Номер 766316.09.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораXII-ти граждански състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело №
20205530103544 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжникаМ. Б. А. .
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за 363.80 лева предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 03.11.2018 г., а мотивите за този
правен извод са следните:
Според нормите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 100/2019 г.), заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В случая искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за посочените предсрочно
изискуеми лизингови вноски, не може да бъде уважено, защото клаузата на чл. 12, ал. 2 от
общите условия на договора за лизинг, въз основа на която се претендират същите, е
неравноправна (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). Според чл. 143 ЗЗП (в приложимата му с оглед
датата на сключването на договора за лизинг редакция, преди изм. ДВ, бр. 100/2019 г.),
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изброените
след това в текстовете на чл. 143 ЗЗП възможни проявни форми на неравноправни клаузи,
по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗЗП (ред. преди посоченото изм. ДВ, бр. 100/2019 г.), е
примерно, а не изчерпателно (Р 109-2019-II т.о.).
В случая клаузата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 от общите условия на договора за лизинг,
урежда условията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, както и произтичащите от това последици за потребителя – длъжник (л. 22). Според
1
същата, месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми
в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Именно на тази последна хипотеза
от тази клауза заявителят в случая претендира по същество предсрочно изискуемите
лизингови вноски, видно от заявлението му, в което сочи, че именно поради неизпълнението
на абоната на основното му договорно задължение да заплати дължимите на заявителя
месечни суми по договора за мобилни услуги, едностранно и предсрочно го прекратил по
него вина на 21.03.2019 г. и поради това (развалянето му поради забавата в плащането на
дължимите по същия суми, а не поради друга причина – б.р.) станали предсрочно изискуеми
на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ на договора за лизинг останалите лизингови вноски по
договора за лизинг в размер на 363.80 лева (л. 6).
ВКС обаче приема в задължителната си практика, че идеята за неизпълнение, което е
съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е заложена и в чл. 71 ЗЗД, уреждащ
правото му да иска изпълнение на срочно задължение преди срока (Р 109-2019-II т.о.). Като
се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг не би
била неравноправна само ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на
договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, а случаят не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във
формулировката й – „месечните лизингови вноски и дължимите възнаграждения стават
предсрочно изискуеми и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договорите за
мобилни услуги плащания", е заложен "ясно и недвусмислено обективен и безспорен
критерий" за предсрочна изискуемост на тези вноски. Не само защото същата клауза
очевидно не съдържа указание дали просрочието следва да обхваща едно или няколко
дължими „плащания“ по една или повече различни фактури по договора за мобилни услуги,
или само част от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания – месечни
абонаментни такси и/или мобилни услуги. Нещо повече. Същата клауза обуславя
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски за виновно неизпълнение не на договора
за лизинг, а на друг договор за мобилни услуги, сключен от лизингополучателя. Освен това
формулировката й не държи и сметка за продължителността на срока на договора за лизинг
(в случая от двадесет и три месеца), нито за размера на поетия от длъжника по него дълг - да
плати 23 месечни лизингови вноски в общ размер от 418.37 лева, а тези обстоятелства
несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението/неплащането на задължения
по сключения друг договор за мобилни услуги, дори и в незначителен размер, е съществено
за интереса на кредитора, за да може той добросъвестно да лиши длъжника от
преимуществото на срока и обяви за предсрочно изискуеми на основание същата клауза
оставащите до края на срока на договора за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил
падеж. Липсата на ясни критерии в съдържанието на същата клауза препятства
възможността при възникнал съдебен спор между страните и съдът да прецени дали е
осъществено предвиденото в тази клауза основание и то за автоматична предсрочна
2
изискуемост на същите вноски. Поради тази неяснота за тежестта на неизпълнението, и то
по друг договор за мобилни услуги, обуславящо тази автоматичната предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж по договора за лизинг, клаузата на
чл. 12, ал. 2 от общите му условия поставя длъжника в значително по-неблагоприятно
положение спрямо кредитора, който може да се позове на нея винаги, когато длъжникът
забави което и да е плащане по договора за мобилни услуги, дори забавата да е частична или
да касае само акцесорни и/или незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по
същия договор и прекратяването/развалянето му поради това. Същевременно тази клаузата е
в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от
който произтича изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната
изискуемост (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл. 12, ал. 2 от общите условия на
договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на
незначителна забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания, без
необходимост от уведомяване на длъжника за това, нарушава изискването за равновесие в
отношенията длъжник - кредитор и поставя длъжника в значително по-неблагоприятно
положение, включително като се имат предвид неблагоприятните за него последици от
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. По такива
съображения ВКС приема, че такива клаузи в договорите за потребителски кредит са
неравноправни (така и Р 109-2019-II т.о.). Последното следва да намери аналогично
приложение и в случая, и обуславя извод за неравноправност на клаузата на чл. 12, ал. 2 от
общите условия на договора за лизинг, въз основа на която заявителят иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника за тези 363.80 лева предсрочно изискуеми
лизингови вноски от март 2019 г. до октомври 2020 г. и тази с характер на неустойка по чл.
1, ал. 3 от договора за лизинг (л. 6).
Поради това искането за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и за
претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски, основано на клаузата на чл. 12,
ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, не може да бъде уважено, а следва да бъде
отхвърлено, защото същата клауза е неравноправна (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на Т. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника М. Б. А. и за 363.80 лева
предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 03.11.2018 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
3
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4