Р Е Ш Е Н И Е №
гр. ВРАЦА, 15.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в
публичното
заседание на 09.07.2009 г., в състав:
Председател:ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
мл.с.ИВАН ИВАНОВ
в присъствието
на:
секретаря Л.Г. и прокурора А.П.,
като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА
ИВАНОВА
ВНОХ дело № 250 по описа за 2009 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 48/26.03.2009 г., постановена по НОХд.№ 723/07 г. Врачански районен
съд, ІІ наказателен състав, при задочно производство в хипотезата на чл.269
ал.3 т.2 НПК, е признал подсъдимия А.В.Ч. ***, за виновен в това, че през м.юли
2002г. в гр.Враца, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у С.Н.Х. ***, че ще му достави
пароструйка, с което му е причинил имотна вреда в размер на 930 лв., поради
което и на основание чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29 ал.1, б.”а”, вр.чл.54 НК
му е наложил наказание 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален „Строг” режим, на основание чл.47 ал.1, б.”б” от ЗИН.
Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец С.Н.Х. сумата
от 900 лв., представляваща обезщетение за имуществените щети от деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на причиняването им до окончателното
изплащане на същите.
Подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева.
Недоволна от постановената присъда на ВрРС е останала служебния
защитник на подсъдимия Ч.-***, която е депозирала в срок въззивна жалба, с
оплаквания за неправилност на съдебния акт и за явна несправедливост на наложеното
наказание. Моли присъдата да бъде отменена изцяло, а подзащитния й да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, съответно отхвърлен
гражданския иск. Прави алтернативно искане за намаляване размера на наложеното
наказание до границата на минимума на предвидената в закона санкция. Тези
оплаквания се поддържат от служебния защитник и в съдебното заседание пред ВОС.
Гражданският ищец С.Н. Х не се явява в съдебно заседание пред
въззивната инстанция и не изразява становище по въззивната жалба и атакуваната
с нея присъда.
Представителят на ВОП намира присъдата на ВрРС за
законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което предлага същата да бъде
потвърдена изцяло, а жалбата на защитника да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Врачански окръжен съд като прецени наведените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съгласно
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Правилно и в съгласие с доказателствените източници, събрани в
хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, проверени от
съда и приобщени по надлежния ред – показанията на св.С.Х., Г Ц и Т Ц /дадени в
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2
от НПК/; както и прочетените и надлежно присъединени по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателствени средства, ВрРС е установил релевантните обстоятелства, относими
към факта на извършване на деянието, неговото авторство, механизма на
осъществяването му, субективната му страна, личността на подсъдимия.
От фактическа страна е прието за установено, като това се
потвърждава при въззивната проверка, че през
В средата на м.юли 2002г. подсъдимият бил пуснат в 10 дневен
отпуск и при завръщането си заявил, че не е успял да достави машината, като
уверил св.Х.,*** при приятелката му, откъдето можел по всяко време да си я
вземе. Въпреки многократните опити да се свърже с нея на телефонен номер даден
му от самия подсъдим, Х. не успял да стори това, тъй като телефонът бил
изключен. Опити в посочения аспект направил и св.Т.Ц. Това наложило Х.
многократно да изисква изпълнението на поръчката, при което Ч. обещавал, но не
му доставил заплатената машина, като изтъквал различни оправдания, включително
и финансови затруднения. През пролетта на 2006г. с пощенски запис подсъдимият
възстановил на пострадалия сумата от 30.00 лв.
На базата на така възприетите фактически положения, въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал,
първоинстанционният съд правилно е заключил, че подсъдимия А.В.Ч. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211,
вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29 ал.1, б.”а” от НК. Изводите на съда по същество са
обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото,
направени са след събиране и проверка на всички възможни такива, поради което
присъдата не е необоснована, не е постановена при непълнота на доказателствата,
при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до накърняване правата на страните, които биха обусловили
необходимостта от връщане на делото за допълнително разследване. Правилно решаващият
съд е приел, че от обективна страна подсъдимия Ч. е създал и поддържал грешна
представа у св.Х., че ще му достави на уговорената цена процесната машина, без изобщо
да има още в началото на договорката намерение да изпълни поетото задължение, с
цел лично да се обогати. В резултат на тези измамливи действия, св.Х.
доброволно се разпоредил в негова полза, като му предал сумата от 930 лв. за
доставянето й.
Въззивната инстанция се съгласява и с изведените правни изводи,
свързани с формата на вина на подсъдимия-пряк умисъл съгл.чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят, с цел да
набави за себе си имотна облага. Тези изводи са подкрепени от доказателствата,
свързани с възникването и развитието на взаимоотношенията между пострадалия и
подсъдимия, по повод на устната договорка за доставка. Умисълът на подсъдимия
да измами Х. се обективизира от първоначалните му действия, с които е възбудил
у него заблуждение, че ще достави договорената машина и с които го е мотивирал да
се разпореди, предавайки му уговорената парична сума, от което последвала
имуществена вреда за пострадалия, както и от последващите обещания на Ч. за
доставка, с които е поддържал това заблуждение.
Подсъдимият Ч. е извършил деянието след като е бил осъден за
тежко умишлено престъпление с влязла в сила присъда по НОХд.№155/99г. на ВрРС,
по което му е наложено общо наказание в размер на 3 години „лишаване от
свобода”, изтърпяването на което не е било отложено по чл.66 от НК, като настоящото
престъпление е осъществено по време на изтърпяване на това наказание, в
хипотезата на чл.27, ал.1 НК. При тези данни следва, че деянието Ч. е извършил
при условията на опасен рецидив, поради което квалификацията на престъплението
по отношение на него е по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Въз
основа на събраните доказателствените източници и след прецизен анализ на
същите, първостепенният съд е стигнал до правилния извод за авторството на
подсъдимия в извършеното престъпление и неговата вина, като е направил правилни
и законосъобразни изводи относно правната квалификация на извършеното от Ч.
деяние и материалния закон е приложен правилно. С оглед на изложеното,
настоящият съд не споделя оплакванията в жалбата и в съдебно заседание за
недоказаност на обвинението така, както изисква разпоредбата на чл.303 от НПК. Не
се споделя и изразеното от защитата разбиране, че в случая се касае до
гражданско-правен спор между страните, който следва да се реши в друго
производство. Установените по делото обективни факти по несъмнен начин
доказват, че е налице наказателна измама, чрез използване на договорни
отношения като способ за нейното осъществяване.
Не
съществуват основания за преоценка на постановения съдебен акт и в частта
относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. При
налагане на наказанието съдът е направил задълбочена преценка на всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Предвид изложеното, ВОС намира за
справедлива преценката на ВрРС да наложи наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода, при превес на смекчаващите обстоятелства, като са взети
под внимание лошите характеристични данни и отежнената съдебна биография на
подсъдимия, извън осъждането квалифициращо деянието му като опасен рецидив.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.47 ал.1 б.”б” от ЗИН е определен
първоначален „строг” режим. В този смисъл е неоснователно оплакването в
жалбата, поддържано и в съдебно заседание за явна несправедливост на наложеното
на подсъдимия наказание.
Законосъобразно
и с оглед реалното намаляване активите на измамения, е уважен гражданския иск за
целия предявен размер от 900 лева, като въззивният съд приема, че не
съществуват основания за ревизиране на постановения съдебен акт и в тази му
част.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивният съд не констатира наличието на основания,
налагащи нейното отменяване или изменяване, поради което намира, че присъдата
следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна, а жалбата против
нея следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК, Врачански
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 48/26.03.2009г., постановена по НОХд.№ 723/07г. по описа на Врачански
районен съд, ІІ наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.