Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. Варна, 16.03.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 495/2016г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Е.Д.Т., в качеството му на ЕТ“Дионисий – Е.Д.“***, подадена
чрез пълномощник – адв. Н.Т. ***, срещу И.Л.К. ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул.“Ц.“ № 47, представляващ СКЛАД № 1, целият с площ от 116 кв.м. на две нива,
разположен в западната част на дворното място, към ул.“Ц.“, представляващо ПИ с
идентификатор 10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта с
идентификатори 10135.1506.891.5.1. и 10135.1506.891.5.2., с предназначение „за
склад“ при граници на цялата сграда: ул.“Ц.“, двор, сгради № 3 и 2 в същия имот,
двор и сграда № 6 в същия имот, сега с идентификатор 10135.1506.891, целият с
площ от 585 кв.м.
В исковата
молба се твърди, че ищецът, в качеството си на едноличен търговец, е придобил
правото на собственост върху процесния имот въз основа на правна сделка –
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 72, том IV, нот.дело
№ 372/2005г.
на нотариус М.Т.. Излага се, че останалата 1/3 ид.ч.
от имота е собственост на П.И. К., син и правоприемник на ответника, с когото
ищецът няма спор за права и с когото е в договорни отношения за ползването на
неговата част от имота. Твърди се, че след реституция и с договор за дарение,
сключен в надлежна форма като нот.акт, вписан като
акт № 179, том IХ, дело № 14757/13.12.1993г. ответникът И.Л.К. и брат
му С. Л.К. са придобили в общ дял и изключителна собственост една сграда,
състояща се от два самостоятелни склада, разположена в общо дворно място – имот
пл.№ 2 в кв.11 по тогавашния план на 7-ми подрайон на
гр. Варна, ул.”Ц.” № 47.
С договор за
доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.№ 1-6797 от 13.04.1994г.
и вписан като акт № 294, том I, вх.рег.№ 4107/13.04.1994г. на
Варненски нотариус те са поделили общия имот, при което ответникът И.Л.К. е
получил в дял и изключителна собственост процесния имот – склад № 1, разположен
в източната част на сградата, сега с идентификатор 10135.1506.891.5, а брат му
– склад № 2 десен в западната част на сградата сега с идентификатор
10135.1506.891.6.
Излага се,
че по силата на договор за дарение на недвижим имот със запазване право на
ползване, обективиран в нот.акт
№ 94 том ХХІХ нот.дело № 8251/1997г. ответникът е
дарил на своите три деца Пламен, Станимир и Татяна Иванови Константинови целият
свой склад № 1 с площ от 116 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч.
от дворното място, тогава общо със съседен имот, като си запазил пожизнено
безвъзмездно право на ползване на дарявания имот.
Поддържа се,
че при извършване на продажбата от 23.12.2005г. и след сключения договор за
наем със съсобственика на останалата част от склада, ищецът, като търговец
стопанисвал целия склад, като част от него държал като свой, а друга ид.част като наемател. Преди тази сделка ищецът бил в преддоговорни отношения с ответника да закупи от него
имота, но поради непостигнато съгласие досежно цената, той дарил имота на
децата си. Ответникът бил съгласен с продажбата, извършена от тях, поради което
и се отказал от запазеното си право на ползване по отношение на имота.
След
поредица от фактически и правни действия, ответникът създал правна привидност,
че не е прехвърлил на децата си целия склад № 1, а само част от него. Поради
това, че в предходните документи той не бил описван с посочване броя на етажите
му, бил допълнен договорът за доброволна делба с брат му с описване на склада
като двуетажна сграда. След това по негово настояване бил съставен нотариален
акт за поправка на нотариалния акт за дарение на децата на ответника, като без
никакво основание от предмета на сделката бил изключен втория етаж на склада
чрез произволна добавка в текста, а същият вече за 2/3 ид.ч.
бил собственост на ищеца. Твърди се, че това е сторено, за да се създаде правна
привидност, че е прехвърлен само първия етаж на сградата, като е бил съставен нот.акт № 63 том ІV нот.дело №
7680 нот.дело 658/2010г. на нотариус О.Ш., който е с
невярно съдържание, независимо от надлежното му вписване в Службата по
вписванията, както и че не е налице фактическа грешка и не е ясно как
нотариусът е установил, че сградата е двуетажна, без да е поискал скица на
имота от действащия план, без да е приложил към преписката каквито и да е
доказателства, доколкото такива не са описани в нот.акт,
а и молителите не са се явили лично пред нотариуса. След като се снабдил с този
документ с невярно съдържание, ответникът е получил и скица на имота от СГКК
Варна и след това се снабдил с КНА № 42, том ІІІ нот.дело
№ 365/06.12.2010г. на същия нотариус, с което е създадена правна привидност, че
ответникът е собственик на втория етаж на сградата, която ищецът закупил пет
години преди това.
Съставянето
на два поредни документа с невярно съдържние – нот.акт за поправка на нот.акт №
63 том ІV от 2010г. и КНА № 42 том ІІІ от 2010г. на нотариус О.Ш. е довело до
това, че ответникът притежава титул за права, каквито не притежава, чрез които
документи се опитва да създаде правната привидност, че е собственик на втория
етаж на сградата, като същата е записана в КККР като негова собственост.
Поддържа се,
че след като ответникът не е изключил изрично при прехвърлянето каквато и да е
част от сградата, същият е прехвърлил цялата такава на децата си. Прави се
искане за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, подаден от пълномощника му – адв. В.С. ***, като предявения иск се оспорва с твърдения,
че е недопустим и неоснователен.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От нот.акт № 72, том IV, нот.дело
№ 372/2005г.
на нотариус М.Т., сключен между С.И. К. и Т.И.К., от една страна и Е.Д.Т., в
качеството му на ЕТ“Дионисий – Е.Д.“, от друга
страна, се установява, че ищецът е придобил чрез договор за покупко-продажба от
23.12.2005г. правото на собственост върху 2/3 ид.ч.
от СКЛАД № 1, целият с площ от 116 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.“Ц.“ № 47,
разположен в западната част на дворното място, откъм склада в поземлен имот №
600, ведно с 2/3 ид.ч. от 1/8 ид.ч.
или общо двамата 1/12 ид.ч. от дворното място, върху
което е построен склада, цялото с площ от 328 кв.м., съставляващо поземлен имот
№ 599 в кв.111“А“ по плана на 7 микрорайон на гр. Варна, идентичен с част от
бивш имот пл.№ 2 в кв.111 по предходния план на микрорайона, при граници на
цялото дворно място: ул.“Ц., поземлен имот № 594, поземлен имот № 595, поземлен
имот № 598 и поземлен имот № 600, общо за сумата от 84 342лв., в какъвто размер
е и данъчната оценка на имота, съгласно удостовереното в същия нот.акт.
Видно от нот.акт № 94, том XIX, н.дело № 8251/1997г. на нотариус
при ВРС, който е бил представен при изповядване на сделката е, че ответникът по
делото – И.Л.К., е дарил на децата си П.И. К., С.И. К. и Т.И.К. следния свой
собствен недвижим имот: ЕДИН СКЛАД № 1, с площ от 116 кв.м., разположен в източнта част на сградата, находяща
се в гр. Варна, ул.“Ц.“ № 47, заедно с 1/8 ид.ч. от
дворното място, в което е построена същата, цялото от 1250 кв.м.,
представляващо имот с пл.№ 2 в кв.111 по плана на 7 микрорайон на гр. Варна,
при равни квоти за всеки от надарените, като си е запазил правото да ползва
подарения имот докато е жив. Посочена в нот.акт
данъчна оценка възлиза на 87 740лв. Представените при изповядване на
сделката предходни документи за собственост са, както следва: но. акт № 179,
том IХ, дело №
14757/13.12.1993г. /неприложен по делото, но описан в договора за доброволна
делба от 13.04.1994г./ и договор за доброволна делба нот.заверена
– Рег.№ 86797 от 13.04.1994г. с вх.рег.№ 4107/том І № 294/13.04.1994г. на
Варненски нотариус.
От
представения Договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите
рег.№ 1-6797 от 13.04.1994г. и вписан като акт № 294, том I, вх.рег.№ 4107/13.04.1994г. на
Варненски нотариус, се установява, че ответникът И.Л.К. и брат му С. Л.К., са
поделили съсобствени складови помещения, придобити по
дарение с нот.акт № 179, том ІХ, дело № 14757/1993г.,
находящи се в гр. Варна, ул.“Ц.“ № 47, представляващ
парцел 2 кв.111 по плана на 7-ми подрайон на града с
кубатура 1155 куб.м., като в дял на ответника е предоставен СКЛАД № 1 ляв,
разположен в източната част на сградата с площ 116 кв.м., а в дял на брат му С.
Л.К. е предоставен СКЛАД № 2 десен, разположен в западната част на сградата с
площ 118,30 кв.м.
С Анекс за
поправка на договор за доброволна делба от 28.10.2010г., вписан в книгите по
вписванията на 28.10.2015г., том VІІ, № 77, вх.регистър 20845, д. 2403 е
извършена поправка в договора за доброволна делба в следния смисъл: „на
страница първа ред седми след текста: „ляво“, да се чете: „представляващ сграда
на 2/два/ етажа, всеки“ и на страница първа, ред шестнадесети, след:
„сградата“, да се чете: „на два етажа, всеки“. При съставянето на анекса, видно
от отразеното в него, са били представени следните документи: договор за
доброволна делба от 13.04.1994г. на нотариус при ВРС, вписана рег.№ 4107, том
І, № 294 и техническа експертиза на инж.М.Г.Я. от 20.10.2010г., приложена и по
настоящото дело.
С нот.акт № 63 том ІV рег.№ 7680 дело № 658 от 21.10.2010г.
на нотариус О.Ш. е извършена поправка на нот.акт №
94, том ХХІХ, дело № 8251/97г. за дарение на недвижим имот, за следното: “На
01.06.1997г. първи юни хиляда деветстотин деветдесет и седма година/ нотариус
при ВРС е изповядал нотариален акт за дарение на имот, като на страница първа,
ред петнадесети, след: „разположен“, да се чете: „на първи етаж от двуетажна
сграда“. В нот.акт
за поправка е записано, че при съставянето на акта са представени следните
документи: нот.акт № 94 том ХХІХ, дело № 8251/97г.,
квитанция за платена такса.
На
06.12.2010г. е съставен нот.акт за собственост на
недвижим имот, придобит по дарение и делба № 42 том ІІІ рег.№ 7040 дело № 365
от 2010г., с който ответникът И.Л.К. е признат за собственик на следния
недвижим имот: СКЛАД с идентификатор 10135.1506.891.5.2., заемащ целия втори
етаж на сграда с идентификатор 10135.1506.891.5, с административен адрес: гр.
Варна, община Варна, област Варна, ул.“Ц.“ № 47, ет.2, обект 1, по техническа
експертиза/приложена по делото/, състоящ се от: четири помещения и санитарен
възел, със застроена площ 116 кв.м., при граници по схема: на същия етаж –
няма, под обекта: сам.обект с идент.№
10135.1506.891.5.1., над обекта – няма, ведно с припадащите му се идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който горецитираната сграда е построена, представляващ
ПИ с идентификатор № 10135.1506.891.5, съгл.схема, издадена от СГКК – Варна.
Във връзка с
изискани по реда на чл.192 от ГПК документи, е постъпило писмо вх.№
25995/27.09.2016г. от нотариус О.Ш., като видно от същото е, че делата от
2010г., включително дела № 658/2010г. и № 365/2010г. са унищожени през 2016г.,
като към писмото е приложен Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл
срок на съхранение от 01.02.2016г., заведен в Държавен архив – Варна с №
12-І/03.02.2016г.
Видно от нот.акт № 77, том І, рег.№ 927 дело № 59/2015г. на нотариус
М.Т., на 16.03.2015г. ищецът е прехвърлил на „ИНТЕРЕКО“ ЕООД – гр. Елена чрез замяна
с движима вещ следния недвижим имот: само 2/3 ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда с предназначение за склад – СКЛАД № 1 с
идентификатор 10135.1506.891.5.1 /2/3 ид.ч. от първия
етаж на сградата/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД
на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-03-464/26.04.2010г. на Началник на СГКК –
Варна, целият с площ от 116 кв.м., разположен в сграда № 5 в ПИ с идентификатор
10135.1506.891/в западната част на дворното място откъм склада в ПИ № 600, при
съседни самостоятелни обекти на целия склад по схема: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., както и
ведно с 1/12 ид.ч. от дворното място, върху което е
построен склада, съставляващо имот с идентификатор 10135.1506.891, цялото с площ
от 328 кв.м. по документ за собственост, а по скица цялото с площ от 585 кв.м.
с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване – за ниско застрояване/до десет метра/, идентичен с поземлен имот №
599 в кв.111 „А“ по плана на 7 м.р. на гр. Варна, идентичен с с част от бивш имот пл.№ 2 в кв. 111 по предходния план на
микрорайона.
От заключението
на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява,
че в момента на огледа/24.11.2016г./ процесният имот
в гр. Варна, ул.”Ц.” № 47 с идентификатор № 10135.1506.891.5, представлява
масивна сграда, състояща се от: на първо ниво – склад и на второ ниво – офисни
помещения. На 13.04.1994г. И.Л.К. и С. Л.К. сключват Договор за доброволна
делба на съсобствени складови помещения, находящи се в гр. Варна, ул.”Ц.” № 47, парцел 2, кв.111 по
плана на 7-ми подрайон с кубатура 1155 куб.м. В Дял на
И.Л.К. се предоставя склад № 1/ляв/, разположен в източната част на сградата с
площ 116 кв.м., а в Дял на С. Л.К. се предоставя склад № 2/десен/, разположен в
западната част на сградата с площ 118, 30 кв.м. В Договора за доброволна делба
от 13.04.1994г. няма описание от какво се състои всеки един от складовете. В
същия договор няма описание от какво се състои всеки един от двата склада – етажност и разгърната застроена площ.
От
показанията на свид. Б., които съдът изцяло кредитира
като безпристрастно дадени, се установява, че той познава Е.Т. от около 10-15 години, тъй като
свидетелят, като строителен инженер, му давал съвети по строителството за имот,
намиращ се на ул.”Ц.” в гр. Варна, в гаровия район. Имотът, както го описва
свидетелят, представлява стара сграда със зидани стени, добре поддържана, като
при закупуването бил с един вход, а в момента е магазин за алкохолни напитки и
има два самостоятелни входа. След закупуването на имота от Е. около 2005г.,
сградата представлявала склад на два етажа с вътрешно дървено стълбище с дървен
парапет и неугледни стени с лош под, като до дървеното стълбище се стигало през
единствения вход, спрямо който то се намирало вдясно. След това Е., със
съдействието на свидетеля, наел майстори и бил поставен окачен таван, подът бил
покрит с теракот, направено било второ стълбище –
бетонно, с отделен вход, като единият вход води към втория етаж, а другият вход
води към магазина на първия етаж. Докато правели ремонтите никой не бил идвал
да предявява претенции. Свидетелят заявява, че Е. закупил цялата сграда, като
той стопанисвал и двата етажа, като има преки впечатления, тъй като често -
около 20 пъти на година или поне един път на месец го посещава. Вторият етаж бил
на бетонна плоча, откогато свидетелят има впечатления. В момента на втория етаж
има обособени канцеларии, като и при закупуването на имота имало такива, но те
не били подобрени, а след закупуването му от Е. била направена тоалетна в
дъното на втория етаж и била подобрена фасадата на сградата.
Видно от
показанията на свид. А. е, че същият познава Е. Т. от 2005г., а през 2006г. вече работил за
него в склада за алкохол на ул. ,,Ц.“, който е на Е.Т.. Сградата е на два
етажа, влиза се от едната страна, имало и горе стаи. На долния етаж свидетелят
участвал в поставянето на цялото вътрешно оборудване. Сложени били рафтове на
стени и на магазина, мебелировка и теракот. До втория
етаж се стигало по стълби. Имало един вход от магазина и един към втория етаж, като
свидетелят не си спомня как е било преди това. Когато отишъл да работи там
конструкцията между етажите била от бетон, като инвеститор бил Е., а свидетелят
не бил виждал старите собственици, знаел, че винената къща е на Е.Т. като не
знае дали преди да купи имота Е. го е ползвал като наемател. На втория етаж
имало стаички и тоалетна, като ключ за него имал ищецът. Свидетелят работил при
ищеца на трудов договор около две години, след което заминал за чужбина. Когато
се прибирал в страната посещавал имота и не забелязал да е променен.
От показанията
на свид. Р. се установява, че същият познава
ответника, негов съсед, от дете, като със сина му са приятели и са израснали
заедно. И. има наследствени имоти - складови помещения на гарата. Свидетелят
помагал когато изливали бетон през 1995-1997г., носил греди, като дава
показания, че преди това имало дървени стълби до втория етаж. Помещението има
два етажа и едни стълби. Не знае дали И. е давал под наем помещенията, но през 2000г.
ползвал като наемател един от офисите и заплащал наем на ответника в
продължение на една година. След 2001г. не бил влизал там. Когато бил наемател
на едно от помещенията за двата етажа на сградата имало един вход, от който се
влизало в едно помещение. Сега като минавал оттам видял, че сградата е с
боядисана фасада, но не видял какви са вратите, като не знае дали И. е
прехвърлил имота и не знае кой получава наеми от сградата.
От показанията на
свид. К. – син на ответника, които
съдът взема предвид, съгласно разпореденото в чл.172 от ГПК – с оглед всички
други данни по делото и останалите събрани доказателства, като се има предвид
заинтересоваността на свидетеля, и доколкото тези показания са в унисон с
останалите, събрани по делото доказателства, които съдът кредитира, се установява, че имотът се намира на ул. ,,Ц.“ № 47, отдолу
има склад, на втория етаж са офиси сега, има тоалет и коридор. Към момента свидетелят
е собственик на 1/3 от склада. Вторият етаж е от плоча бетонна с колони и
трегери, стъпалата са 10-11 на брой също от бетон в момента. След реституцията
имотът бил на два етажа, като на втория етаж имало гредоред с вътрешна стълба,
с бетонни стълби сградата станала през 1995-1996г. Вторият етаж се състои от
четири помещения – офиси - всеки един е отделен, има тоалет. Вторият етаж има
отделен вход от 1995-1996г., като на мястото на входа имало голям висок прозорец.
Вторият етаж бил отдаван под наем от бащата на свидетеля и той получавал
наемите. От първия етаж на баща си свидетелят не бил давал наеми. Е.Т. бил
наемател в склада малко след 2000г., може би 2002-2004г. Складът бил на долния
етаж с отделен вход, като в този момент собственици били свидетелят, брат му и
сестра му, тримата получавали наема. Известен период от време преди да стане
собственик Е.Т. ползвал едно от помещенията на втория етаж на приятелски
начала. Преди да му продадат имота го отдавали под наем. След това нямали достъп
до втория етаж, тъй като ищецът бил сложил желязна врата, и нито свидетелят,
нито баща му притежавали ключ за нея. Свидетелят е категоричен, че брат му и
сестра му продали на ищеца 2/3 от склад № 1, който се намира на първия етаж, явяващ
се приземен. Свидетелят заявява, че в момента е собственик на склад, като допреди
шест месеца получавал с големи закъснения наем за склада. Преди това брат му и
сестра му получавали наем от склада. Баща му също получавал наеми от сградата,
но след като му прехвърлил дяловете си, само свидетелят получавал наеми. Не му
е известно баща му да е получавал наеми от Е.Т.. За вратата към предверието към 2005г. свидетелят не държал ключове. Преди
не били с общ вход помещенията, имало големи врати и дървено стълбище, вътре в
сградата, разположено близо до тях. Положението било променено през 1995-1996г.
когато брат му и сестра му предали на Е. ключове от имота. Когато отдали под
наем сградата, отделно дали под наем само склада, като свидетелят не знае дали
баща му е имал уговорка с ищеца. Горният етаж се държи от Е., откакто станал собственик
на склада от 2005г. Оттогава баща му е имал договорки, но ответникът няма
достъп до втория етаж, защото вратата е сменена. Свидетелят заявява, че не е
собственик на нищо от втория етаж.
От
представените от ищеца, въз основа на издаденото му съдебно удостоверение
документи, с които се е снабдил от Областна управа – Варна, заверени по реда на
Закона за адвокатурата, се установява следното: съгласно нот.акт
№ 115 том VI дело №
1157/1942г. „Яни Киряков – акционерно дружество” е придобило една „каменна
магазия”, състояща се от две отделения, две железни решетки с лице към ул.”Ц.ска”
петнадесет метра, застроена на двеста кв.м.” на ул.”Ц.ска” № 47. Във връзка с
одържавяването на имота са съставени АДС № 6956/1965г. и АДС №
284/20.12.1984г., като липсва прецизно описание на имота, но е описана фабрична
сграда на три етажа, поради което и съдът счита, че това не е процесния имот.
Приложени са удостоверение и скица, като в удостоверението и вписано, че в
сектор „Имоти” нама съставен акт за държавна
собственост за магазията/до триетажната фабрична сграда/, находяща
се на ул.”Ц.”. Със Заповед № 479/13.11.1992г. на Кмета на Община Варна е
наредено на основание чл.88 ал.4 от НДИ във връзка със Закона за възстановяване
на собствеността върху одържавени недвижими имоти, да се отпише от актовите
книги недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Девня” № 12, представляващ
фабрична триетажна сграда, застроена на 966 кв.м. и дворно място – цялото от
1250 кв.м. в св.111 по плана на 7 подр., одържавен с
Акт № 284/1984г. по чл.2 от Закона за национализация на частни индустриални и
минни предприятия от КФ А.К. – Варна.
От приложените
по делото данъчни декларации е видно, че след 1997г. ответникът не е
декларирал, че притежава склад с площ от 116 кв.м.
Представен е от
ответника протокол № 718/02.08.2002г., съставен от данъчни испектори
в ТДД – Варна за извършена проверка в присъствието на П.И. К., във връзка с
извършването на данъчна ревизия на И.Л.К., при която е констатирано,че при
посещение на склад, находящ се в гр. Варна, ул.”Ц.” № 47, собственост /1/3/ на П.И.
К., син е установено, че складовото помещение представлява отделна
самостоятелна сграда, с масивна каменна конструкция и ориентировъчна площ
100-120 кв.м. Констатирано е, че над склада има таванско помещение със същата
площ, на което се извършват ремонтни дейности; между склада и тавана има
бетонна плоча. В склада/находящ се на първия етаж/ в момента на проверката има
наематели.
Съдът, като взе
предвид установеното от фактическа страна, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
В случая,
доколкото между страните липсва спор, че ищецът се е разпоредил с притежаваните
от него 2/3 ид.ч. от първия етаж от сградата,
намираща се в имот с идентификатор 10135.1506.891.5, а именно с 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.891.5.1, съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с предназначение: за склад, установено и от представения по делото нот.акт № 77, том І, рег.№ 927 дело № 59/2015г. на нотариус
М.Т., съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за този самостоятелен обект, доколкото
дори липсват твърдения, че ищецът е собственик на идеални части от първия етаж
на склада. Предвид горното, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск по отношение на обект с идентификатор
10135.1506.891.5.1 е недопустим, поради което и производството по делото, в
тази част, следва да бъде прекратено.
За ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска само досежно 2/3 ид.ч. от имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., с предназначение: за склад доколкото
същият твърди, че се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч.
от втория етаж на сградата, представляваща СКЛАД № 1, посредством договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№ 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М.Т.. Ищецът твърди, че е закупил 2/3 ид.ч.
от цялата сграда, като се е разпоредил с правото на собственост само по отношение
на притежаваната от него идеална част от първия етаж от сградата, а към момента
е собственик на 2/3 ид.ч. от втория етаж на СКЛАД № 1
– имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2.
Същевременно с
това ответникът по делото се е снабдил с документ – нот.акт за собственост на недвижим имот,
придобит по дарение и делба № 42 том ІІІ рег.№ 7040 дело № 365 от 2010г. по отношение на имот, представляващ
СКЛАД с
идентификатор 10135.1506.891.5.2., заемащ целия втори етаж на сграда с
идентификатор 10135.1506.891.5, с административен адрес: гр. Варна, община
Варна, област Варна, ул.“Ц.“ № 47, ет.2.
От събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че сградата, в която е
разположен придобитият от ответника СКЛАД № 1, съгласно договор за доброволна делба от
13.04.1994г., още към тази дата, представлявала двуетажна сграда, както и че
към датата на която ищецът е придобил правото на собственост от надарените от
ответника негови две деца също е представлявал двуетажна сграда, поради което и
ирелевантно за спора е дали са били налице
предпоставките за поправка в описанието на имотите по договора за доброволна
делба относно етажността на сградите, при
нотариалното заверяване на анекса за поправката му.
Претенцията
на ищеца е, че посредством притежавания от него нот.акт № 72, том IV, нот.дело
№ 372/2005г.
на нотариус М.Т. и след извършеното разпореждане с част от имота с нот.акт № 77, том І, рег.№ 927 дело № 59/2015г. на нотариус
М.Т., същият е останал собственик на 2/3 ид.ч. от реална
част, представляваща втория етаж от сградата, самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1506.891.5.2., съгласно договор за покупко-продажба от
23.12.2005г., обективиран в нот.акт
№ 72, том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М.Т..
Спорът по делото
е дали с този нотариален акт ищецът е придобил 2/3 ид.ч.
от двата етажа на СКЛАД № 1 или единствено 2/3 ид.ч.
от първия етаж, каквито са възраженията на ответника.
За доказване на
твърденията си ответникът е представил Анекс за поправка на договор за доброволна делба от
28.10.2010г., вписан в книгите по вписванията на 28.10.2015г., том VІІ, № 77,
вх.регистър 20845, д. 2403 и нот.акт № 63 том ІV
рег.№ 7680 дело № 658 от 21.10.2010г. на нотариус О.Ш., с който е извършена
поправка на нот.акт за дарение на недвижим имот нот.акт № 94, том ХХІХ, дело № 8251/97г.
Съгласно на чл.475 ал.3 от ГПК/отм./,
респ. чл.579 ал.3 от ГПК, поправката на вече издаден нотариален акт, независимо
дали е за сключване на сделка или такъв за удостоверяване на права се извършва
с нов нотариален акт, в който следва по недвусмислен начин да е отразено какво
точно се поправя - кои думи, изрази или цифри се заменят с други или премахват,
респ. къде и какъв текст се добавя. Същата следва да бъде извършена по такъв
начин, че с нея да се внесе яснота, съответстваща на действителното правно
положение, без да се рефлектира върху цялостното смислово съдържание на
поправяния акт, така че, при общия прочит на нотариалния акт поправения, респ.
добавения текст да съставляват едно цяло с останалото съдържание на основния
акт.
Поправките в писмен договор с нотариална заверка на подписите и в
нотариален акт за собственост на недвижим имот са допустими, когато се касае до
непълно или неясно записване в тях или при допусната явна фактическа грешка.
От съдържанието на съставения нот.акт за поправка
№ 63 том ІV
рег.№ 7680 дело № 658 от 21.10.2010г. на нотариус О.Ш.
на нот.акт № 94 том ХХІХ, дело № 8251/97г. на
нотариус О.Ш., с който ответникът И.Л.К., е дарил на децата си П.И. К., С.И. К.
и Т.И.К. ЕДИН СКЛАД № 1, с площ от 116 кв.м., разположен в източната част на
сградата, находяща се в гр. Варна, ул.“Ц.“ № 47,
заедно с 1/8 ид.ч. от дворното място, в което е
построена същата, цялото от 1250 кв.м., представляващо имот с пл.№ 2 в кв.111
по плана на 7 микрорайон на гр. Варна, при равни квоти за всеки от надарените, не
става ясно на какво основание е поискано добавянето
на израза „на първи етаж от двуетажна сграда“, като в самия нот.акт за поправка е записано, че при съставянето му е
представен нот.акт № 94 том ХХІХ, дело № 8251/97г., в
който имотът не е описан, като състоящ се от два етажа.
От това
немотивирано волеизявление на страните по договора, не става ясно каква е била
действителната им воля, като никъде в акта не е отразено, че желаят да поправят
допусната очевидна фактическа грешка досежно описанието на имота или че
поправката се налага поради непълно или неясно записване на имота, предмет на прехвърлителната сделка. Ето защо съдът счита, че не може
да се приеме за доказано по несъмнен начин, че праводателите
на ищеца са придобили собствеността само върху първия етаж от сградата, а с обективираните в нот.акт за
поправка изявления е изменена съществена част от съдържанието на договора за
дарение.
Този извод
се налага и поради обстоятелството, че към датата на сключване на договора за
дарение, вторият етаж от сградата не се явява самостоятелен обект на
собственост, поради това, че цялата сграда, описана във всички предходни
документи като СКЛАД № 1 – без посочване на етажите и разгърната застроена
площ, е била собственост на едно лице – ответникът. Към същата дата не е
съществувал такъв обект в кадастъра – самостоятелен обект в сграда – такъв е
бил въведен с влизане в сила на ЗКИР, а преди това в документите за собственост
са били описвани идеалните части на съсобствениците, отделните етажи, като към
датата на сключване на договора за дарение липсва подобно описание на имота.
Макар към
датата на поправката на нот.акт за дарение и съставянето
на констативния нотариален акт на ответника вторият етаж от сградата да се
явява самостоятелен обект – имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2., а първият
етаж от сградата да е записан като самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.891.5.1., съдът намира, че не е доказано по безспорен начин, че
волята на ответника е била да дари само първия етаж от СКЛАД № 1 на децата си.
Същевременно с това ищецът разполага с титул за собственост, в който е посочено,
че е придобил правото на собственост върху 2/3 ид.ч.
от СКЛАД № 1 и този нот.акт се ползва с обвързваща доказателствена
сила. Няма данни по делото да е бил налице или в момента да има спор между
ищеца и продавачите по договора за покупко-продажба/две от децата на ответника/
досежно обекта на прехвърлителната сделка и че
платената цена не е за целия имот. Ако при обективирането
на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот в
предвидената от закона нотариална форма е допусната грешка, която обуславя
несъответствие с действителната воля на сключилите договора лица и по отношение
съдържанието на действителната воля между тях съществува спор, грешката може да
бъде отстранена само по реда на чл.32 ал.2 ЗЗД и то само ако се отнася до съществени
качества на предмета на договора/идеална част от цялата сграда или идеална част
от реална част, каквото представлява всеки един от етажите на сградата/ или до
лицето, когато договорът е сключен с оглед на личността, по аргумент от чл.28 ал.1
от ЗЗД. В случая не се твърди да е налице или да е воден спор за собственост с праводателите на ищеца.
От събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е ползвал целият
втори етаж от сградата от 2005г. досега, като дори само той е имал ключ за този
етаж. Същевременно с това и в нот.акт за дарение и в нот.акт за покупко-продажба, с който ищецът се легитимира
като собственик, не е посочено данъчните оценки да са за част от имота.
Следва
да бъде съобразено и това, че декларирането на имота като собственост на дадено
лице и записването на имота в кадастъра като собственост на същото лице, не
може да го легитимира като собственик. Записването на ответника като собственик
на имот с идентификатор 10135.1506.891.5.2.,
е извършено
въз основа на констативен нотариален акт, успешно оспорен от ищеца по делото,
доколкото се установи, че още през 1997г. ответникът се е разпоредил с целия
притежаван от него имот, като го е дарил на децата си, а две от тях са продали
на ищеца притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от имота.
От
горното се налага извода, че като се е разпоредил с 2/3 ид.части
от първия етаж на склада, ищецът е останал собственик на 2/3 ид.ч. от втория етаж на същия, поради което и искът по
отношение на 2/3 ид.ч. от имот с идентификатор № 10135.1506.891.5.2., е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на спора – уважаването на иска за част от имота и прекратяване на
производството по делото досежно друга част от имота, като недопустимо, съдът
намира, че на никоя от страните не се дължат разноски по делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 495/2016г. по
описа на ВОС, ГО, VІІ състав, В ЧАСТТА,
по предявения от Е.Д.Т., в
качеството му на ЕТ“Дионисий – Е.Д.“***, срещу И.Л.К.
***, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 2/3 ид.ч.
от имот с идентификатор 10135.1506.891.5.1., находящ се на първия етаж от СКЛАД
№ 1, целият с площ от 116 кв.м., на две нива, разположен в западната част на
дворното място, към ул.“Цариброд“, представляващо ПИ с идентификатор
10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта с идентификатори
10135.1506.891.5.1. и 10135.1506.891.5.2., с предназначение „за склад“ при
граници на цялата сграда: ул.“Ц.“, двор, сгради № 3 и 2 в същия имот, двор и
сграда № 6 в същия имот, сега с идентификатор 10135.1506.891, целият с площ от
585 кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е.Д.Т., ЕГН **********,
в качеството му на ЕТ“Дионисий – Е.Д.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.“Прилеп“ 58, срещу
И.Л.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че ЕТ“Дионисий – Е.Д.“*** е собственик на 2/3 ид.ч.
от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.“Ц.“ № 47, представляващ имот
с идентификатор 10135.1506.891.5.2., находящ се на втория етаж от СКЛАД № 1,
целият с площ от 116 кв.м. на две нива, разположен в западната част на дворното
място, към ул.“Царидброд“, представляващо ПИ с
идентификатор 10135.1506.891.5, с отразени два самостоятелни обекта с
идентификатори 10135.1506.891.5.1. и 10135.1506.891.5.2., с предназначение „за
склад“ при граници на цялата сграда: ул.“Ц.“, двор, сгради № 3 и 2 в същия
имот, двор и сграда № 6 в същия имот, сега с идентификатор 10135.1506.891,
целият с площ от 585 кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.2005г.,
обективиран в нот.акт № 72,
том IV, нот.дело № 372/2005г. на нотариус М.Т..
Решението,
в частта, в която е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с
частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата
част – подлежи на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: