Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 1309/2016
г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 2937/2016 г., пор. № 233/2016 г. на
Окръжна прокуратура гр.Сливен против К.З.Х. за престъпление по чл.115 от НК –
за това, че на 20.09.2016 г., в с. Селиминово, общ. Сливен умишлено
умъртвил Д. П.Д., ЕГН **********,***.
Производството
пред настоящия състав на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В първото по делото с.з. наследниците на пострадалия Д.
П.Д. – съпругата му Е.К.Д., действаща
лично и като майка на малолетното дете Г.Д.П., както и останалите деца
на пострадалия Д., а именно И.Д.П., Л.Д.П., С.Д.П., Г.Д.П., Д.Д.П. чрез
повереника си заявиха желание да участват в настоящото производство като частни
обвинители. Защитата на подсъдимия и държавното обвинение не се
противопоставиха на тези искания, а съдът конституира горепосочените лица в
качеството на частни обвинители на основание чл. 76 от НПК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
поддържа обвинението против подсъдимия, така както същото е било повдигнато и
предявено с обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано по несъмнен
и безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимия да
бъде признат за виновен по него. Излага аргументи в подкрепа на правната
квалификация по чл.115 от НК, обсъждайки обективната и субективна страна на
деянието на подсъдимия. Предлага
наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства с акцент върху оказаното съдействие от подсъдимия на
разследващите органи от самото начало на досъдебното производство. Конкретизира
същото в размер близък до минималния предвиден в закона, а именно 12 години
„лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано с една трета на основание чл.
58а, ал.1 от НК. Излага становище по веществените доказателства, като предлага
същите да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени като вещи без стойност.
Повереникът на частните обвинители претендира, че
правилната квалификация на деянието е по по-тежко наказуемия състав на чл.116,
ал.11 от НК, тъй като деянието било извършено по хулигански подбуди.
Мотивирайки се с процесуалната невъзможност частното обвинение да повдигне
такова обвинение, повереникът претендира за максимално наказание по предявеното
с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 115 от НК.
Подсъдимият К.З.Х. в с.з. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и същевременно заявява, че желае да бъде проведено
съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното.
В хода на съдебните прения упълномощеният
защитник на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянието по чл. 115
от НК. Подчертава неколкократно изразеното от подсъдимия съжаление за
извършеното и моли за приложение на чл. 55 от НК или за наказание в минимален
размер на предвиденото в закона. Като основни аргументи за ниския размер на
наказанието изтъква младата възраст на подсъдимия и отрицателното отражение на
дългия престой в пенициарно заведение.
В личната си защита и последната си дума подсъдимият
моли за наказание в справедлив размер.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, преценени по
отделно и в съвкупността си, като съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и
доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени от
фактическа страна описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
а именно:
Подс.
К.З.Х. е роден на *** ***, заедно с родителите и двамата си братя.
Постр. Д. П.Д. е роден
на *** ***. Той живеел на ул. „М." №* в същото село, заедно със съпругата
си – свид. Е.Д. и четирите от общо шестте си деца, а именно синовете – свид. Г.П.
и свид. С.П. и дъщерите Д.П. и Г.П..
Подс. К.Х., известен с
прякора „К.“, братята – свид. Б. Х. /"Б."/ и свид. Х. Х. и свид. З. Х.
са братовчеди.
Свид. Р. Д. И.,
известен с прякора „Ш.“ живее в същото село и познава както обвиняемият и
неговите братовчеди, така и пострадалия и неговите синове. Същият имал
сексуално влечение към представители на мъжкия пол и подържал интимни отношения
с мъже -свои приятели от с. Селиминово. Двама от тях били свид. Г.П. - син на
постр. Д. Д. и свид. Х. Х. – братовчед на подс.К.Х. без да знае никой от тях за
тези обстоятелства. През месец септември 2016 г. подразбрали за това, което
довело до конфликтни ситуации между тях.
На 14/15.09.2016 г. свид. Г.П. и свид. Х. Х. ходили
заедно да берат орехи. След като приключили работа двамата седнали в заведение
в ромската махала на селото и употребили алкохол. Около 23,00
часа доста пийнали, те тръгнали да се прибират. По пътя срещнали свид. Р. И..
Тъй като вече имали съмнения, че последният подържа интимни отношения и с
двамата, те започнали да го разпитват за това. След като се препирали известно
време и като се подразбрало, че действително свид. Р. И. имал интимни отношения
и с двамата свидетели, свид. Х. Х. се ядосал и си тръгнал, а свид. Г.Д. и свид.
Р. И. продължили заедно да се прибират. Малко по-късно свид. Х. Х., проявявайки
ревност към свид. И. му се обадил по телефона и поискал да му обясни дали ще
продължи да му бъде приятел и ще продължат ли да излизат заедно. След като
провели няколко разговора, свид. Р. И. излязъл от дома си, за да се разходи и
срещнал свид. Г.П.. Последният го помолил да се обади на свид. Х. Х., свидетелят
се съгласил и след като се свързал предал телефона на свид. П., който му
отправил заплахи за побой и прекъснал връзката. Свид. Р. И. и свид. Г.П. поговорили
за отношенията помежду им, след което се разделили. На следващата вечер свид. Р.
И. и свид. Х. Х. отново седнали пред заведението в ромската махала. Докато
пиели бира при тях отишъл свид. Г.П., който без да каже нищо на присъстващите
се отправил към свид. Х. Х. и му нанесъл удар с юмрук в лицето. По това време
пред магазина били събрани много хора от ромската махала, които се намесили и
сбИ.ето било прекратено.
На 20.09.2016 г., около 2000
ч. подс. Х. и тримата братовчеди се срещнали пред същия магазин в ромската
махала на с. Селиминово. Там свид. Х. Х. без да обясни конкретния повод за
конфликтните отношения със свид. П. разказал пред братовчед си - подс. К.Х. и
по-големия си брат - свид. Б. Х. за случая преди седмица, когато свид. Г.П. му ударил
юмрук в лицето и споделил, че оттогава го заплашвал с нанасяне на побой. По
това време пред магазина се намирал и свид. Р. И., който се присъединил към
компанията на подсъдимия. Докато се намирали пред магазина по телефона се
обадил свид. Г.П. и поискал обяснение от свид. Р. И. за отношенията му със свид.
Х. Х.. Последният се намирал наблизо и като разбрал, че става въпрос за него,
той взел телефона от свид. И. и провел разговор със свид. Г.П., при който взаимно
си отправили закани за саморазправа помежду си, след което прекъснали
телефонната връзка. Веднага след това свид. Р. И. се прибрал в дома си, а
компанията на подсъдимия останала пред магазина. Тогава свид. Х. Х. отново
разказал на по-големия си брат - свид. Б. Х. и на братовчедите си - свид. З. И.
и подс. К.Х. за отправените от страна на свид. Г.П. заплахи за побой над него.
Без да знаят конкретната причина за възникналия конфликт между тях и интимните
отношения между тримата, повлияни от разказаното от свид. Х. Х. и след като
употребили известно количество алкохол, те решили да отидат до дома на свид. Г.П.,
за да се разберат защо заплашва техния по-малък брат и братовчед. Всички заедно
се отправили към дома на свид. Г.П.. Когато стигнали там те влезли в двора и
започнали да викат. От къщата излязъл свид. Г.П., а след него и баща му –
постр.Д. Д.. Докато разменили няколко думи четиримата – свидетелите Б. Х., З. Х.,
Х. Х. и подс. К.Х. започнали да бият пострадалия Д. с юмруци по цялото тяло.
През това време свид. Г.П. като видял какво се случва с баща му, взел една
дъска от двора и замахнал с нея към групата нападатели. Той не успял да удари
никого, тъй като дъската се ударила в оградата и се счупила. Тогава свид. П. отишъл
да вземе кол от двора на къщата, за да се отбраняват. През това време докато
нанасяли множество удари по цялото тяло на пострадалия, подс. К.Х. се сетил, че
в джоба на дънките си носи сгъваем нож. Той взел решение да го използва,
извадил го и без никой да разбере нанесъл един удар в областта на гърдите на
постр. Д. Д.. Последният мигновено паднал на земята, а нападателите, макар че
не разбрали за извършеното от подсъдимия, като видели, че пострадалият се
привил на земята, хукнали да бягат към къщата на подс. К.Х..
През това
време синът на пострадалия - свид. Г.П. се върнал с кол в ръка и видял, че баща
му лежи на земята с рана отпред в гърдите, от която течала обилно кръв. Свид. П.
веднага се обадил на тел. 112, за да изпратят линейка за оказване на помощ на
баща му. През това време около пострадалия се събрали съседи, които преди това
чули свадата и се опитали да му помогнат като го преместили на терасата пред
къщата и притиснали кървящата рана с парцали. Синът на пострадалия - свид. Г.П.
хукнал да бяга по улицата, за да търси помощ за баща си. Той пресрещнал свид. С.
Д., който с автомобила си се връщал от с. Гавраилово, съобщил му, че баща му е
намушкан с нож и помолил да го откарат в болница. Свид. С. Д. влязъл в двора на
къщата им, установил, че пострадалият е много зле и веднага го качил в колата
си и потеглили към гр. Сливен. По пътя в района на с. Гавраилово пресрещнали
изпратеният от ЦСМП – Сливен медицински екип, преместили пострадалия в
линейката и същият бил транспортиран до ЦСМП – гр. Сливен. По пътя за болницата
състоянието на пострадалия се влошило рязко и в 23,24 мин. той починал.
Непосредствено
след извършване на престъплението подс. К.Х. и свид. Б. Х., З. И. и Х. Х. избягали
в дома на подсъдимия, където последният без да разбере никой, веднага скрил
ножа в раклата на спалнята. Малко след това, той споделил на свид. Б. Х. за
стореното от него, а след това и пред останалите роднини, които по това време
се намирали в къщата.
За извършеното престъпление
бил подаден сигнал в РУ на МВР –Сливен, от където дежурния офицер изпратил полицейски
екип за започване на разследване по случая. Веднага след извършените
първоначални процесуално-следствени действия подс. К.Х. признал за
престъплението пред полицейски служител от РУ на МВР – Сливен – свид. И. И. и
го отвел до мястото, където е скрил средството на престъплението – ножа, с
който нанесъл прободната рана в гърдите на постр. Д. Д.. Непосредствено след
признанието в 2,00 ч на 21.09.2016 г. бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който в ракла в западната страна на спалнята на подсъдимия в прозрачен
найлонов плик е бил намерен и иззет нож сгъваем с кафява дръжка и острие с дължина 12 см. със зацапване с
червеникаво кафява течност /изсъхнала по острието/. Извършен е и оглед на
мястото на извършване на престъплението – двора на къщата на постр. Д.,***, при
който са били намерени и иззети множество вещи, подробно описани в протокола,
имащи значение за делото.
От заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза се установява наличието на
прободно-порезна рана в областта на гърдите отпред на постр. Д. Д.,
непосредствено в областта на средата на гръдната кост, малко вдясно от
срединната линия с дължина около 25 мм, като при проследяване на същата чрез
послойно отпрепариране на тъканите от вещото лице се установява, че раната
прониква в гръдната кухина, като гръдната кост е гладко прерязана. Образуван е
раневи канал, който започва от прободно-порезната рана в областта на гърдите
отпред, преминава през гръдната кост, като прониква в гръдната кухина без
засягане на белите дробове. След това, преминавайки през рехавите тъкани,
преминава в околосърцевата торбичка, като прерязва външната обвивка на сърцето.
След това достига до предната стена на дясната камера, преминава през цялата
предна стена на дясната камера, достига до междукамерната преграда без да
преминава в кухината на лявата камера на сърцето. При извършената аутопсия на
трупа на пострадалия са установени данни за остра следкръвоизливна анемия с
анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи. Установени са още оток
на белите дробове, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. При аутопсията са констатирани
данни за наличие на етилов алкохол в кръвта на пострадалия и данни за остро
алкохолно отравяне. При външния оглед на трупа на пострадалия са намерени
повърхностни охлузвания в областта на лявата половина на гръдния кош под
формата на одрасквания.
Според заключението причината
за настъпването на смъртта е острата следкръвоизливна анемия, която е довела до
настъпването на остър хеморагичен шок, който се явява като непосредствената
причина за настъпването на смъртта.
Ангажирано е
становище, че описаната порезна рана в областта на гърдите отпред
непосредствено в областта на гръдната кост, е причинена от действието на
прободно-порезно оръжие, каквото е ножът. Посоката на образувалия се раневи
канал на раната с проникване в гръдната кухина е отпред малко вдясно, назад и
малко наляво. Дължината на образувалия се раневи канал е около 10-11 см, което
показва, че дължината на острието на ножа е най-малко 10-11 см. При проникване
в гръдната кухина не се е получило поддаване на тъканите при натиск с ножа, тъй
като входната рана е в областта на гръдната кост и тя не се поддава на натиск и
същата не е била счупена по време на инцидента, а е била срязана гладко.
Дължината на входната рана е около 25 мм, което показва, че широчината на
острието на ножа 10-11 см от върха й е около 25 мм. Дебелината на острието на
ножа е била съвсем малка, от порядъка на около 2 мм.
От локализацията на прободно-порезната рана е видно,
че същата добре отговаря да е получена вследствие замахване със значителна сила
с нож с остър връх с дължина на острието около 10-11 см и широчина на острието
около 25 мм. Дебелината на острието на ножа е била около 2 мм. Ножът е бил
съвсем тънък, но острието е било добре наточено. В този смисъл според
вещото лице установената прободно-порезна рана добре отговаря да е получена по начин
и време, както сочат данните от предварителните сведения.
Видно от
заключението, настъпването на смъртта е било задължително и неминуемо, тъй като
е засегнато сърцето, което има най-голямо значение за изтласкването на кръвта
във всички области на тъканите, до всички тъкани и клетки. От времето на
нараняването до настъпването на смъртта са изминали около 30-40 минути. Според
вещото лице трупната картина отговаря на смърт в първото денонощие и добре
отговаря да е настъпила около посоченото в предварителните сведения време.
След извършване на
инкриминираното деяние подс. Х. бил задържан от органите на МВР, като след
привличането му в качеството на обвиняем и задържането му от Окръжна
прокуратура - Сливен с постановление от 21.09.2016 г. за срок до 72 часа, с
протоколно определение от 21.09.2016 г. по ЧНД №461/16 г. на СлОС му е била
взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". С тази мярка за
неотклонение подсъдимият е и до настоящия момент.
Изложените фактически обстоятелства се установяват по
категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, а именно: показанията на свидетелите по делото – Е.Д., Л.П., И.П., С.П., Г.П., Б. Х., З. И., Х. Х., С. Д., Г. Г., З.Т., Р.
И., И. И., протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях; протокол
за доброволно предаване; съдебно-медицинска експертиза; препис-извлечение от
акт за смърт, удостоверение за наследници; протоколи по чл.6 от ЗПФКПП; справка
за съдимост на подс. Х., декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, характеристична справка.
Съдът дава вяра на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на
разпитаните по делото свидетели. Показанията са последователни, логични,
относими към предмета на доказване, в отношение на пълно покрИ.е и допълване.
Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствения материал. От
тези доказателствени източници съдът установи по категоричен начин релевантните
факти относно инкриминираното деяние – дата и място на деянието,
местонахождението на подсъдимия и пострадалия, конкретното поведение на двамата
и на останалите лица, присъствали на инцидента.
Съдът кредитира събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.
Същите са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните и
са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред.
Заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза е
подробно, обосновано, съдържащо отговори по поставените на експерта въпроси. По
делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключението.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност,
компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Заключението
не се оспорва от страните и допринася в значителна степен за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира в основната им част обясненията
на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, които по реда
на НПК са приобщени към доказателствата по делото. Доверява се частта, в която
подсъдимият разказва за случилото се, включително за нанесения удар с нож
спрямо пострадалия. Не кредитира обясненията на подсъдимия само в частта, в
която сочи, че пострадалият е тръгнал срещу него с вила да го напада, и той от
страх извадил ножа и го намушкал. Тези обяснения съдът намери, че представляват
защитна теза, тъй като са нелогични, несъответни на останалите събрани по
делото доказателства. Освен това установените по делото факти, признати от
подсъдимия като част от обстоятелствата, описани в обвинителния акт, сочат
категорично, че подсъдимият е взел решение и е нанесъл удар с ножа в тялото на
пострадалия докато самият той и свидетелите Б. Х., З. Х. и Х. Х. са нанасяли
удари по цялото тяло на пострадалия. Тази конкретика, по начина описан в
обвинителния акт като развитие на инцидента, признат от подсъдимия в с.з.,
изключва категорично възможността за достоверност на дадените на ДП обяснения в
частта, в която подс. Х. твърди, че извадил ножа, за да се защити. По тези
съображения, съдът прие за недостоверни обясненията в посочената им част и не
ги кредитира.
След анализ на доказателствената
съвкупност съдът констатира, че в основната си част събраните в досъдебната
фаза и приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на процеса
доказателствени източници кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда
самопризнание, като установяват по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият К.З.Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.115 от НК, като на 20.09.2016 г. в с. Селиминово, общ. Сливен,
умишлено е умъртвил Д. П.Д., ЕГН ********** ***.
От обективна
страна с оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият
е извършил активни действия срещу пострадалия Д. Д., в резултат на което е
причинил смъртта му. Подсъдимият, който заедно със свидетелите Б. Х., З. Х. и Х.
Х. е нанасял побой над пострадалия, е извадил нож, с който е нанесъл един удар в
тялото на пострадалия. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, от локализацията на прободно-порезната рана е видно, че същата
добре отговаря да е получена вследствие замахване със значителна сила с нож с остър
връх с дължина на острието около 10-11 см и широчина на острието около 25 мм.
Дебелината на острието на ножа е била около 2 мм. Ножът е бил съвсем тънък, но острието е било добре наточено. В този смисъл според вещото лице
установената прободно-порезна рана добре отговаря да е получена по начин и
време, както сочат данните от предварителните сведения. Събраните впоследствие
в хода на делото доказателства потвърждават по безспорен и категоричен начин
този извод, доколкото от огледния протокол е видно, че средството на
престъплението е нож със посочените от експерта параметри, годен да причини
смъртта на пострадалия. Възприетата по-горе фактология,
установена от събраните по делото доказателства и призната от подсъдимия в
с.з., мотивира извод, че извършеното от подсъдимия деяние представлява убийство
по смисъла на чл.115 от НК. Категорично не е налице съставът на чл.118 от НК,
доколкото в делото липсват доказателства за съставомерност по този текст. Действията
на пострадалото лице са били в отговор на извършеното спрямо него нападение от
страна на подсъдимия и неговите родственици, а не обратното. В този смисъл не
може да се приеме теза за наличие елементите от състава на чл. 118 от НК
относно деянието на подсъдимия. Аналогично не могат да бъдат споделени и доводите
на частното обвинение за наличие на по-тежко наказуемия състав на чл.116 ал.11 от НК, още повече че такова обвинение
не е повдигнато на подсъдимото лице с обвинителния акт. По изложените
съображения съдът прие, че престъплението, за което подсъдимият следва да
отговаря е това по чл.115 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия Х. с пряк умисъл. Съдът мотивира този извод въз основа на
последователно застъпени в доктрината и съдебната практика принципни положения
и конкретиката на настоящия казус. Вината като субективен елемент на
престъплението е свързана с конкретно психическо състояние на дееца, отразяващо
негово субективно отношение към общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание,
респективно за същността и характеристиките на умисъла у подс. Х., съдът
съобрази съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
отчете предшестващите събития, способа и оръжието, с което е извършено престъплението,
силата на нанесения удар, неговата насоченост и характера на нараняването. В
конкретния случай съдът прие, че подсъдимият е действал съзнавайки
общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е целял
причиняване смъртта на пострадалия, като съобрази, че е нанесен удар с нож, с
голяма сила в жизненоважна част на тялото на пострадалия – гръдната кухина,
където се намират редица жизненоважни органи. Използваното оръжие – нож с
голямо острие и мястото на нанасяне на ударите /гръдната кухина/, както и
характера на причиненото увреждане могат да бъдат обсъдени единствено с оглед
целения резултат – настъпване на смъртта на пострадалия. Конкретно
обективираното поведение на подсъдимия не дава възможност за друга оценка на
субективната страна на деянието, освен извършване на същото при пряк умисъл.
Всичко изложено по-горе мотивира извода на съда, че
деянието на подс.Х. е извършено с пряк умисъл. Изцяло в подкрепа на този извод
са обективните находки по тялото на пострадалия, събраните доказателства,
експертните изводи. В допълнение се явява и направеното самопризнание на
подсъдимия относно фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Х. за виновен в
извършването на престъпление по чл.115 от НК.
Като причини, условия и мотиви за извършеното деяние
съдът отчете неправилното отношение на подсъдимия към обществените отношения,
свързани с разрешаване на възникнали проблемни житейски ситуации не по
установения ред, а чрез саморазправа. Налице е незачитане на основни човешки
ценности и в частност – най-голямата ценност – човешкия живот.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът изходи от общите разпоредби на
закона /чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвиденото в специалната разпоредба на закона по вид и размер
наказание. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а от НК, приложима на
основание чл.373, ал.2 от НПК, с оглед проведеното при условията на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК производство със съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
Разпоредбата на чл.115 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 10 до 20 г.
В дейността по индивидуализация на
наказанието съдът изследва обстоятелствата по чл.54 от НК, а именно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете приоритетно високата степен
на обществена опасност на деянието, като съобрази, че в резултат на действията
на подсъдимия е отнет човешки живот, който е най-ценното човешко благо.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, с оглед
настъпилата реабилитация по право относно наличното в справката за съдимост
предходно осъждане, обстоятелството, че полага труд макар и не по постоянен
трудов договор, за да издържа семейството си, изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и оказаното съдействие във фазата на досъдебното
производство, сравнително младата му възраст. Направеното от подсъдимия
самопризнание пред съда не може да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото е предпоставка за провеждане на производството
по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК. За същото
подсъдимият получава редукция на наказанието при условията на чл.58а от НК.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени действията на подсъдимия в рамките на нанесения на
пострадалия побой, преди нанасяне на смъртоносния удар с нож, тъй като не се
обхващат от квалификацията на деянието, както и недобрите характеристични данни
в приложената по делото справка на л. 68 от ДП /регистрацията на подсъдимия
като извършител на престъпления макар и в отдалечен във времето момент, както и
склонността за противоправни деяния след употреба на алкохол/. Предишното
осъждане на подсъдимия, отразено в справката за съдимост не било могло да се
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, поради настъпилата
реабилитация по право, която заличава последиците от осъждането.
Воден от изложените аргументи и
изхождайки от целите на генералната и специалната превенция, съдът намери, че следва
да наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е.
в размер между минималния и средния, предвиден в закона по санкционната част на
разпоредбата на чл. 115 от НК. Този извод съдът формира при спазване правилата,
разписани в разпоредбите на чл. 36, чл. 54 и чл.115 от НК.
В границите на най-ниския минимален
размер, предвиден за конкретното деяние в особената част на НК, а именно 10
години „лишаване от свобода“ и най-високия максимален размер на наказанието – 20
г. „лишаване от свобода“, съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия в
размер на 12 години „лишаване от свобода“. Това наказание съдът намери за
съответно на деянието и дееца, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по
чл.54 от НК и целите на чл.36 НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, приложима на основание чл. 373, ал.2 от НПК определеното наказание
от 12 години „лишаване от свобода“ съдът намали с една трета и наложи на
подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 години „лишаване от свобода“.
Съдът обсъди и предложената от защитата възможност за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна
до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но същите не са от
съответния характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на
предвиденото наказание, особено с оглед на настъпилите общественоопасни
последици. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и
неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно
противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съобразно правилата на чл. 60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, което да се търпи от подсъдимия в затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от
определеното окончателно наказание „лишаване от свобода“ времето, през което
спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а
именно от 21.09.2016 г. до привеждане в изпълнение на наложеното наказание.
На основание чл.53 ал.1 буква „а” от НК съдът отне в
полза на държавата вещта, послужила за извършване на престъплението, а именно един брой нож сгъваем с
кафява дръжка и острие с дължина 12 см със зацапване с червеникаво кафява
течност /изсъхнала/ по острието, дръжка с дължина 14 см, имитация на дърво,
поставен в хартиен плик и залепен с лепенка № Б4808/21.09.2016 г.
Относно
веществените доказателства – един чифт боксери, сиви на цвят със син ластик на
кръста, изцапани с червено-кафява течност, поставени в хартиен плик и
запечатани с лепенка №Б4805/21.09.2016 г.; тениска с къс ръкав, тъмно червена
на цвят на светли раета, напоена с червено-кафява течност, поставена в хартиен
плик и запечатана с лепенка № Б4806/21.09.2016г.; един кол с дължина 1,45 м и
диаметър 4 см, поставен в два полиетиленови чувала и залепен с лепенка №
Б4807/21.09.2016 г., съдът разпореди след
влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
Веществените доказателства
един брой дънки сини на цвят, марка MR.DAVID; един брой риза карирана,
марка ANGELO LITRIKO; един брой яке мъжко,
черно на цвят, марка FEIFA, съдът разпореди след
влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимия К.З.Х..
По правилата на процеса и предвид съобразителната част на ТР №
4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС, съдът осъди
подсъдимия К.З.Х. да заплати в полза на държавата по
бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 167,62 лв. за разноски, направени в
досъдебната фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени и предадени на 19.12.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: