РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520103322 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.45 ЗЗД.
Ищецът Е. И. Н. чрез процесуалния си представител твърди, че на
28.12.2019г. в гр. Русе на кръстовището на бул. “Цар Освободител” и бул.
“Съединение”, на публично място, демонстративно ответницата излязла от
управлявания от нея лек автомобил ********* и през отворено стъкло на
предна лява врата на спрелия движението лек автомобил *************,
управляван от него, издърпала диоптричните му очила от лицето и ги
хвърлила на пътното платно, с което ги унищожила. Същевременно му
ударила два шамара по главата и му отправила обиди. С влязла в сила
присъда по НОХД №2263/2020г. на Районен съд Русе ответницата е била
призната за виновна за престъпление по чл.325, ал.3 във вр. с ал.2, вр. ал.1 НК
и осъдена на една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок 3
години и на една година лишаване от право да управлява МПС. С
извършените хулигански действия ответницата е засегнала/увредила
личността му и е унищожила собствената му вещ. Претърпял е имуществени
и неимуществени вреди, почувствал се унизен и обиден, вследствие
отправените му ругатни и обидни нецензурни думи. Събитието намерило
1
широк медиен отзвук, което също се отразило на душевното и емоционалното
му състояние. И понастоящем изпитва срам, притеснение, тревожност, станал
затворен, претърпял болка и страдание от нанесеното му телесно увреждане –
охлузване в основата на носа. Моли съдът да осъди ответницата да му заплати
8000 лв обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и
сумата 76 лв обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва
от деня на увреждането - 28.12.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира за разноски по делото.
Ответницата Т. Т. Ч. чрез процесуалния си представител оспорва
размера на неимуществените вреди. Отчитайки поведението на двамата
участници в конфликта, навежда доводи и счита, че при съобразяване
разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 200 лв в пълна степен ще
репарира неимущественото увреждане на ищеца. Относно имуществените
вреди не оспорва претендираната стойност на счупените очила – 76 лв. Моли
искът да се отхвърли за разликата над 276 лв до 8076 лв. Претендира за
разноски.
По делото е приложено НОХД №2263/2020г. на Русенски районен съд и
е разпитан свидетел.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От данните по приложеното НОХД №2263/2020г. се установява, че с
влязла в сила присъда №260062/18.05.2021г. Русенският районен съд е
признал подсъдимата Т. Т. Ч., ЕГН **********, за виновна в това, че на
28.12.2019г. в гр. Русе е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на
публично място, на кръстовището между бул. “Цар Освободител” и бул.
“Съединение” в гр. Русе, демонстративно излезла от управлявания от нея лек
автомобил ********* и през отворено стъкло на предна лява врата на спрелия
движението си лек автомобил *************, управляван от Е. И. Н.,
бръкнала с ръка и издърпала диоптричните очила от лицето му, хвърлила ги
на пътното платно, нанесла с шамар на два пъти удари в лицевата част на
главата на Е. И. Н. и му отправила обиди, като деянието се отличава с
изключителен цинизъм и е извършено при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил ********* - престъпление по чл.325, ал.3 във вр. с
ал.2 и във вр. с ал.1 НК, за което при условията на чл.54, ал.1 НК я осъдил на
2
една година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година. На основание чл.66 НК отложил изтърпяването на
наказанието една година лишаване от свобода за срок от три години. В
мотивите към присъдата съдът е изложил, че подсъдимата е извършила
престъплението с пряк умисъл, съзнавала е, че извършва непристойни
действия, с които грубо нарушава обществения ред, предвиждала е
общественоопасните последици от деянието и е искала тяхното настъпване.
Съзнавала е, че с поведението си подчертава неуважение към установения
обществен ред и морал, но е преследвала именно тази цел.
По жалба на подсъдимата Т. Т. Ч. срещу постановената присъда по
НОХД №2263/2020г., състав на Русенски окръжен съд с решение от
21.09.2021 г. по ВНОХД №635/2021г. е изменил същата в санкционната й
част, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК е намалил наказанието
лишаване от свобода за срок от една година на пробация с мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Потвърдил е присъдата в
останалата й част, като постановена при спазване на процесуалните правила и
правилно приложение на материалния закон. Въззивният съд е посочил в
мотивите, че наличните доказателства за осъществените от подсъдимата-
жалбоподателка следващи едно след друго неправомерни действия, засягащи
обществените отношения, като създаване опасност за движението по
пътищата чрез неправомерно спиране на пътната лента на оживено
кръстовище, словесната агресия, изразяваща се в обидни думи и ругатни
срещу друг водач, физическо въздействие върху негово имущество и
личността му, обуславят правилната правна оценка на първоинстанционния
съд, че по съдържанието си инкриминираното деяние се отличава с
изключителен цинизъм.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От данните в приложеното НОХД №2263/2020г., в т.ч. СМУ №7001 от
02.01.2020г. и от заключението на медицинската експертиза, изпълнена от
3
вещото лице д-р Иван Христов Стоянов, съдебен лекар към УМБАЛ “Канев“
АД гр. Русе, се установява, че при инцидента на 28.12.2019г. ищецът Е. Н. е
получил охлузване в основата на носа вдясно, резултат на действието на
твърд ръбест предмет, какъвто може да бъде профил от рамката на очилата
или свободния ръб на нокът и по давност може да бъде получено, както
твърди пострадалият. Установеното увреждане следва да се преценява по
медико-биологичен признак като болка и страдание.
От приложения на л.9 документ – становище, издаден от Оптики М13М
– Русе на 02.01.2020г., се установява, че непоправимо счупените очила на
ищеца са на стойност 76 лв.
В показанията си свидетелката А А И, майка на ищеца, възпроизвежда
инцидента от 28.12.2020г. на кръстовището на бул. “Цар Освободител” и бул.
“Съединение”, добил широка медийна известност чрез местни средства за
масова комуникация и заснет от очевидец на събитието с мобилен телефон, а
впоследствие разпространен като видеоклип в социалните мрежи.
Свидетелката установява, че в резултат на претърпяната физическа агресия,
при която получил болезнено охлузване на лицето, ищецът е преживял стрес
и уплаха, за което допринесли също грозните, нецензурни думи, които му
отправила ответницата и заплахите от страна на съпруга й, повикан от нея на
местопрестъплението. Претърпял е чувство на притеснение, срам,
неудобство, във връзка с което свидетелката заявява, че ищецът коренно се е
променил от събитието на 28.12.2019г. Тези преживявания не отминавали, тъй
като негови съученици, приятели, а и случайни хора, разпознали го от
видеоклипа, го спирали, подигравали го как може жена да го удари. За да не
бъде разпознаван, си пуснал дълга коса. Не завършил образованието си и
заминал в чужбина – в Норвегия, при познати, където нито учи, нито работи.
Докато бил в България два-три пъти посетил психолог.
Показанията на свидетелката не са опровергани с противни
доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Следователно на 28.12.2019г. ответницата е извършила хулигански
действия, в резултат на които ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес от преживяното. Претърпял е чувства на притеснение,
срам и неудобство, физически и психически дискомфорт, честта и
достойнството му били грубо нарушени, които изживявания съставляват
4
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по справедливост,
съгласно чл.52 ЗЗД.
Същевременно на 28.12.2019г. ответницата е унищожила
противозаконно диоптрични очила, собственост на ищеца, оценени на 76 лв.
В резултат на посегателството ищецът е претърпял имуществени вреди в
същия размер.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на
ищеца, причинено от ответницата Т. Ч., са необходими 4000 лв, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателна и следва да бъде уважена в този размер, а за разликата до 8000 лв
обезщетение същата следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на имуществени вреди е изцяло основателен и
следва да бъде уважен в исковия размер 76 лв обезщетение.
Следователно искът е основателен и следва да бъде уважен, като
ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца 76 лв обезщетение за
имуществени вреди и 4000 лв обезщетение за неимуществени вреди или общо
сумата 4076 лв, заедно със законната лихва от деня на деликта - 28.12.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответницата следва да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 708 лв, съобразно
уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата
396.24 лв разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер
на 163.04 лв следва да се заплати от ответницата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Т. Т. Ч. от гр. ********, ЕГН ********** да заплати на Е. И.
Н. от гр. **************, ЕГН **********, сумите 4000 лв обезщетение за
неимуществени вреди и 76 лв обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане, причинено на 28.12.2019г., заедно със законната
лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 4000 лв до 8000 лв обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Т. Т. Ч. да заплати по сметка на Русенски районен съд 134.04
лв държавна такса по производството, а на адвокат М. Е. Р.-П. от Адвокатска
колегия гр. Русе, ул. “Борисова” №94А, ет.1, сумата 708 лв разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. И. Н. да заплати на Т. Т. Ч. сумата 396.24 лв разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6