Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №

град Габрово, 04.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на втори септември .............................................. през две хиляди и двадесета година ...................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА .......................... и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 751 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателката С.К. от град Габрово като управител на „СЛК ТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, булевард ”Столетов” № 127, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, чрез упълномощен процесуален представител е обжалвала Наказателно постановление № 35-0000425, издадено на 10.07.2020 година от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на представляваното от нея дружество е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1000 лева, въз основа на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в проведеното съдебно производство чрез процесуален представител, който е упълномощила според предвидения за това ред, жалбоподателката е счела наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала в качеството на такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателката С.К. е управител на дружество по ТЗ - „СЛК ТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. ”Столетов” № 127, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, което притежава лиценз № 12351 за извършване на международен автомобилен превоз на товари, валиден до 01.09.2024 година.

На 25.06.2020 година служители на РД “АА” Плевен извършили комплексна проверка на дружеството във връзка с осъществяваната от него дейност по превоз на товари. Въз основа на данните, които са били отразени в проверената от тях писмена документация в сградата на ОО „Автомобилни администрация” Габрово и тези, отчетени от дигитален тахограф на притежавано от това дружество МПС за превоз на товари (прицеп с Рег. № ЕВ 06-40 ЕВ), те са възприели за установено, че (като превозвач) то е разпоредило извършването на международен автомобилен превоз на товари на 20.02./21.02.2020 г., като не е организирало трудът на водача С.С.Ш., ЕГН ********** относно спазване на изискванията за ползване на намалената дневна почивка така, че да бъде спазен чл. 8, §2, изречение 2-ро от Регламент 561/06 на ЕП, тъй като този водач, управлявайки посоченото МПС, оборудвано с дигитален тахограф, с което се е движил във времето и пространството, използвайки дигиталната си карта № 000000057644001, не е ползвал намалена дневна почивка от 9 часа през период от 24 часа, започнал от 20,21 часа на 20.02.2020 година. Работния период на водача е възлизал на 18 часа и 57 минути, считано от този момент до 15,18 часа на 21.02.2020 година, през който е регистрирана почивка в рамките на 5 часа и 3 минути, т.е. с 3 часа и 57 минути по-малко от необходимата такава, установено от разпечатките на тахографа за 20.02.2020 г. и 21.02.2020 г. По повод на направените по-горе констатации на 25.06.2020 г. в личното присъствието на управителя С.К., против представляваното от нея дружество е съставен (а впоследствие – връчен на същата) акт за установяване на административно нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Въз основа на този акт е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Данните, отразени в разписката към приложения на л. 7 екземпляр на наказателното постановление водят до заключение, че то е получено от управителя на санкционираното дружество на 21.07.2020 година. Жалбата (според намиращия се на л. 6 от делото пощенски плик) против него е била подадена до наказващия орган по пощата на 27.07.2020 г., или в рамките на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради това, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Описателната част на акта и тази на наказателното постановление сочат, че дружеството е санкционирано въз основа на констатации, които са направени на 25.06.2020 г. Те са свързани с неспазени задължения за използване на определена по минимална продължителност почивка от водач, която е следвало да се състои преди края на извършваната от него дейност по международен превоз на товар през периода от 20.02.2020 година – 21.02.2020 г., като именно тяхното неизпълнение е обосновало съществуването на самото нарушение като обективен факт. Доколкото това е така, то не би могло да се счита, че отразената в акта и НП дата 25.06.2020 година е тази за извършване на самото нарушение, тъй като тя очевидно се явява такава, на която то само е установено по предвидения в ЗАНН ред. Актът за нарушението следва да бъде съставен преди изтичане на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените с тази норма изисквания е спазено, тъй като актът е съставен на датата за откриване на нарушителя - 25.06.2020 година, т.е. преди изтичане на една година от конкретния период (21.02.2020 г. – 21.02.2020 г.), през който е осъществено самото нарушение. Предвидения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е издадено на 10.07.2020 г., или преди края на съответния шестмесечен период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за документалното установяване на нарушението и изтичащ на 25.12.2020 година.

Към жалбата  (на л. 5 от делото) е приложена част от документ за инструктаж на водачите във връзка със спазване на изискванията на Регламенти ЕО 561/06 и ЕИО 3824/85, съставен съгласно чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобил превоз на товари, от която е видно, че такъв (на 05.11.2019 г.) е бил проведен и по отношение на съответния водач – Стойко Шутов, при осъщественото от когото управление на МПС с Рег. № ЕВ 06-40 ЕВ е извършено и самото нарушение. Доказателствата за този проведен инструктаж не подкрепят, а опровергават формираното заключение от наказващия орган, че са налице основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на „СЛК ТРАНС” ООД съобразно предвиденото в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като установяват недвусмислено, че като превозвач дружеството очевидно е предприело мерки да създаде такава организация на работа при неговите водачи, която да доведе до предпоставки за изпълнение от тях на указаното в чл. 8, §2, изречение 2-ро от Регламент 561/06 на ЕП и ЕИО 3824/85, свързано с изискванията за използване на намалената дневна почивка при управлението на автомобилите, чрез които се е осъществявал превоза на товари. Доколкото това е така, а приложените материали по административно-наказателната преписка определят, че (предвид самия инструктаж) неспазеното изискване за минималната продължителност на тази почивка се явява резултат единствено от виновното поведение не водача, следва да се приеме, че дружеството е санкционирано в разрез с предвидените от закона предпоставки и че поради това искането за отмяна на наказателното постановление следва да се уважи. Същото подлежи на отмяна дори и да се приеме, че установените по делото обстоятелства сочат за наличие на предпоставки, които са в състояние да ангажират отговорността на дружеството като превозвач. И това е така, тъй като нито описателната част на акта, нито тази на издаденото въз основа на него НП съдържат констатации за това кое е било дължимото действие, чрез чието неизпълнение съответния превозвач (под форма на проявено бездействие във връзка с неговото изпълнение) е осъществил състава на нарушението, като не е организирал работата на водача Стойко Шутов по такъв начин, че да спази изискванията по отношение на минималната продължителност на намалената дневна почивка при управлението на автомобила. Тези констатации се отнасят за признаци, които спадат към обективната страна на самото нарушение. От аспект на това те би следвало безусловно да фигурират в обстоятелствената част на акта и НП, които поради тяхната липса явно не отговарят на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

 Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300 лева, които (според приложения на л. 23 договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.09.2020 година) дрежуството действително е направило за упълномощаване на процесуален представител в рамките на настоящото дело.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0000425, издадено на 10.07.2020 година от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на „СЛК ТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, бул. ”Столетов” № 127, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на осн. чл. 104, ал. 1 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с адрес гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов” № 6 А, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на „СЛК ТРАНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. ”Столетов” № 127, вх. „А”, ет. 5, ап. 15, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени от дружеството разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................