес: град Б., сумата 4 995, 76 лева /четири хиляди
деветстотин деветдесет и пет лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатен
остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата
от 4 995, 76 лева /четири хиляди деветстотин деветдесет и пет лева, седемдесет и шест
стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.07.2022 година до
окончателното й плащане, сумата 213,71 лева /двеста и тринадесет лева, седемдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение /мораторна лихва/ за забавено плащане на
главницата от 4 995,76 лева /четири хиляди деветстотин деветдесет и пет лева, седемдесет и
шест стотинки/ за периода от 01.02.2022 година до 04.07.2022 година, както и сумата 500
лева /петстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
3
ОСЪЖДА „ТОРКЕТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ул. „Александровска“ № 87, ет.2, представляван от Г.Д.С. – управител, да плати
по сметка на Бургаски районен съд сумата 249, 83 лева /двеста четиридесет и девет лева,
осемдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4