Присъда по дело №212/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 8
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Атанас Милчев Каменски
Дело: 20203200200212
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. гр. Добрич , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Съдебни заседатели:В. И. В.

Т. И. К.
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
и прокурора Димитър Николов Димитров (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Наказателно дело от общ
характер № 20203200200212 по описа за 2020 година
На основание чл.303 от НПК съдът
ПРИСЪДИ:
Признава Д. В. В.-роден на ****г. в гр.Д., живущ в гр.К., обл.Д., *****,
ЕГН:**********, за виновен в това, че:
На ***г. около 02:35 часа на път ***, на около 400м. след разклона за
с.С., при управление на товарен автомобил „И. С.“ с рег.№*** в посока гр.Б.,
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДвП, като по
непредпазливост причинил *** на Е. Й. К. с ЕГН:**********, поради което и
на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с чл.342, ал.1, чл.343г и чл.54 от НК,
налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години,
както и наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК-лишаване от право да управлява
МПС за срок от пет години. На основание чл.66 от НК отлага изтърпяването
на постановеното лишаване от свобода за срок от пет години.
Признава подсъдимия за невиновен и го оправдава по първоначално
1
повдигнатото обвинение досежно вмененото нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП.
На основание чл.45 от ЗЗД осъжда Д. В. В. да заплати на „Б. М.“ЕООД-
гр.К., Булстат №***, управлявано от М. К. А. с ЕГН:**********, сумата от
хиляда петстотин шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки, ведно
със законната лихва от ***г. до окончателното издължаване, като
обезщетение за нанесени имуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати по
сметка на ОД на МВР-гр.Д. разноски в размер на 2714,83лв. и по сметка на
ОС-гр.Д. сумата от 810 лева, да заплати на гражданския ищец „Б. М.“ЕООД-
гр.К., Булстат:***, управлявано от М. К. А. с ЕГН:**********, сумата от
1500лв., представляваща хонорар на упълномощения повереник, както и да
заплати на всеки от частните обвинители Ш. Я. М. с ЕГН:***, Н. И. З. с
ЕГН:********** и М. Й. К. с ЕГН:********** сумата от по хиляда лева,
представляваща хонорар на упълномощения повереник.
След влизане на присъдата в сила иззетия товарен автомобил „И. С.“ с
рег.№**** да се върне на управителя или представляващ „Б. М.“ЕООД-гр.К.,
Булстат №***, а иззетия велосипед „М. С.“ да се върне на Ш. Я. М. с ЕГН:***
или упълномощен от нея представител. Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред АС-гр.В.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №8/10.09.2021г. по н.о.х.д.№212/2020г. на ДОС

Срещу Д. В. В. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на ***г. около 02:35 часа на път ****, на около
400м. след разклона за с.С., при управление на товарен автомобил „И.С.“ с
рег.№*** в посока гр.Б., нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил *** на Е.Й. К..
В хода на производството в качеството на частни обвинители са
конституирани Ш. Я. М. , Н. И. З. и М. Й. К. .
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет
предявения от „Б.М.“ЕООД-гр.К., управлявано от М. К. А. , граждански иск
срещу подсъдимия за сумата от хиляда петстотин шестдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки, съставляваща претендирано ведно със законната
лихва от ***г. обезщетение за претърпени имуществени вреди. Дружеството е
конституирано в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на ОП-гр.Д. и повереника на тримата частни обвинители.
Повереникът на ищеца поддържа гражданскоправната претенция по
основание и размер.
В рамките на проведеното по реда на чл.373, ал.1, във в-ка с чл.371, т.1
от НПК съдебно следствие, настоящият състав прие за установено от
фактическа страна:
На ***г. около 02:35 часа по път ***, в района на разклона за с.С.,
подсъдимият управлявал товарен автомобил „И.С.“ с рег.№*** в посока гр.Б..
Пътният участък бил прав, със суха и запазена асфалтова настилка без
неравности. Насреща приближавал лек автомобил „М.Г.“ с К№***,
управляван от св.С.Г., с когото пътувал св.В.И.. Отстоейки на около 150-200
метра един от друг двамата водачи превключили от дълги на къси светлини.
В същото време пред товарния автомобил се движел Е.Й. К.,
управляващ велосипед „М.С.“. Пострадалият носел тъмни дрехи и бил с
поставени на ушите слушалки, като управлявал колелото около средата на
пътната лента. Докато отклонявал в дясно-към банкета, велосипедистът бил
застигнат и блъснат от товарния автомобил.
В момента, в който възприел велосипедиста В. предприел едновременно
спиране и опит да се отклони вляво. Първият удар настъпил между предната
дясна част на камиона и задното колело на велосипеда, като довел до
завъртането му по часовниковата стрелка и втори удар между предната дясна
част на камиона в областта на горната половина на предната броня,
декоративната решетка и предното панорамно стъкло с дясната поясна
област и дясната половина на таза на К..
1
Вследствие на катастрофата Е. К. претърпял ****
Непосредствено преди произшествието товарният автомобил се е
движел със скорост от около 74,76км/ч. Скоростта на велосипедиста е била
около 18,3км/ч. Мястото на първия удар с велосипеда е локализирано на 1.5-
2.5м. вляво от десния край на попътната лента за движение. В момента на
сблъсъка велосипедът бил разположен косо върху платното-насочен вдясно
под ъгъл от около 20 градуса.
При установената скорост на движение опасната зона за спиране на
камиона е възлизала на около 68,30м. В момента, в който В. е реагирал и е
предприел спиране, камионът е отстоял на около 50,1м. от мястото на удара.
Съобразена с ограничената видимост при къси светлини в случая се е явявала
скорост, ненадхвърляща 57,67км/ч. При тази скорост опасната зона за
спиране би възлизала на около 46,94м. При своевременно спиране същата би
позволила предотвратяване на произшествието.
В резултат на процесното ПТП по товарния автомобил „И.С.“ с рег.
№*** са настъпили повреди, чиито ремонт е оценен на 1561.63лв. Превозното
средство е собственост на Б.М.“ЕООД-гр.К., Булстат №****, управлявано от
М. К. А. , който е и възложител на курса.
Така установената фактическа обстановка се основава на отразените в
огледния протокол констатации, дадените от подсъдимия обяснения,
показанията на свидетелите С.Г., И. К., С. П. и М.А., заключенията на вещите
лица по назначените СМЕ за ***, АТ експертизи и комплексната медицинска,
трасологическа и автотехническа експертиза, които в своята съвкупност
изцяло кореспондират помежду си. Що се касае до съществените
разминавания в показанията на св.В.И., съдът счете същите за преднамерен
опит за оневиняване на подсъдимия, резултат колкото на недобросъвестност,
толкова и на изтеклия период от време. Факт е, че се касае за субективна
интерпретация, категорично опровергавана от съдържащите се в огледния
протокол данни и заключението по назначената комплексна експертиза.
От правна страна:
На ***г. около 02:35 часа на път ***, на около 400м. след разклона за
с.С., при управление на товарен автомобил „И.С.“ с рег.№*** в посока гр.Б.,
подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Въпросната разпоредба задължава на водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай скоростта от 74,46км/ч.
се е явявала несъобразена с ограничената видимост при движение с включени
къси светлини. Единствено управление с 57,67км/ч. или по-ниска скорост би
позволило предотвратяване на произшествието, доколкото опасната зона за
спиране би възлизала на около 46,94м., а камионът е отстоял на около 50,1м.
от мястото на удара при установеното отреагиране на водача. Вследствие
допуснатото нарушение на посочената норма от ЗДвП, В. не е успял да спре
2
своевременно, причинявайки *** на Е.Й. К.
От субективна страна-деянието е осъществено виновно, при форма на
вината-„небрежност“-по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Макар да не е
предвиждал настъпването на процесните последици, с оглед нормалното си
***на пътната ситуация, В. е бил длъжен и е могла да предотврати инцидента
при просто спазване на установените елементарни правила за движение.
С оглед изложеното съдът прие за доказано, че с горното си деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава по
чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тъй
като в инкриминираните действия на В. не се установи допускане на
твърдяното нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно загуба на контрол над
управляваното МПС, подсъдимият беше признат за невиновен и оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение.
Причини за извършване на престъплението-инцидентно надценяване на
собствените възможности, съчетано с неадекватно отреагиране на внезапно
усложнилата се пътна обстановка.
По отношение на санкциите:
Обсъждайки обществената опасност на извършеното деяние настоящият
състав прие същата за завишена. В тази насока следва да се отчетат
масовостта на подобен род прояви, влечащи изключително тежки пътни
инциденти, фактът, че вследствие на придобитата правоспособност
подсъдимият е следвало да притежава значително по-големи способности за
анализирането на пътната обстановка и умения за избягване на произшествия.
Досежно оценката на опасността на самия извършител не без значение са ***.
Същевременно следва да се отчете, че в процесния случай е пострадал
велосипедист, движещ се късно след полунощ по изключително натоварен
път, далеч от населено място, при това почти по средата на пътната
лента/чл.15, ал.1 от ЗДвП/. К. не е носел светлоотразителна жилетка/чл.80, т.1
от ЗДвП/, бил е облечен изцяло в тъмни дрехи, ограничил е и слуховите си
възприятия, носейки слушалки на ушите си.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
направените признания и оказаното в хода на разследването съдействие,
възрастта, съдебното минало, събраните характеристични данни, липсата на
други противообществени прояви, както и установеното известно
съпричиняване на инцидента от страна на пострадалото лице. В противовес са
установените нарушения по ЗДвП.
С оглед изложените релевантни за отговорността обстоятелства съдът
индивидуализира основното наказание значително под средния, над
минималния предел, налагайки на подсъдимия лишаване от свобода за срок
от три години. На основание чл.343г от НК кумулативната санкция се
индивидуализира значително над средните предели посредством налагане на
наказание лишаване от правоуправление за срок от пет години. Отчитайки
3
възрастта, семейното положение, наличието на постоянно занятие и
установеното съпричиняване на процесния резултат, настоящият състав не
намери основание за ефективно изпълнение на основната санкция,
установявайки изпитателен срок от пет години.
По отношение на гражданскоправната претенция:
На основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди Д. В. В. да заплати на
„Б.М.“ЕООД-гр.К., Булстат №***, управлявано от М. К. А. с
ЕГН:**********, сумата от хиляда петстотин шестдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки, ведно със законната лихва датата на увреждането
до окончателното издължаване, като обезщетение за нанесени на дружеството
имуществени вреди, представляващи стойността на ремонтните разходи по
възстановяването на товарен автомобил „И.С.“ с рег.№***.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати:
-по сметка на ОД на МВР-гр.Д. разноски в размер на 2714,83лв.;
-по сметка на ОС-гр.Д. сумата от 810 лева;
-на гражданския ищец Б.М.“ЕООД-гр.К. сумата от 1500лв.,
представляваща хонорар на упълномощения повереник;
-на всеки от частните обвинители Ш. Я. М. , Н. И. З. и М. Й. К. сумата
от по хиляда лева, представляваща хонорар на упълномощения повереник.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови след
влизане на присъдата в сила иззетия товарен автомобил „И.С.“ с рег.№*** да
се върне на управителя или представляващ „Б.М.“ЕООД-гр.К., а иззетия
велосипед „М.С.“ да се върне на Ш. Я. М. или упълномощен от нея
представител.
Воден от изложените фактически и правни изводи съдът постанови
присъдата си.
Председател: ........................
4
Съобщи за изтекли лични данни