Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260068
Град
Пловдив, 19.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в
следния състав:
Председател: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
При секретаря Милена
Левашка,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 507 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба, подадена на 06.08.2020 год. от „Летище Пловдив“
ЕАД, ЕИК ********* против „Летище Пловдив“ АД, ЕИК *********, с която е
предявен иск за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на „Летище
Пловдив“ АД,
проведено на 26.07.2020 год.
Исковата претенция се
основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът „Летище Пловдив“ ЕАД
твърди, че е акционер в „Летище Пловдив“ АД, като притежава 70 890 броя
обикновени налични поименни акции с право на глас, съставляващи 38,32% от
капитала на дружеството.
На 26.07.2020 год. било
проведено Общо събрание на акционерите /ОСА/ на „Летище Пловдив“ АД, на което
ищецът е присъствал и е взел участие чрез изпълнителния си директор С.Ш.. На
Общото събрание били представени акционери, притежаващи 184 990 акции, представляващи 94,16% от
капитала на „Летище Пловдив“ АД.
Събранието било свикано с
решение на Съвета на директорите от 25.02.2020 год. Със същото решение били
приети писмени материали за това събрание. Поканата била обявена в Търговския
регистър на 06.03.2020 год., като според нея извънредното ОСА е свикано за
13.04.2020 год., а ако не е налице необходимия кворум, то ще се проведе на
26.07.2020 год. от 10.00 часа.
Ищецът счита, че при
свикването и провеждането на ОСА на 26.07.2020 год. са допуснати съществени
нарушения на императивни правни норми и на Устава на дружеството.
Поканата за свикване на ОСА
не отговаряла на императивните изисквания
на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, тъй като не съдържала конкретните
предложения за решения по която и да е от четирите точки, включени в дневния
ред. Изискванията на закона за минималното съдържание на поканата били
предвидени, за да гарантират защитата на членствените права на акционера –
право на участие в дружествените работи и упражняване на право на глас.
Поканата била израз и на правото на информация за делата на дружеството.
Изискването на предварително обявяване на проектите за решения било въведено за
да бъде предварително информиран акционерът за възможните решения, за
параметрите на разискванията.
Ищецът се позовава на чл.
224, ал. 1 ТЗ, според който писмените материали, свързани с дневния ред следва
да бъдат предоставени на разположение на акционерите най-късно до датата на
обявяването или изпращането на поканите за свикване. На 26.07.2020 год. при
поискване от страна на ищеца му били предоставени „Писмени материали за
провеждане на ОСА на 13.04.2020 год. с втора дата 26.07.2020 год.“, сред които
били три броя ипотеки, протокол от заседание на СД от 06.03.2017 год., на което
е взето решение за учредяване на ипотека; протокол от заседание на СД от
25.02.2020 год. за свикване на извънредно ОСА и протокол от 15.06.2020 год. на
СД с решение за разпореждане/продажба на недвижим имот, собственост на
дружеството – Перон на летище Пловдив. Ищецът счита, че е обективно невъзможно
в писмените материали за общото събрание, които са приети с решение на СД от
25.02.2020 год., да се съдържат материали, съставени по-късно /решение на СД от
15.06.2020 год. за продажба/. Това според ищеца съставлява грубо нарушение на
императивната норма на чл. 224, ал. 1 ТЗ.
В т. 1 от дневния ред било
включено „Обсъждане на въпроса за освобождаване на членовете на СД“. Но не била
внесена яснота дали освобождаването им е по тяхна молба, дали е поради
действия, които накърняват интересите на дружеството. Причината за
освобождаването на членовете не била видна и от материалите за общото събрание.
В писмените материали били визирани молби на
тримата членове на СД – А.С., С.Т. и „БК Проджект“ ЕООД, с които те
изявяват желание да бъдат освободени като членове на СД, но тези молби не били
предоставени на ищеца като част от писмените материали, с което се допускало
нарушение на чл. 224, ал. 1 Тз и чл. 20 от устава.
В т. 2 от дневния ред било
включено „Обсъждане на въпроса за освобождаване от отговорност на членовете на
СД за дейността им през 2016 – 2019 год.“. Но видно от ТР липсвали решения на
ОСА за 2019 год. за приемане на отчета на СД за дейността, както и ГФО за целия
период. Поради това било невъзможно акционерите да направят информирана
преценка дали членовете на СД следва ад бъдат освободени от отговорност,
доколкото не бил ясен обемът на тази отговорност за посочения период. Било
допуснато нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ, тъй като акционерът бил лишен от
правото информирано да упражнява правото си на глас.
В т. 3 от дневния ред било
включено „Избор на нов СД и определяне на мандата му“ Проекторешението не
съдържало информация за имената на лицата, които ще бъдат избирани. Нарушена
била разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ТЗ, според която когато дневният ред
включва избор на членове на СД, материалите включват и данни за имената,
постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за
членове. Липсвали и предвидените в чл. 237, ал. 3 ТЗ декларации на предложените
членове за участията им търговски дружества като неограничено отговорни
съдружници, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество,
както и за участието им в управлението на други дружества или кооперации като
прокурист, управител или член на съвет. Така акционерите били лишени от
възможността информирано да упражнят правото си на глас.
В т. 4 от дневния ред било
включено „Потвърждаване и одобряване на действията на Съвета на директорите, с
които дружеството се е разпоредило и/или е предоставило като обезпечение активи
на дружеството“. Липсвала конкретика кои действия на СД подлежат на
потвърждаване и одобряване, с какво имущество се е разпоредило дружеството;
дали дружеството се е разпоредило с имуществото си или го е предоставило за
обезпечение; дали обезпечението е учредено за обезпечаване на свой или на чужд
дълг; при какви условия са сключени сделките. С това били нарушени разпоредбите
на чл. 224, ал. 1 ТЗ и чл. 20 от Устава. Ищецът счита за съществен факта,
че действията, за които СД иска от
акционерите потвърждение и одобрение са инкорпорирани в съставения след свикването
на събранието протокол от СД от 15.06.2020 год. С това решение СД приел „Летище
Пловдив“ АД да продаде на „Булкеш“ ЕООД следния свой недвижим имот: перон –
съоръжение, изградено върху държавна земя, представляваща имот № 000090 по КВС
в землището на с. Крумово. Този протокол, както е посочено, бел приложен към
писмените материали, приети с решение на СД от 25.02.2020 год., което
съставлявало нарушение на чл. 224, ал. 1 от ТЗ, чл. 20 от Устава, чл. 223, ал.
4 от ТЗ. Потвърждение или одобрение на разпореждане и обременяване с тежести на
недвижими имоти на дружеството не би могло да се случи тихомълком, под формата
на включване като материали за събранието, без в дневния ред да са посочени
конкретните данни за сделките и конкретен проект за решение.
Решението по т. 4 от
дневния ред противоречало и на чл. 199 ТЗ. Одобреното решение на СД за продажба
на недвижим имот имало за предмет действащия перон на гражданското летище за
обществено ползване; перонът бил апортна вноска в капитала на „Летище Пловдив“ АД
и разпореждането с него съставлявало скрито намаляване на капитала на
търговското дружество, за каквото било необходимо мнозинство от 2/3.
Ищецът счита за
закононарушение и обстоятелството, че никъде в материалите за ОСА не бил
определен и разяснен начинът на формирането на продажната цена от 230 000 лв.;
не е била определена данъчната оценка на съоръжението, справедливата пазарна
стойност.
Посочено е и процедурно нарушение при свикването на
ОСА. Според поканата първата дата, за която е насрочено ОСА е 13.04.2020 год.
Към тази дата действало обявеното извънредно положение поради пандемията от
Ковид-19. Според издадените в тази връзка заповеди на Министъра на
здравеопазването от 13. и 17.03.2020 год. било забранено провеждането на
всякакъв вид мероприятия, като конференции и симпозиуми, посещението и
събирането на повече от двама възрастни на открити и закрити места. При
наличието на тези забрани било не само свикано, но и проведено събрание на
13.04.2020 год., а впоследствие и събранието от 26.07.2020 год. Доколкото двете
събрания били обвързани, не можело допустимо да се проведе второто събрание,
при положение, че първото е проведено в противоречие с императивни
противоепидемични правила, забраняващи провеждането на събранието.
Предвид изложените
фактически твърдения и правни доводи, ищецът „Летище Пловдив“ ЕАД предявява
искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на
всички решения на Общото събрание на акционерите на „Летище Пловдив“ АД,
обективирани в протокол от 26.07.2020
год.
Посочени са доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът
„Летище Пловдив“ АД е подал писмен
отговор на исковата молба.
Счита,
че исковете за отмяна на всички решения на ОСА са недопустими. Част от
решенията – тези по т. 2 и по т. 4 от дневния ред, не подлежат на съдебен
контрол, тъй като са взети по целесъобразност. А по т. 1 и т. 3 от дневния ред
напрактика не са взети решения, поради което липсва интерес от предявяването на
искове за отмяната им.
Поради
това се настоява производството по делото да бъде прекратено.
По
същество исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва
се фактическото твърдение, че протоколът от заседание на СД от 15.06.2020 год.
е предаден като част от писмените материали по дневния ред. Той е бил предаден
по искане на законния представител на ищеца в деня на провеждането на ОСА, след
получаването на писмените материали по дневния ред.
Оспорват
се доводите за допуснати нарушения на закона и устава при свикването на ОСА.
В
допълнителната искова молба ищецът
заявява, че поддържа изцяло подадената първоначална искова молба. Оспорва се
довода, че решенията по т. 2 и т. 4 не подлежат на съдебен контрол, тъй като са
решения по целесъобразност.
В
допълнителния отговор ответникът
изразява становище, че в допълнителната искова молба ищецът не допълва и пояснява
първоначалната си молба, а излага съждения по същество, позовавайки се на
несъществуваща съдебна практика. Поддържа първоначалния отговор и направените в
него възражения.
По въпроса за допустимостта на исковете съдът се е
произнесъл с определение № 260447 / 02.11.2020 год. С него е прието, че
исковете за отмяна на решенията по т. 2 и т. 4 са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество. Със същото определение е прекратено
частично производството по делото в частта, с която са предявени искове по чл.
74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на „Летище
Пловдив“ АД, ЕИК *********, проведено на 26.07.2020 год., по т. 1 от дневния ред: „Обсъждане
на въпроса за освобождаване на членове на СД“ и по т. 3 от дневния ред: „Избор на нов СД и определяне на
мандата му“. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на настоящото дело
са исковете за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на
„Летище Пловдив“ АД, ЕИК *********, проведено на 26.07.2020 год., по т. 2 от дневния ред: „Общото
събрание на акционерите освобождава членовете на Съвета на директорите от
отговорност за дейността им като такива за периода 2016г.-2019г.“ и по т. 4 от дневния ред:
„Потвърждаване и одобряване на действията на Съвета на директорите, с които
дружеството се е разпоредило и/или е предоставило като обезпечение активи на
дружеството.“
Предявените
искове с правно основание чл. 74 ТЗ. Предявени са от лице, което обосновава
твърдение, че е акционер в дружеството към датата на провеждането на ОСА.
Исковете са надлежно насочени срещу пасивно легитимирания ответник –
дружеството, чийто върховен орган е взел оспорените решения. Исковата молба е
подадена в съда на 06.08.2020 год., 13 дни след провеждането на ОСА от
26.07.2020 год., поради което несъмнено е спазен преклузивният двуседмичен срок
по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Внесена е дължимата за производството държавна такса.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на доказателствения материал по делото, като обсъди доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Въз
основа на становищата на страните с доклада по делото са приети за безспорни
между тях
обстоятелствата:
че на
26.07.2020 год. е проведено ОСА на „Летище Пловдив“ АД;
че
ищецът „Летища Пловдив“ ЕАД е
акционер в „Летище Пловдив“ АД и притежава 70 890 бр. акции;
че
негов представител е присъствал на проведеното на 26.07.2020 год. ОСА;
че
на ОСА са взети решенията, описаните в исковата молба и представения от ищеца,
неоспорен от ответника протокол от ОСА.
Като безспорни тези обстоятелства не подлежат на
доказване.
От
справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се
установява, че “Летище Пловдив“ АД е пререгистрирано по реда на ЗТР през 2008
год., като вписаният капитал на дружеството е 392 930 лева. Издадени са
196 465 броя поименни акции с номинална стойност от 2 лв. Не се спори
между страните, че ищцовото еднолично акционерно дружество, притежава 70 890
броя акции от капитала на „Летище Пловдив“ АД, които съставляват 36,08% от
капитала на акционерното дружество. Не се спори също, а се установява и от
представеното извлечение от книгата на акционерите, че мажоритарен акционер в
дружеството е „БК Проджект“ ЕООД, притежаващ 114 000 акции, съставляващи
58,08% от капитала на дружеството. Останалите 5,84% от акциите се притежават от
физическо лице.
Акционерното
дружество е с едностепенна система на управление. Към момента на провеждането
на ОСА /а и към момента на приключването на съдебното дирене пред първата
инстанция/ неговият Съвет на директорите е тричленен и е в следния състав: А.И.С.,
С.Г.Т. и „БК Проджект“ ЕООД /чийто управител е Л.Т.К./. Представляващ
дружеството е А.И.С..
На
25.02.2020 год. Съветът на директорите на „Летище Пловдив“ АД е взел единодушно
решение на основание чл. 223 ТЗ да свика
извънредно ОСА, което ще се проведе на 13.04.2020 год. от 10,30 часа на адрес
гр. Пловдив, ул. „Плевен“ № 5, ет. 2, ап. 1, при посочения в четири точки
дневен ред, като в случай че на посочената дата и час не е налице необходимия
кворум, ОСА ще се проведе на 26.07.2020 год. от 10,00 часа на същия адрес и при
същия дневен ред. СД е приел писмените материали за свиканото на 13.04.2020
год. ОСА.
Не
се спори, че за свиканото ОСА са изготвени писмени материали, които са били
предоставени на ищеца в деня на събранието и той от своя страна ги представя с
исковата молба. От описанието на писмените материали – л. 31 и сл. не може да
се достигне до извод, че част от тях е протоколното решение на СД от 15.06.2020
год., което се представя от ищеца. Обстоятелството, че ищецът се е сдобил с
копие от това решение на самото събрание, не означава, че то е част от
утвърдените през м. 02.2020 год. от СД писмени материали за свиканото ОСА.
Поради това не се приема за установено възражението за допуснато процесуално
нарушение при свикването и провеждането на ОСА, изразяващо се във включването в
писмените материали за събранието на документ, съставен след момента на
утвърждаването на писмените материали за събранието.
Поканата
за свикване на процесното ОСА е обявена в Търговския регистър по партидата на
дружеството на 06.03.2020 год. По този начин е спазено изискването на чл. 223,
ал. 5 ТЗ времето от обявяването в ТР до откриването на общото събрание /до
първата посочена дата, за която същото е свикано – 13.04.2020 год./ да не е
по-малко от 30 дни.
На
13.04.2020 год. е съставен протокол от заседание на извънредното ОСА на „Летище
Пловдив“ АД. В него е посочено, че на 13.04.2020
год., в периода от 10,00 ч. до 10.30 ч. е проведена регистрация на
акционерите и към 10,30 ч. е установено, че е представен единствено акционера
„БК Проджект“ ЕООД, действащ чрез пълномощника си Д.С.Д., притежаващ 114 100
бр. поименни акции с право на глас, представляващи 58,0765% от капитала на
дружеството. Отчетено е, че според чл. 17, ал. 4 от Устава на дружеството
Общото събрание на акционерите е законно ако на него присъстват или са
представени акционери, притежаващи не по-малко от 2/3 от поименните акции, или
поне 130 977 броя поименни акции. И тъй като на заседанието на 13.04.2020
год. са представени акционери, притежаващи 58,0765% от капитала на дружеството,
не е налице необходимият кворум за вземане на решения по дневния ред. Посочено
е че поради липсата на кворум и на основание чл. 227, ал. 3 от ТЗ и чл. 17, ал.
5 от Устава, ОСА ще се проведе съгласно обявената в ТР покана на 26.07.2020
год. от 10 ч., при същия дневен ред, независимо от броя на присъстващите
акционери и представения капитал. Протоколът е подписан от С.Т. – председател
на СД; от изпълнителния член на СД А.С. и от представляващия явилия се акционер
Д.Д..
С
исковата молба е повдигнат въпросът дали ОСА, проведено на втората посочена в
поканата дата е законосъобразно проведено, при положение, че на първата
насрочена дата – 13.04.2020 год. е съществувала забрана за провеждане на общи събрания,
произтичащи от ограничителните мерки по време на обявеното в РБ извънредно
положение.
Със закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год., обн. в ДВ бр. 28 / 24.03.2020 год., са уредени
мерките и действията по време на извънредното положение на територията на РБ,
като е предвидено, че Министърът на здравеопазването може да въвежда и други
временни мерки и ограничения. Със заповед на Министъра на здравеопазването
РД-01-124/13.03.2020 год. се преустановява провеждането на всякакъв вид масови
мероприятия, включително спортни, научно-развлекателни и научни /кина, театри,
концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес зали и
други/. Със заповед № РД
01-131/17.03.2020 год., която допълва предходната, е въведена т. 9, според
която не се допуска посещение или събиране
на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места.
Заповедите са отменени със заповед № РД 01-263/14.05.2020 год.
Следователно, към
първата дата, за която е свикано ОСА /13.04.2020 год./ е съществувала забрана
за провеждане на Общо събрание на акционерите, които в конкретното дружеството
са трима, доколкото са налице основания да се приеме, че адресът на управление
на акционерно дружество е обществено място. Но нарушаването на забраната на
министъра на здравеопазването съставлява административно нарушение, за което
лицата, които са допуснали нарушението, носят административно-наказателна
отговорност. В чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето е предвидено,
че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4
или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Нарушенията по ал. 1
се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция,
длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от
кметовете на общини. Наказателните постановления се издават съответно от
директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната
областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната
община.
Ето защо, съдът
приема, че единствената последица от провеждането на свиканото за 13.04.2020
год. ОСА, при нарушаване на въведените със заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, би била административно-наказателната
отговорност на нарушителите. Само по себе си провеждането на ОСА в нарушение на
мерките, въведени със заповедта Министъра, не би обосновало нито материална незаконосъобразност
на взетите решения, нито процесуална незаконосъобразност по провеждането на ОСА,
каквато е налице единствено при нарушаване на предвидените в специалния закон –
ТЗ процедури по свикване и провеждане на ОСА и при нарушение на устава.
Още повече че в
случая ОСА от 13.04.2020 год. не е проведено поради липса на кворум и с
основание е прието, че същото ще се проведе на втората посочена в поканата дата
– 26.07.2020 год.
Поради това не се
споделят от съда доводите на ищеца за незаконосъобразност на взетите от ОСА
решения, основани на нарушаване на мерките срещу разпространение на Ковид-19.
На втората, посочена
в поканата за ОСА дата – 26.07.2020 год.
е проведено ОСА на „Летище Пловдив“ АД. На събранието са били представени двама
от тримата акционери в дружеството - „БК Проджект“ ЕООД, действащо чрез
пълномощника си Д.Д. и „Летище Пловдив“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си М.Б..
Не се спори, че при наличие на кворум от 94,16% или повече от 2/3 от капитала,
събранието е открито и проведено.
Следва за прецизност
да се посочи, че по делото не е представен списък на присъстващите на това ОСА
акционери, в който акционерите с подписа си да са удостоверили присъствието си
на събранието, заверен от председателя и секретаря. Такъв списък е представен
единствено във връзка с първата дата, за която е било насрочено събранието. Не
са представени и доказателства за представителната власт на двете лица, които
са представлявали на събранието акционерите. Но доколкото по делото не се спори
кои лица са присъствали на събранието и относно представителната им власт,
липсата на списък по чл. 225 ТЗ и на пълномощни не води до извод за опорочаване
на процедурата по провеждането му.
По процесните две
точки от дневния ред – т. 2 и т. 4, са взети следните решения:
По т. 2 от дневния ред: „Обсъждане на въпроса за
освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2016 –
2019 год.“ с гласовете на акционера „БК Проджект“ ЕООД е взето
решение: „ОСА освобождава членовете на СД от отговорност за дейността им като
такива за периода 2016-2019 год.“.
По т. 4 от
дневния ред: „Потвърждаване
и одобряване на действията на Съвета на директорите, с които дружеството се е
разпоредило и/или е предоставило като обезпечение активи на дружеството.“ с гласовете на
акционера „БК Проджект“ ЕООД е взето подробно решение, оформено в шест отделни подточки
/4.1.-4.6./, с което се потвърждават и одобряват действията на СД, с които:
- на 06.03.2017
год. е взето решение дружеството, в качеството на ипотекарен длъжник да учреди
договорна ипотека за обезпечаване на задължения на „Соларпо холдинг“ АД и е
сключило договор за учредяване на договора ипотека от 08.03.2017 год.;
- с които е взело
решение дружеството, в качеството на ипотекарен длъжник да учреди договорна
ипотека за обезпечаване на задължения на „Пауър сист“ ЕООД и е сключило в
нотариална форма договор за ипотека от 21.03.2017 год.;
- с които на
22.10.2018 год. е взело решение дружеството, в качеството на ипотекарен
длъжник, да учреди договорна ипотека за обезпечаване на задължения на „Соларпо холдинг“ АД и е сключило в
нотариална форма договор за учредяване на ипотека от 26.20.2018 год.;
- с които е взело
решение дружеството, в качеството на ипотекарен длъжник, да учреди договорна
ипотека за обезпечаване на задължения на „Пауър сист“ ЕООД и е сключило
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 01.11.2018 год.;
- с които на
22.10.2019 год. е взело решение дружеството, в качеството на ипотекарен
длъжник, да учреди договорна ипотека за обезпечаване на задължения на „Соларпо
холдинг“ АД и е сключило нотариален акт за договорна ипотека от 20.11.2019
год.;
- с които е взето
решение „Летище Пловдив“ АД да замени или продаде притежавания от него недвижим
имот, а именно перон – съоръжение, изградено върху държавна земя в землището на
с. Крумово, подробно описан в решението.
Искът за отмяна на
решението по т. 2 се основава до
голяма степен на твърдението, че в Търговския регистър не са обявени годишните
финансови отчети на дружеството за всички години от периода 2016-2019 год., за
които е предложено членовете на СД да бъдат освободени от отговорност, което
поставя акционерите в невъзможност да направят информиран избор и преценка дали
членовете на СД за искания период следва да бъдат освободени от отговорност.
Съдът намира
възражението за обосновано и основателно.
От справка в Търговския
регистър по партидата на дружеството се установява, че последният обявен
годишен финансов отчет на „Летище Пловдив“ АД е за 2018 год. и обявяването е
осъществено на 04.03.2020 год., т.е. преди обявяването на поканата. Но ГФО за
2019 год. не е обявен. Той е заявен за обявяване едва през м. 09.2020 год.,
след датата на свикването и на провеждането на процесното ОСА, като във връзка
със заявлението обр. Г2 е постановен отказ, основан на констатацията, че не са
представени доказателства за приемането му от ОСА. ГФО за 2019 год. не е и сред
материалите за ОСА.
Споделят се изцяло
доводите на ищеца, че за да формира информирано съгласие за това дали да бъдат
освободени от отговорност членовете на СД за периода от 2016-2019 год. е
необходимо на акционерите да бъде достъпна информацията какви са финансовите
измерения от дейността на дружеството, какво е съотношението на активите и
пасивите му, дали то е формирало печалба или загуба; възникнала ли е
отговорност на управителния орган за вреди, от която членовете му да бъдат
освободени. При липса на изготвен и предоставен на акционерите ГФО за 2019
год., е накърнено правото им на сведения, гарантирано с императивната
разпоредба на чл. 224 ТЗ. При нарушаване на това основно право на акционерите,
взетото решение се явява процесуално незаконосъобразно. Като такова същото
подлежи на отмяна.
Следва да се посочи,
че съдът споделя довода на ответника, че решението за освобождаване на
членовете на управителния орган от отговорност е въпрос на целесъобразност, поради
което по правило подобно решение не подлежи на съдебен контрол. Но на съдебен контрол
по реда на чл. 74 ТЗ не подлежи правилността на решението по същество,
съдържанието на волеизявлението, материалната законосъобразност.
Обстоятелството, че въпросът по т. 2 от дневния ред е въпрос на
целесъобразност, не освобождава решението на ОСА от изискването да бъде
процесуално законосъобразно, т.е. да са спазени изискванията по свикване и
провеждане на ОСА, в т.ч. гарантирането на правото на акционерите да вземат
информирано решение по въпрос, който е по целесъобразност. Ето защо макар и
решението по т. 2 по съдържанието си да е по целесъобразност, то подлежи на
съдебен контрол относно спазването на процедурата, в хода на която е взето. То
подлежи на контрол за процесуална законосъобразност.
Основното възражение
на ищеца срещу законосъбразността на взетото решение по т. 4 се състои в твърдението, че поканата за ОСА не отговаря на
изискванията на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, тъй като не съдържа конкретни
предложения за решения.
До 2002 год.
редакцията на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ е предвиждала, че поканата за ОСА следва
да съдържа дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и
предложенията за решения. С допълнението
на разпоредбата от 2002 год. /ДВ бр. 61/2002 год./ е въведено по-тежко
изискване към съдържанието на поканата по т. 5, като е предвидено не само, че
следва да се посочат предложенията за решение, но и че тези предложения следва
да бъдат „конкретни“. Законодателното
изменение сочи на ясно формираната нормотворческа воля в поканата за ОСА да
съществува конкретика в предложените проекти за решения, а не само общи насоки
за смисъла, в който се предлага да се вземат решенията.
В поканата за ОСА
като проект за решение по т. 4 е посочено „ОСА потвърждава и одобрява действията
на СД, с които дружеството се е разпоредило и/или е предоставило като
обезпечение активи на дружеството“.
Така описаният проект
за решение несъмнено не притежава качеството конкретност. В него не се съдържат
данни дали ще се одобряват действия, с които дружеството е отчуждило активи или
действия по предоставянето им като обезпечение на трети лица; за кои активи на
дружеството е взето решение от СД за отчуждаване или обременяване; за
обезпечение на задължения на кои трети лица са обременени активите и за задължения
до какъв размер; липсват данни кога са взети решенията на СД и кога са
извършени подлежащите на одобряване действия. Само при наличие на тези данни
ОСА може да преценява и дали по отношение на сделките са били налице
изискванията на чл. 236, ал. 2, т. 2 и т. 3 ТЗ.
За да отговаря на
императивното изискване на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ в поканата за ОСА е следвало
да бъде посочено като предложение за решение пълния текст на взетото решение,
както е отразено то в протокола от ОСА. Препятствие за такава пълнота не са
били налице към момента на оформянето на поканата, тъй като дневният ред е
предвиждал одобряване на вече извършени действия и без проблем е можело да те
бъдат конкретизирани.
Нарушаването на
изискването за конкретика на предложението за решение нарушава правото на
акционерите предварително да се подготвят по въпроса дали да одобрят действията
или не и обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на взетото
решение. Като такова същото подлежи на отмяна.
Следва за пълнота да
се посочи, че с решенията на ОСА по т. 4.3. и 4.5. се одобряват решения на СД
от 22.10.2018 год. и от 22.10.2019 год., които не са били част от материалите
за ОСА, предоставени на ищеца. Тези решения не са представени с исковата молба,
ответникът не е възразил в отговора, че представените от ищеца материали са
непълни, а е представил посочените решения на СД по изрично настояване на
ищеца, в изпълнение на вменени му в процеса задължения по чл. 190 ГПК.
Следователно правото на акционера да бъде информиран за предложените проекти за
решения, не е можело да се защити в необходимата степен чрез логическото им
извеждане от изготвените материали за събранието.
Отново за пълнота
следва да се посочи, че решението по т. 4.6. е взето извън рамките на предварително
обявения дневен ред. Според дневния ред по т. 4 на потвърждаване и одобряване ще
бъдат подложени само действия на СД, с които дружеството „се е разпоредило
и/или е предоставило като обезпечение активи на дружеството“. От използваното
глаголно време – минало свършено, на глаголите „разпореждам“ и „предоставям“ се
налага извода, че на одобряване подлежат само вече извършени действия на
разпореждане, но не и предстоящи такива, които ще се извършат в бъдеще. А с
решението по т. 4.6. се одобряват действия по бъдеща продажба или замяна на
недвижим имот. Във всички решения по предходните точки е посочената датата на
вече взето решение на СД, което се одобрява, а по т. 4.6. дата на подобно
решение не е посочена. Решение на СД за продажба всъщност е взето на заседание
на СД от 15.06.2020 год., което е взето след обявяването на поканата и което
сам ответникът твърди, че не е било включено в материалите от дневния ред.
Следователно е налице пречка да се одобряват действия, които все още не са
извършени или са извършени след датата на поканата, доколкото според чл. 231,
ал. 1 ТЗ ОСА не може ад приема решения, засягащи въпроси, които не са били
обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 ТЗ.
Изложен е довод от страна на ищеца, че
с одобряването на действията по отчуждаване на апортиран в капитала на
дружеството недвижим имот се стига до скрито намаляване на капитала, за което е
необходимо решение на ОСА с квалифицирано мнозинство от 2/3, според изискването
на чл. 230, ал. 2 ТЗ, каквото в случая не е било налице. Доводът не намира
опора в нормативната уредба. Намаляването на капитала на АД става чрез два
способа – с намаляване на номиналната стойност на акциите и чрез обезсилване на
акции. Способите са изчерпателно предвидени. Липсва уредба на т.нар. от ищеца
скрито намаляване на капитала и съответно предвидени способи за
предотвратяването му, както напр. при скритата непарична вноска по чл. 73б ТЗ. Когато
се апортират индивидуално определени вещи в капитала на търговско дружество, дружеството
придобива собствеността върху апортираните активи от момента на вписването на
апорта, то става техен титуляр. Изваждането на актив от имуществото на
дружеството, дори когато е апортиран в капитала му, само по себе си не води до
намаляване на капитала.
Поради изложените мотиви, съдът
приема, че и двете решения на ОСА от 26.07.2020 год., които са предмет на
настоящото дело – решенията по т. 2 и по т. 4, са процесулно незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна.
Поради това исковете, останали за разглеждане по същество след прекратителното определение
от 02.11.2020 год., са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По въпроса за
разноските:
Ищецът е направил разноски за внасяне на държавна такса в
размер на 120 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.,
което според договора за правна защита и съдействие от 06.08.2020 год. е
платено в брой. Предвид уважаването исковете, в полза на ищеца ще се присъдят
направените разноски, а именно 120 лв. ДТ и 1600 лв. адвокатско възнаграждение.
С молба от 09.11.2020 год. ответникът претендира присъждане на
разноски във връзка с частичното прекратяване на производството по делото. Към
молбата представя договор за правна защита и съдействие от 28.08.2020 год.,
според който договореният размер на
възнаграждението е 3 200 лв. /по 800 лв. за всеки от предявените четири
иска/, което е изплатено в брой при подписването му. Във връзка с
прекратяването на производството по делото по два от исковете се претендира
присъждане на 1600 лв., по 800 лв. за всеки от исковете, по които делото е
прекратено. Представен е и разходен касов ордер за изплащането на сумата.
В постъпилото на 23.11.2020 год.
писмено становище от ищеца същият заявява, счита искането за присъждане на
разноски за несвоевременно направено;
липсвали убедителни доказателства разноските да са действително
направени, а претендираният размер на възнаграждението е прекомерен.
Съдът е отложил произнасянето по
искането на ответника за разноски до постановяването на съдебното решение.
Искането на ответника за присъждане на
разноски е процесулно допустимо.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на
делото без да установява краен срок, до изтичането на който искането за
присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото
процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за
присъждане на разноски, приложение следва да намери общото правило, че страните
са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните
състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени
и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да
включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл. 131, ал.
2 ГПК/, нито да представи с отговора доказателствата за извършените
разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след
постъпването на отговора в съда /разноски за изслушване на експертно
заключение, за събиране на гласни и писмени доказателства и др./. Ответникът може да представи
доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните
състезания пред съответната съдебна инстанция, но ако производството по делото
е прекратено преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, както е в
случая, той може да представи доказателства за разноските си и след
постановяване на определението, с което производството е прекратено. С представянето
на договора, който служи за документ, удостоверяващ плащане, ответникът е
доказал извършването на разноските. Антидатиране на документа в подобна
хипотеза не би могло да се установи в производството по делото, а процесуалният
закон не допуска съмненията да се тълкуват във вреда на страните. В този смисъл
е Определение № 101 от 12.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК.
Договореният размер на
възнаграждението по всеки от четирите иска е в размер на по 800 лв., което е в
рамките на минимума по чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредбата МРАВ. Според чл. 2, ал. 5 от
Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по гр. дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Наредбата приравнява търговските дела на
граждански. Поради това липсва основание възнаграждението да бъде намалено по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото е уговорено в рамките на минимума по
наредбата.
По изложените съображения искането на
ответника за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е
основателно и следва да се уважи, като в полза на „Летище Пловдив“ АД се
присъдят 1 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я на основание чл. 74 ТЗ като процесуално незаконосъобразни, по искове,
предявени от „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с Крумово 4009, община Родопи,
обл. Пловдив, Летище Пловдив, решенията по т. 2 от дневния ред: „Общото събрание на
акционерите освобождава членовете на Съвета на директорите от отговорност за
дейността им като такива за периода 2016 г.-2019 г.“ и по т. 4 от дневния ред: „Потвърждаване и
одобряване на действията на Съвета на директорите, с които дружеството се е
разпоредило и/или е предоставило като обезпечение активи на дружеството.“, взети на общо събрание на акционерите на „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Плевен“ № 5, ет. 2, ап. 1, проведено на 26.07.2020 година.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „ЛЕТИЩЕ
ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Плевен“ № 5, ет. 2, ап. 1, да заплати на „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с Крумово 4009, община Родопи, обл. Пловдив, Летище
Пловдив, сумата 1 720 лева
разноски по делото.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал.
4 ГПК „ЛЕТИЩЕ
ПЛОВДИВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с Крумово 4009,
община Родопи, обл. Пловдив, Летище Пловдив, да заплати на „ЛЕТИЩЕ
ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Плевен“ № 5, ет. 2, ап. 1, сумата 1 600 лева разноски по делото, сторени във връзка с
исковете, по които производството по делото е прекратено с определение №
260447/02.11.2020 год.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: ………………………….