Решение по дело №857/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 198
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20193100600857
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………………                         Година  2019                         Град Варна

 

Варненският окръжен съд                                            Наказателно отделение

 

На деветнадесети септември                   Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

                      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       МАЯ НАНКИНСКА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

 

Съдебен секретар :  Цветелина Цветанова

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ВЧНД № 857 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по жалба от адв.Д.М. от АК - Шумен в качеството  му на повереник на частният тъжител П.В.П. против протоколно определение на Варненския районен съд  29 - ти състав по НЧХД № 701/18г. С обжалваното определение председателя на съдебния състав е прекратил наказателното производство по делото, като е счел, че спрямо подсъдимите Полименови и частният тъжител П. има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.

 В петитумната част на жалбата се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на друг състав на ВРС.

Срещу жалбата е постъпило становище от адв.В.Й. *** с което се иска оставянето в сила на определението на ВРС.

Във въззивното съдебно производство адв. М.  поддържа жалбата си на изложените в нея основания, като моли за отмяна на определението на съда.

Защитата на подсъдимите К. и П. Полименови в лицето на адвокатите Й. и М. счита, че постановлението на ВРП е влязло в законна сила и наказателното производство правилно е прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.6 от НПК.

Подсъдимият П.П. моли определението на ВРС да остане в сила

 

Жалбата е подадена в срок, допустима е и е основателна по съществото си.

Производството по частното наказателно дело е започнало по частна тъжба на П.П. срещу П.П. и К.П. с обвинение за престъпление наказуемо по чл.130 от НК извършено на 10.08.2017г. Жалбата е постъпила в съда на 08.02.2018г. и по нея е образувано НДЧХ № 701/18г. по описа на ВРС двадесет и девети състав.

След проведени няколко съдебни заседания на 23.05.2019г. председателят на съдебния състав е докладвал постъпило на 25.04.2018г. в съда  Постановление на ВРП за прекратяване на досъдебното производство по д.п.№2216/17г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР – Варна касаещо обвинението на наказателното дело от частен характер.

Тълкувайки постановлението на ВРП, както и сроковете по чл.81 от НПК съдът е стигнал до извода, че прокурорският акт всъщност е за прекратяване на наказателно, а не на досъдебно производство и между двете страни има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство – респективно налична е хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК.

Изложеното не се споделя от състава на ВОС.

От заглавието и съдържанието на постановление на ВРП от 04.04.2018г. по д.п. № 2216/17г. според ВОС е ясна волята на прокурора да прекрати досъдебното  производство поради липса на престъпление от общ характер наказуемо по чл.129 от НК и наличие на такова по чл.130 от НК. В тази насока е цитирана и разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК. Изпращането на материалите по делото на съда също е индиция в тази насока. Грешката на прокурора в диспозитива на постановлението да посочи, че прекратява не досъдебно както е озаглавен акта, а наказателно производство не може да бъде причина за нарушаване на правата на пострадалия да се обърне към съд. Изложеното от ВРС, че постановлението на ВРП е влязло в сила не е правилно, доколкото прокурорският акт има относителен стабилитет за разлика от съдебните актове. Същият подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.243 ал.10 от НПК, като в определени случаи този контрол е безсрочен. Затова и термин „влизане в сила“ на постановление на прокурор е правно неиздържано.

В случая частният тъжител П. е спазил срока по чл.81 ал.3 пр. първо от НПК като е подал частната си тъжба в шест месечен срок от извършване на деянието и не е необходимо да съблюдава срока по чл.81 ал.3 пр.2 в редакцията му действала по време на подаване на тъжбата, нито тази настъпила с ДВ бр.7/2019г.

С оглед на изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия

С оглед изложеното и на основание чл.341 ал.1 вр. чл.334 от НПК настоящият съд

 

                   Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ определение за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 701/18г. на  29-ти състав на ВРС.

 

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: