№ 324
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510294 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10294/2022 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Столична община срещу решение №3567 от 18.04.2022 г
постановено по гр.д.№50837/2021 г на СРС , 36 състав ; в частта , с която въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на И. П. З. ЕГН ********** от гр.София сумата
от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от счупване на
горния край на лъчева кост на дясна ръка и кръвонасядания по долните крайници при
падане на 16.08.2021 г поради неравен /разбит/ тротоар в гр.София кв.Бояна , на
ул.Герганица пред стълбите до магазин „Оптима“ ; както и сумата от 160 лева разноски пред
СРС ;
- и по насрещна въззивна жалба на И. П. З. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото
решение на СРС , но в частта , в която посоченият иск е отхвърлен за разликата над 4000
лева до предявения размер от 10 000 лева , както и З. е осъдена да заплати на СО сумата от
90 лева разноски пред СРС .
Въззивникът СО излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Не е доказан фактическия състав на деликта . Медицинската документация е съставена два
дни след твърдения инцидент . Ръката на ищцата само е бинтована и не са й предписани
лекарства . Единственият разпитан свидетел не е пряк очевидец на инцидента . Ищцата е
следвало да бъде запозната с особеностите на настилката на тротоара в кв.Бояна . С
1
подобни искове се източва общинския бюджет , а присъденото обезщетение е прекомерно .
Въззивникът И. П. З. счита , че обезщетение от 4000 лева е занижено . Това , че е била с
бинтова превръзка , а не е била гипсирана не означава , че болките са били по-малко . Ръката
на ищцата не е възстановена напълно , а рехабилитацията е била продължителна . Ищцата
не е могла да работи продължително време като машинен инженер.
Столична община е подала писмен отговор , в който оспорва насрещната въззивна жалба . В
отговора се съдържат аналогични доводи , като тези във въззивната жалба на СО .
И. П. З. не е подала отговор на въззивната жалба на СО , но оспорва същата в насрещната си
жалба и в о.с.з .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника СО на
21.04.2022 г и е обжалвано в срок на 29.04.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС в посочената част .
Въззивната жалба на СО е връчена на З. на 01.08.2022 г , поради което насрещната въззивна
жалба от 11.08.2022 г е подадена в срок. Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел , че според показанията на св.А. Д. ищцата е
претърпяла на 18.08.2021 г падане на неравен /разбит/ тротоар в гр.София кв.Бояна , на
ул.Герганица пред стълбите до магазин „Оптима“ . Безспорно процесинят тротоар е
общинска собственост и според чл.30 ал.4 ЗП и чл.48 т.2 б.б ППЗП ремонтът е
поддържането му е задължение на Столична община . СО носи гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл.49 ЗЗД , тъй като не е осигурила своевременно ремонта и поддържането
на тротоара .
Според СРС счупването на горния край на лъчевата кост е наложило „мека имобилизация“
на ръката на ищцата , но не и гипсиране . Няма данни за предписани медикаменти , както и
че ищцата не е напълно възстановена от счупването .
Решението на СРС е частично неправилно . За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
2
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
В случая безспорно е налице подане и увреждане на ищцата , като инцидентът е настъпил
на част от общински път – тротоар в гр.София кв.Бояна , на ул.Герганица пред стълбите
до магазин „Оптима“ . Съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според т.1 от ДР на ЗП
път е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни
средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Тротоарът е част от
пътя съгласно § 6 т.6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на §1,т.1 от ДР от Наредба №
1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, общината е стопанин на пътя. Съгласно
нормата на чл.167 ал.1, изр.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. В този смисъл частите от тротоара на мястото на инцидента е
следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за причиняването
на вреди от него . Бездействието е на служителите на СО да изпълнят своите задължения по
чл. 167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя - общинска собственост в
изправно състояние, е противоправно. В този смисъл са определение №468 от 25.05.2018 г
по гр.д.№943/18 г на ВКС , IV ГО и решение №9 от 02.02.2018 г по гр.д.№1144/17 г на ВКС
, III ГО .
Първоинстанционният съд правилно е обсъдил и кредитирал показанията на св.А. Д. , които
доказват защо са настъпили уврежданията на ищцата – от падане поради наличие на
неравности по общинския тротоар. Свидетелят е пряк очевидец на падането на ищцата , а
също така установява , че по тротоара е имало неравности .
Съставена е и медицинска документация – лист за преглед на пациент в Спешно отделение
от 18.08.2021 г и рентгеново изследване от същата дата . Без значение е , че в листа за
преглед е посочено , че по анамнеза ищцата „паднала вчера“ . Не е в правомощията на
лекуващия лекар да установява точната дата на счупването . Тъй като същото не е много
тежко , възможно е да бъде установено не веднага , а след няколко дни , ако болките вместо
да намаляват допълнително се усилят . Механизмът на настъпване на уврежданията се
потвърждава и от СМЕ – падане от собствен ръст и опиране на терена с дясната ръка .
Твърденията на СО за друга причина за уврежданията не са доказани . Констатацията на СО
, че с искове като процесния „ се източва общинския бюджет“ е неприемлива . Само за
пълнота трябва да се посочи , че е ноторно известно , че голяма част от тротоарите на
3
територията на СО са в окаяно състояние и би следвало незабавно да бъдат ремонтирани .
Съща така е ноторно известно и беше широко оповестена програма на СО за БЪДЕЩО
масирано ремонтиране на тротоарите в гр.София . Не може да се изисква от гражданите
постоянно и във всички случаи „да съобразяват“ наличието на неравности по тротоарите ,
още повече , че това може да е невъзможно за хора с увреждания , в тъмната част на
денонощието и пр.
Процесният иск е доказан по основание . По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди на основание чл.162 ГПК настоящият съд допусна служебно
съдебно-медицинска експертиза . Без специални знания на вещо лице съдът е в
невъзможност да прецени какви точно са уврежданията на ищцата , колко време са
продължили болките , има ли възстановяване , усложнения и пр.
Според приетото заключение на вещото лице д-р Е. И. на 16.08.2021 г ищцата при падане от
собствен ръст на неравен терен е получила счупване на дясна лъчева кост в областта на
главичката без разместване на костните фрагменти , както и кръвонасядания по долните
крайници . Най-вероятно механизмът е от падане , при което ищцата се е опряла на дясната
си ръка . Болките от счупването са били най-интензивни за 7-10 дни . Ищцата е лекувана
чрез имобилизация с мека превръзка за 2-3 седмици , след което направено ранно
раздвижване на ръката за намаляване на мускулната хипотрофия /намалена мускулатура на
ръката/.
В о.с.з вещото лице д-р Е. И. уточнява , че счупването на лъчевата кост е без разместване ,
но не е леко , защото е вътреставно . Към настоящия момент има припукване в областта на
лакътната става и ищцата има затруднения при носене на по-тежки предмети /напр.торби за
пазаруване/ . Мускулатурата на ръката все още не е възстановена напълно.
При наличните доказателства съдът счита , че определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лева се явява занижено . Налице е счупване на
голяма кост на ръката , с възстановяване поне 1 месец , от което 2-3 седмици ищцата е била
с имобилизация и поне 10 дни са продължили интензивните болки , след което постепенно
са отшумели . В актуалната практика на ВКС , особено тази на Търговска колегия , няма
случай за счупване на лъчева кост и въобще за счупване на кости на ръка , на крак , на
гръбнак или на таз да е присъдено подобно малко по размер обезщетение . Обезщетения от
3000 лв – 4000 лв са присъждани от състави на ВКС, ГК и само за повърхностни рани и
охлузвания без никакво счупване .
Както е констатирано в решение №50070 от 05.12.2022 г по гр.д. № 3499/2021 г, ГК, ІІ ГО
на ВКС за счупване на лъчевата кост, съчетано с различни по-леки увреждания /охлузвания,
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания/ и след съобразяване на конкретните особености
на разглеждания случая с оглед причинените неудобства и периода на възстановяване,
състави на ВКС определят дължимото обезщетение в рамките на 7 500 лв. - 10 000 лв. Така
в решение № 75/17.06.2022 г. по гр. д. № 4987/2021 г., I ГО , решение №177/05.11.2020 г. по
гр. д. №1350/2020 г., III ГО и решение №177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г., III ГО.
4
В случая съдът счита , че справедливото обезщетение за неимуществени вреди трябва да се
определи в размер на 8000 лева , като се съобразят и обществено-икономическите условия
към датата на деликта 16.08.2021 г . Макар вещото лице да посочва , че процесното
счупване на лъчева кост „не е леко“ , при същото липсват съществени усложнения и като
цяло ищцата се е възстановила от инцидента т.е. не е и много тежко . Предстои пълното
възстановяване на мускулатурата на ръката , като по делото липсват данни ищцата да е
посещавала рехабилитатор и/или целенасочено да е „работила“ за възстановяване на
мускулната маса чрез подходящи физически упражнения и пр.
Налице са други случаи на счупвания на лъчева кост , при които има по-дълго
възстановяване и сериозни усложнения напр. описания случай в определение №227 от
29.04.2015 г по т.д. № 2553/2014 г, ТК , ІІ ТО на ВКС. При тях , особено състави на ВКС ,
ТК и за събития преди 10 години са определяли обезщетения и в по-висок размер /15 000 лв
– 20 000 лв / . Процесният случай обаче не е такъв и обезщетение в размер на 8000 лева се
явява достатъчно , за да обезщети всички болки и страдания на ищцата .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично и на ищцата да се
присъдят допълнително още 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди . С оглед
изхода на делото ищцата има право на допълнителни разноски пред СРС , а ответникът на
по-малко разноски пред СРС . Пред СГС право на разноски по компенсация в размер на 260
лева има ищцата .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
дясна ръка и кръвонасядания по долните крайници при падане на 16.08.2021 г поради
неравен /разбит/ тротоар в гр.София кв.Бояна , на ул.Герганица пред стълбите до магазин
„Оптима“; както и в частта , в която И. П. З. е осъдена да заплати на Столична община
разликата над 30 лева до 90 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Столична община да заплати на основание чл.49 ЗЗД на И. П. З. ЕГН
********** от гр.София разликата над 4000 лева до размера от 8000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания / от счупване на горния край на лъчева кост на
дясна ръка и кръвонасядания по долните крайници при падане на 16.08.2021 г поради
неравен /разбит/ тротоар в гр.София кв.Бояна , на ул.Герганица пред стълбите до магазин
„Оптима“ .
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. П. З. ЕГН ********** от гр.София
допълнително сумата от 160 лева разноски пред СРС ; и сумата от 260 лева разноски пред
СГС /по компенсация/.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта :
-в която описаният иск е уважен за сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания / от счупване на горния край на лъчева кост на дясна ръка и
5
кръвонасядания по долните крайници при падане на 16.08.2021 г поради неравен /разбит/
тротоар в гр.София кв.Бояна , на ул.Герганица пред стълбите до магазин „Оптима“ ;
-в която искът е отхвърлен за разликата над 8000 лева до предявения размер от 10 000 лева ;
-в която И. П. З. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на Столична община 30
лева разноски пред СРС ;
-в която Столична община е осъдена да заплати на И. П. З. ЕГН ********** от гр.София 160
лева разноски пред СРС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6