№ 24402
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110113713 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тринадести юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 13713/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от А. И. З. срещу „Юробанк България“ АД, като се И. А.ов
З. бил клиент на ответника, като имал разкрита при ответника банкова сметка и ползвал
кредитна карта. Поддържа, че на 22.11.2021 г. били извършени две неразрешени транзакции
за сумите от 4661,63 лева и сумата от 2727,31 лева. Навежда доводи, че веднага след
извършването на транзакциите клиентът бил уведомил банката за неправомерното ползване
на платежния инструмент с оглед навременното блокиране на картата. Въпреки това обаче
ответника не бил реагирал своевременно, поради което била извършена още една
транзакция в размер на 4468,42 лева. Излага съображения, че И. З. не бил предоставял
картата на друго лице, нито е получавал сумата, нито е получавал стоки или услуги,
съответно не бил споделял идентификационни или ауторизационни данни. Твърди, че
ответника не бил изпълнил задължението си да блокира кредитната карта, а вместо това
имало отразяване в месечното извлечение по кредитната карта, което било в противоречие
със закона и общите условия на ответника. Поддържа, че И. З. бил починал на 22.10.2022 г.,
като ищеца бил негов наследник с 1/3 ид. ч. от наследствената маса, поради което имал
право да претендира сумата от 1489,47 лева. Развива подробни аргументи от правна страна
във връзка с неразрешената употреба на платежен инструмент, съответно че последният е
следвало да бъде блокиран от ответника, което след като не било извършено не можело да
се вмени във вина на ползвателя на платежния инструмент, а следвало отговорността да се
понесе изцяло от доставчика. Сочи, че и в помирителна комисия пред КЗП било прието, че е
1
извършена неразрешена операция, поради което сумата трябвало да бъде изцяло
възстановена на картодържателя. Навежда доводи, че е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявяване
на установителен иск за вземането. Прави доказателствени искания за приемането на
писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковата
молба се оспорва като неоснователна. Твърди, че не спори, че ищеца е наследник на И. З.,
който е бил клиент на банката и е ползвал процесната кредитна карта. Поддържа, че И. З. е
ползва услугата интернет банкиране, чрез която бил достъпвал продуктите и услугите на
банката, като начина на създаване и активирането на профила за интернет банкиране е
подробно описан. Навежда доводи, че картата и ПИН кодът също са предадени лично на
наследодателя на ищеца. Излага съображения, че на 22.11.2021 г. чрез електронното
банкиране на клиента е активирана услугата за софтуерен токън „m-token Postbank“.
Подробно посочва процеса по регистрация и активиране на токъна, като сочи, че
активационните кодове би следвало да за известни само на клиента, но не и на трети лица.
Твърди, че доколкото с токъна се потвърждавали операции, то под контрола на клиента били
извършени три платежни операции с картата на 22.11.2021 г. за сумите от 4661,63 лева,
2727,31 лева и 4468,42 лева, които плащания били извършени в интернет в търговски сайт
чрез виртуален ПОС терминал, като същите били извършени надлежно след провеждане на
съответните процедури за проверка на идентичността на платеца, вкл. чрез софтуерния
токън. Поддържа, че с оглед фактическата обстановка и начина на потвърждаване на
плащанията всички такива били извършени от наследодателя на ищеца. Навежда доводи, че
наследодателят на ищеца не бил уведомил своевременно банката, като освен това
обаждането по телефона, свързването и блокирането на платежния инструмент изисквал
технологично време. Развива съображения, че вероятната причина за извършените
транзакции е предоставяне на данни на трето лице. Твърди, че освен това сумата не
следвало да се възстановява, тъй като била по предоставена кредитен лимит от банката, а не
чрез лични средства, поради което клиентът не бил загубил съответната сума. Сочи, че
помирителното предложение е ирелевантно в случая. Поддържа, че процесната операция е
надлежно осчетоводена, поради което е неотменима от една страна, а от друга е изпълнил
задълженията си за осигуряване на сигурност на транзакцията. Аргументира наличието на
груба небрежност от страна на наследодателят на ищеца, като сочи, че последният бил
предоставил идентификационните си данни на трето лице. Инвокира съображения, че не
носи отговорност за действията на картодържателя и ползвател на платежния инструмент,
което аргументира с приложение на разпоредбите на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както
и за допускане на СТЕ и ССчЕ по задачи поставени в отговора на исковата молба. Иска
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 79 ЗПУПС.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно облигационно отношение по договор за издаване и ползване на кредитна карта; 2)
предоставяне на кредитен лимит по револвиращия кредит; 3) използването на кредитния
лимит; 4) извършването на неразрешена платежна операция, която да не е по вина или по
причина на ползвателя на платежния инструмент; 5) платежната операция да не е извършена
при извършването на престъпление, измама или груба небрежност.
2
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първата материална
предпоставка, с оглед правилото на чл. 78 ЗПУПС ответника носи доказателствената тежест
да установи пълно и главно останалите материални предпоставки, като установи и фактите
на които основава твърденията си за груба небрежност.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да се отдели за безспорно, че: 1) И. А.ов З. бил клиент на ответника, като имал
разкрита при ответника банкова сметка и ползвал кредитна карта; 2) че на 22.11.2021 г. са
били извършени транзакции за сумите както следва сумата от 4661,63 лева и сумата от
2727,31 лева и сумата от 4468,42 лева; 3) че ищецът е наследник по закон на И. А.ов З..
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на останалите доказателствени искания за допускане изслушването на
СТЕ и ССчЕ, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша
становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.07.2024 г. от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3