О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 335/25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д.
№ 211/2020 по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от П.Д.Я. чрез процесуалния му
представител адв. Георги Аврамов от АК Варна срещу решение № 1518/16.12.2019
год по гр.д. № 902/2019 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е прогласена
нищожността на одобрено в съдебно решение № 2040/15.04.2014 год по гр.д. №
17402/2013 год на ВРС, споразумение между М.С.Х. и П.Д.Я. само в частта „при
равни квоти“, обективирана в т.8 от диспозитива на решението, поради липса на
съгласие между договарящите страни, на осн. чл. 26 ал.2, пр.2 от ЗЗД и с която
е осъден да заплати на М.С.Х. разноски по делото в размер на 3480,35 лв. Въззивникът
е изложил доводи, че исковата претенция с правно осн. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД е
недопустима. Съдът е констатирал, че за този евентуален иск ищцата не е
заплатила държавна такса и въпреки това е приел същия за разглеждане.
Решението, постановено по недопустим иск също е недопустимо в тази му част.
Наред с това се сочи и противоречие с разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД,
съгласно която дори да се игнорира израза „при равни квоти“, той се замества по
право от повелителни правила на закона, а именно – че при развод квотите на
бившите съпрузи в СИО са равни до доказване на противното чрез иск. По
изложените мотиви вззивникът моли решението да бъде отменено, евентуално –
обезсилено в посочените части, като бъде потвърдено в отхвърлителната част с
произтичащите от това законни последици.
В постъпилия отговор е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Подадена е и насрещна възивна жалба от М.С.Х. чрез процесуалния й представител адв. П.Х.
срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковете за прогласяване
нищожността на постигнато споразумение между страните за уреждане на
имуществените отношения в бракоразводен процес, одобрено с решение №
240/15.04.2014 год по гр.д. № 17402/2013 год на ВРС, в частта, в която е
посочено че придобитото по време на брака имущество остава в обща съсобственост
при равни квоти, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД; в частта, с която е прогласена нищожността на същото споразумение само в
частта „при равни квоти“, поради липса на съгласие на осн. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, както и в осъдителната част за разноските. Насрещната жалба срещу
решението в отхвърлителната част по главния иск е подадена с оглед подадената
от ответника жалба срещу решението в частта му по евентуалния иск.
Въззивницата е изложила доводи, че решението в
отхвърлителната му част по главния иск е незаконосъобразно, защото не съдържа
мотиви по предмета на иска, а именно – че съдът е нямал право да одобри
споразумение, което на практика не съществува, защото не е изложено в писмен
вид, или отразено в съдебния протокол. Решението не съответства на трайната
съдебна практика, както и на ТР № 3/29.11.2018 год по т.д. № 3/2015 год на ОСГК
на ВКС. По изложените мотиви въззивницата моли за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и да бъде постановено друго, с което да бъде установена
нищожността на споразумението за развод между страните в атакуваната част
относно текста „при равни квоти“, както и да й бъдат присъдени направените
разноски по делото за двете инстанции.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок от легитимирани страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими
и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 22.07.2020 год от 9,30 часа, за когато да се
призоват страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.