Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/……………… г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, ХХXIV състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 952/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4б, ал. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДР
на ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на И.А.Р., лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието в Затвора Варна (понастоящем настанен в Затвора Ловеч),
срещу Заповед № 267 от 22.03.2021 г. на Началника на
Затвора Варна, с която за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2, чл. 100,
ал. 1, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по
чл. 101, т. 2 ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок от 7 /седем/ дни“.
С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. На подробно изложени доводи,
жалбоподателят твърди, че не е била осигурена възможност да се запознае с
всички образувани срещу него дисциплинарни преписки и така е нарушено правото
му на защита. Навежда доводи, че заповедта на Началника на Затвора – гр. Варна
е индивидуален административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол на
общо основание. Искането е за прогласяването на заповедта като нищожна, в
условията на евентуалност – да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание чрез видеоконферентна връзка
жалбоподателят поддържа жалбата и направените с нея искания и възражения. В
хода по съществото на делото И.Р. излага допълнителни твърдения: заповедта е
издадена на 22.03.2021г., а медицинското становище е от 08.03.2021г., като
според чл. 102, ал.1 се взема под внимание и здравословното състояние;
изложените в заповедта мотиви не съответстват на фактическата обстановка по
случая и докладните записки, изготвени от инспектор СДВР, като се излагат
подробни доводи в тази насока. Отново твърди, че не е запознат с материалите по
образуваното срещу него административнонаказателно производство, не му е дадена
възможност да направи ксерокопия на материалите за негова сметка, както и да
представи доказателства, да си прави бележки и извадки, да бъде информиран за
хода, характера и причината за обвиненията.
Ответникът – Началникът на Затвора Варна, редовно
уведомен, се представлява от Инспектор А.А., лице с придобита юридическа
правоспособност, редовно упълномощен, застъпва становище за неоснователност на
жалбата. Настоява се, че при оспорената заповед отговаря на законовите
изисквания, а именно – издадена е от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.
Жалбата е допустима. Производството е инициирано от
лице, което е адресат на процесната заповед,поради което за него е налице
правен интерес да я оспори. Заповед № 267/22.03.2021г. е оспорена по
административен ред пред Главния директор на ГДИН, който със Заповед №
1-1392/22.04.2021г. е отхвърлил жалбата на л.св. И.А.Р. като неоснователна. По
аргумент от чл. 98, ал.2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи
първоначално издадената заповед. Предвид данните по делото, същата е оспорена в
срока по чл. 149, ал.1 АПК, вр. §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
И.А.Р. понастоящем е лишен от свобода и изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим по присъда на
ОС – Плевен по НОХД № 127/2004 г. Към датата на постановяване на оспорената
Заповед № 266/22.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна Р. е бил настанен за
изтърпяване на наказанието си в Затвора Варна, ІІІ група, зона със засилен
контрол и охрана, в сп. помещение 127 (самостоятелно).
Дисциплинарната отговорност на л.св.
Р. е ангажирана за това, че при извършена проверка в Затвора Варна е
установено, че на 20.01.2021г. последният е влязъл и осъществил възмездни
отношения с л.св. Д.К.Д., ЕГН **********-ЗТ, специален режим, в нарушение на
чл. 96, т.3; чл. 97, т.2, чл. 100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, изразяващи се в
установяване на фактическата власт върху дебитна карта, издадена в МЛС, която
неправомерно е владял, без тя да е негова собственост, тъй като е с
персонализиран баркод, имена и снимка на държателя. С така установената
фактическа власт върху дебитна карта, която не се следва на жалбоподателя, той
я ползвал за удовлетворяване на собствените си потребности, което е резултат от
устна договорка между л.св. И.Р. и л.св. Д.Д. заради поета уговорка от
последния към жалбоподателя за удовлетворяване на задължение с финансов израз,
свързано с изплащане на авансово предоставени от л.св. И.Р. дрехи.
На 22.01.2021г. е съставена докладна записка от Н.Б.Г.,
ИСДВР на 3 гр. в Затвора – Варна относно извършената проверка по ДЗ
№53/22.01.2021г. В докладната записка подробно е описана установената
фактическа обстановка във връзка с извършеното нарушение и доказателствата по
доказването му – Протокол от разчитане на записи от видеонаблюдение в затвор гр.
Варна, справка за финансови трансфери на л.св. Д.К.Д., писмени обяснения на
лишени от свобода и др.
На 22.03.2021г. е издадена процесната Заповед №267, с
която на л.св. И.А.Р. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство
по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни“, която е
съобщена на наказаното лице, предвид отбелязаното върху самия акт. Оспорваната
заповед е потвърдена по реда на чл.110 ЗИНЗС със Заповед №1-1392/22.04.2021г.
от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/.
Предприето е оспорването й по съдебен ред.
По делото са приобщени като доказателства
дисциплинарната преписка, както и доказателства за обжалването на заповедта по
административен ред и доказателства за правомощията на лицето, постановило
процесната заповед – Заповед № Л-149/16.03.2021г. на Началника на Затвора
Варна, Заповед № Л-1027/18.03.2021г. на гл. директор на ГДИН и др.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е Заповед №
267/22.03.2021г. на Началника на Затвора Варна, с която за нарушение на чл. 96,
т.3; чл. 97, т.2, чл. 100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС е наложено на л.св. И.А.Р.
дисциплинарно наказание по чл. 101, т.2 от ЗИНЗС „извънредно дежурство по
поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни“.
Заповедта се оспорва с доводи за нейната нищожност, в условия на
евентуалност - незаконосъобразност. Във връзка с искането на л.св. И.Р. за
прогласяване нищожността на Заповед № 267/22.03.2021г. на Началника на Затвора
Варна, съдът намира следното:
Нищожността на даден административен акт изисква
наличието на толкова съществен и тежък порок, че актът да се приравнява на
„правно нищо“, да не може да породи целените с издаването му правни последици.
Съдът е длъжен да обяви нищожността на административния акт, дори да не е
сезиран с искане в тази насока, както повелява чл. 168, ал.2 АПК. В АПК не са
регламентирани основанията за нищожност на административните актове, като в
теорията и практиката е прието, че такива са основанията, изброени в чл. 146 АПК, но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък
и съществен, че води до невъзможност актът да породи целените правни последици.
С оглед основанията в чл. 146 АПК съдът дължи произнасяне относно
законосъобразността на оспорения административен акт и през призмата на
изложените от жалбоподателя доводи за нейната нищожност.
Между конституираните в спора страни липсва спор
досежно обстоятелството, че в периода от 18.01.2018 г. до 06.08.2021 г.
жалбоподателят л.св. И.Р. е изтърпявал наложеното му наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора Варна. Съгласно чл. 104, ал.1, предл. 1 ЗИНЗС,
дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от Началника на
затвора. В разглеждания случай атакуваната заповед е издадена от главен
инспектор в Затвора Варна Михаил П., в условията на надлежно делегирани
правомощия, предвид Заповед № Л-149/16.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна
и предвид нормата на чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС, предоставяща възможност на началника
на затвора да делегира правомощията си на определено от него длъжностно лице.
Оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, не страда от пороци, сочещи на нищожността й.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. От
посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти,
от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.
Изложените в жалбата на л.св. И.Р. аргументи са адекватни и напълно
кореспондират с изложените от ответника мотиви към заповедта, от което логично
се налага изводът, че волята на ответника е формулирана ясно и недвусмислено,
което позволява на дисциплинарно наказаното лице да организира защитата си.
Следователно оспореният административен акт не страда от формални пороци по
смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, които да са толкова съществени, че да налагат
отмяната му като незаконосъобразен на това основание.
Оспорената заповед се атакува и с доводи за наличие на
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
допуснати от ответника в хода на дисциплинарното производство. Жалбоподателят
сочи, че не е уведомен за откритите срещу него дисциплинарни производства,
както и, че не му е дадена възможност да се запознае със съдържанието на
дисциплинарните преписки. Твърди, че не му уважено искането да си прави бележки
и ксерокопия на документите по преписките, с което са му нарушени правата,
закрепени в чл. 8, чл. 26, чл. 34, чл. 35 от АПК и тези по чл. 56 от Конституцията на Република България.
Така наведените твърдения са неоснователни. Нормите в
АПК уреждат в най-общ вид административните производства. Специалните закони
доразвиват тези норми, като се съобразява спецификата на съответната област и
предвиждат различен ред за всяко административно производство в зависимост
именно от областта, която уреждат. Както е известно, нормите на специалния
закон дерогират тези на общия, като в настоящия случай разпоредбите на ЗИНЗС
дерогират общите разпоредби на АПК, тъй като са в отношение общ-специален
закон. Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за
лишаване от свобода е указан в Глава IX, Раздел II, именувам „Мерки за поощрения и
дисциплинарни наказания“ и в Глава II, Раздел II на Правилна за прилагане на ЗИНЗС,
озаглавен по същия начин. В чл. 105, ал.1 ЗИНЗС законодателят е установил
задължение на дисциплинарно наказващия орган да изслуша нарушителя преди да му
наложи наказание. Видно от доказателствата по настоящия случай /Докладна записка
№53/22.01.2021г./ на наказаното лице му е дадена възможност да представи
обяснения, както и да се запознае с преписката.
В специалния ЗИНЗС не е изрично уредено правото на
наказаното лице да бъде уведомявано за открити срещу него дисциплинарни производства,
както и не е предвидена възможност на същия да се предоставят копия от
документите по дисциплинарната преписка, което налага извод за неоснователност
и необоснованост на твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Освен това към момента на даване на
писменото обяснение от 22.03.2021 г. от л.св. И.Р., предвид и заявеното от Р. в
хода по същество, за Р. е била налице яснота за провеждането на процесуални
действия във връзка с установяване деянието, респ. за започване на разследване
във връзка с дисциплинарно нарушение.
Съгласно чл. 89, ал.3, изр. първо от ППЗИНЗС със
заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея,
като се отбелязва и дата, както е установено в настоящия случай, като му е
връчен и екземпляр от процесната заповед, което е сторено, видно от
доказателствата по делото.
Гореизложеното налага извод за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност
на административния акт на това основание.
С оглед разпоредбата на чл. 96, т.3 от ЗИНЗС лишените
от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а нормата на чл.
97, т.2 от ЗИНЗС установява изрична забрана лишените от свобода да вземат,
заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които
разполагат, в това число както и забрана да се установява фактическа власт
върху дебитна карта, без тя да е собственост на нарушителя. Видно от Протокола
за разчитане на записи на камери от системата за видеонаблюдение в затвора гр.
Варна, изготвен на 01.02.2021г. се установява, че л.св. И.Р. неправомерно е
установил фактическа власт върху дебитна карта, принадлежаща на л.св. Д.К.Д., с
цел изплащане авансово на предоставени му от л.св. И.Р. и приети от л.св. Д.Д.
дрехи.
Видно от събраните по делото доказателства, не е
налице разминаване, противоречие или липса на логична връзка между посоченото в
докладните записки и дадените във връзка с установяване на дисциплинарното
нарушение писмени обяснения, което налага извод за законосъобразно провеждане
на дисциплинарното производство. Съдът счита извършеното нарушение за безспорно
установено.
Съдът съобрази, че в производства по налагане на
дисциплинарни наказания дисциплинарно наказващият орган действа в условията на
обвързана компетентност, тъй като винаги при установяване на деяния /действия
или бездействия/, притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по чл. 100,
ал.1 и 2 ЗИНЗС, е длъжен да наложи на нарушителя дисциплинарно наказание, освен
ако е изтекла една година от извършването му или два месеца от откриване на
нарушението, което в процесния случай не е налице. Органът няма право на свободна
преценка дали във всеки случай да наложи съответстващото на констатираното
нарушение дисциплинарно наказание, или не. Видно от приложените по делото
доказателства, органът закономерно е наложил на л.св. И.Р. наказание за
извършено от него дисциплинарно нарушение.
Органът по дисциплинарното производство разполага с
оперативна самостоятелност единствено при определяне вида и размера на
наказанието, но дори в този случай е длъжен да действа в рамките, установени в
закона – чл. 102, ал.1 ЗИНЗС. Според цитираната разпоредба, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние. Констатираното нарушение е
квалифицирано правилно от ответника като такова по чл. 100, ал.1, ал.2, т.5 от ЗИНЗС – неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон. Съгласно
чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на
дисциплинарното наказание, се вземат предвид характера и тежестта на
нарушението, отношението на дееца към него, поведението му преди това и здравословното
му състояние. В разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗИНЗС е уточнено значението на
здравословното състояние на лицето, а именно за определяне момента на
изтърпяването му, като същото може да бъде отложено до оздравяването му. По
аргумент за противното от чл. 102, ал. 3 от ЗИНЗС, както и предвид
определенията за дисциплинарно нарушение и целта за налагане на дисциплинарно
наказание, здравословното състояние не може да бъде основание, което отрича
дисциплинарната отговорност и преклудира материалното право да бъде ангажирана.
Здравословното състояние се преценява с оглед възможността за изпълнение на наложеното
наказание, каквито са основните принципи на наказателното и пенитенциарното
право – изтърпяването не може да бъде страдание в повече от необходимо
присъщото, а когато и то е прекомерно, тогава се преценява дали да бъде
отложено, съответно да не се търпи. Компетентността е на медицинските
специалисти при МЦ от затворите, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС – те
могат да предложат да се отложи или да се отмени изпълнението на наложеното
наказание. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 102, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС сочи
на извод, че здравословното състояние определя възможността да се търпи
наложеното дисциплинарно наказание като няма значение за съществуване на материално
правното основание за неговото налагане. Наведените от жалбоподателя доводи за срочност на
медицинското удостоверяване от медицинското лице в Затвора са неоснователни и в
процесния случай няма данни здравословното състояние на л.св. И.Р. да изключва
възможността за налагане на наложеното наказание преди 08.03.2021 г., когато е
дадено медицинското становище, нито след тази дата. По делото не са ангажирани
доказателства в тази насока от жалбоподателя, с оглед на което съдът преценява
като недоказани твърденията, изложени от л.св. И.Р. в открито съдебно
заседание.
Изложените в жалбата практика на ВАС, на КС,
различните норми и членове на национални и международни източници на правото не
правят жалбата по-мотивирана и основателна, нито доводите в нея – доказани, тъй
като са посочени общи норми и актове, които не са специфично обвързващи досежно
конкретния казус. С оглед изложеното, принципите, заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, са
спазени.
Оспорената Заповед № 267/22.03.2021 г. е и в съответствие
с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и
превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от
свобода. Преследваната с процесната заповед цел не е различна от законовата,
респ. не е налице превратно упражняване на власт. Още повече-жалбоподателят не
съсредоточи защитната си теза в посока да докаже, че не е извършил
дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание.
Процесната заповед не е незаконосъобразна на нито едно
от основанията, изброени в чл. 146 от АПК, както и не е нищожна. Изложените в
жалбата твърдения в обратния смисъл са недоказани и съответно – неоснователни.
Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани в ДВ, бр.
105 от 2020 г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.
На основание чл. 172, ал.2 АПК, във вр. §4б, ал.1 от
ДР на ЗИНЗС, Административен съд – Варна, XXXIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Р., лишен от свобода,
понастоящем настанен в Затвора Ловеч, срещу Заповед № 267 от 22.03.2021 г. на
Началника на Затвора Варна, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7
/седем/ дни“.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: