Номер 146 23.12.2020 година град Търговище
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На осми декември
2020 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във
връзка с Дял Трети, Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по жалба от М.М.М.,
срещу Решение Ц1040-25-20/01.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с
което е било потвърдено Разпореждане
253-00-660-4/24.07.2020 г. С цитираното разпореждане е
било разпоредено на осн. чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и
във вр. с чл.54в, ал.1 КСО прекратяване
на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя считано от 04.12.2018 г. в размер на 43, 82 лв. дневно.
Жалбоподателят обжалва акта като незаконосъобразен. Твърди,
че липсват правни или фактически основания за издаването, за да му се отпуска
парично обезщетение по заявление, което е подадено на 25.09.2018 г. като основанията,
които са били валидни преди близо две години вече са отпаднали. В един и същи
ден е както отпуснато обезщетение и
прекратено. Законодателят е задължил административният орган да се произнесе в
определен срок. Липсата на произнасяне в този определен срок е мълчалив отказ. Обезщетението представлява
заместващ доход за лице останало без работа. След като две години не е потърсил
правата си е нямал нужда от този доход. Междувременно, пред този период е
натрупал осигурителен стаж, който му дава право, на ново основание да поиска
цитираното обезщетение. Счита, че произнасянето след две години е
незаконосъобразно и моли за отмяната му. В с.з. се представлява от адв. И.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по делото
директор на ТП на НОИ-Търговище не взема
становище.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление №253-00-660/25.09.2018 г.
/стр.90 от преписката/ за отпускане на ПОБ по чл.54 а КСО.
С писмо изх.№1043-25-267/25.09.2018 г. /стр.86 от
преписката/ началник сектор „Краткосрочни плащания“ е изискал проверка от
контролните органи при ТП на НОИ- Търговище, относно извършване на проверка
на осигурител „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООO и „МЙ КОНСТРУКТ“ EOOД, за установяване упражняването на
трудова дейност, подлежаща на
осигуряване.
С писмо изх.№1043-25-267#/02.10.2018 г. е било открита
процедура за проверка на осигурителя.
Видно от административната преписка с Разпореждане
№253-00-660-1 от 03.10.2018 г. /стр.65 от преписката/ на осн. чл.54, ал.1, т.5 АПК е било спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление
№253-00-660/25.09.2018 г. Като мотиви за спиране на производството
административният орган е посочил, че с
Удостоверение изх.№1043-25-267#1/02.10.2018 г. началник сектор КР
на ДОО, отдел КП при ТП на НОИ, е уведомил за образувано административно
производство, относно извършване на проверка на
осигурител „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, за установяване упражняването на
трудова дейност, подлежаща на
осигуряване за безработица и което е от значение за определяне правото на
парично обезщетение за безработица по подаденото заявление. Разпореждането е
било връчено срещу подпис на жалбоподател на 09.10.2018 г. Липсват данни за
обжалването му и същото е влязло в сила.
С Разпореждане
253-00-660-2/23.07.2020 г. /стр.20 от преписката/ на осн. чл.55 АПК,
производството е било възобновено. От
получен констативен протокол е било
установено, че жалбоподателя е упражнявал трудова дейност по чл.4 КСО и се
счита за осигурено лице по смисъла на кодекса.
С Решение Ц1040-25-18/01.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ-Търговище е потвърдено цитираното разпореждане.
С
Разпореждане 253-00-660-3/24.07.2020 г. е било
разпоредено на осн. чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.1 и
чл.54в, ал.1 КСО отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя
считано от 06.08.2018 г. до 05.02.2019 г. в размер на 43, 82 лв. дневно. С Решение
Ц1040-25-19/01.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище е било
потвърдено цитираното разпореждане. Служебно известен факт на съда е, че същото е атакувано като е образувано АД №238/2020 г.
по описа на Адм.съд – Търговище по което дело има постановен акт и който не е
влязъл в сила.
С Разпореждане 253-00-660-4/24.07.2020 г.
е било разпоредено на осн. чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54д, ал.1,
т.1 КСО прекратяване на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя считано от 04.12.2018 г. в размер на 43,
82 лв. дневно. Обжалвано със същите доводи изложени в жалба пред по-горе стоящия административен орган същият се е произнесъл с Решение Ц1040-25-20/01.09.2020
г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е било потвърдено цитираното разпореждане.
От правна страна съдът обосновава следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна
страна и е процесуално допустима. По съществото е неоснователна като съдът взе
предвид следното:
Предмет на атакуване е прекратяване
отпускането на ПОБ, като в настоящия казус е неотносима преценката на атакувания
акт за отпускане на ПОБ по цитираното АД №238/2020 г. по описа на Адм.съд –
Търговище. За произнасянето на съда не е необходимо същият да е влязъл в
законна сила предвид различните правни основания за издаването, които подлежат
на отделна преценка и нямат връзка помежду им.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореното Решение Ц1040-25-20/01.09.2020
г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е било потвърдено Разпореждане 253-00-660-4/24.07.2020
г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Търговище, са издадени от оправомощени по закон
органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие
със законовата цел.
Съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма на
административния акт, той следва да съдържа фактически и правни основания за
издаване.
Оспорваното решение и оставеното в сила
разпореждане са мотивирани. В същите са изложени необходимите конкретни
фактически и правни основания, послужили за издаването им.
Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните
обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват,
възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, като според чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му.
В настоящият казус е налице прекратяване на отпуснато обезщетение за безработица т.е.
законодателно не е въведено изискване
акта по чл.54 ж КСО да е влязъл в
сила.
Съгласно чл. 54д, ал. 1 от КСО, изплащането на
паричното обезщетение за безработица се прекратява при: започване на трудова
дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на
лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда,
или законодателството на друга държава (т. 1); прекратяване на регистрацията от
Агенцията по заетостта (т. 2); придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
или на професионална пенсия по чл. 168 (т. 3); смърт на безработния (т. 5).
Съгласно чл. 54л от КСО, отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването
и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените
от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет.
С Разпореждане 253-00-660-4/24.07.2020 г.
е било разпоредено на осн. чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54д, ал.1,
т.1 КСО прекратяване на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя считано от 04.12.2018 г. в размер на 43,
82 лв. дневно. Като мотиви е посочено започване на трудова дейност в ДЧ на ЕС –
Великобритания. С Решение Ц1040-25-20/01.09.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ-Търговище акта е бил потвърден. С оглед приетите по
делото писмени доказателства може да се направи извод, че лицето лично е подало
декларация, видно от съдържанието на която
е декларирало започване на
работа. Подадената декларация води до извод за промяна
на обстоятелствата, при които е
отпочнало изплащане на ПОБ и
прекратяването му е правилно.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая административните
органи са действали съобразно изискванията на закона.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. ***, срещу Решение Ц1040-25-20/01.09.2020
г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е било потвърдено Разпореждане 253-00-660-4/24.07.2020
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с частна жалба
пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: