РЕШЕНИЕ

№371

гр. П., 04.04.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                           Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Наташа Динева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 07218 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.422 и чл. 415 от ГПК.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде осъден ответника Р.С.Г., с ЕГН-********** , и адрес *** , да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. сумата от 505.10 лв. / петстотин и пет лв. и 10 ст../ за периода от 19.12.2012г.-16.03.2016г.., от която сума 438.27 лв. / четиристотин тридесет и осем лв. и 27 ст../ главница за периода от 19.12.2012г.-16.03.2016г.. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 66.83 лв. /шестдесет и шест лв. и 83 ст./, за периода от 07.03.2013г.-12.05.2016 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул. „Б.Г.” бл**вх* ап**с абонатен № *******, както и да   заплати направените разноски в настоящото производство. 

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил така предявените искове по основание и размер, като е направено и възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност за част от периода.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. Ищцовата страна е представила по делото удостоверение от ДМПТ – П., по чл.14 от ЗМДТ, от която е видно, че И.Е.Г. е декларирал имота наред с  ответницата, с идеални части по 1/2. Представено е удостоверение от АГКК –П., от което видно, включително и от приложената скица, че водоснабдения имот и деклариран от И.Е.Г. и Р.С.Г. с идеални части по ½. В тази връзка на основание чл.176  ГПК, ответницата е била задължена да се яви в съдебно заседание и да отговори на конкретно посочени въпроси във връзка със собствеността на  водоснабдения имот. Съобщението е било получено редовно, но ответницата не се е явила лично в съдебно заседание за да отговори на въпросите. Доколкото в съобщението и е било указано, че ако не се яви да отговори на въпросите съдът може да приеме за доказания някой факти.  Предвид така представените писмени доказателства, цитирани по горе, съдът приема за доказано по делото, че водоснабдения имот е бил придобит от ответницата и нейния съпруг по време на брака им. Тъй като всеки един от съпрузите отговаря изцяло за задължения на семейството, то и съдът намира, че ответницата следва да отговаря за цялото задължение към водопреносното предприятие.

В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен № *******, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В.Ж.П., се установява, че ответницата има открита партида в ищцовото дружество, поради което и с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че е потребител на предоставяните от последното услуги.  С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.    

                   Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното извлечение от партидата на ответника №  1270997, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период, задължението на ответника към ищцовото дружество е в размер на  438.27  лв. Тази сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка една от   фактурите, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за всяка една от фактурите за периода от  07.03.2013г.-12.05.2016 г.,  е в размер на 66.83 лв.      

С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство,  а факта за водено редовно счетоводство се установя от изслушаната експертиза.

Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

 Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена вода и канал за периода преди  25.10.2014г. / предвид момента на депозиране на исковата молба - 25.10.2017г., /, са били погасени по давност. Предвид горното съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което за периода от  25.10.2014г. до 16.03.2016г., ответника дължи сумата от 222.41 лева, представляваща стойност на ползвана и отведена питейна вода  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 14.52 лева, за периода от 25.10.2014г. до 16.03.2016г.,  Предвид на горното така предявените искове се явяват основателни за  посочените суми  главница и законна лихва за посочените периоди, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни както и поради погасяване на част от вземанията по давност.  

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 187.63 лева, направени разноски по делото,  изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции.      

    Съответно в полза  на  ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 318.43 лева изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.  

                  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                  ОСЪЖДА  Р.С.Г., с ЕГН-********** , и адрес *** , да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от 222.41 лева, представляваща стойност на ползвана и отведена питейна вода за периода от  25.10.2014г. до 16.03.2016г.,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 14.52 лева, за периода от 25.10.2014г. до 16.03.2016г., както и сумата  от 187.63 лева, направени разноски по делото,  изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции, като за разликата до пълния предявен размер от 438.27 лв., главница за периода от 19.12.2012г.-16.03.2016г.. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 66.83 лв., за периода от 07.03.2013г.-12.05.2016 г., ОТХВЪРЛЯ  исковете, като неоснователни и поради погасяване на вземанията по давност.                    

                 ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387,  да заплати на  Р.С.Г., с ЕГН-********** , и адрес ***, сумата от 318.43 лева, направени разноски по делото.                  

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: