№ 191
гр. Пазарджик , 01.0*.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215220200179 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. К. ЕГН ********** от гр. Кърджали,
против електронен фиш серия К № 1560207 на ОДМВР Пазарджик, с който за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство или система, на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. * вр. чл.
182, ал. 2, т. * ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
допуснати при съставянето му множество съществени нарушения на
административнопроизводствените правила- липсва описание на
нарушението, съобразно изискванията на чл.189, ал.* от ЗДвП, не е посочен
конкретният негов издател, липсва дата на съставяне на електронния фиш,
нарушени са разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР,
незаконосъобразно е отчетена скоростта без приспадане на толеранс,
техническото средство не е обозначено на пътя и не е разгласена информация
за него, на което основание, като неправилно и незаконосъобразно издаден,
електрония фиш следва да се отмени изцяло.
Органът, издал обжалвания електронен фиш не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В писмено становище
моли да бъде уважена жалбата. Счита, че е нарушено правото му на защита,
тъй като не е бил в състояние да разбере за какво нарушение е санкциониран
и да защити правата си близо три години. Моли да бъде отменен обжалваният
акт, като неправилен и незаконосъобразен. Счита, че е изтекла погасителната
давност за ангажиране на отговорността му и за изпълнение на наказанието, в
съответствие с ТР № 2/2017г. ВАС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, във вр. чл. 59, ал. 2
ЗАНН /екземпляр обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на
08.11.2018г., а жалбата е подадена на 09.11.2018г./, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 09.0*.2017г., в 15,59 часа на автомагистрала „Тракия“ км. 68+*00 в
посока София, жалбоподателят В. П. К. управлявал лек автомобил „***** с
рег. № *****, със скорост на движение от 17* км/ч при максимално
разрешена скорост от 1*0 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено със стационарна система тип MULTA
RADAR SD 580 . Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 179 км/ч, като след приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 17* км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 3* км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. * вр. чл. 182, ал. 2, т. * от ЗДвП против жалбоподателя
бил издаден Електронен фиш Серия К № 1560207, с който му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № **.12.*888
се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена
скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № К ***** **, е от одобрен
тип и със срок на валидност до 08.12.2020г.
От Протокол от проверка № *1-С-ИСИ/23.03.2017 г. се установява, че
процесното техническо средство тип MULTA RADAR SD 580 с фабричен
номер *888 е преминало последваща периодична проверка на 23.03.2017
г. със заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са
налични **ички необходими надписи и означения върху средството за
измерване, включително защитни стикери. Изяснява се и че грешката при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до **0 км/ч. и +/- 3 км/ч над
**0 км./ч.
2
От приложения към преписката снимков материал се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № К
***** ** е била 179 км/ч, а заснемането е било извършено на 09.0*.2017 в
15,59 часа на АМ Тракия, км. 86+*00 посока София.
От приложения по делото двустранен констативен протокол от
25.05.2015 г. и снимков материал се установява, че за участък автомагистрала
„Тракия“, при километър 86+700, лява платно-в дясно и в разделителната
ивица, са монтирани два броя пътни знаци Е-2*.
От справка за собственост на МПС с рег. № ***** се установява, че
същото е собственост на В. П. К..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189, ал. * от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
му. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР
Пазарджик; мястото -автомагистрала „Тракия“, км. 86+*00; датата –
09.0*.2017 г.; точният час на извършване на нарушението – 15,59 ч.;
регистрационният номер на МПС – ***** ; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – В. П. К.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост 3* км/ч при максимално
разрешена 1*0 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния
електронен фиш и приложения към него снимков материал. От събраните по
делото доказателства се установява, че нарушението е заснето със
стационарно техническото средство от съответния одобрен тип, което е
позиционирано на км. 86+*00 от АМ Тракия, обозначено е със пътен знак Е
2*, преминало е периодична проверка за изправност и е изправно.
Неоснователно е възражението липсата на данни – имена и длъжност, за
издател на електронния фиш да съставлява съществено процесуално
нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на електронния фиш
са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. *, изр. 2 ЗДвП.
Посоченото обстоятелство – издател на електронния фиш, обаче не попада
сред тях. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
3
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор. Доводите относно теоретичната невъзможност
да се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице без
властническо волеизявление на физическо лице, действащо в качеството му
на държавен орган, са неоснователни, доколкото такава възможност е
предвидена в самия закон.
Неоснователно е и възражението за издаване на електронния фиш в
нарушение на правилото по чл. 3* от ЗАНН чрез непосочването на дата на
издаване на електронния фиш. Няма как непосочването на обстоятелство,
което не съставлява част от задължителното съдържание на обжалвания акт, а
именно дата на издаване, да влече неговата незаконосъобразност. Съдът вече
изложи мотивите си защо приема задължителните реквизити на съдържанието
на електронния фиш да са били надлежно спазени.
Неоснователен е доводът за ненадлежно индивидуализиране на мястото
на извършване на нарушението. Посочено е в електронния фиш, че деянието
е осъществено на автомагистрала „Тракия“, км. 86+*00, в посока София. Така
направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да
бъде отграничено от кое да е друго място, като не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя, в
нарушение на установените правила. Съдът приема, че описанието на
нарушението отговаря на стандарта по чл.**, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Техническото средство отговаря на одобрения тип, което се доказва от
постъпилия протокол от проверка № *1-ИСИ/23.03.2017 г. Периодичността
на извършваните проверки на видео-радарните системи е една година, поради
което при използването си на 09.0*.2017 г. това действие е било в обхвата на
последната успешно премината периодична проверка.
Неоснователно е възражението, че скоростта е отчетена без приспадане
на посочения толеранс. От приложения снимков материал е видно, че при
заснемането скоростта на движение на автомобила е 179 км/ч, а в посочената
в електронния фиш 17* км/ч.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав
приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал
се доказа,че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна
страна на 09.0*.2017 г. в 15,59 часа на автомагистрала „Тракия“, км. 86+*00, в
посока София, К. е управлявал лек автомобил ***** с рег. № *****,
4
принадлежащо към категория В, като се е движил със скорост от 17* км/ч,
при разрешена за този тип превозно средство от 1*0 км. От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с
каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при
движение в населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на
ограничението на скоростта на движение.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно
правилото на чл. 188, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Доказа се по делото, че процесният
лек автомобил е собственост на Васил Петров К.. Нито се твърди, нито по
делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото
си да декларира писмено, че процесното движение на 09.0*.2017 г. с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управлението на автомобила от друго лице, съгласно правилото по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че
при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 1*-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно той се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на
процесния електронен фиш против жалбоподателя е направено при правилно
прилагане на закона.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. * от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Съдът счита, че в
случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба.
Превишаването на разрешената максимална скорост е с 3* км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до *0 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Съдът намира и че правилно е
била установена превишената стойност на скоростта от 3* км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
която в случая по делото се установи да е 179 км/ч, се извадят 3 км/ч толеранс
в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 17* км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Максимално допустимата скорост на
автомагистрала за автомобили от категория В е 1*0 км/ч, поради което
правилно е установено превишаване с 3* км/ч. По тези съображения съдът
намира и че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в
5
случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то
съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице
основания за неговото изменение.
Неоснователно е възражението за изтекла давност за изпълнение на
наказанието. Изпълнителската давност предполага влязъл в сила електронен
фиш, задължението по което подлежи на принудително изпълнение и
изтичане на предвидените в чл. 82, ал. , т. 5 НК, респективно чл. 82, ал. * НК
срокове, поради бездействие на компетентните органи. В случая обаче не е
налице годно за изпълнение задължение, което да се изсрочи, предвид че
електронния фиш не е влязъл в сила и задължението по него не подлежи на
изпълнение, поради срокът за погасяването му по давност **е още не е
започнал да тече.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
трябва да бъде потвърден.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1560207 на ОДМВР
Пазарджик, с което на В. П. К. ЕГН ********** от гр.Кърджали, бул.“****“
№ **, вх.А, ет.*, ап.**, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева на осн.чл.189, ал.*, вр. с чл.182, ал.2, т.* от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Пазарджик в 1*-дневен рок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6