РЕШЕНИЕ
№ 4486
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110214678 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. П. Т. срещу наказателно постановление/НП/
№ 21-4332-028169/08.03.2022г., издадено от началник група към СДВР,
О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че
при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения.
Като такива са преценени съставянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел, за който не е отразено в какво качество е присъствал. Поддържа се,
че не е посочено точно мястото на нарушението. По същество се поддържа,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като МПС е
имало регистрационни табели, а от субективна страна не е съзнавал, че
управлява дерегистрирано МПС, тъй като не е собственик на МПС. Моли се
за отмяна на НП.
В съдебното производство жалбоподателят не се явява и не се
1
представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.08.2021г. около 14.50 часа жалбоподателят Т. П. Т. управлявал по
път Е 871 на територията на Столична община в района на КПП „Владая“ т.а.
„Опел Мока“ с ДК № с посока от гр. Перник към гр. София. Водачът бил
спрян за полицейска проверка, извършена от св. В. А.. След извършване на
служебна справка било установено, че управляваният от жалбоподателя
товарен автомобил е схс служебно прекратена регистрация, считано от
08.04.2021г. Към датата на спиране на жалбоподателя за проверка товарният
автомобил бил собственост на „Сожелиз България“ ЕООД.
Св. В. А. съставил на Т. Т. АУАН № 431633/15.08.21г.
Образувана е пр.пр. № 4454/22г. по описа на СРП, като на 03.02.22г. е
издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство,
като препис от постановлението, ведно с преписката са изпратени на ОПП-
СДВР.
Издадено е обжалваното НП № 21-4332-028169/08.03.22г., с което на Т.
П. Т. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19г. е прекратено временното
преназначаване на Г Б – началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-
СДВР, на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване”
към ОПП-СДВР
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да
издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде
АУАН.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
2
показанията на св. В. А., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото, а именно – постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство, справка-картон на водача, заповед №
8121к-13180/23.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, АУАН №
431633/15.08.21г., данни за пререгистрация на МПС.
Събраните по делото доказателства не съдържат несъответствия и
противоречия и съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е основателна.
Съдът не споделя доводите, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
В процесния случай административнонаказателното производство не е
образувано на основание чл 36, ал. 1 ЗАНН със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, а на основание чл. 36, ал. 3
ЗАНН. Прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство и е
изпратил преписката на ОПП-СДВР за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Поради това и конкретното
административнонаказателно производство не е образувано със съставяне на
АУАН № 431633/15.08.21г., а НП е издадено въз основа на прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство. Не следва
да се оценява съответствието между АУАН и НП, както и доводите в жалбата
за липса на втори свидетел при съставяне на АУАН и непосочване на
неговото качество са неоснователни, доколкото производството е образувано
на основание чл. 36, ал. 3 ЗАНН. Все пак за пълнота следва да се отбележи, че
в процесния случай законосъобразно при съставяне на АУАН е участвал само
един свидетел, който е участвал при извършване на полицейската проверка,
респективно при установяване на нарушението. Доводът за липса на точно
отразяване на мястото на нарушението в АУАН поради изложените доводи
също е неоснователен.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
3
определените за това места.
В настоящия случай се доказа, че на 15.08.2021г. Т. П. Т. е управлявал
т.а. „Опел Мока“, който е бил със служебно прекратена регистрация.
От обективна страна е изпълнен съставът на вмененото
административно нарушение, но не се доказва, че деянието е извършено
виновно от наказаното лице.
МПС не е собственост на жалбоподателя към датата на нарушението, а
на юридическо лице – „Сожелиз България“ ЕООД, за което е съществувало
задължението в двумесечен срок от придобиването да заяви същото пред
органите на МВР и в резултат на чието бездействие се е стигнало до
служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство. Липсват
каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно, че МПС е
служебно дерегистрирано, регистрационните табели на същото не са били
снети, МПС не е собственост на жалбоподателя, с оглед на което не може да
му се вмени във вина управлението на МПС, което е било служебно
дерегистрирано. Последното предопределя и недоказаност на субективната
страна на нарушението, с оглед на което и НП се явява необосновано и следва
да бъде отменено.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-028169/08.03.22г.,
издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания лишаване от право
на управление на МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5