Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56/14.4.2020 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд,
пети състав, в публично заседание на 10 март две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор: Е.Гоцев
разгледа докладваното от
съдията адм.д № 56 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.203 и следв. от АПК вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по постъпила искова молба вх.№456/19.02.2020г. и
уточняваща молба към същата с вх.№481/21.02.2020г. на ЕТ“В.-Транс-В.В.“***, с
ЕИК **, представляван от В.Г.В., чрез адв.Д.Н. ***,
със съдебен адрес:***, *, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, със седалище и адрес:***, с цена на иска 600 лева имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно НП №28-0000767 от 10.04.2019г., изд. от
Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-Ямбол, отменено с влязло в сила
решение №196/07.08.2019г. по АНД №490/2019г. на Ямболски районен съд.Твърди се,
че сумата от 600лв. е имуществена вреда, настъпила в правната сфера на ищеца
във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в хода на обжалване на
наказателното постановление пред ЯРС(300лв.) и в производството по обжалване на
постановеното от въззивния съд решение пред
касационната инстанция(300лв.), съотв. се намират и в
причинно-следствена връзка с отмененото НП.Претендира се да бъде осъден
ответникът да заплати общата сума от 600лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 24.10.2019г. – от влизане в сила на решението на ЯРС по АНД
№490/2019г., до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по
настоящото дело.
По исковата молба е постъпил с
вх.№586/04.03.2020г. писмен отговор от ответника Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, гр.София, чрез юрисконсулт, с който е заявено, че не се оспорва
по основание и по размер възнаграждението, което е заплатено пред двете съдебни
инстанции по делото и в тази част иска се признава. По отношение на претендираната лихва с отговора е заявено, че в тази част
искът не следва да бъде уважаван, тъй като няма покана до ответника и по
аргумент, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.Доколкото
отношенията между страните могат да бъдат уредени извънсъдебно се счита, че не
се следват и разноски в полза на ищеца по настоящото дело.Предлага се споразумение
на ищеца.
В съдебно заседание преди хода
по същество ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.К. предлага споразумение на ищеца,
съобразно заявеното в отговора по исковата молба.
От името на ищеца, представляван
от адв. С.С. от ***,
редовно преупълномощен от адв.
Д.Н. ***, се заявява, че е възможно споразумение само ако ответникът признае и
основателността на искането за разноски в настоящото дело, тъй като към момента
на признаване на иска с изрична молба те вече са били направени.
След изслушване на страните по
направеното предложение за постигане на споразумение, съдът извърши преценка по
допустимост на същото и счете, че признанието на иска и предложението за постигане
на споразумение, направено с отговора на исковата молба и поддържано в съдебно
заседание от представителя на ответника старши юрисконсулт К., не са надлежно
извършени, по аргумент, че представените по делото две пълномощни са общи, а не
изрични по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК.
По съществото на спора
страните изразиха следните становища:
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба по съображения, че в резултат на
незаконосъобразен акт на Директора на „Инспекция по труда“ – Ямбол ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 600 лева заплатен адвокатски хонорар,
от които 300 лева за процесуално представителство по АНД № 490/2019 г. по описа
на ЯРС, за което по делото е представено адвокатско пълномощно от 16.04.2019 г.,
взето е участие в 3 съдебни заседания, и 300 лева за процесуално
представителство по КАНД № 132/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол,
за което по делото е представено адвокатско пълномощно от 03.10.2019 г.Претендират
се сумите, ведно със законната лихва от момента на влизане в сила на Решение №
196/07.08.2019 г., постановено по АНД № 490/2019 г. по описа на ЯРС- 24.10.2019
г..Счита се, че са налице кумулативно дадените предпоставки, обосноваващи
основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй
като е налице незаконосъобразен акт на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Ямбол, отменено Наказателно постановление № 28-0000767 от 10.04.2019
г., настъпила имуществена вреда в правната сфера на ищеца, изразяваща се в
заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по оспорване на
наказателното постановление пред ЯРС и пред ЯАС. Налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт и настъпилата вреда, тъй
като ако наказателното постановление не беше издадено, вредите нямаше да
настъпят. Първоинстанционното и касационното съдебни
производства са приключили преди изменението на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН от
29.11.2019 г., като при редакцията на този текст по време на посочените
производства не се внася държавна такса и не се присъждат разноски, поради
което разноските, понесени от едноличния търговец в производството по отмяна на
незаконосъобразното наказателно постановление, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действие или бездействие в рамките
на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. Тези вреди са преки,
тъй като са причинени от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от
увреждането. Те са непосредствени, тъй като са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. В този смисъл е и
текстът на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС на Република България.Иска се да бъде
осъден ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на
ЕТ „В.-Транс-В.В.“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 490/2019 г. по описа на ЯРС и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 132/2019 г. по описа на
Административен съд – Ямбол, които вреди са в резултат от отмененото
Наказателно постановление № 28-0000767 от 10.04.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане.Претендират
се и направените в настоящото съдебно производство разноски, съгласно
представен списък на разноските.
Ответникът, чрез процесуалния
си представител поддържа отговора на исковата молба, в който се признава иска
за основателен в посочения от ищеца размер. Моли съдът да приложи хипотезата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвид факта, че искът е признат, а ищецът не е
предприел действие, за да ги уведоми да заплатят настъпилите имуществени вреди
в неговата правна сфера. Ако съдът уважи исковата молба, счита че разноски следва
да се присъдят в законоустановения размер, като с
оглед на заявената претенция за разноски в размер на 310 лева счита, че не е
налице прекомерност на разноските.
Участващият по делото прокурор
от Окръжна прокуратура Ямбол дава заключение, че искът е доказан по размер и
основание и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Исковата молба е подадена от лице с право на
иск, съдържа всички необходими реквизити и приложения, предявена е срещу
ответник, който отговаря на изискванията на чл.205, ал.1 от АПК. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред
Административен съд - Ямбол, който е компетентният съд и по мястото на
увреждането и по седалището на увредения. Първоинстанционното и
касационното съдебни производства са приключили преди изменението на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН от 29.11.2019 г. С оглед на това исковата молба е допустима за
разглеждане.
По
същество съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е
изцяло доказан и основателен.
Пред
Районен съд Ямбол е било образувано АНД
№490 по описа за 2019г., по жалба на ЕТ “В.–ТРАНС-В.В.”***, против Наказателно
постановление/НП/№ 28-0000767/10.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„ИТ”, гр.Ямбол, с което за нарушаване на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и
чл.53 от ЗАНН на търговеца е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1600 лв. Делото е приключило с Решение №196/7.8.2019г.
на ЯРС за отмяна на обжалваното НП, влязло в сила на 24.10.2019г., след
потвърждаването му с Решение № 125/24.10.2019г. по КАНД№132/2019г. на
Административен съд Ямбол.
В производството по АНД
№490 по
описа за 2019г. на ЯРС ищецът в качеството на жалбоподател е бил представляван
от адвокат, за което по делото е наличен договор за правна защита и съдействие,
с вписано договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.(л.5 от АНД №490/2019г. на ЯРС). В
производството по КАНД№132/2019г.
на Административен съд Ямбол ищецът в качеството на ответник по касацията е бил
представляван от адвокат, за което по делото е наличен договор за правна защита
и съдействие, с вписано договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.(л.14 от КАНД№132/2019г.. на ЯАС). В образуваното пред
настоящия съд административно дело, ищецът се представлява също от адвокат, за
което е представил договор за правна защита и съдействие, с вписано договорено
и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.(л.5 от
настоящото дело), заплатил е и държавна такса за разглеждане на иска в размер
на 10 лв..
Съдът намира, че предявеният
иск за претърпени имуществени вреди е изцяло доказан и основателен.
Фактическият състав на
обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от
същия закон
включва следните елементи: 1. Отменен като незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на ответника;2. Причинени имуществени/неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от акта, действието или бездействието;3. Причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилите
вреди.
Горните предпоставки трябва да
са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до отпадане
отговорността на ответника.
Съдът намира за безпорно доказано наличието на отменен административен акт
на ответника.Пред
Районен съд Ямбол е било образувано АНД
№490 по описа за 2019г., по жалба на ЕТ “В.–ТРАНС-В.В.”***, против Наказателно
постановление/НП/№ 28-0000767/10.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„ИТ”, гр.Ямбол, с което за нарушаване на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и
чл.53 от ЗАНН на търговеца е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1600 лв. Делото е приключило с Решение
№196/7.8.2019г.
на ЯРС за отмяна на обжалваното НП, влязло в сила на 24.10.2019г., след
потвърждаването му с Решение № 125/24.10.2019г. по КАНД№132/2019г. на
Административен съд Ямбол. Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания представлява форма на административна дейност,
свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по
административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово
предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателните постановления, като резултат от упражняване на
дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални
правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и
не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21
от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия
или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се
тълкува ограничително като приложно поле и да са ограничи само до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от
Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II
колегия на ВАС(Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища). След като НП, от което се твърди,
че са претърпени вредите, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение в рамките на редовно проведено производство по обжалването му
по ЗАНН, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.
В хода на съдебното обжалване
на НП ищецът е направил съдебни разноски пред двете съдебни инстанции общо в
размер на 600 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на жалба срещу НП и процесуално представителство пред ЯРС. Адвокат Н.
е подписал и подал жалбата срещу НП до ЯРС и се е явил на трите проведени на 17.05.2019г.,
на 30.05.20129г. и на 11.07.2019г. съдебни заседания по делото, взел е участие
и в проведеното открито с.з. на 10.10.2019г. по
КАНД№132/2019г. на ЯАС, т.е. осъществил е договорената правна защита и процесуалното представителство на ищеца
съобразно сключените договори. Направените от ищеца разноски за заплащане на
адвокатски хонорар по делото пред двете съдебни инстанции представляват
претърпени от него реално имуществени вреди. Тоест налице е вторият елемент за
ангажиране отговорността на ответника.
Третата предвидена в закона
предпоставка - причинно следствена връзка между отмененото НП и направените
разноски по неговото обжалване е пряка и непосредствена, тъй като разходите са
направени във връзка с извършен по отношение на НП съдебен контрол за законосъобразност.
Действително, правна помощ и процесуално представителство в производството по
обжалване на наказателните постановления по реда на ЗАНН не е задължително, но
след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените
разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразнен акт, тъй като причина за
развилото се съдебно производство пред ЯРС и впоследствие пред Адм.съд Ямбол е наличието на порочен санкционен акт, срещу
когото ищецът е трябвало да се защити и да избегне настъпването на
неблагоприятни правни последици. С оглед на това ангажирането на адвокатска
защита по АНД №490/2019г. на ЯРС и по КАНД№132/2019г. на ЯАС е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.
Заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Според разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не
по-малко от 300 лв. В случая адвокатското възнаграждение заплатено за всяка от
съдебните инстанции е в минимален размер от 300 лв..
Претенцията за законна лихва върху сумата на
обезщетението като предявен акцесорен иск, също
следва да се уважи. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС(т.4 от решението), началният момент на дължимост
на лихва е датата на влизане в сила на отменителното
решение досежно наложеното административно наказание,
от която дата в случая(24.10.2019г.) се претендира лихва. В този смисъл не се споделят доводите на ответника, че такава лихва не се дължи,
поради липса на покана за плащане на разноските, направени в
производството по оспорване на НП.
При този изход на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по настоящото производство общо в
размер на 310(триста и десет) лева, представляващи 10лв. от заплатената държавна
такса и 300лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение(л.5-6 от
настоящото дело), дължими на основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, която урежда отговорността на ответника за разноски. Заплатеният
адвокатски хонорар по настоящото дело (300 лв.) също е в минимален размер от
300лв. Дължимата по делото държавна такса е уредена със специалните правила на
чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК - по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса от ЕТ в размер на 10 лв.,
ищецът е платил същата за което е представил документ ведно с исковата молба.
Не се споделят доводите на ответника за недължимост
на разноски в настоящото производство. Отговорността му за разноски е изрично
уредена в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. По делото не бе направено надлежно признание на
иска, нито предложение за постигане на споразумение по отношение на исковата
претенция във всичките й части, поради което и не се постигна споразумение по
реда на чл.207, ал.3 от АПК. До постановяване на настоящия съдебен акт страните
не са представили и извънсъдебна спогодба.
С оглед на изложеното, претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение, законна лихва и разноски по настоящото дело така, както
е заявена с исковата молба, следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ“В.-Транс-В.В.“***,
с ЕИК **, представляван от В.Г.В., сумата от 600(шестстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено
като незаконосъобразно Наказателно
постановление/НП/№ 28-0000767/10.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„ИТ”, гр.Ямбол,
с Решение №196/07.08.2019г. по АНД №490/2019г. на ЯРС, потвърдено с Решение
№125/24.10.2019г. по КАНД № 132/2019 г. на Административен съд – Ямбол .
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ“В.-Транс-В.В.“***,
с ЕИК **, представляван от В.Г.В.,сумата общо в размер на 310(триста
и десет)лева, представляваща заплатени разноски в настоящото производство -
10лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок пред Върховният административен съд.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете