№ 857
гр. С, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215654 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на "С-Г Х"АД ЕИК ХХХ, срещу Наказателно постановление
(НП) №Р-10-760/07.10.2021г., издадено от МАФ – Заместник – председател на Комисията за
финансов надзор, Р. „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на въззивника на
основание чл.221а, ал.2, т.1, вр.ал.1 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК) е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за
нарушение на чл.100н, ал. 4, вр.ал.1, вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1, изр. първо, предл. първо от
ЗППЦК.
В жалбата се излагат съображения за издаване на атакувания санкционен акт в
противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснато съществено процесуално
нарушение. Жалбоподателят навежда доводи, че се разкрива маловажност на извършеното,
предвид и отсъствието на констатирани имуществени вреди, претърпени от трети лица,
поради което се споделят аргументи за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Акцентира се върху внезапно заболяване на главния счетоводител на дружеството като
основна причина за допуснатата забава при изпълнение на задължението за представяне на
годишен финансов отчет. От формална гледна точка се възразява срещу неясно отразяване
на правните разпоредби, които са били накърнени, с което е допуснато съществено
процесуално нарушение на императивните норми на чл.42, т.5 и чл.57, ал.6 от ЗАНН.
Формулирано е искане атакуваният санкционен акт да бъде отменен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
1
изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрк. Г, която
пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли атакуваният санкционен акт да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Подадена е от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което
обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
"С-Г Х"АД, ЕИК ХХХ, е публично дружество, по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК,
регистрирано в регистъра на публичните дружества по смисъла на чл. 100ц, ал. 6 ЗППЦК и
вписано под № РГ-05-91 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни
книжа, воден от КФН.
Като емитент на ценни книжа въззивникът бил адресат на разпоредбите на ЗППЦК и
подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото приложение. В това си качество той
бил задължен ежегодно да разкрива публично годишен финансов отчет (ГФО) за дейността
си чрез предоставянето й на Комисия за финансов надзор (КФН) посредством изградената и
поддържана от регулатора електронна система e-Register. Срокът за изпълнение на това
задължение бил 90-дневен, считано от края на всяка финансова година.
През месец април 2021г., в рамките на извършена проверка на постъпилите в КФН
годишни финансови отчети за 2020г. на хартиен носител и по реда на чл.100т, ал.4 от
ЗППЦК (чрез e-Register), свид. Л. Д. ИЛ. – на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на
публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна
цел“, установила, че за дейността на "С-Г Х"АД за 2020г. няма представен финансов отчет в
законоустановения срок, който бил изтекъл към 31.03.2021г., включително. Проверяващата
приела, че е налице административно нарушение по чл.100н, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.100т, ал.4,
вр.ал.1, изр. първо, предл. първо от ЗППЦК.
С писмо, изх. №РГ-05-91-3 от 16.04.2021г., представляващ дружеството- въззивник
бил поканен да се яви в КФН лично или да изпрати упълномощен представител за съставяне
и предявяване на АУАН в срок от пет дни от получаването на писмото. На 28.04.2021г. в
присъствието на пълномощник на дружеството, свид. И. пристъпила към съставяне на
АУАН. В него били отразени приетите за установени фактически положения, както и
възприетата от контролния орган тяхна правна квалификация, а именно нарушение на
2
чл.100н, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1, изр. първо, предл. първо от ЗППЦК. Били
посочени място и дата на нарушението – гр. С, 01.04.2021г. Актът бил предявен на
пълномощника на въззивника, който го подписал без възражения. Бил му предоставен и
екземпляр от него. В срока по чл. 44 от ЗАНН, на 05.05.2021г. (първи работен ден,
доколкото срокът изтичал в рамките на официални празници) постъпили писмени
възражения, в които жалбоподателят изложил идентични възражения на споделените в
иницииралата настоящото производство жалба.
Междувременно, на 14.05.2021г., с писмо вх.№10-05-2520, въззивникът представил в
КФН годишният финансов отчет за 2020г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
обжалваното наказателно постановление № Р-10-760/07.10.2021г., с което на основание чл.
221а, ал. 2, т.1, вр.ал.1 от ЗППЦК, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на
5000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.100н, ал.4, вр.ал.1,
вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1, изр. първо, предл. първо от ЗППЦК. Препис от същото бил
изпратен на жалбоподателя. Видно от приложена по делото обратна разписка, санкционният
акт бил получен от въззивника на 26.10.2021г. Жалбата срещу него била подадена на
02.11.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания пред съда свидетел И. (актосъставител) и в писмените доказателства по делото,
приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК, както следва: известие за
доставяне на НП, ведно с извлечение за проследяване на пратка, пълномощни за
процесуално представителство, покана за съставяне на АУАН изх.№ РГ-05-91-
3/16.04.2021г., възражение срещу АУАН и извлечение от АИС – документооборот на КФН
за датата на постъпването му, разпечатка от единна система за предоставяне на информация
по електронен път в КФН – е-Register за периода от 01.01.2021г. до 20.05.2021г. относно
подадена от жалбоподателя информация в КФН, писмо вх.№10-05-2520/14.05.2020г., ведно с
приложения на оптичен носител, ГФО за 2020г., номенклатура на категориите, данни,
подавани в е- register на КФН по партидата на дружеството, Заповед №З-61/17.03.2021г. на
Заместник- председателя на КФН, Р. „Надзор на инвестиционната дейност”, извлечение от
АИС – документооборот с данни за датата на подаване на жалба срещу наказателно
постановление, заключение на техническа експертиза.
Съдебният състав кредитира последователните, безпротиворечиви и безпристрастни
показания на свидетеля И., в които същата излага своите непосредствени възприятия във
връзка с извършената проверка по случая и установените в нейния ход факти. В тях
проверващият орган към КФН изрично уточнява етапите на протеклата контролна дейност,
реда на нейното иницииране, респ. установеното в нейния ход. Сочи и сроковете, в които е
следвало да бъде изпълнено задължението, породено за дружеството – въззивник, както и
факта на изпълнението му със закъснение. Категорична е и относно обстоятелствата, които е
3
съобразила при съставяне на АУАН. Заявените от свидетеля сведения не са фрагментарни и
не указват наличие на заинтересованост и стремеж към изопачаване на фактите, доколкото
намират потвърждение в останалите доказателствени материали. По изложените по- горе
съображения съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на
делото.
Допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените
по делото писмени доказателства (заповеди за възлагане на компетентност, извлечения от
електронната система, поддържана от КФН, копия на наказателно постановление и от
кореспонденция между регулатора и дружеството – въззивник, включително тази, пренесена
на хартиен носител от приложения към преписката оптичен диск), които са надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Върху така сформираната основа
съдът изгражда своите фактически изводи. Писмените доказателства са в синхрон с
депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая.
Доколкото между тях не се констатират противоречия, то не се налага и обсъждането им
поотделно, по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима по силата на
препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Анализът на всички събрани материали
поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначно заключение у съдебния състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа. Актът е съставен от лице по чл.222, ал.1 ЗППЦК и съобразно
приложената Заповед № З-61/17.03.2021г. на Заместник- председателя на КФН, а
процесното НП е издадено от заместник - председателя на КФН, съгл. чл.222, ал.1, вр.чл.8,
ал.1 ЗППЦК.
4
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Налице е пълно съвпадение между установените обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на фактите в АУАН и
санкционния акт удовлетворява изискванията за пълнота съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Ясно отразени са дата, място и конкретното поведение на жалбоподателя, изпълващо
проявлението на деянието в обективната действителност. Ангажирани са твърдения относно
срока за предоставяне на финансовия отчет. Въведено е твърдението, че на крайната
възможна дата за изпълнение на предписаното от закона въззивникът не е изпълнил своето
задължение, което обосновава и неговата имуществена отговорност. Разграничен в
достатъчна степен се явява и субектът на нарушението. Краткият, но съдържателен изказ не
нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП обстоятелства, не
налага различни изводи, нито тангира изключващи се хипотези, т.е. не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав на нарушение.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че отразяването на
относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.
Този съдебен състав не споделя като основателно възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на производството, мотивирано с
отсъствие на ангажирани в цифровата квалификация на деянието изречения, предложения и
хипотези, съдържащи се в диспозицията на нормата на чл.100т, ал.4 от ЗППЦК.
Действително, текстът на чл.100т, ал.1 от ЗППЦК предвижда задължение за емитента да
разкрива публично регулираната информация чрез предоставянето й на комисията и на
обществеността, която формулировка недвусмислено подсказва, че изпълнение се дължи по
две независими едно от друго направления – пред КФН и пред обществеността. Прочитът на
обстоятелствата относно нарушението, изложени в констативно – съобразителната част на
АУАН и НП, обаче указва изрично, че отговорността на въззивника се ангажира единствено
за хипотезата на публичноправното задължение информацията да се разкрива чрез
предоставянето й на регулаторната институция по установения за това ред и в съответните
срокове, който ред се разграничава от регламентирания за разкриване на информацията пред
обществеността, а последният въобще не е обсъждан. В пълно съответствие спрямо
изведеното описание е ангажирана и цифровата квалификация на нарушението, в която
присъстват всички задължителни части от структурата на една норма. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2 от Указ №883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за
нормативните актове, членовете в нормативния акт се състоят от „алинеи, алинеята – от
точки, точката – от букви“. Нормата установява задължителни елементи от строежа на
нормативните актове, сред които не присъстват алтернативи, предложения, хипотези.
Поради това и за този съд изискването за пълнота на цифровата квалификация е спазено,
5
доколкото в нея са включени всички задължителни части от структурата на относимите
норми. Разкрива се съответствие между тях и формулираните словесно фактически
измерения на нарушението, където именно е важно да са отразени правнорелевантните
обстоятелства, позволяващи разграничаването на конкретно визираната хипотеза, доколкото
именно фактите предопределят правната квалификация (в същия смисъл Р
№5008/28.09.2020г., по к.а.н.д.№5519/2020г., АССГ, XII к.с., Р №4715/05.07.2019г., по
к.а.н.д.№3308/2019г., АССГ, XI к.с., Р №4794/13.07.2018г., по к.а.н.д.№4737/2018г. АССГ,
ХIX к.с., Р №93/23.06.2014г. на ВтАС, по н.о.х.д.№48/2014г. и Опр. №148 от 20.06.2011г. на
САС, по в.ч.н.д. №582/2011г.)
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обсъжданите административни
актове (АУАН и НП) са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Правилно административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на „С-Г Х”АД за така установеното нарушение. На въззивника е предявено
„административно обвинение” за неизпълнено правно задължение по чл. 100н, ал.4, вр.ал.1,
вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1, изр.1, предл.първо от ЗППЦК, като на основание чл.221а, ал.2, т.1,
вр.ал.1 от ЗППЦК му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.221а, ал.2, т.1, вр.ал.1 от ЗППЦК в случай на
несъобразяване със задълженията, произтичащи от нормите на чл. 100н, 100о, чл. 100с, ал. 1,
2
чл. 100ф и чл. 111а, както и по чл. 145, 146, 148, 148а и 148ж на извършителите –
юридически лица, се налага имуществена санкция в относително определен размер от 5000
до 50 000 лв. или до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен
годишен финансов отчет, приет от управителния орган. Съгласно чл.100н, ал.1 от ЗППЦК
емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок
до 90 дни от завършването на финансовата година. Нормата на чл.100н, ал.4 от ЗППЦК
установява задължителното съдържание на ГФО. Съгласно разпоредбата на чл.100т, ал.1 от
ЗППЦК "Емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните
книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната
информация чрез предоставянето й на комисията и на обществеността. Емитентът, който е
извършил само публично предлагане на ценни книжа, е длъжен да разкрива информацията
по изречение първо на територията на Република България.". В НП изрично е отразено, че се
6
твърди нарушение по първата предвидена хипотеза, а именно непредставяне на
регулираната информация пред КФН. Редът за изпълнение на това задължение е установен в
чл.100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по
електронен път – е-Register, администрирана и поддържана от КФН.
В контекста на настоящия казус, съобразно събраните доказателства и към момента на
деянието и този на издаване на процесното НП "С-К Х"АД е годен субект на имуществена
отговорност – като емитент дружеството е вписано под №РГ-05-91 в регистъра по чл.30,
ал.1, т.3 ЗКФН, поради което притежава статут на публично дружество и като такова е
адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му. В случая
безспорно се касае до неизпълнение на задължение за представяне на регулирана
информация - съдържащата се в годишен финансов отчет, по смисъла на дефиницията,
установена в нормата на §1, т.41 от ДР на ЗППЦК, съгласно която такава информация е
тази, която следва да се разкрива по по реда на глава шеста "а", раздел II, раздел IIа, глава
единадесета, раздел I от този закон и по глава трета от Регламент (ЕС) № 596/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на
Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.) и актовете по прилагането им. С оглед вида на
информацията, нейното разкриване следва да стане в срока по чл.100н, ал.1 от ЗППЦК и по
предвидения за това ред, в случая пред КФН, като първа и самостоятелно обособена
хипотеза на задължение за емитента, видно и от сравнителното тълкуване на нормите на
чл.100т, ал.4 от ЗППЦК (касаеща реда за представяне пред КФН) и чл.100т, ал.3 от ЗППЦК
(касаеща представянето пред обществеността). Срокът за представяне на годишния
финансов отчет за 2020г. пред КФН е бил до 31.03.2021г., т.е. 90 дни след приключването на
финансовата година. Видно от доказателствата по делото този документ е постъпил пред
КФН едва на 14.05.2021г. и след съставяне на АУАН, т.е. със закъснение от 44 дни (месец и
половина). По съществото си така описаното поведение разкрива неизпълнение.
Нарушението е формално, на просто извършване, осъществено е чрез бездействие и се счита
за довършено с изтичане на срока, в който е било налице задължение за реализация на
изискуемото поведение. Не е необходимо настъпването на конкретен вредоносен резултат.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението – гр. С, където е
седалището на Комисията за финансов надзор (последната без териториални
подразделения), доколкото именно там е било дължимо действието. Представянето на отчет
пред Комисията за финансов надзор не е довършено с неговото изпращане, а с получаването
му от органа, което става по седалището му, независимо от използването на електронна
комуникация.
Настоящата съдебна инстанция не споделя аргументите на жалбоподателя за
наличието на екскулпиращо отговорността на дружеството обстоятелство, свързано с
несвоевременно изпълнение на ангажиментите, поради заболяване на главния счетоводител
и продължителното му отсъствие, довело и до забава от страна на задълженото лице. Така
7
изтъкнатите доводи, от една страна, не са подкрепени с надлежни доказателства. Дори
хипотетично твърдението да се приеме за отговарящо на действителността, доколкото се
ангажира като причина „поставяне под карантина“, следва да се посочи, че през 2021г.
продължителността на същата не надхвърля четиринадесет дни, което с оглед сроковете,
предоставени за изпълнение на задължението за представяне на ГФО, не може да се приеме
като изключителен по своя характер фактор, обективно възпрепятствал въззивника да
съобрази поведението си с изискванията на закона. Налага се извод, че единствено въпрос
на вътрешна организация на делата на юридическото лице е било спазването на
императивните норми на ЗППЦК.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 221а, ал. 2, т.1, вр.ал.1 от ЗППЦК, която
имплицитно препраща към визираното в чл.100н, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1,
изр.първо, предл.първо от ЗППЦК правно задължение. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
В разглеждания от настоящия съдебен състав случай субект на административното
нарушение е юридическо лице , чиято административнонаказателна отговорност е
обективна (или още „безвиновна” отговорност), поради което и разглеждането на
субективната страна на нарушението е ирелевантен въпрос и не подлежи на разглеждане.
По отношение на наложената “Имуществена санкция” в размер на 5 000,00 /пет
хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 221а, ал. 2, т.1, вр.ал.1 от
ЗППЦК е относително определена. В конкретния случай административнонаказващият
орган е наложил „имуществена санкция“ в минимален размер – 5000,00 лева, като в тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима
по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”, поради което е юридически невъзможно
имуществената санкция да бъде определена под фиксирания в закона минимум. Не се
открива незаконосъобразен подход при определяне размера на същата и несъобразяване с
императивни правила за отчитане тежестта на смекчаващи вината обстоятелства се явяват
абсолютно несъстоятелни. Както бе споменато и по- горе, виновно поведение не може да
бъде предмет на обсъждане, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна.
Допуснатото нарушение е формално по своята същност и засягането на охраняваните с
нормата на чл.100н, ал.4, вр.ал.1 от ЗППЦК отношения настъпва в първия момент на
бездействието. В конкретния случай периодът от 44 дни, в който е продължило то, не е
пренебрежимо кратък предвид характера на охраняваните отношения, което очевидно
налага засилен и своевременен контрол. Още повече когато изпълнението очевидно е
провокирано от съзнанието за вече инициирано административнонаказателно производство.
8
Обстоятелството, че за инвеститорите в ценни книжа не са установени реално настъпили
вреди, не може да санира несъобразеното с императивните норми поведение, нито да занижи
степента на неговата обществена опасност. Необходимостта от представяне на ГФО за
предходната финансова година пред КФН и посоченият краен срок за това не могат да бъдат
дерогирани по усмотрение на жалбоподателя, включително и с аргументи за
целесъобразност. Съобразяването с така заложените нормативни параметри е задължение на
публичното дружество в контекста на прогласената като основна цел на ЗППЦК -
осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа, създаване на условия за развитието на
справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и поддържане на стабилността и
общественото доверие в него. Неспазването на установен в закона с императивна норма
срок е нарушение на законова разпоредба и се санкционира като административно
нарушение.
Във връзка с горното, напълно несъстоятелна е тезата на въззивника за наличието на
„маловажен случай” на административно нарушение. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя
от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото
дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Преценката на наказващия
орган да санкционира дружеството се основава на обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по преписката, в т. ч. и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, и законосъобразно е приел, според съда (вж. и Т. Р. № 1/2007г. на ОСНК), че
нарушението на императивната разпоредба на чл.100н, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1,
изр.1, пр.1 от ЗППЦК възпрепятства ефективността и своевременността на достъпа до
информация на регулаторния орган, необходим му с оглед възможността да упражнява
адекватен контрол върху дейността на дружеството посредством предвидените законови
механизми. Предвид доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от
изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността
на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто
извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този
начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието
или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
9
обществените отношения. В конкретния случай бездействието на "С-Г Х"АД е разкрило
типичната за вида си обществена опасност, като е възпрепятствало нормалното протичане на
отношенията, свързани с осъществявания от органите на КФН ефективен контрол върху
дейността на дружеството по публично предлагане на ценни книжа, поради което и този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че той следва да се
санкционира по административен ред.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки чл.63д, ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН, съдът дължи
произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството.
Цитираната разпоредба препраща към реда, установен в чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна – КФН. Тя е
представлявана от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и
юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед определяне дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, предвижда:
„Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв
подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл.27е от
която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност
по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че
производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира
за справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 80,00
лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя „С-Г Х“АД по сметка на КФН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-760/07.10.2021г., издадено от
10
МАФ – Заместник – председател на КФН, Р. „Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на „С-Г Х”АД, с ЕИК ХХХ, на основание чл.221а, ал.2, т.1, вр.ал.1 от ЗППЦК е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.100н, ал.
4, вр.ал.1, вр.чл.100т, ал.4, вр.ал.1, изр. първо, предл. първо от ЗППЦК, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „С-Г Х”АД, с ЕИК ХХХ, да заплати по сметка на КФН разноски в размер
на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11