Определение по дело №530/2020 на Административен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№193

гр. Перник, 09.09.2020 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

         Като разгледа административно дело № 530/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 159 от АПК, във вр. с чл. 85, ал. 6 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура/ЗЕСМФИ/.

         Постъпила е частна жалба от „****, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. ****, ул. ****, представлявано от В.Г.М. - управител против Решение № ***/**** г., взето от Комисията за регулиране на съобщенията, в частта му по пункт V, с която на основание чл. 81, ал. 10 от ЗЕСМФИ заплатената такса и разноските са възложени на „****.

         От представената от по делото административна преписка е видно, че решение № ***/**** г. на Комисията за регулиране на съобщенията е постановено по подадена от „**** молба, с вх. № ****/****г. за даване на задължителни указания на „****“ ЕАД по чл. 86, ал. 4 от ЗЕСМФИ и съдействие за решаване на спор по чл. 86, ал. 1 от ЗЕСМФИ. С него КРС е приела резултатите от работата на специализираната комисия, определени с решения № **/**** г. и № **/**** г. и е отказала да даде задължителни указания по искане вх. № ****/****г. Решението е връчено на страните по спора – „**** и „****“ ЕАД съответно на 17.07.2020 г. и на 16.07.2020 г. В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 85, ал. 6 от ЗЕСМФИ не са постъпили жалби срещу него и то е влязло в сила.

         Предмет на оспорване пред административния съд е разпределението на разноските в проведеното пред КРС производство, обективирано в пункт V-ти от решението. С него е разпоредено внесената от жалбоподателя такса от 450 лв. да остане в негова тежест съгласно нормата на чл. 81, ал. 10 от ЗЕСМФИ.

         Настоящият състав на Административен съд – **** намира, че обжалваната част от решението на Комисията за регулиране на съобщенията не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба/“частна жалба“/ е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

         Решение № ***/**** г. на Комисията за регулиране на съобщенията е взето на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗЕСМФИ. По естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на дейност на специализиран независим държавен орган/чл. 21, ал. 2 от ЗЕС/, насочена към разрешаване на правен спор, за което му е предоставена компетентност по силата на чл. 81, ал. 1 от ЗЕСМФИ, при конкретно сезиране от оператор на електронна съобщителна мрежа, при спазване на състезателно производство, уредено в чл. 81 – чл. 85 от ЗЕСМФИ, при условията на независимост и самостоятелност на решаването. Съгласно чл. 81, ал. 8 и ал. 9 от ЗЕСМФИ за извършването и се дължи такса, вносима от страната, сезирала КРС за разрешаване на спор. Според чл. 1, ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, тя се внася при подаване на искането. Чл. 81, ал. 10 от ЗЕСМФИ предвижда, че така заплатената такса се поема от ответната страна по спора в съответствие с уважената част от искането. Т. е. разпределянето на направените в производството пред КРС разноски се извършва съобразно изхода от спора, за чието разрешаване е сезирана.

         Съгласно препращащата норма на чл. 85, ал. 6 от ЗЕСМФИ на обжалване по реда на АПК подлежи само решението по чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗЕСМФИ. Това е правораздавателният акт, с който КРС приема резултатите от работата на специализираната комисия и взема мотивирано решение по постъпилото искане по чл. 82, ал. 1 от ЗЕСМФИ. В специалния закон не е предвиден самостоятелен контрол за законосъобразност на разпореждането, с което се извършва разпределяне на направените разноски. Такава уредба не се съдържа и в АПК, който е приложим за неуредените случаи, в производството по разрешаване на спорове по силата на чл. 85, ал. 7 от ЗЕСМФИ. Съгласно чл. 64 от АПК административно-производствените волеизявления, действия или бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Видно от разпоредбата чл. 59, ал. 2 от АПК разпореждането относно разноските се инкорпорира в административния акт, но то е отделно волеизявление, различно волеизявлението определящо правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението им. За него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване, тъй като то е правна последица на издадения административен акт, а не част от разпоредителното волеизявление на административния орган.

          Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, отделно от административния акт, в който е инкорпорирано. Затова подадената жалба е процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – ****

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от „****, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. ****, ул. ****, представлявано от В.Г.М. - управител против Решение № ***/**** г., взето от Комисията на за регулиране на съобщенията, в частта му по пункт V, с която на основание чл. 81, ал. 10 от ЗЕСМФИ заплатената такса и разноските са възложени на „****, като процесуално недопустима.

         ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 530/2020 г. по описа на Административен съд – Перник.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        СЪДИЯ:/П/