Решение по дело №8692/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 64
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия: Галя Алексиева
Дело: 20213110108692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110108692 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 срещу
ЯНК. П. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес ****, иск с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК вр. чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумите от: 271,48лева,
представляваща изплатено на 18.02.2016г. застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско” № 0306Х0092558 и 15лева разноски по образуваната ликвидационна дейност,
за нанесени имуществени вреди на л.а „БМВ ”, рег. № В 9293 РР, вследствие на виновно
причинено от длъжника пътно- транспортно произшествие на 01.02.2016г. в гр. Варна, на
бул. Цар Освободител преди кръстовището с бул. Генерал Колев при управление на л.а
„Ауди”, с рег. № В 6397 РТ, без наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда– 15.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 82,73лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата начислено за периода 15.02.2018г.
до 15.02.2021г., за която сума е издадена заповед № 261207/16.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2210/2020г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
01.02.2016г. в гр. Варна на бул. Цар Освободител преди кръстовището с ул. Генерал Колев,
ответникът при управление на л.а Ауди с рег. № В 6397 РТ предизвиква ПТП с л.а БМВ с
рег. № В 9293 РР. Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на ответника, който в нарушение
по чл. 25 ЗДвП при преминаване от дясна в лятна пътна лента не пропуска движещия се по
нея в права посока автомобил и го блъска. За събитието е бил съставен протокол за ПТП №
1
16499667/01.02.2016г., а ответникът впоследствие е санкциониран с влязло в сила на
30.10.2017г. НП. В резултат на ПТП на л.а БМВ с рег. № В 9293 РР са били причинени
имуществени вреди- увредени преден десен калник, предна дясна алуминиева джанта,
лайсна на предна дясна броня и предна броня. Увреденият автомобил е бил застрахован
имуществено от ищеца за договор за застраховка Каско полица № 0306Х0092558, валидна
към 01.02.2016г. Застрахователят е бил уведомен и е образувал щета № 13016030100577, по
която е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 256,48лева. По
щетата е направил и 15лева ликвидационни разноски. Твърди, че към датата на ПТП,
автомобилът на ответника е бил без задължителна застраховка Гражданска отговорност.
След изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на
увредения. С писмо от 06.01.2016г. ответникът е поканен да плати доброволно регресното си
задължение. Твърди, че покана не е получена от ответника, но въпреки това счита, че той е в
забава и без такава. Липсата на плащане е мотивирало ищеца да потърси съдебна защита на
правото си, за което в негова полза е издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С това обосновава правния си интерес от заявяването на
иска по чл. 422 ГПК. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Ответникът, с молба от 06.12.2021г. е направил изявление за признание на иска.
Представил е и платежно нареждане от 03.12.2021г. за извършено плащане на сумата от
454,21лева.
Препис от молбата е била връчена на ищцовото дружество за становище. С писмена
молба от 09.12.2021г. ищецът е потвърдил факта, че е получил плащане на сумата от
454,21лева, покриваща изцяло задължението. Затова и е настоял за присъждане единствено
на разноски сторени в исковото производство за юк. възнаграждение от 50лева.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 2210/2021г. по описа на РС- Варна, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно валидно застрахователно
правоотношение спрямо увредения автомобил по договор за застраховка „Каско” сключен с
ищеца; че е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че събитието е причинено по вина на ответника; че в резултат и в
2
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увреденият автомобил са
причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че ищецът е заплатил
застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е надлежно поканен да
възстанови процесната сума. При доказване на посочените факти, ответната страна дължи
доказване на своите правопогасяващи възражения срещу правото на ищеца да получи
търсената цена и в частност, че е извършил плащане на задължението си.
От приложеното ч.гр.д. № 2210/2021г. по описа на ВРС се установява, че в полза на
ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите
предмет на настоящата искова претенция. Налице е обективен и субективен идентитет
между вземането, заявено в настоящото производството и това, за което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети: застрахователна полица №
0306Х0092558 и ОУ към нея, протокол за ПТП № 1649667/01.02.2016г., уведомление за
застрахователно събитие, опис заключение по щета № 13016030100577, опис и експертиза
по претенцията, платежно нареждане от 18.02.2016г. От тях се установява, а и реално
ответникът е признал, че ищецът има качество на застраховател по договор за застраховка
„Каско” на л.а „БМВ ”, рег. № В 9293 РР валиден за периода 06.02.2015г. до 05.02.2016г. На
01.02.2016г. в срока на действие на договора е бил уведомен за настъпило застрахователно
събитие с участието на застрахованата вещ, при което същата е била увредена. За ПТП е бил
съставен протокол от органите на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна. В протокола е
документирано, че на 01.02.2016г. е възникнало произшествие по вина на ответника като
водач на л.а „Ауди”, с рег. № В 6397 РТ, който при маневра от дясна в лява пътна лента не
пропуска движещия се в лява лента в права посока и става причина за ПТП с участие на л.а
„БМВ ”, рег. № В 9293 РР. Това закононарушение е било санкционирано с издаването на
АУАН № 418535 за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП предписващ задължение на
водачите при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея.
Документирано е и че водачът е управлявал МПС без задължителна застраховка Гражданска
отговорност. Описано е било, че л. автомобил е с увреждания на преден десен калник. Въз
основа на уведомление подадено от собственика на увреденото МПС, застрахователят е
завел при себе си щета № 13016030100577 и е изготвил опис, в който е описал увреждане на
преден десен калник. Настъпването на уврежданията по автомобила следва пряко от
действията на ответницата. За отстраняване на щетата застрахователят е определил
застрахователно обезщетение от 256,48лева и 15лева ликвидационни разноски.
Определеното обезщетение е било изплатено на 18.02.2016г. по банков път на собственика
на автомобила.
Ответникът е направил изявление за признание на иска, като е въвел
правопогасяващото възражение за извършено плащане на дълга в хода на процеса.
Ищецът изрично е признал обстоятелството, че действително е получил плащане на
сумата предмет на настоящото исково производство.
3
Доколкото е налице плащане на вземането по заповедта извършено след връчване на
длъжника на заповедта по чл. 410 ГПК и след подаване на исковата молба, то на това
основание искът следва да се отхвърли като неоснователен. Но, не защото вземането не
съществува, а поради погасяването му чрез плащане извършено в хода на процеса, който
факт на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взет предвид от исковия съд.
По разноските
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е признал получаване на 100лева разноски. Поискал е
присъждане само на юк. възнаграждение за исковото производство в размер на 50лева. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г., в сила от 28.01.2017г./ и чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 50лева. Действително, установява се, че при подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК заявителят, сега ищец, е внесъл държавна такса от 50лева при дължима от
25лева, която при подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК не е взета предвид. Затова и
като недължимо платена, сумата от 25лева платена в повече при подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК подлежи на връщане, но по изрично посочена от ищеца с писмена молба
банкова сметка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 срещу ЯНК. П. Х., ЕГН ********** с
постоянен адрес **** за приемане за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумите от: 271,48лева,
представляваща изплатено на 18.02.2016г. застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско” № 0306Х0092558 и 15лева разноски по образуваната ликвидационна дейност,
за нанесени имуществени вреди на л.а „БМВ ”, рег. № В 9293 РР, вследствие на виновно
причинено от длъжника пътно- транспортно произшествие на 01.02.2016г. в гр. Варна, на
бул. Цар Освободител преди кръстовището с бул. Генерал Колев при управление на л.а
„Ауди”, с рег. № В 6397 РТ, без наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда– 15.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 82,73лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата начислено за периода 15.02.2018г.
до 15.02.2021г., за които е издадена заповед № 261207/16.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2210/2020г. на ВРС, като неоснователен,
поради погасяване на задължението чрез плащане извършено в хода на процеса, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 КЗ.
ОСЪЖДА ЯНК. П. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
4
„Стефан Караджа” № 2 сумата от 50лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5