Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 12.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 10.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2582 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл. 49 от СК.
Предявен е иск от Б.С.М.,***, против Р.И.М., ЕГН ********** ***, с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че сключила
брак с ответника през **** г. в гр. К., от който имали едно родено дете,
навършило пълнолетие.
Твърди, че през 1993 г. напуснала мъжа си
заедно с детето, защото Р.М. злоупотребявал с алкохол и ставал агресивен спрямо
нея и сина им. От тогава не поддържала контакт и нямала връзка с него.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника, като след прекратяването му желае да носи предбрачното си фамилно
име Ж..
Претнедира за разноски ро делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения
от съда особен представител адв. В. Л.,***.
Сочи, че признава иска като относим и
основателен. На осн. чл. 49, ал. 4 СК предлага на ищцовата страна глражданският
брак да бъде прекратен по взаимно съгласие. Не се противопоставя на искането на
ищцата да носи занапред предбрачното си име Ж..
По отношение на искането на ищцата да й бъдат
присъдени разноските по делото, сочи, че същите не следва да бъдат присъждани,
тъй като ответната страна признава иска.
В откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично, моли съда да уважи исковата молба, както и с решението си съдът да не се произнася по въпроса за вината.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 08.03.**** г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от 08.03.**** г., на Община К. - дубликат/.
Видно от представено по делото удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *******г., съставен в град К., страните са родители на Илиян Радославов М., който е навършил пълнолетие.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че същите от повече от 25 години не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Б.С.М. и Р.И.М., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита,
че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата по делото е направила волеизявление чрез процесуалния
си представител в проведеното открито съдебно заседание, съдът
да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат едно родено дете, вече навършило пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по въпросите за местоживеенето, родителските права, издръжката и режима на лични контакти с него.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищцата е посочила, че няма придобито по време на брака с ответника недвижимо имущество. Не е направила и искане за ползване на семейното жилище, затова съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата е заявила, че желае да носи предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака – Ж..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на РС-К. на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600,00 лева за начначения му от съда особен представител.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., платима от ответника по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 08.03.**** г. в
град К., община К. граждански брак между Б.С.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Р.М.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Ж..
ОСЪЖДА Р.М.И., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 640,00 /шестстотин и четиридесет лева и 00 стотинки/, състояща се от 600,00 лева – разходи за назначаване на особен представител и 40,00 лева - окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: